Достъпността на медицината в България е нещо, което пациентите трябва

Достъпността на медицината в България е нещо, което пациентите би трябвало да осъзнаят. Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Златимир Коларов.

"Представете си изявен пианист или цигулар. Този човек е дал всичко от себе си, с цел да се построи, да направи кариера, да се усъвършенства. И в един миг схваща, че се е разболял от ревматоиден артрит и в никакъв случай повече няма да може да движи пръстите на ръцете си както преди. Целият му живот рухва. Ако си добър доктор, ти би трябвало освен да лекуваш тялото му, само че да окажеш помощ и на душата му, тъй като тя страда още повече. Трябва да му подадеш ръка и постепенно да го изведеш от тресавището на заболяването и депресията, да му покажеш различен път."

Постоянните срещи с болката на хората, животът в най-грубата действителност, каквато е заболяването, страстта - всичко това кара проф. Златимир Коларов, един от водещите ни ревматолози, да не изоставя през годините вродената си заложба за словото и да намира в писането оная разтуха, която му е нужна. Проф. Коларов е ръководител на Съюза на българските писатели - лекари и в тези дни е довел в Пловдив свои сътрудници и по специалност, и по литературна пристрастеност, от целия свят. В Пловдив се организира 61-ият Световен конгрес на писателите - лекари. Конгресите са годишни и изборът на идната дестинация постоянно е трогателен. България е спечелила с един глас предходната година, описа пред БГНЕС той, а "примамката" била, че ще им покаже най-стария жив град в Европа. Днес проф. Коларов е очевидно удовлетворен, че писателите - лекари от непознатите страни са се впечатлили и от Стария град, и от изложбите, и от съхранените исторически монументи, и от концерта в Античния спектакъл с осъществявания на Верди, и от модерните зали в Медицинския университет. Доволен е, тъй като счита, че всеки от нас по собствен си метод би трябвало да способства за възстановяване на имиджа на страната ни. Сигурен е, че го е направил по отношение на своите посетители, тъй като те самите са му споделили доколко са сюрпризирани да видят страната ни по този начин - на високо културно, интелектуално равнище. " Жълтата хроника на западната преса ни загатва само по отношение на престъпни прояви, крадци, проститутки. Нека, когато си идат и прочетат нещо такова, да кажат - аз видях друга страна, не такава, каквато разказват."

Чехов, Арчибалд Кронин, Съмърсет Моам, Булгаков - това са единствено част от световноизвестните имена на писатели, които са били и практикуващи лекари. В българската литература изреждането е също по върховете - Димитър Димов, Валери Петров, Фани Цуракова, Петър Константинов, Любен Станев, Калин Терзийски. Проф. Златимир Коларов тази година завоюва премията за разказ на Съюз на българските писатели за "Безкрайните бели полета". Той написа разкази, новели, повести, сюжети на филми.

"Аз съм зодия Близнаци, в мен има трима - смее се той. Единият желае да лекува и да написа научни публикации. Другият желае да написа художествена литература. А третият е епикуреец и желае да върви на ваучър. Е, някак си съумявам да се възпитавам, тъй че и тримата да са удовлетворени."

"Цял живот съм бил в и около медицината - споделя потомственият доктор - и двамата ми родители са лекари, а баба ми по майчина линия е била национален врач. Не гадателка или баячка, а същински национален врач. Още има хора, които ми описват по какъв начин с билки е излекувала техни близки. Още от дете целият ми живот се въртеше към медицината, у нас непрестанно идваха заболели хора, родителите ми им помагаха, водеха ги по лечебни заведения, лекуваха ги". Очевидно професионалният път на професора е бил предначертан още от раждането му, само че рано се разсънва и любовта към словото, тъй че пътят на Близнака е двоен и до момента.

Автор на над 50 научни труда, професор Коларов е настоятелен и безапелационен, когато стане дума за опазването на здравето ни. " Медицината сега бележи голям прогрес спрямо времето, когато бях студент - споделя той. Ако нещо пречи в този момент на нашето опазване на здравето, то е бюрокрацията, администрирането. Има неверни постановки, които докарват доста горчиви плодове. Но декларирам най-категорично, че българският пациент има опция за най-високите международни технологии. Ядрено-магнитен резонанс, образни способи на проучване, лабораторни способи, оперативни - като лапароскопска хирургия.... И значимото е, че всички те са налични. Това е, което българският пациент не осъзнава. Той, в случай че търси вярно и бързо решение, в границите на дни може да бъде съветван от експерт. При мен идват българи от Англия - там, с цел да стигнеш до джипито, от време на време ти трябват месец – два- три- Още три месеца, с цел да стигнеш до експерт. А заболяването не чака. "

"Спомням си един случай отпреди години. Един холандец с диабет стартира да се оплаква от отслабено зрение. В Холандия му сменят очилата един, два пъти, индивидът все не вижда. А първото, което би трябвало да помислиш за диабетик в такава обстановка, са кръвоизливите в ретината. Човекът пристигна тук, за 24 часа му уреждат всичко, оперират го с лазер и му връщат зрението. Когато си отива в Холандия, там се чудят - но по какъв начин по този начин, там вършат ли такива неща? Правят ги. Очната ни хирургия е на международно равнище. Тогава в Холандия не ги правеха, а тук.[b] Така че тази досегаемост на медицината е нещо, което пациентите би трябвало да осъзнаят. Е, идва малко тромаво с джипитата и незадоволителните посоки за експерт, само че има и свободен банкет и когато човек в действителност търси помощ, намира метод. Аз оказвам помощ на хората със препоръки по какъв начин да си спестят средствата, какви документи да извадят... Понякога се чака за ЯМР две седмици, да вземем за пример, само че какво са две седмици пред три месеца. "[/b]

"Съвременната медицина сега има страхотни триумфи с заболявания, които преди се считаха за злокачествени, за заболявания - присъда. Сега се овладяват. Например хроничната миолевкоза. По-рано с химиотерапия болните живееха две - три години, само че и какъв живот беше това... После умираха. Със актуалните средства в този момент животът им освен се удължава с 20-25 години, само че и качеството му е положително. И не е единствено тази болест, има и доста други.

Съжалявам, че се срещат в гилдията и меркантилни и незадоволително квалифицирани лекари, само че като цяло не те би трябвало да дефинират мнението. Ние живеем с болките и орисите на хората “, споделя проф. Коларов. /БГНЕС