Режисьорът проф. Светозар Донев – Обединителят
Достолепната възраст 85 година за едни може да е доста, а за други – незадоволителна. За режисьора професор Светозар Донев годините са таман тъкмо. Графикът му е претъпкан с креативен задължения. Послучай годишнината в Софийската опера и балет беше показана монографията „ Светозар Донев – режисьорът ”, издадена от Съюза на музикалните и танцови дейци и Фонд „ 13 века България ”. Автор е оперният публицист Марин Бончев.
Проф. Донев има над 200 спектакъла във всевъзможни жанрове и е измежду най-дългогодишните шефове и на Софийската опера, и на Музикалния спектакъл „Стефан Македонски“. Като началник се отличава с две значими качества – на визионер и обединител.
85-годишният Донев има 65 години режисьорска активност. „Някой ще ме попита: на 20 година ли си почнал? – вметва той. – Не, доста по-рано почнах. Тъй като моят татко беше на смъртно легло, аз потеглих на 6 година на учебно заведение. На 17 година влязох да последвам постановка в НАТФИЗ, на 19 година ме поканиха да работя в Националното радио. Тогава нямаше друго радио, с изключение на Националното, нямаше и телевизия – споделя дългогодишният шеф на Оперетата и Софийската опера. – Назначен бях за режисьор на детския радиотеатър и радиотеатъра. Така че започнах креативната си работа като режисьор на 19-годишна възраст.“ Седем години работи в трагичните театри в Стара Загора, Бургас и Русе, преди да стартира да се изявява като оперен режисьор. „Много постановки направих: на драми, опери, оперети, мюзикъли. Даже имам и един балетен театър – „Болеро“, с балета на Старозагорската опера с хореографа Асен Манолов. И в зимния цирк, преди да изгори, имам циркови спектакли. Само филми не съм режисирал.“
Професор Донев е признателен за богатия си опит. „Това ми оказа помощ доста, тъй като влизането в доста жанрове ти усилва изразните средства като режисьор – погледа, метода по който четеш нещата.“
След като татко му издъхва на 33 година от туберкулоза, майка му се омъжва наново за фамозния диригент и един от създателите на българския оперетен спектакъл Илия Стоянов-Чанчето, който е и огромен колоездач, лидер на българския народен тим по колоездене на олимпиадата в Берлин. „Покрай него аз от дете отидох в музикалния спектакъл и почнах да играя детски функции в оперетта. Първата ми роля беше в „Полска кръв“ с Мими Балканска. Малък разговор имахме и в края тя ме целува по челото и аз излизам. И у дома не се разгримирам, тъй като ме е целунала Мими Балканска! Цапах възглавниците с грим.
Когато отидох в Музикалния спектакъл като режисьор, бях на 22-23 година И в първата режисура, естествено, ангажирах Мими Балканска. Не мога да дремя цялата нощ, тъй като на другия ден преговарям с Мими Балканска. Аз да дирижирам Мими Балканска, която е велика!
Отивам на подготовка, а тя, като ученичка – с два цветни молива всички мои забележки си отбелязва. И по едно време споделя: „Зарко, може ли тук да направя един ситняк?“
Викам си: какво ще е това ситняк? И я запитвам: „Извинявайте, другарко Балканска, само че не знам какво е това ситняк.“ Ситняк е къса импровизация. Импровизациите би трябвало да се отрепетират и режисьорът да ги утвърди. Много постоянно публиката мисли, че те се вършат на момента, само че не е по този начин. Асен Русков беше цар на тези импровизации. Той имаше една фамозна – отново в „Полска кръв“, приключва долу ниско, след което отива на авансцената, смъква си шапката и споделя: „Благодаря на фагота за дебелата нота.“ Асен Русков аз го поканих на мой откъс – изпита по постановка и той пристигна. Не чаках че ще пристигна. Викам на втория ми татко: „Абе, този човек ще вземе да почине, към този момент е възрастен.“ Баща ми да вземе да му каже! И ми се обажда Асен Русков и споделя: „Преди да съм починал, ела да се забележим.“ Поани ме на коняк, шоколадов бонбон и ми направи анализ на този откъс. Няма да не помни тази негова имитация: „Като режисьор и мравките наблюдавай, като вървиш по улицата.“
Днес Светозар Донев е измежду най-изтъкнатите създатели на актуалното българско театрално и музикално изкуство. Той е професор по актьорско майсторство и оперна постановка в Държавната музикална академия “П. Владигеров ”. Бил е шеф на Държавния музикален спектакъл в София (1972-1978 и 1996-2009 г.) и на Софийската опера и балет от 1981 до 1990 година Само в оперетния род има близо 50 оперетни и мюзикълни заглавия, някои от които са жанрови достижения и до през днешния ден. Сред тях са и “Прилепът ”, “Веселата вдовица ”, “Хубавата Елена ”, “Царицата на чардаша ”, „ Исус Христос суперзвезда ”, “Евита ”, ”Моята прелестна лейди ” и други Той е първопроходникът на жанра мюзикъл в България – с „ Исус Христос Суперзвезда.
