Хората с увреждания - забравили ли сме ги като общество?
Достъпна ли е средата в Асеновград за напредване на мъчно преносими хора? Осигурени ли са уреди за инвалиди на постройките за публично прилагане? Толерантни ли са асеновградчани към съгражданите си в затруднено физическо състояние? Тези и други сходни въпроси все по-често биват засягани в обществената мрежа. Разискват се дълго и обосновано. Но до момента няма обществено оповестено предложение или решение за обезпечаване достъпността на проблематичните зони в Асеновград.
Екипът на Actualno.com се срещна и беседва по тематиката с представител на мъчно преносимите хора. Васил Василев е на 53 година от Асеновград. Висшист е и по-голямата част от трудовата му активност е в областта на обществените услуги. От няколко години той самият попада в това състояние, от което никой не е застрахован. " Както си живеех обикновено, в един миг, по-точно в последните 4-5 години осезаемо започнах да не мога да се движа, заради мускулна дистрофия ", стартира разказът си Васил Василев. Той постоянно става основател на полемики, повдигайки точно тематиката за обществената инфраструктура в Асеновград.
Пред екипа ни споделя, че вяра за възстановяване на настоящото положение в това връзки страната ни има, само че тя е доста надалеч. " В България, не приказвам единствено в Асеновград, е било насадено по времето на социализма, че инвалиди - такива хора няма. Те постоянно са били изолирани и избутвани отвън градовете. Дори са били затворени по къщите си, оставени на грижите на околните си. За първи път ми светна една голяма лампа, когато посетих Испания. Мислех си, че измежду испанците има доста мъчно преносими хора. В един миг се досетих, че те просто могат да се движат свободно из налична среда и нямат проблем да доближат където и да е. В едно село от вида на Козаново, да вземем за пример, е построен подлез на основния път, на който за да може да се пресече има асансьори от двата му края. Те са с издигане единствено на едно равнище ", показва асеновградчанинът.
Според него, в България няма схващане за мъчно преносимите хора - нито измежду администрацията, нито измежду обществото. И хората, които не са се сблъсквали с тази компликация, не могат да го осъзнаят. " Да, аз работя и мога да си го разреша. Защото работата ми е такава, че съм зад бюро. Обаче, в случай че работното ми място беше в Бюро по труда-Асеновград, да вземем за пример, аз трябваше да престана да работя, защото нямаше да имам опция да доближи до съответната стая. Тогава кое щеше да е по-добре: да заставам у дома и да ме устоя страната напълно или въпреки всичко да работя, тъй като имам какво да дам? ", пита се Васил Василев.
Той илюстрира мисловно случай на IT-специалист, който е обездвижен от кръста надолу, само че е деен с ръцете и мозъка си. Иска да отиде да потърси работа в Бюрото по труда, само че не може, заради неналичието на налична инфраструктура. " Аз знам какво ще отговорят - че в случай че пристигна подобен човек, чиновници ще слязат при него, с цел да го обслужат. Да, само че в случай че той е самичък, по какъв начин ще им се обади, с цел да знаят, че ги чака на входната врата ", споделя Василев. Единственото налично място в Асеновград, съгласно него, е постройката на общината . От равнището на площад " Академик Николай Хайтов " е изработен подстъп с нужния надолнище и хора с инвалидни колички могат да доближат до институцията посредством служебния вход, който всекидневно е заключен за външни лица, само че пък има обезпечен звънец.
" Обаче, по какъв начин да отида до библиотеката, да вземем за пример? ", пита 53-годишният асеновградчанин. Той изяснява, че при едните стълби, водещи към библиотечната постройка, са сложени рампи, които са под надолнище 45 градуса. А съгласно стандартите, наклонът за инвалидни колички би трябвало да е не повече от 20 сантиметра в границите на 1 метър, за да може да бъде преодолян в двете направления, както с електрическа, по този начин и с рингова количка. Васил Василев ни описа напълно свеж образец за обстановката на затруднени, когато се постанова човек с физическо увреждане да се оправя самичък в обществото.
" Скоро бях свикан за очевидец в съда по случай зародило пътнотранспортно произшествие. Наложи се брачната половинка ми да отиде до институцията няколко дни по-рано, с цел да предизвести, че имам проблем. Изместиха делото в зала на първия етаж, само че с цел да стигна до там още веднъж има построени няколко стъпала. Уговорката бе, че защитата ще ми помогне. Е, не може ли да има направена подобаваща рампа, за какво би трябвало да наемам някой да ми оказва помощ? ", възмущава се асеновградчанинът. Като неуместно обособени за жители с увреждания, Василев уточни и специфичните паркоместа по зоните за платено паркиране и на общинските паркинги. Той акцентира фактът, че никой не планува да има откъм гърба и в профил задоволително място за хора с инвалидни колички - за отваряне на багажник или странична врата. А местата не са маркирани с подобаващ материал и поставените знаци се трият доста бързо .
