Доста време поживях през социализма. Първото, което помня, са самуните

Доста време поживях през социализма. Първото, което помня, са самуните бял самун в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше преди малко изпечен и ухаеше ужасно. Баба ми ме гонеше с маслото да ми намаже, само че аз слагах сирене в краешника и го хапвах на драго сърце. Масло слагах на филиите с шипков мармалад, но той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават, че са й лепнали и етикет " еко ".
Не помня да са ми мазали филията с мехлем! С мехлем се готвеха някои манджи. Баба ми стоеше до печката и въртеше гювеч, или телешко със сини сливи, или пиле яхния с доста лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. Дори картофената й чорба беше супер. А най-вече обичахме копривената каша - с доста масло и сирене, която се топеше в устата.
В Халите продаваха всевъзможен тип месо. Висеше на ченгели и хората посочваха от кое място да им отрежат кило-две.
Да, нямаше шоколадови яйца и тоблерони, нямаше бисквити " Орео " и всевъзможни вносни, натъпкани с палмово масло, оцветители, набухватели, че дори и гума отпадъци. Имаше шоколад " Крава ". Огромен, млечен, страховит! Имаше аерошоколад и шоколад " Кума Лиса ". Имаше " Чайки ", " Байкалчета ", сухи пасти. Имаше бонбони " Балкан " със страховит крем, бонбони " Таралежки ", бонбони " Морско дъно " на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан " Люлин ", който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Нямаше близалки, имаше захарни пръчки и петлета. И доста захарен памук. Имаше бонбони " Лакта ", бисквити " Детска наслада " и " Еверест ", фъстъчени вафли, локумени вафли, приятност за небцето.
Искате ли, младежи, да ви опиша една соцсладкарница? Имаше следните неща - три типа целувки... Имаше паста " Букет ", паста " Дънер ", паста " Тунелче " и не мога да изброя всичките... Имаше обилие от сиропирани сладкиши - охлювчета, бадемки, кадаиф, саралия, баклави, толумбички, реване, имаше " Ежко Бежко ", " Миньорки ", еклери с друг крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки... И направени от същински артикули, без оцветители, подобрители, всякакви Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не имитации. Ядяхме на стомах, тъй като бяха евтини. А след това тичахме из парка да изразходим калориите...
Можех да си купя милинка, баничка, тутманик, принцеса с кайма, хот-дог, ами да - имаше хот-дог, само че с същински кренвирши.
През лятото нямаше банани, в действителност... И кивита нямаше, и манго, и пъпеши от Аржентина, и още няколко типа екзотични плодове, които и в този момент застояват по щандовете.
През зимата имаше ябълки - големи, уханни, сушени сливи, портокали, мандарини и ужасно доста сладка и компоти.
Още ли мисли някой, че гладувахме?
Не, ядяхме същинска храна и не боледувахме. Нямаше затлъстели, нямаше алергични, нямаше нито една от тези съвременни заболявания, които в този момент ни мъчат и убиват.
Но тогава бяха други времена.
Времена, които сега някой доста желае да изтрие от съзнанието ни, с цел да написа нова, фалшифицирана история в мозъците на идните генерации. С едничката цел - да се тъпчем с огризките на Европа и света и да благодарим на демокрацията. За да работим в огромните им корпорации като плебеи, за жълти стотинки... и отново да благодарим на демокрацията.
Благодарим, само че си желаеме нашата храна, чистата, вкусната!
Искаме си и свободата. Онази независимост, при която всички бяхме солидарни, сплотени и не се мразехме. Даже се обичахме!
Но тия времена към този момент ги няма...

Фейсбук>