Запълнен график
„Не си усещам тези 85 година Да работя, да поставям… усещам че в този момент мога да дам доста повече дори от себе си, изключително на по-младите режисьори, актьори. Поканиха ме да слага „Дон Паскуале“ в Софийската опера, „Хубавата Елена“ в Русенската и „Исус Христос Суперзвезда“ в Старозагорската. И още един план: проф. Георги Костов, някогашният ректор на Музикалната академия, е написал български мюзикъл по комедията на Ст. Л. Костов „Големанов“. Този мюзикъл ще вършим във Варненската опера, като либретото е на Иво Сиромахов.“
За него
Общуваше интелектуално
Не съм нито критик, нито анализатор, нито способена в дълбините на актьорското, режисьорско и диригентско изкуство. Но аз съм пострадала, тъй като съм оперна певица. Имах щастието доста години да работя със Зарко Донев. Това е прелестен човек – търпелив, учтив, уважаващ артиста, взимащ под внимание неговите условия, благоприятни условия и стремежи. Не беше режисьор тиранин, който постанова своето мнение и визии. Той общуваше интелектуално с всички нас.
Оперната прима Галя Йончева
Изключително акуратен
През 2002 година за първи път в България беше подложен мюзикъла “Исус Христос Суперзвезда ” под режисурата на проф. Донев, който беше и шеф на Музикалния спектакъл по това време. Много се вълнувах, тъй като около този спектакъл съм израсъл. От дете навестявам спектаклите, оперетните лектории. За мен беше като едно мистично продължение на детството да се срещна и да работя с него. Проф. Донев ми сподели нещо, която помня и до момента: “Недей да влагаш толкоз страст в своето осъществяване. Остани с очите на наблюдаващ и резервира самообладание, а остави страстта за публиката. ” Той е извънредно акуратен и съвършен в работата си и като шеф, и като режисьор.
Коцето Калки
Не съм го виждала разгневен
Светозар Донев е визионер. Виртуозен обединител. Той е от хората, които ти споделят нещата, само че ги споделят по един, въпреки всичко, прелестен метод – и най-неприятните неща. Аз не съм го виждала разгневен, да крещи. Да, виждала съм го доста обиден – и от наслада и от гняв, само че постоянно е съумявал да пази един баланс в страстите и връзките с хората. Затова и артистите го уважаваха, само че и бяха другари с него.
Проф. Боянка Арнаудова, музиковед, 22 година основен драматург на Софийската опера
Проф. Донев има над 200 спектакъла във всевъзможни жанрове и е измежду най-дългогодишните шефове и на Софийската опера, и на Музикалния спектакъл „Стефан Македонски“. Като началник се отличава с две значими качества – на визионер и обединител.
85-годишният Донев има 65 години режисьорска активност. „Някой ще ме попита: на 20 година ли си почнал? – вметва той. – Не, доста по-рано почнах. Тъй като моят татко беше на смъртно легло, аз потеглих на 6 година на учебно заведение. На 17 година влязох да последвам постановка в НАТФИЗ, на 19 година ме поканиха да работя в Националното радио. Тогава нямаше друго радио, с изключение на Националното, нямаше и телевизия – споделя дългогодишният шеф на Оперетата и Софийската опера. – Назначен бях за режисьор на детския радиотеатър и радиотеатъра. Така че започнах креативната си работа като режисьор на 19-годишна възраст.“ Седем години работи в трагичните театри в Стара Загора, Бургас и Русе, преди да стартира да се изявява като оперен режисьор. „Много постановки направих: на драми, опери, оперети, мюзикъли. Даже имам и един балетен театър – „Болеро“, с балета на Старозагорската опера с хореографа Асен Манолов. И в зимния цирк, преди да изгори, имам циркови спектакли. Само филми не съм режисирал.“
Професор Донев е признателен за богатия си опит. „Това ми оказа помощ доста, тъй като влизането в доста жанрове ти усилва изразните средства като режисьор – погледа, метода по който четеш нещата.“
След като татко му издъхва на 33 година от туберкулоза, майка му се омъжва наново за фамозния диригент и един от създателите на българския оперетен спектакъл Илия Стоянов-Чанчето, който е и огромен колоездач, лидер на българския народен тим по колоездене на олимпиадата в Берлин. „Покрай него аз от дете отидох в музикалния спектакъл и почнах да играя детски функции в оперетта. Първата ми роля беше в „Полска кръв“ с Мими Балканска. Малък разговор имахме и в края тя ме целува по челото и аз излизам. И у дома не се разгримирам, тъй като ме е целунала Мими Балканска! Цапах възглавниците с грим.
