Блудницата Декамерон
Доскоро близо 90% от международния трафик в интернет се е правил от порно, по този начин ми споделиха. Сега бил паднал до малко над 60%, само че не тъй като популацията на планетата е изгубило интерес към блудните сюжети, а тъй като филмите и музиката, които се теглят, са станали по-големи като файлове. Така или другояче порнографията е преобладаваща в международната мрежа, нейното наличие е по-голямо от наличието на всичко останало (наука, литература, изкуство, журналистика, вести, кино, музика, библиотеки, архиви), взето дружно.
Днес всеки възпитаник има интернет с безвъзмездни мегабайти на мобилния си телефон в джоба.
Днес се насърчава проучването на " сексология " в учебно заведение и това несъмнено е вярно, най-малкото поради тези възпитаници, които основават свое поколение в прогимназията. По малкия екран обилно се популяризират презервативи и методът на тяхното приложение. Любимите чалга клипове от дълго време са искрено софт порно и възрастовата граница на изпълнителките в тях непрестанно пада. Всеки един снабдител на кабелна телевизия предлага по над 200 стратегии, най-малко 10 от които са непрекъснато порно.
На фона на всичко това пръв
проводник на сладострастието се оказа Джовани Бокачо
Някакви развратници (вероятно от Министерството и БАН) решили апелирам ви се да реалокират проучването на Ренесанса от 10-и в 8-ми клас и по този метод да осквернят почтените детски души с откровената тосканска порнография " Декамерон ". Хайде, десетокласниците ги остави, те са закоравели мръсници, само че почтените осмокласници? Та те са едвам на възрастта на Ромео и Жулиета (впрочем, друга порнография, която би трябвало да се забрани). В медиите четем буквално: " Родители и учени стачкуват против творбата на ренесансовия създател Джовани Бокачо - " Декамерон ". Те са почнали и подписка против проучването на книгата в осми клас. Аргументите им са, че в наличието на част от новелите има сексуален подтекст, което ще докара до деморализиращ резултат върху подрастващите ".
Безспорно развратът е неоправдателен. Блудът е пристрастеност, само че както знаем, тази пристрастеност може да се прояви и във връзка с долни дрехи, обувки с високи токчета и гумени дъждобрани. Не е толкоз значимо какво се учи в учебно заведение, а по какъв начин се интерпретира, по какъв начин се приказва за него. Дайте да не учим и двете международни войни, тъй като в тях има принуждение. Не възбраната на деликатна тематика ще реши проблемите, а говоренето по нея.
Забелязали ли сте и друго? Ако сте на нудистки плаж, спирате да забелязвате голотата към себе си, четете си брошура или си решавате кръстословица. Ако обаче сте трагичен момък в страна, където дамите вървят зачулени като палатки, евентуално по през целия ден ще мислите единствено за секс, ще ви изтезава хронична ерекция и няма да се откъснете от най-разюздани сладострастни видения. Така и с " Декамерон " - забранете го, сложете му бурка и
ще стартира да се популяризира в междучасията на ксерокопия
Нещата сами по себе си не са зли. Зла е единствено тяхната приложимост и неправилните човешки пориви към тях. От " Декамерон " може да се научи доста. А който твърди, че " Декамерон " е порнография, можем да си представим кои елементи от него е чел, какво го е развълнувало и какво му е останало в главата. За огромните моралисти си има и съответната поговорка: " Който гледа надолу, мисли за голо ".
Да си напомним " Декамерон ", тъй като ми се коства, че се приказва малко наизуст. Пък след това ще забележим заслужава ли си да се учи или не, нездравословно ли е или е потребно неговото проучване.
Кой е Бокачо? Флорентинец, прекарал доста време в Неапол измежду веселби, епикурейски наслаждения и младежко въодушевление по изяществото на античността. Интересът към античността бележи и неговата зряла възраст, когато написа и превежда доста книги. Към края на живота си, както доста други интелигентни и образовани хора от всички столетия, се обръща към Църквата и Бога и дори съжалява за " Декамерон ", набрал към този момент забележителна известност.
Обикновено, в случай че би трябвало да дефинират Бокачо с една дума, тя е " хуманист ". Хуманизмът е идеологията, довела до Ренесанса.