Друг проблем, който Васил Василев засегна, е неналичието на приемливост у близките . И на магазините, и на заведенията - на всички места са построени по две, три стъпала и няма рампа. Поради тази причина огромна част от хората с физически увреждания внезапно лимитират обществените си контакти. Не излизат или посещават единствено тъкмо избрани места, до които могат да се придвижват сами. Асеновградчанинът счита, че и Общинският пазар също не е задоволително наличен . " По-добре е да отида на пазара, с цел да си купя артикули от производител, само че от повече от година не съм го посещавал, поради усложнението в достъпа. Така, вместо да подтикваме родната индустрия, ние посещаваме огромни хранителни магазини от задгранични вериги ", споделя Василев.
Едно значимо звено в Асеновград, до което няма естествен достъп, съгласно него, е болничното заведение . До етажите ѝ инвалидите могат да доближат откъм входа на новото крило. Там стои пазач, който оказва помощ на мъчно преносимите хора, като ги качва с асансьора посредством отключващ чип. На връщане, обаче, би трябвало някой да слезе при портиера и да му каже да изпрати асансьора. На централния вход на болничното заведение подстъпът е много стръмен. И също така, влизайки на първия етаж, би трябвало да се обиколи половината постройка, с цел да се доближи до зоната с персоналните лекари, вместо да се премине напряко по рампа. " Абсурд е и достъпът до звеното на ТЕЛК в Пловдив. По същия метод - има построена рампа, която обаче е извънредно стръмна. Точно на мястото, в което вървят точно и най-вече единствено хора с физически увреждания и им е нужен естествен достъп, това не е обезпечено ", описа асеновградчнинът.
Той изрази мнението си и по повод последните промени, които се направиха, след митингите на майките на деца с увреждания. " Както и да прозвучи, първо желая да подчертая, че тук не въвличам политиката, само че тези 150 000 000 лв., които ще бъдат отпуснати на хората с увреждания, ще бъдат дадени под формата на добавки. А тези пари бяха планувани за създаване на налична среда. Бяха набелязани общински и държавни здания с публично значение, които да бъдат пригодени за достъп на хората с увреждания, да се изградят полегнали бордюри и така нататък Вместо това, обаче, от тези средства няма да остане нищо, като резултат.
Друга концепция бе закупуване за всяка община, според от броя на популацията, на профилирани коли за транспорт на инвалиди . Те можеше да са на правилото на таксито с някаква минимална потребителска такса, с цел да не се злоупотребява. И когато мъчно преносим човек има потребност да бъде закаран на доктор или до другаде, щеше да е разполагаем тази кола. Аз не споделям, че ситуацията на децата с увреждания и техните родители е розово, никога! Просто това беше една концепция, посредством която можеше да се улесни достъпът до разнообразни институции и институции. Тогава множеството от децата ще посещават дневни центрове и други профилирани заведения, а родителите ще имат опция да стартират работа ", изясни Васил Василев.
На въпроса по какъв начин да стане подобряването на средата за хората с увреждания, съгласно него, това няма по какъв начин да се случи внезапно с магическа пръчка, " защото повече от 50 години не е имало политика в тази тенденция " . А по отношение на обстановката на локално равнище в Асеновград, той уточни, че усъвършенстване в средата за инвалиди не може да се случи, тъй като за задачата е нужна държавна политика . Според него, за възстановяване градската среда за достъп на мъчно преносими хора може да се намерения всякога, когато се реконструират улиците, като да вземем за пример да се създадат на всички места, където няма, полегати бордюри пред пешеходните пътеки. А общината може да се замисли за общинските здания, като не е задачата да се построи една рампа, " с която да се затворят очите на хората ".
Друго и също немаловажно е на публичните места да има тоалетни, пригодени за лица в инвалидна количка , а такива в Асеновград липсват напълно. " Родолюбец съм и не обичам да споделям това, само че - долнокачествен народ сме. Защо? Защото каквото и оборудване да се направи, след 24 часа то ще бъде разрушено. А не може на всеки подлез, асансьор, рампа и така нататък да се постави общинска защита или видеонаблюдение. Ако би трябвало да конкретизираме в Асеновград - ще се направи един асансьор, да вземем за пример, само че той до една седмица няма да работи. Докато не се промени съзнанието на масата, няма по какъв начин да има налична среда за хората с увреждания. Няма приемливост, от страна нито на всеобщата част от обществото, нито от водачите ", сподели в умозаключение на нашия диалог Васил Василев.
