Достатъчно добре защитени ли са спестяванията на гражданите и фирмените

Достатъчно добре предпазени ли са спестяванията на жителите и фирмените депозити? Какви ограничения взимат банките, с цел да противодействат на кибер нарушителите? Какво се крие зад нервността с криптовалутите? Това са единствено част от въпросите към основния изпълнителен шеф на Сибанк и ОББ Петър Андронов в изявлението му пред Ивайло Крачунов. (Първата част от диалога по горещите тематики от стопанската система може да видите в Още по темата). - Г-н Андронов, склонен ли сте с изказванието, че огромна част от едрия бизнес в България се крепи на публичните поръчки?
- Категорично не. Обществените поръчки имат своето значение, място и роля, само че това, което съставлява мотора на икономическия напредък към този момент толкоз години е износът.

Износът не е обвързван с публични поръчки. Общо взето компаниите, които израснаха, натрупаха сили, резистентност и зрялост съвсем не поддържат връзка с страната, с изключение на да си заплащат налозите.


- Ще бъде ли преодоляна нулевата рента по депозитите на жителите?
- Тогава когато лихвите по депозити тръгнат нагоре, това значи, че и лихвите по заемите са тръгнали нагоре, те се движат редом.

Цената на парите е една и съща. Поведението на Европейската централна банка според от факторите, които дефинират нейното решение, най-много инфлацията в Еврозоната, са същите, които ще повлияят върху цената на парите било за заеми, било за депозити.

- Във каква валута е най-удачно българските жители да държат своите спестявания?
- Не в една валута в никой случай.

Зависи с какъв брой спестявания разполагаш. Ако спестяванията са незначителни, усилието да ги разпределиш в разнообразни валути е ненужно. Но в случай че имаш задоволително спестявания, е желателно да използваш най-малко 2 или 3 валути, а не да залагаш единствено на една.

И аз несъмнено ще се въздържа да посоча съответно която и да е валута, тъй като единствено след 6 месеца събитията, които в този момент наподобяват причина за този или оня избор ще се трансформират.

Понеже дребните пазарни участници нямат опция да наблюдават всички развития на пазарите, не могат да плануват какво ще се случи. Ако им кажа да изберат долари, тъй като в този момент лихвите са по-високи, нищо чудно след 6 месеца това към този момент да няма значение.

Затова най-хубавото решение, когато нямаш такива благоприятни условия е да не се спекулира, а по-скоро да се предпазиш от пазарите като избереш благоприятни условия, които те слагат отмерено във всички вероятни позиции тъй че да не си изложен на обособен риск.

С други думи е добре парите да се държат в 2-3 или в 3-4 валути, в случай че можеш да държиш други активи – това е естествената логичност за структуриране на спестявания.



- Достатъчно добре предпазени ли са депозитите на жителите във връзка с софтуерите, които употребяват банките?
- Да. Аз допускам, че Вашият въпрос е обвързван с нещо, което беше тематика през последните дни.

Ние се опитахме да създадем акция с ДАНС на тази тематика.

Истината е, че 99% от пробивите в спестявания на жители и компании се случват тогава когато се проникне през техните лични защитни стени, т.е. в техния програмен продукт и компютри. Това се оказва доста елементарно и когато се случи излиза наяве, че можеш да проникнеш и в паролите и в потребителското име, а с тях да влезеш и в банковите сметки.

Банките могат да защитят личните си софтуерни системи, само че не могат да създадат това за своите клиенти. Това би трябвало самите хора да създадат.

Фирмите и жителите би трябвало да се стараят да пазят личните си компютри посредством които имат достъп до сметките си от офанзиви на кибер нарушители. Там уязвимостта е най-висока!

- Предприемат ли съответни дейности банките, с цел да противодействат на новите трендове в кибер измамите?
- Абсолютно! Банките влагат големи суми в софтуерна отбрана, в програмен продукт, който пази от кибер офанзиви.

От друга страна кибер нарушителите постоянно са с крачка напред, те също измислят нови неща. Това е едно съревнование, което върви непрестанно.

Едно от нещата, които кибер престъпността от дълго време практикува, е да се основава програмен продукт, който да се продава на доста висока цена на нарушители, които го употребяват неведнъж, а не обособен хакер, който употребява програмен продукт единствено за себе си.

Хакерският програмен продукт се трансформира в стока, която се търгува сега в пространството. От друга страна банките влагат големи запаси, с цел да се пазят от офанзиви.

Една от практиките, които банките вършат е да наемат външни компании, които се занимават със софтуерни офанзиви и да им заплащат съзнателно, с цел да нападат техните софтуерни платформи и по този метод да откриват кои техни
точки са уязвими, с цел да ги защитят.

Наемаш си профилирани компании, които доста схващат от хакерство, поставяш им задача да пробият твоята система и в случай че съумеят ти демонстрират слабите й места, които по-късно ти поправяш.

Банките практикуват това.

- По случая с криптовалутите се разгаря нервност. Оправдани ли са упованията, че бийткойнът ще увеличи цената си десетки пъти?
- Този сюжет е прочут в историята. В една от симпатичните европейски страни – Холандия през 18 век лалетата са се продавали на цената на къща.

Такива нервности са се случвали доста пъти.

Ние банките гледаме на този сюжет с опита на многото такива знания и общо взето не демонстрираме сериозен интерес към тези неща, тъй като те са по-скоро за феновете на лотарии, томболи и тото игри, а не за съществени вложения.

- Има ли заплаха хората, които влагат парите си в криптовалути да ги изгубят?
- Има заплаха да се качиш на някакъв трен, който от дълго време си е разпределил местата и няма място за теб, и да платиш без въобще да си си употребявал билета.

Това са схеми, които историята познава добре! Хората би трябвало да са деликатни с такива неща!

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!