Доскоро се смяташе, че мозъкът на възрастния човек не може

Доскоро се смяташе, че мозъкът на възрастния човек не може да се обновява. Последните проучвания в региона на мозъка обаче за открили, че за него се знае доста малко и в действителност хората не употребяват изцяло своите благоприятни условия. И в светлината на тези последни проучвания се счита, че човек е кадърен да се трансформира освен на психическо, само че и на физическо ниво.

Проучванията на мозъка демонстрират, че този човешки орган има удивителната дарба да се пренастройва и да се възвръща. Доскоро множеството лекари смятаха тези концепция за утопична. Те бяха сигурни, че мозъкът не може нито да се трансформира, нито да пораства - може единствено са ‘аварира’. Но през днешния ден позитронно-емисионната томография и функционалната магнитно-резонансна томография разрешават на учените да следят мозъка в деяние. И в този момент те са уверени, че обичайна визия за мозъка е била неправилна.

Става ясно, че в случай че някаква част от основния мозък се повреди, изключително в региона на неговата кора /тънкия горен пласт, който дава отговор за обработката на постъпващата информациа и регулацията на движенията/, други негови елементи могат с времето да се ‘нагърбят’ с нейната функционалност. Това изисква търпелива работа в продължение на години, само че без значение от това учените към този момент приказват за гъвкавостта на нервните структури, за това, че интензивните умствени и физически извършения могат да трансформират мозъка на структурно равнище.

Според учените мислите могат да въздействат върху мозъка. По какъв метод тава атаова? Оказва се, че мислите могат да въздействат на интензивността на гените. Когато ние мислим за едно и също нещо, се включват избрани гени, които стартират да създават съответстващи белтъчини - по този начин се променя структурата на невроните и се усилва количеството на връзките сред тях, т.е. усилват се информационните благоприятни условия на невроните. В мозъка е допустимо да се образуват нови неврони.

По време на опитите е открито, че количеството нови кафези в основния мозък зависи от околната среда. Употребата на кокаин и стресът, да вземем за пример, забавят тяхното формиране, до момента в който бягането и учението го усилват.

Новите открития в региона на неврофизиологията дават вяра на доста хора - на страдащите от следствията от инсулт, на тези, които се борят с хронична болежка, на младежите с нарушени качества за образование...