Хъб, хъб и хъб
Дотам се стигаше по здрав, нов път, същинско наслаждение. Но автомагистралата свършваше и още веднъж се изправяхме пред разнебитени селски пътища, изкопи, а в профил – трънки, бъзе и коприва.
- Добре си пристигнал – вика ми защитата, – но има още време до откриването през днешния ден!
- Какво разкриване? – запитвам го.
Охранителят прави крачка-две към мен.
- Днешното разкриване, бе! Пак ще режем лентата. Я парче автомагистрала, я газопровод, я санирано жилище. Но още е рано.
- Що, по кое време вършат откриванията?
- По обяд, бе, човек, когато всички са се наспали! Ти какво, не гледаш ли новините! Там друго не дават.
- Не ги проследявам – признавам му аз.
- Значи – отстъпва обратно охранителят, – не си ме виждал по тв приемника!
- Не, не съм. Пък и ти какво правиш толкоз по тв приемника?
- Работя, бе, човек, не виждаш ли! Днеска съм охранител, през вчерашния ден полагах асфалт, на следващия ден ще засявам млади фиданки. Ангажирани сме нонстоп!
- Нищо не разбирам – споделям му. – Каква връзка имат защитата ти, разните откривания и тв приемника!
- Много е просто – доверява ми охранителят. – Тук се вършат всички откривания, тук се режат всички ленти на нови обекти, тука идват всичките ни посетители – чужденци, дипломати, президенти.
Не му повярвах, несъмнено.
- Тука, в тази пустота, където дори асфалт няма, а единствено бабуни и шубраци! Стига, бе!
- Истината ти споделям! – не отстъпва охранителят. – Всичко се прави тука! Един ден карат хора, с цел да видят по какъв начин се прави газов хъб! После докарват чужденците и им демонстрират по какъв начин се грижим за природата и археологията – имаме и редки дървета и римски разкопки. Обектът е доста огромен.
- Значи всичко е една огромна заблуда, а! И всякога показвате на хората едно и също, по този начин ли?
- Ти май в действителност нямаш тв приемник! Не е по този начин просто. Има си доста ясна скица. Единия ден се прави едно, на втория – друго, след това – трето. Важно е да се демонстрира, че нещо работи!
- Но нищо не работи, по този начин ли?
Охранителят се огледа и поклати глава:
- Никога не е работило. Само демонстрираме, изпращаме гостите и чакаме идната партида. Като музей сме, бе, но тия, актуалните, с картинки и разните модели. Е, ние сменяме униформите, каски слагаме, доста сме положителни. Мама ми се обажда всякога, когато ме види по тв приемника. Разбира се, камерите инцидентно ме демонстрират, но тя се радва.
- Как по този начин – крещя аз – никой ли не се усеща, че демонстрират едни и същи неща, че няма нови обекти?
- Кой да разбере, бе? – пита ме на собствен ред охранителят.
И продължава:
- Гостите, които идват ошашавени от път, от приеми и фотоси, те ли? Журналистите ли да се усетят? Че те гледат единствено в премиера – той каквото каже и покаже, това е?
- Искаш да кажеш, че и премиерът идва по тези места?
- Ама ти в действителност нямаш тв приемник! Премиерът персонално ги кара хората, той води хорото! Даже някой да се светне, че към този момент е идвал два-три пъти по тези места, към кого ще се обърне, кого ще попита? Щом премиерът е споделил, че това е обектът и всички са тука за първи път – по този начин е, няма спор! Ти в миналото спорил ли си с премиера?
- Днес – запитвам го – какво ще се открива?
Той се събу, запресмята на пръстите на краката си и вика:
- Днеска отново ще демонстрираме строителството на газов хъб, международен разпределител! Искаш ли да го видиш от близко?
- Искам – споделям му – да си отида у дома, да легна и да се завия през глава!
- Че кой не желае това, братче – вика ми охранителят, – но то не става по този начин! Каквото и да правиш, където и да отидеш – все на хъб попадаш!
- Как по този начин все до хъб опираме! – запитвам го.
- Така – споделя, – нещо да работи, нещо да се движи. Нещо някъде да се случва, някой да върви напред? Огледай се, бе!
Оглеждам се.
- И у вас да се скриеш – отново ще е същото. Всичко ни е като този хъб. От пусто в празно.
