Военна база ли създава Русия в Турция
Доставката на съветските комплекси С-400 за Анкара и строителството на АЕЦ „ Аккую “ в Мерсин навеждат на мисълта, че Москва милитаризира Средиземно море по договореност с Реджеп Ердоган, написа през днешния ден организация „ Росбалт “.
Както е известно, Турция е член на НАТО. Вярно е, че в последно време зачестиха гаданията за това дали страната, обвързала се с Русия, не счита да напусне този боен блок, или просто е шантаж, лъвският къс на който е предопределен за Съединени американски щати. Част от това съмнение е в популяризираната от турските медии информация, съгласно която Русия се готви да разположи в Турция своя военна база.
Основание за сходен процес на събитията дават два разрастващи се плана – първо, съветската страна строи атомната електроцентрала „ Аккую “ в турския пристанищен град Мерсин и, второ, проектите на Анкара да придобие от Русия, макар дейната опозиция на Съединени американски щати, зенитно-ракетни комплекси С-400 . Но каква е връзката сред тези два обстоятелството?
Турският ежедневник „ Сьозджу “ разгласява поразителни данни, съгласно които операторът на строителството на АЕЦ, управляван от „ Росатом “ - Akkuyu Nükleer, внесе ремонти в своя правилник, които могат „ значително да повлияят на бъдещето на Турция в доста сфери и на първо място във външната политика “. Един от пунктовете в устава се трансформира коренно – той планува построяването на фабрики, складове, пристанища, терминали и редица уреди, както и реализирането на навигационна, складова, товаро-разтоварна, транспортна и превозваческа действия.
Подчертава се, че компанията е основана от „ Росатом “, а посочените действия при строителството преди не са били маркирани. „ Става дума за Средиземно море… И заинтригуваните хора знаят това. В тази връзка белким няма аргументи да не се мисли, че реализирането на всички тези типове действия от Руската федерация в нашата страна, даже и на основата на комерсиалното право, ще носи стратегически темперамент? Освен това, може ли да се каже, че портът и терминалът, които Русия ще построи в Средиземно море, даже и единствено поради построяването на атомната електроцентрала, по никакъв начин и в никакъв случай няма да бъдат употребявани за военни и разследващи цели , и няма да служат като бази? “, написа турският „ Сьозджу “.
Друго издание – „ Хабертюрк “ се безпокои за това дали Русия няма да изиска военна база в Турция по отношение на доставката на С-400 за разполагане на съветски военни. Нали Москва е заинтригувана за обезпечаването на сигурността на въздушното пространство в ареала Крим-Черно море-Турция-Сирия и от усилването на своето наличие в Близкия Изток. Доколко са оправдани тези съмнения и има ли логичност в тях?
Като се знае, че Турция е член на НАТО, то наличието на съветска военна база на нейна територия е изцяло изключено, даже военните от Руската федерация напълно да могат да „ съпровождат “ С-400 и да ги обслужват на място. Но това към момента не е база, а единствено спомагателен дразнител за Съединени американски щати – американският боен обект „ Инджирлик “ се намира едвам на няколко десетки километра от Мерсин. Тази база съставлява най-голямото вместилище за американско нуклеарно оръжие в Европа. Ще тръгне ли Русия да се „ сближава “ с него, като в това време близо до Мерсин – в Сирия, си има военните бази Тартус и Хмеймим? Едва ли. Това не е потребно и на Турция, която се стреми да се освободи от натрапчивия диктат на Вашингтон. И не й би трябвало да поема риска, при положение на разполагане на съветски боен обект на своята територия, да угоди на Москва, попадайки под същия диктат.
Трябва да се означи, че поради придобиването на съветските С-400 Анкара намерено отхвърли апела на Вашингтон, който в отговор предизвести за вероятния отвод от доставката на към този момент платените от Турция изтребители F-35. Защо Турция не се тормози от заканите на Съединени американски щати? Вероятно това е обвързвано със устрема на Анкара да резервира автономия и суверенитет в оня сегмент на своето въоръжение и използването му, в който това е механически допустимо – С-400 се счита за изцяло самостоятелна система. А това, на собствен ред, значи известно намаление на равнището на надзор на американците върху въздушното пространство на Турция. Освен това, по информация на Defence News, при финален отвод на Съединени американски щати от доставките на F-35, Турция може да прегледа разновидността за покупка на Су-57 от Русия.
