Напусна ни виртуозът на словото проф. Стефан Брезински
Достойният българин и лингвист проф. Стефан Брезински си отиде от този свят дни след 86-ия си рожден ден, заяви в. " Труд ".
С безкрайната си обич към изящното слово той беше заслужено подигравателен към пропуските и безжалостно подигравателен, когато срещаше искрено незнание.
От него научихме, че пословицата " Език мой - зложелател мой " може да има и позитивен " двойник ", тъй като вещият с думите би могъл да каже: " Език мой - мил мой ".
От всички тънки познавачи на родния език той посвети най-вече време и старания на медиите, през целия си научен път преподаваше медийна стилистика.
За неговото достойнство като лингвист и персона припомня писателят и издател Димитър Томов:
" Стефан Брезински бе правоприемник на огромни български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и приготви генерации студенти с доста непримиримост и придирчивост. Не пишеше елементарно добра оценка до момента в който не се увереше, че студентът владее ловко синтаксиса.
В години, когато доста хора се стремяха към политическо улеснение, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си резервира почтено държанието без да е политически обагрен. Всички се отнасяха към него с извънреден почит.
Познавах го от близко като учител и издател. Той имаше превъзходно възприятие за комизъм, следеше от близко процесите в българския език и литература. Четеше доста и се радваше на всеки български гений - млад или остарял. "
Проф. Стефан Брезински е роден в град Златарица.
Завършва българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Преподават му проф. Любомир Андрейчин и акад. Владимир Георгиев.
През 1959 година става помощник в СУ, а през 1972 г - лекар на филологическите науки. От 1974 година е доцент, а от 1983 - професор в най-старото ни висше учебно заведение.
В продължение на 44 години преподава актуален български език.
Автор е на 16 книги.
С безкрайната си обич към изящното слово той беше заслужено подигравателен към пропуските и безжалостно подигравателен, когато срещаше искрено незнание.
От него научихме, че пословицата " Език мой - зложелател мой " може да има и позитивен " двойник ", тъй като вещият с думите би могъл да каже: " Език мой - мил мой ".
От всички тънки познавачи на родния език той посвети най-вече време и старания на медиите, през целия си научен път преподаваше медийна стилистика.
За неговото достойнство като лингвист и персона припомня писателят и издател Димитър Томов:
" Стефан Брезински бе правоприемник на огромни български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и приготви генерации студенти с доста непримиримост и придирчивост. Не пишеше елементарно добра оценка до момента в който не се увереше, че студентът владее ловко синтаксиса.
В години, когато доста хора се стремяха към политическо улеснение, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си резервира почтено държанието без да е политически обагрен. Всички се отнасяха към него с извънреден почит.
Познавах го от близко като учител и издател. Той имаше превъзходно възприятие за комизъм, следеше от близко процесите в българския език и литература. Четеше доста и се радваше на всеки български гений - млад или остарял. "
Проф. Стефан Брезински е роден в град Златарица.
Завършва българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Преподават му проф. Любомир Андрейчин и акад. Владимир Георгиев.
През 1959 година става помощник в СУ, а през 1972 г - лекар на филологическите науки. От 1974 година е доцент, а от 1983 - професор в най-старото ни висше учебно заведение.
В продължение на 44 години преподава актуален български език.
Автор е на 16 книги.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