И повтори:
- От пусто в празно.
Обърнах се и потеглих обратно – още не беше късно да се изгубя по-качествено.
- Добре си пристигнал – вика ми защитата, – но има още време до откриването през днешния ден!
- Какво разкриване? – запитвам го.
Охранителят прави крачка-две към мен.
- Днешното разкриване, бе! Пак ще режем лентата. Я парче автомагистрала, я газопровод, я санирано жилище. Но още е рано.
- Що, по кое време вършат откриванията?
- По обяд, бе, човек, когато всички са се наспали! Ти какво, не гледаш ли новините! Там друго не дават.
- Не ги проследявам – признавам му аз.
- Значи – отстъпва обратно охранителят, – не си ме виждал по тв приемника!
- Не, не съм. Пък и ти какво правиш толкоз по тв приемника?
- Работя, бе, човек, не виждаш ли! Днеска съм охранител, през вчерашния ден полагах асфалт, на следващия ден ще засявам млади фиданки. Ангажирани сме нонстоп!
- Нищо не разбирам – споделям му. – Каква връзка имат защитата ти, разните откривания и тв приемника!
- Много е просто – доверява ми охранителят. – Тук се вършат всички откривания, тук се режат всички ленти на нови обекти, тука идват всичките ни посетители – чужденци, дипломати, президенти.
Не му повярвах, несъмнено.
- Тука, в тази пустота, където дори асфалт няма, а единствено бабуни и шубраци! Стига, бе!
- Истината ти споделям! – не отстъпва охранителят. – Всичко се прави тука! Един ден карат хора, с цел да видят по какъв начин се прави газов хъб! После докарват чужденците и им демонстрират по какъв начин се грижим за природата и археологията – имаме и редки дървета и римски разкопки. Обектът е доста огромен.
- Значи всичко е една огромна заблуда, а! И всякога показвате на хората едно и също, по този начин ли?
- Ти май в действителност нямаш тв приемник! Не е по този начин просто. Има си доста ясна скица. Единия ден се прави едно, на втория – друго, след това – трето. Важно е да се демонстрира, че нещо работи!
- Но нищо не работи, по този начин ли?
Охранителят се огледа и поклати глава:
- Никога не е работило. Само демонстрираме, изпращаме гостите и чакаме идната партида. Като музей сме, бе, но тия, актуалните, с картинки и разните модели. Е, ние сменяме униформите, каски слагаме, доста сме положителни. Мама ми се обажда всякога, когато ме види по тв приемника. Разбира се, камерите инцидентно ме демонстрират, но тя се радва.
- Как по този начин – крещя аз – никой ли не се усеща, че демонстрират едни и същи неща, че няма нови обекти?
- Кой да разбере, бе? – пита ме на собствен ред охранителят.
И продължава:
- Гостите, които идват ошашавени от път, от приеми и фотоси, те ли? Журналистите ли да се усетят? Че те гледат единствено в премиера – той каквото каже и покаже, това е?
- Искаш да кажеш, че и премиерът идва по тези места?
- Ама ти в действителност нямаш тв приемник! Премиерът персонално ги кара хората, той води хорото! Даже някой да се светне, че към този момент е идвал два-три пъти по тези места, към кого ще се обърне, кого ще попита? Щом премиерът е споделил, че това е обектът и всички са тука за първи път – по този начин е, няма спор! Ти в миналото спорил ли си с премиера?
- Днес – запитвам го – какво ще се открива?
Той се събу, запресмята на пръстите на краката си и вика:
- Днеска отново ще демонстрираме строителството на газов хъб, международен разпределител! Искаш ли да го видиш от близко?
- Искам – споделям му – да си отида у дома, да легна и да се завия през глава!
- Че кой не желае това, братче – вика ми охранителят, – но то не става по този начин! Каквото и да правиш, където и да отидеш – все на хъб попадаш!
- Как по този начин все до хъб опираме! – запитвам го.
- Така – споделя, – нещо да работи, нещо да се движи. Нещо някъде да се случва, някой да върви напред? Огледай се, бе!
Оглеждам се.
- И у вас да се скриеш – отново ще е същото. Всичко ни е като този хъб. От пусто в празно.
И повтори:
- От пусто в празно.
Обърнах се и потеглих обратно – още не беше късно да се изгубя по-качествено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