С избора си за съветското въоръжение, на Анкара евентуално ще й бъде прелестно да „ насоли “ американците за тяхната поддръжка за сирийските кюрди, за опита за държавен прелом в страната от 2016 година /както смятат турските власти/, за отхвърли да й бъде предаден живеещият в Съединени американски щати турски държавник Фетхуллах Гюлен и така нататък
Но всички тези огромни игри, ориентирани, без значение от острата заинтригуваност на турския президент Реджеп Ердоган от развиването на военно-техническите и другите връзки с Русия в интерес на страната му и в ущърб на Съединени американски щати, го сложиха в задоволително комплицирана обстановка. Т.е., запазвайки връзките с Москва той, без значение от „ кардиналната позиция “ по отношение на Вашингтон и НАТО, желае да запази и последните две.
Поради това все още е прекомерно мъчно да се предвижда дали ще се задълбочават руско-турските връзки по този начин стремглаво, както това стартира да се случва след скандалния 3-годишен раздор, с цел да може да се приказва за откриването на съветска военна база в Турция в средносрочна вероятност.
Новият вид на контракта, по който Русия ще получи правото да сътвори инфраструктура, директно отнасяща се към действието на АЕЦ „ Аккую “, само че и строителството на порт, логистика /а съветската страна ще обслужва електроцентралата в продължение на 60 години /, приказва за това, че „ всичко може да се случи “. И че Ердоган, залагайки хубава мина при неприятна игра, приема дълготрайните условия на Русия. Въпросът е в това до каква степен те прерастват в изключителната военна част от руско-турските връзки, от които директно зависи равнището на връзките на Анкара с НАТО и Вашингтон. А също и силата на натиска на Москва върху Анкара.
Изобщо, въпросът за какво турската страна отиде на радикални промени по изискванията за строителството на АЕЦ от съветска компания, акцентиращи в огромна степен върху военното, а не хуманитарно-енергийното съдействие, остава открит и изключително завладяващ. Още повече, че Анкара към този момент твърдо отстоява договорката за с-400, без значение от заканите от страна на Съединени американски щати.
Както е известно, Турция е член на НАТО. Вярно е, че в последно време зачестиха гаданията за това дали страната, обвързала се с Русия, не счита да напусне този боен блок, или просто е шантаж, лъвският къс на който е предопределен за Съединени американски щати. Част от това съмнение е в популяризираната от турските медии информация, съгласно която Русия се готви да разположи в Турция своя военна база.
Основание за сходен процес на събитията дават два разрастващи се плана – първо, съветската страна строи атомната електроцентрала „ Аккую “ в турския пристанищен град Мерсин и, второ, проектите на Анкара да придобие от Русия, макар дейната опозиция на Съединени американски щати, зенитно-ракетни комплекси С-400 . Но каква е връзката сред тези два обстоятелството?
Турският ежедневник „ Сьозджу “ разгласява поразителни данни, съгласно които операторът на строителството на АЕЦ, управляван от „ Росатом “ - Akkuyu Nükleer, внесе ремонти в своя правилник, които могат „ значително да повлияят на бъдещето на Турция в доста сфери и на първо място във външната политика “. Един от пунктовете в устава се трансформира коренно – той планува построяването на фабрики, складове, пристанища, терминали и редица уреди, както и реализирането на навигационна, складова, товаро-разтоварна, транспортна и превозваческа действия.
Подчертава се, че компанията е основана от „ Росатом “, а посочените действия при строителството преди не са били маркирани. „ Става дума за Средиземно море… И заинтригуваните хора знаят това. В тази връзка белким няма аргументи да не се мисли, че реализирането на всички тези типове действия от Руската федерация в нашата страна, даже и на основата на комерсиалното право, ще носи стратегически темперамент? Освен това, може ли да се каже, че портът и терминалът, които Русия ще построи в Средиземно море, даже и единствено поради построяването на атомната електроцентрала, по никакъв начин и в никакъв случай няма да бъдат употребявани за военни и разследващи цели , и няма да служат като бази? “, написа турският „ Сьозджу “.
