Когато шлюзовете на историята се затварят... Проф. Иво Христов представи книга за българския "преход" и "фасадната" демокрация
Доста литература се натрупа за българския „ преход ", доста социолози, политолози, икономисти, журналисти точеха перата си върху годините, в които се сменяше „ системата ". За едни „ преходът ", добър или неприятен, е приключил, за други още продължава, трети мечтаят за различен „ преход ". „ Но към този момент е късно: шлюзовете на историята се затварят... " - твърди проф. Иво Христов, който благодарение на изд. „ Захарий Стоянов " сервира на читателите второ модифицирано и допълнено издание на „ Пред пепелището на нестаналото българско общество " - една от най-ярките и проникновени книги за България от края на ХХ век и началото на ХХІ век. Книгата бе показана на 30 януари (вторник) от 18 часа в огромния салон на Българска академия на науките (Централното управление).
Едва ли е имало по-преломно и разделно време от това, в което през днешния ден живеем. Изхождайки от тази позиция създателят разказва по какъв начин късната, зрялата модерност си отива под въздействието на няколко взаимно похлупващи се рецесии от световен темперамент, каквито са рецесията на капитализма, почналият развой на преразпределение на геополитическата и цивилизационна тежест (Европа гълтам света), рухването на християнския план, който престава да задава ценностни ориентири за обществено държание, рецесията на белия човек и неговата цивилизация, рухването на „ междинната класа " и така нататък А какво се задава отсреща? Бъдещето е обвързвано неотменно с забележителната социалноикономическа диспропорционалност сред върховете, средата и основата на обществената пирамида. Авторът прибавя още една „ хубост " на обстановката - солидната приложимост на демократична и неолиберална словосъчетание, на компактно обримчване на района с тинк-танкове от същия идеологически и стопански порядък. Това се оказва идеологическа димна завеса, която би трябвало да обслужи огромния план на пауперизация и сриване на обществата в името на добруването на доста дребен кръг хора.
В книгата си създателят освен „ клечи " пред пепелищото на нестаналото българско общество, само че проучва характера на демокрацията и допустима ли е тя в България. Той не се съгласява, че „ фундаменталната " причина за злополуката на българската народна власт е набеденият български темперамент, манталитета ни, които по естеството си били недемократични. Втората глава на книгата се занимава с правото при социализма и българските правни метаморфози. А трета глава още веднъж се връща „ Пред пепелището на нестаналото българско общество ", в което е открит властови модел с „ фасадна " либералност, народът единствено хипотетично е позволен до властта, действителната политическа битка е посред няколко олигархически клики. Вътрешните „ елити " са директни или косвени наследници на късната комунистическа българска номенклатура с всички произлизащи от това условия цивилизационнни „ прелести " и политически рефлекси: усвоено по завещание геополитическо раболепство във външна посока, съчетано с примитивна употреба на вътрешната „ територия ", третирана като плячка за бърза приложимост. Така че в случай че има оптимизъм у проф. Иво Христов за бъдещето на България, той е много спестовен.
Едва ли е имало по-преломно и разделно време от това, в което през днешния ден живеем. Изхождайки от тази позиция създателят разказва по какъв начин късната, зрялата модерност си отива под въздействието на няколко взаимно похлупващи се рецесии от световен темперамент, каквито са рецесията на капитализма, почналият развой на преразпределение на геополитическата и цивилизационна тежест (Европа гълтам света), рухването на християнския план, който престава да задава ценностни ориентири за обществено държание, рецесията на белия човек и неговата цивилизация, рухването на „ междинната класа " и така нататък А какво се задава отсреща? Бъдещето е обвързвано неотменно с забележителната социалноикономическа диспропорционалност сред върховете, средата и основата на обществената пирамида. Авторът прибавя още една „ хубост " на обстановката - солидната приложимост на демократична и неолиберална словосъчетание, на компактно обримчване на района с тинк-танкове от същия идеологически и стопански порядък. Това се оказва идеологическа димна завеса, която би трябвало да обслужи огромния план на пауперизация и сриване на обществата в името на добруването на доста дребен кръг хора.
В книгата си създателят освен „ клечи " пред пепелищото на нестаналото българско общество, само че проучва характера на демокрацията и допустима ли е тя в България. Той не се съгласява, че „ фундаменталната " причина за злополуката на българската народна власт е набеденият български темперамент, манталитета ни, които по естеството си били недемократични. Втората глава на книгата се занимава с правото при социализма и българските правни метаморфози. А трета глава още веднъж се връща „ Пред пепелището на нестаналото българско общество ", в което е открит властови модел с „ фасадна " либералност, народът единствено хипотетично е позволен до властта, действителната политическа битка е посред няколко олигархически клики. Вътрешните „ елити " са директни или косвени наследници на късната комунистическа българска номенклатура с всички произлизащи от това условия цивилизационнни „ прелести " и политически рефлекси: усвоено по завещание геополитическо раболепство във външна посока, съчетано с примитивна употреба на вътрешната „ територия ", третирана като плячка за бърза приложимост. Така че в случай че има оптимизъм у проф. Иво Христов за бъдещето на България, той е много спестовен.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