Доста хора може и да не са запознати, но ръгбист

Доста хора може и да не са осведомени, само че ръгбист с български корени прави същински възторг в Италия. Името му е Леонард Крумов и е определян за една от най-големите ръгби звезди на Апенините. 22-годишният Крумов, чиито родителите са от Дупница, се ражда в Италия и минава през всички национални гарнитури на страна, а напълно скоро се чака ръгбистът да бъде извикан в представителния отбор на “адзурите”. Крумов играе с обичания си номер 4. Звездата на “Зебрите” се съгласи да даде изявление за Sportal.bg , в което описа за себе си, за своите корени, упоритости и повода да се отдаде на ръгбито.
- Разкажи ни нещо за себе си. Къде си роден? Как виждаш живота в Италия и какво учиш?

- Роден съм в Милано през 1996г. в квартал " Сесто Сан Джовани ". Започнах да упражнявам в Crema rugby, а по-късно Rugby Viadana ме видя на 16 години и ме поканиха да играя за тях. Така взех решение да се отделя от у дома и да стартира независим живот. Живеехме под един покрив дружно с момчетата от тима. Родителите ми ме подкрепяха и постоянно са ме окуражавали да преследвам своята фантазия и да не се предавам. Това ми оказа помощ да доближи дотук. Сериозната работа и цялата поддръжка, която получих, най-после се отблагодари. След като прекосих през юношите на Viadana, влязох в академията. Играх две години за първия тим на Viadana, след което доближих до най-високото равнище в Италия. Започнах да играя за Zebre rugby и в този момент извозвам втората си година в тима. Дори си открих другарка. Тя е фантастично момиче, което ме поддържа в това, което върша. Животът в Италия е страховит и спокоен. Тук има всички и можеш да намериш всичко, което търсиш. В Италия има място за всички. Това е страхотна страна както за живеене, по този начин и за навестяване. Има в действителност доста страхотни неща, които си заслужава да се видят. Получих и тапия за механически специалист.
- Родителите ти са българи, само че си роден в Италия и си израсъл там. Често ли идваш в България и като какъв се чувстваш?

- Връщам се в България всякога, когато имаме дълга пауза. След края на всеки сезон ни пускат в отмора за месец. Винаги се пробвам да се прибера в България, тъй като би трябвало да отида да видя бабите и дядовците си. Много пъти съм бил в България. Като дребен посещавах страната с моите родители, само че не съм бил на всички места. Когато се върна, се усещам добре. Имам другари и там, които не се отнасят с мен като с чужденец. Когато си пристигам, постоянно взимам със себе си моя братовчед. И той е израсъл и живее в Италия. Чувствам се самостоятелен както в България, по този начин и в Италия.
- В България ръгбито не е развъртян спорт, само че в Италия си един от най-големите гении. Защо избра този спорт, а не се насочи към футбола, баскетбола или волейбола?

- За страдание ръгбито в България не е доста развъртян спорт. Откровено мога да кажа, че това е доста добър спорт, който ти давам доста както на терена, по този начин и отвън него. Избрах ръгбито, тъй като е покрай у дома (смее се). Шегувам се, избрах ръгбито, тъй като другите спортове не ми даваха нищо и не ме караха да изпитвам обич. Ръгбито ми даде доста положителни и отрицателни страсти, доста опит, другарства, победи, загуби. Това е свят, който обичам и поисквам на всички да усетят най-малко един път. Преди да стартира да се занимавам с ръгби упражнявах футбол и плуване, само че нито един от тези два спорта не ме впечатли. Един ден татко ми ми сподели: “Защо да не отидем да пробваш с ръгби?”. В началото не разбирах нищо от този спорт, само че откакто направих първата си подготовка, се влюбих в този спорт и не стопирах.

- Говориш ли български? Какво знаеш за България?

- Знам български и обичам България, само че не проследявам изкъсо нещата, които се случват в страната.

- Да се насочим още веднъж към твоята спортна кариера. Играл си за всички националния гарнитури на Италия и в този момент очакваш повиквателна от представителния отбор. Как се поддържа толкоз високо равнище?

- Колкото се отнася до националния тим на Италия, бях едно от момчетата, които имаха шанса да бъдат определени и следени още от 16/17-годишните. Преминах през всички национални обединения - U17/U18/U20 и най-после през младежкия народен тим. Следващата стъпка е представителният отбор. Високото равнище се поддържа с доста тежки тренировки и слагането на цели. Разбира се, че би трябвало да търпиш ограничения, само че в случай че вярваш и работиш старателно, можеш да стигнеш надалеч.

- През предишния сезон си изиграл 20 срещи за Зебрите. Сега пред вашия тим следва мач против Bears пред 20-хиляден стадион. Какво очакваш?

- Очакваме доста сложен мач от всяка позиция. Ще бъде мач на висок темп и с доста мускули. Това са тези хубави мачове, които си заслужава да играеш и да гледаш.
- Следиш ли какво се случва със спорта в България? Познаваш ли някои български спортисти?

- Трудно ми е да проследявам измененията в спорта, които се случват в България. Познавам най-известните спортисти, само че нищо повече.
- Италианската кухня е една от най-известните по света, само че и българската не отстъпва. Харесва ли ти нашата кухня?

- Италианската кухня е най-хубавата в света. Имах опцията да попътувам по света и да опитам разнообразни храни, само че кухнята в Италия си остава най-хубава. Когато се върна в България, обичам да хапвам нашата кухня. В Италия нямам опцията да опитам от нея.
- Какви са упоритостите ти?

- Амбицията ми е да доближи мъжкия народен тим на Италия и да продължа да играя ръгби. Когато тялото ми покаже, че би трябвало да спра, ще би трябвало се отдръпва.
- Един ден би ли се върнал в България?

- Един бих се върнал в България.