Екипът на Actualno.com се срещна и беседва по тематиката с представител на мъчно преносимите хора. Васил Василев е на 53 година от Асеновград. Висшист е и по-голямата част от трудовата му активност е в областта на обществените услуги. От няколко години той самият попада в това състояние, от което никой не е застрахован. " Както си живеех обикновено, в един миг, по-точно в последните 4-5 години осезаемо започнах да не мога да се движа, заради мускулна дистрофия ", стартира разказът си Васил Василев. Той постоянно става основател на полемики, повдигайки точно тематиката за обществената инфраструктура в Асеновград.
Пред екипа ни споделя, че вяра за възстановяване на настоящото положение в това връзки страната ни има, само че тя е доста надалеч. " В България, не приказвам единствено в Асеновград, е било насадено по времето на социализма, че инвалиди - такива хора няма. Те постоянно са били изолирани и избутвани отвън градовете. Дори са били затворени по къщите си, оставени на грижите на околните си. За първи път ми светна една голяма лампа, когато посетих Испания. Мислех си, че измежду испанците има доста мъчно преносими хора. В един миг се досетих, че те просто могат да се движат свободно из налична среда и нямат проблем да доближат където и да е. В едно село от вида на Козаново, да вземем за пример, е построен подлез на основния път, на който за да може да се пресече има асансьори от двата му края. Те са с издигане единствено на едно равнище ", показва асеновградчанинът.
Според него, в България няма схващане за мъчно преносимите хора - нито измежду администрацията, нито измежду обществото. И хората, които не са се сблъсквали с тази компликация, не могат да го осъзнаят. " Да, аз работя и мога да си го разреша. Защото работата ми е такава, че съм зад бюро. Обаче, в случай че работното ми място беше в Бюро по труда-Асеновград, да вземем за пример, аз трябваше да престана да работя, защото нямаше да имам опция да доближи до съответната стая. Тогава кое щеше да е по-добре: да заставам у дома и да ме устоя страната напълно или въпреки всичко да работя, тъй като имам какво да дам? ", пита се Васил Василев.
Той илюстрира мисловно случай на IT-специалист, който е обездвижен от кръста надолу, само че е деен с ръцете и мозъка си. Иска да отиде да потърси работа в Бюрото по труда, само че не може, заради неналичието на налична инфраструктура. " Аз знам какво ще отговорят - че в случай че пристигна подобен човек, чиновници ще слязат при него, с цел да го обслужат. Да, само че в случай че той е самичък, по какъв начин ще им се обади, с цел да знаят, че ги чака на входната врата ", споделя Василев. Единственото налично място в Асеновград, съгласно него, е постройката на общината . От равнището на площад " Академик Николай Хайтов " е изработен подстъп с нужния надолнище и хора с инвалидни колички могат да доближат до институцията посредством служебния вход, който всекидневно е заключен за външни лица, само че пък има обезпечен звънец.
" Обаче, по какъв начин да отида до библиотеката, да вземем за пример? ", пита 53-годишният асеновградчанин. Той изяснява, че при едните стълби, водещи към библиотечната постройка, са сложени рампи, които са под надолнище 45 градуса. А съгласно стандартите, наклонът за инвалидни колички би трябвало да е не повече от 20 сантиметра в границите на 1 метър, за да може да бъде преодолян в двете направления, както с електрическа, по този начин и с рингова количка. Васил Василев ни описа напълно свеж образец за обстановката на затруднени, когато се постанова човек с физическо увреждане да се оправя самичък в обществото.
" Скоро бях свикан за очевидец в съда по случай зародило пътнотранспортно произшествие. Наложи се брачната половинка ми да отиде до институцията няколко дни по-рано, с цел да предизвести, че имам проблем. Изместиха делото в зала на първия етаж, само че с цел да стигна до там още веднъж има построени няколко стъпала. Уговорката бе, че защитата ще ми помогне. Е, не може ли да има направена подобаваща рампа, за какво би трябвало да наемам някой да ми оказва помощ? ", възмущава се асеновградчанинът. Като неуместно обособени за жители с увреждания, Василев уточни и специфичните паркоместа по зоните за платено паркиране и на общинските паркинги. Той акцентира фактът, че никой не планува да има откъм гърба и в профил задоволително място за хора с инвалидни колички - за отваряне на багажник или странична врата. А местата не са маркирани с подобаващ материал и поставените знаци се трият доста бързо .