Друго издание – „ Хабертюрк “ се безпокои за това дали Русия няма да изиска военна база в Турция по отношение на доставката на С-400 за разполагане на съветски военни. Нали Москва е заинтригувана за обезпечаването на сигурността на въздушното пространство в ареала Крим-Черно море-Турция-Сирия и от усилването на своето наличие в Близкия Изток. Доколко са оправдани тези съмнения и има ли логичност в тях?
Като се знае, че Турция е член на НАТО, то наличието на съветска военна база на нейна територия е изцяло изключено, даже военните от Руската федерация напълно да могат да „ съпровождат “ С-400 и да ги обслужват на място. Но това към момента не е база, а единствено спомагателен дразнител за Съединени американски щати – американският боен обект „ Инджирлик “ се намира едвам на няколко десетки километра от Мерсин. Тази база съставлява най-голямото вместилище за американско нуклеарно оръжие в Европа. Ще тръгне ли Русия да се „ сближава “ с него, като в това време близо до Мерсин – в Сирия, си има военните бази Тартус и Хмеймим? Едва ли. Това не е потребно и на Турция, която се стреми да се освободи от натрапчивия диктат на Вашингтон. И не й би трябвало да поема риска, при положение на разполагане на съветски боен обект на своята територия, да угоди на Москва, попадайки под същия диктат.
Трябва да се означи, че поради придобиването на съветските С-400 Анкара намерено отхвърли апела на Вашингтон, който в отговор предизвести за вероятния отвод от доставката на към този момент платените от Турция изтребители F-35. Защо Турция не се тормози от заканите на Съединени американски щати? Вероятно това е обвързвано със устрема на Анкара да резервира автономия и суверенитет в оня сегмент на своето въоръжение и използването му, в който това е механически допустимо – С-400 се счита за изцяло самостоятелна система. А това, на собствен ред, значи известно намаление на равнището на надзор на американците върху въздушното пространство на Турция. Освен това, по информация на Defence News, при финален отвод на Съединени американски щати от доставките на F-35, Турция може да прегледа разновидността за покупка на Су-57 от Русия.
С избора си за съветското въоръжение, на Анкара евентуално ще й бъде прелестно да „ насоли “ американците за тяхната поддръжка за сирийските кюрди, за опита за държавен прелом в страната от 2016 година /както смятат турските власти/, за отхвърли да й бъде предаден живеещият в Съединени американски щати турски държавник Фетхуллах Гюлен и така нататък
Но всички тези огромни игри, ориентирани, без значение от острата заинтригуваност на турския президент Реджеп Ердоган от развиването на военно-техническите и другите връзки с Русия в интерес на страната му и в ущърб на Съединени американски щати, го сложиха в задоволително комплицирана обстановка. Т.е., запазвайки връзките с Москва той, без значение от „ кардиналната позиция “ по отношение на Вашингтон и НАТО, желае да запази и последните две.
Поради това все още е прекомерно мъчно да се предвижда дали ще се задълбочават руско-турските връзки по този начин стремглаво, както това стартира да се случва след скандалния 3-годишен раздор, с цел да може да се приказва за откриването на съветска военна база в Турция в средносрочна вероятност.
Новият вид на контракта, по който Русия ще получи правото да сътвори инфраструктура, директно отнасяща се към действието на АЕЦ „ Аккую “, само че и строителството на порт, логистика /а съветската страна ще обслужва електроцентралата в продължение на 60 години /, приказва за това, че „ всичко може да се случи “. И че Ердоган, залагайки хубава мина при неприятна игра, приема дълготрайните условия на Русия. Въпросът е в това до каква степен те прерастват в изключителната военна част от руско-турските връзки, от които директно зависи равнището на връзките на Анкара с НАТО и Вашингтон. А също и силата на натиска на Москва върху Анкара.
Изобщо, въпросът за какво турската страна отиде на радикални промени по изискванията за строителството на АЕЦ от съветска компания, акцентиращи в огромна степен върху военното, а не хуманитарно-енергийното съдействие, остава открит и изключително завладяващ. Още повече, че Анкара към този момент твърдо отстоява договорката за с-400, без значение от заканите от страна на Съединени американски щати.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