Къде отиват зарязаните от роднини пациенти от болниците?
Доскоро на входа на Университетска болница " Св.Георги " в Пловдив стоеше подложен отпреди повече от 30 години надпис, цитиращ Конституцията: " В Народна република България всеки има право на гратис лекуване ". Това от дълго време към този момент не е правилно, неотдавна се сетиха да махнат надписа. Във типа си на търговски сдружения лечебните заведения, тези надълбоко филантропични институции, се сблъскват непосредствено с проблем, който поражда от време на време и който всякога се взема решение по изключително сложен метод.
В момента в Университетска болница " Св.Георги " в Пловдив - най- огромната в Южна България, има двама пациенти, които са на " развъждане ", защото фамилиите им отхвърлят да ги одобряват назад, а обществените към този момент мълчат. В единия случай става дума за жена, постъпила за лекуване на исхемичен инсулт и с психиатрична експертиза, която от август е настанена в болничното заведение и за нея към този момент са изразходвани към 1200 лева, в случай, че цената на клиничната пътека е 730. Доста повече пари болничното заведение харчи за другия пациент- той е постъпил по клинична пътека, която е 600 лева, а за него към този момент са изразходвани към 11 000 лева
Както може да се допуска, сходни случаи не са единични, а като става дума за заболели хора, обществената ни система би трябвало да предложи решение. В случая с болната жена, медиците са разкрили подобаващ Дом за дами с психологични увреждания в Карлово, само че отговор оттова няма. От УМБАЛ оповестяват, че са провели срещи с общинска дирекция " Социално подкрепяне " и то освен в този момент, а още преди година, защото би трябвало да се сътвори логаритъм за сходни обстановки. Оказва се, че заведения има, само че места няма. Освен, че тежат на болничния бюджет, тези пациенти живеят и в условия, които не са подобаващи за тях.
Впрочем казусът със зарязването на заболели от фамилиите им не е от през вчерашния ден, преди над 30 години в Пловдив имаше Отделение за хипотрофични деца, обособено в кв. " Изгрев ", където настаняваха дребни деца, непотърсени от близки. В държавните психиатрии пък най-редовно полицията или Спешна помощ докарва хора, изпаднали в безпомощно положение по улиците, където така и така си живеят. Така лечебните заведения се трансформират в обществени заведения, без това да е главната им функционалност. Преди дни друга една болница в Пловдив заяви за две изоставени от майките си бебета още след раждането, за тях се откри излаз в приемни фамилии. Социалната ни система се реформира може би най-сериозно спрямо други сфери у нас, който каже противоположното, надали е осведомен с изискванията преди години. Има обаче още доста да се направи, с цел да не остават безпомощни хора без поддръжка и обречени.
В наредбата, регламентираща изписването на пациенти от болничното заведение, текстът предлага три разновидността - предава се на околните му, осведоми се дирекция " Социално подкрепяне ", в случай че те не го желаят, а той има потребност от грижи - да му бъде препоръчана обществена услуга. Третият вид в тази разпоредба е много противоречив - предава се на чиновник на " Социално подкрепяне "... А след това? Най-малкото, което може да се направи в такива случаи, е в профилираните обществени заведения да се държи някакъв рационален запас за сходни обстановки и да има топла осведомителна връзка сред лечебните заведения и тях. Това би икономисало и нерви и пари на всички.
В момента в Университетска болница " Св.Георги " в Пловдив - най- огромната в Южна България, има двама пациенти, които са на " развъждане ", защото фамилиите им отхвърлят да ги одобряват назад, а обществените към този момент мълчат. В единия случай става дума за жена, постъпила за лекуване на исхемичен инсулт и с психиатрична експертиза, която от август е настанена в болничното заведение и за нея към този момент са изразходвани към 1200 лева, в случай, че цената на клиничната пътека е 730. Доста повече пари болничното заведение харчи за другия пациент- той е постъпил по клинична пътека, която е 600 лева, а за него към този момент са изразходвани към 11 000 лева
Както може да се допуска, сходни случаи не са единични, а като става дума за заболели хора, обществената ни система би трябвало да предложи решение. В случая с болната жена, медиците са разкрили подобаващ Дом за дами с психологични увреждания в Карлово, само че отговор оттова няма. От УМБАЛ оповестяват, че са провели срещи с общинска дирекция " Социално подкрепяне " и то освен в този момент, а още преди година, защото би трябвало да се сътвори логаритъм за сходни обстановки. Оказва се, че заведения има, само че места няма. Освен, че тежат на болничния бюджет, тези пациенти живеят и в условия, които не са подобаващи за тях.
Впрочем казусът със зарязването на заболели от фамилиите им не е от през вчерашния ден, преди над 30 години в Пловдив имаше Отделение за хипотрофични деца, обособено в кв. " Изгрев ", където настаняваха дребни деца, непотърсени от близки. В държавните психиатрии пък най-редовно полицията или Спешна помощ докарва хора, изпаднали в безпомощно положение по улиците, където така и така си живеят. Така лечебните заведения се трансформират в обществени заведения, без това да е главната им функционалност. Преди дни друга една болница в Пловдив заяви за две изоставени от майките си бебета още след раждането, за тях се откри излаз в приемни фамилии. Социалната ни система се реформира може би най-сериозно спрямо други сфери у нас, който каже противоположното, надали е осведомен с изискванията преди години. Има обаче още доста да се направи, с цел да не остават безпомощни хора без поддръжка и обречени.
В наредбата, регламентираща изписването на пациенти от болничното заведение, текстът предлага три разновидността - предава се на околните му, осведоми се дирекция " Социално подкрепяне ", в случай че те не го желаят, а той има потребност от грижи - да му бъде препоръчана обществена услуга. Третият вид в тази разпоредба е много противоречив - предава се на чиновник на " Социално подкрепяне "... А след това? Най-малкото, което може да се направи в такива случаи, е в профилираните обществени заведения да се държи някакъв рационален запас за сходни обстановки и да има топла осведомителна връзка сред лечебните заведения и тях. Това би икономисало и нерви и пари на всички.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