Когато отидох в Музикалния спектакъл като режисьор, бях на 22-23 година И в първата режисура, естествено, ангажирах Мими Балканска. Не мога да дремя цялата нощ, тъй като на другия ден преговарям с Мими Балканска. Аз да дирижирам Мими Балканска, която е велика!
Отивам на подготовка, а тя, като ученичка – с два цветни молива всички мои забележки си отбелязва. И по едно време споделя: „Зарко, може ли тук да направя един ситняк?“
Викам си: какво ще е това ситняк? И я запитвам: „Извинявайте, другарко Балканска, само че не знам какво е това ситняк.“ Ситняк е къса импровизация. Импровизациите би трябвало да се отрепетират и режисьорът да ги утвърди. Много постоянно публиката мисли, че те се вършат на момента, само че не е по този начин. Асен Русков беше цар на тези импровизации. Той имаше една фамозна – отново в „Полска кръв“, приключва долу ниско, след което отива на авансцената, смъква си шапката и споделя: „Благодаря на фагота за дебелата нота.“ Асен Русков аз го поканих на мой откъс – изпита по постановка и той пристигна. Не чаках че ще пристигна. Викам на втория ми татко: „Абе, този човек ще вземе да почине, към този момент е възрастен.“ Баща ми да вземе да му каже! И ми се обажда Асен Русков и споделя: „Преди да съм починал, ела да се забележим.“ Поани ме на коняк, шоколадов бонбон и ми направи анализ на този откъс. Няма да не помни тази негова имитация: „Като режисьор и мравките наблюдавай, като вървиш по улицата.“
Днес Светозар Донев е измежду най-изтъкнатите създатели на актуалното българско театрално и музикално изкуство. Той е професор по актьорско майсторство и оперна постановка в Държавната музикална академия “П. Владигеров ”. Бил е шеф на Държавния музикален спектакъл в София (1972-1978 и 1996-2009 г.) и на Софийската опера и балет от 1981 до 1990 година Само в оперетния род има близо 50 оперетни и мюзикълни заглавия, някои от които са жанрови достижения и до през днешния ден. Сред тях са и “Прилепът ”, “Веселата вдовица ”, “Хубавата Елена ”, “Царицата на чардаша ”, „ Исус Христос суперзвезда ”, “Евита ”, ”Моята прелестна лейди ” и други Той е първопроходникът на жанра мюзикъл в България – с „ Исус Христос Суперзвезда.
Запълнен график
„Не си усещам тези 85 година Да работя, да поставям… усещам че в този момент мога да дам доста повече дори от себе си, изключително на по-младите режисьори, актьори. Поканиха ме да слага „Дон Паскуале“ в Софийската опера, „Хубавата Елена“ в Русенската и „Исус Христос Суперзвезда“ в Старозагорската. И още един план: проф. Георги Костов, някогашният ректор на Музикалната академия, е написал български мюзикъл по комедията на Ст. Л. Костов „Големанов“. Този мюзикъл ще вършим във Варненската опера, като либретото е на Иво Сиромахов.“
За него
Общуваше интелектуално
Не съм нито критик, нито анализатор, нито способена в дълбините на актьорското, режисьорско и диригентско изкуство. Но аз съм пострадала, тъй като съм оперна певица. Имах щастието доста години да работя със Зарко Донев. Това е прелестен човек – търпелив, учтив, уважаващ артиста, взимащ под внимание неговите условия, благоприятни условия и стремежи. Не беше режисьор тиранин, който постанова своето мнение и визии. Той общуваше интелектуално с всички нас.
Оперната прима Галя Йончева
Изключително акуратен
През 2002 година за първи път в България беше подложен мюзикъла “Исус Христос Суперзвезда ” под режисурата на проф. Донев, който беше и шеф на Музикалния спектакъл по това време. Много се вълнувах, тъй като около този спектакъл съм израсъл. От дете навестявам спектаклите, оперетните лектории. За мен беше като едно мистично продължение на детството да се срещна и да работя с него. Проф. Донев ми сподели нещо, която помня и до момента: “Недей да влагаш толкоз страст в своето осъществяване. Остани с очите на наблюдаващ и резервира самообладание, а остави страстта за публиката. ” Той е извънредно акуратен и съвършен в работата си и като шеф, и като режисьор.
Коцето Калки
Не съм го виждала разгневен
Светозар Донев е визионер. Виртуозен обединител. Той е от хората, които ти споделят нещата, само че ги споделят по един, въпреки всичко, прелестен метод – и най-неприятните неща. Аз не съм го виждала разгневен, да крещи. Да, виждала съм го доста обиден – и от наслада и от гняв, само че постоянно е съумявал да пази един баланс в страстите и връзките с хората. Затова и артистите го уважаваха, само че и бяха другари с него.
Проф. Боянка Арнаудова, музиковед, 22 година основен драматург на Софийската опера
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