Друг проблем, който Васил Василев засегна, е неналичието на приемливост у близките . И на магазините, и на заведенията - на всички места са построени по две, три стъпала и няма рампа. Поради тази причина огромна част от хората с физически увреждания внезапно лимитират обществените си контакти. Не излизат или посещават единствено тъкмо избрани места, до които могат да се придвижват сами. Асеновградчанинът счита, че и Общинският пазар също не е задоволително наличен . " По-добре е да отида на пазара, с цел да си купя артикули от производител, само че от повече от година не съм го посещавал, поради усложнението в достъпа. Така, вместо да подтикваме родната индустрия, ние посещаваме огромни хранителни магазини от задгранични вериги ", споделя Василев.
Едно значимо звено в Асеновград, до което няма естествен достъп, съгласно него, е болничното заведение . До етажите ѝ инвалидите могат да доближат откъм входа на новото крило. Там стои пазач, който оказва помощ на мъчно преносимите хора, като ги качва с асансьора посредством отключващ чип. На връщане, обаче, би трябвало някой да слезе при портиера и да му каже да изпрати асансьора. На централния вход на болничното заведение подстъпът е много стръмен. И също така, влизайки на първия етаж, би трябвало да се обиколи половината постройка, с цел да се доближи до зоната с персоналните лекари, вместо да се премине напряко по рампа. " Абсурд е и достъпът до звеното на ТЕЛК в Пловдив. По същия метод - има построена рампа, която обаче е извънредно стръмна. Точно на мястото, в което вървят точно и най-вече единствено хора с физически увреждания и им е нужен естествен достъп, това не е обезпечено ", описа асеновградчнинът.
Той изрази мнението си и по повод последните промени, които се направиха, след митингите на майките на деца с увреждания. " Както и да прозвучи, първо желая да подчертая, че тук не въвличам политиката, само че тези 150 000 000 лв., които ще бъдат отпуснати на хората с увреждания, ще бъдат дадени под формата на добавки. А тези пари бяха планувани за създаване на налична среда. Бяха набелязани общински и държавни здания с публично значение, които да бъдат пригодени за достъп на хората с увреждания, да се изградят полегнали бордюри и така нататък Вместо това, обаче, от тези средства няма да остане нищо, като резултат.
Друга концепция бе закупуване за всяка община, според от броя на популацията, на профилирани коли за транспорт на инвалиди . Те можеше да са на правилото на таксито с някаква минимална потребителска такса, с цел да не се злоупотребява. И когато мъчно преносим човек има потребност да бъде закаран на доктор или до другаде, щеше да е разполагаем тази кола. Аз не споделям, че ситуацията на децата с увреждания и техните родители е розово, никога! Просто това беше една концепция, посредством която можеше да се улесни достъпът до разнообразни институции и институции. Тогава множеството от децата ще посещават дневни центрове и други профилирани заведения, а родителите ще имат опция да стартират работа ", изясни Васил Василев.
На въпроса по какъв начин да стане подобряването на средата за хората с увреждания, съгласно него, това няма по какъв начин да се случи внезапно с магическа пръчка, " защото повече от 50 години не е имало политика в тази тенденция " . А по отношение на обстановката на локално равнище в Асеновград, той уточни, че усъвършенстване в средата за инвалиди не може да се случи, тъй като за задачата е нужна държавна политика . Според него, за възстановяване градската среда за достъп на мъчно преносими хора може да се намерения всякога, когато се реконструират улиците, като да вземем за пример да се създадат на всички места, където няма, полегати бордюри пред пешеходните пътеки. А общината може да се замисли за общинските здания, като не е задачата да се построи една рампа, " с която да се затворят очите на хората ".
Друго и също немаловажно е на публичните места да има тоалетни, пригодени за лица в инвалидна количка , а такива в Асеновград липсват напълно. " Родолюбец съм и не обичам да споделям това, само че - долнокачествен народ сме. Защо? Защото каквото и оборудване да се направи, след 24 часа то ще бъде разрушено. А не може на всеки подлез, асансьор, рампа и така нататък да се постави общинска защита или видеонаблюдение. Ако би трябвало да конкретизираме в Асеновград - ще се направи един асансьор, да вземем за пример, само че той до една седмица няма да работи. Докато не се промени съзнанието на масата, няма по какъв начин да има налична среда за хората с увреждания. Няма приемливост, от страна нито на всеобщата част от обществото, нито от водачите ", сподели в умозаключение на нашия диалог Васил Василев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