Хуманизмът е зората на тази цивилизация,
чийто залез мнозина се притесняват, че следим през днешния ден. Именно хуманизмът и Ренесансът са тематиките, които би трябвало да се разискват по отношение на " Декамерон ", точно за тяхното потребно и нездравословно въздействие би трябвало да се приказва, а не за няколко пиперливи сценки с пощипване и попляскване. Хуманизмът е този, който разпали човешката горделивост до мащаби, съизмерими с тези в навечерието на Потопа; Ренесансът е този, който докара до софтуерната гражданска война, до Просвещението и индустриалния век, които пък запечатаха облика си в двете международни войни и в постмодерния свят след тях, който трансформира Земята в световно село. Мнозина биха споделили, че в случай че Бокачо е рисков с нещо, в случай че Ренесансът е рисков с нещо за актуалния човек, то това е хуманизмът, а не порнографията. Хуманизмът, който учи индивида, че самичък той е господ и по този начин го прави уединен, отчужден и трагичен.
Хуманизмът бива всемирски и християнски. И в двата случая произлиза от убеждението, че всеки човек е висша полезност, в началото тъй като е облик и сходство Божие, а след това, когато това се не помни, просто по този начин. От хуманизма (добър или лош) произлиза актуалният свят (добър или лош), а " Декамерон " демонстрира хуманизма в неговия най-чист, в неговия лабораторен тип - какво, да не го учим ли? Можем да си вършим заключения, можем да одобряваме или да отхвърляме, само че би трябвало да знаем. Добре е да знаем. Защото още за хуманистите от епохата на Бокачо " словото е батерия на духовна просвета " (Лоренцо Вала, 1405-1457).
Книгата е преследвана още от основаването си. Нейните съперници я назовават " Принц Галеото " - сводникът сред Ланселот, рицаря на каруцата, и кралица Гуиневир; тази невярност поставя завършек на Кръглата маса и води до гибелта на крал Артур. Ето какъв брой гибелен е бил " Декамерон " още през цялото време. Папа Пий V " пурифицира " наличието на книгата. Распутин също го цензурира. Йезуитите назовават Бокачо " стихотворец на сладострастието ". Български родители и учени събират подписка за отпадането му от програмата за осми клас...
Самият Бокачо в края на живота си споделя:
"...да не се дава " Декамерон " на дами,
тъй като, слушайки тия новели, те ще ме одобряват за замърсен сводник ". Както виждаме, Джовани Бокачо надалеч не е маркиз Дьо Сад, който към този момент фактически може би е несъответствуващ за проучване в осми клас.
Истината е, че Бокачо на никое място не подчертава върху еротиката. Напротив, подиграва се с нея и по този метод я лишава от сексапил и сластолюбие. По същия метод той се подиграва и с други пороци от светския живот на своето време. " Декамерон ", в смешната си част, тъй като има и друга, е рецензия, ирония на действителността. " Декамерон " порицава разврата, само че го прави с ведра и великодушна усмивка, а не с изпъкнали вени по яростно чело.
Пиперливите сюжети не са преобладаващи в книгата. Там всеки от героите си има собствен жанр на описване, свои желани тематики, свои морални възгледи. Дълбоко се колебая, че в осми клас ще учат всичките 100 новели. Всъщност, както се твърди, в учебника е включена третата новела от първия ден, разказът на Филомена за това по какъв начин " с притчата за трите пръстена евреинът Мелхиседек се избавя от огромната заплаха, готвена му от Саладин ", което прави протестът на родителите и учените още по-необясним.
Новелата е доста къса и е напълно, напълно богословска. Действащи лица в нея са Саладин (Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, печално лишил Йерусалим от кръстоносците през 1187) и богатият евреин Мелхиседек. Саладин се разорил от бойни подвизи и обърнал взор към благосъстоянието на Мелхиседек. Самият избор на името - Мелхиседек - демонстрира какво е това благосъстояние, демонстрира, че това е благосъстояние в метафоричен, тайнствен смисъл. В Стария завет Мелхиседек е цар на Салим (вероятно Йерусалим), който среща Авраам на връщане от войната против Кедорлаома. Родът на Мелхиседек е незнаен, не е Левит, само че въпреки всичко е духовник. Св. ап. Павел го сочи като предобраз на Христос, а Христос като глава на Църквата е " духовник завинаги по чина Мелхиседеков " (Пс. 109:4). Саладин изкушава Мелхиседек да му отговори коя от трите Авраамически религии - християнство, юдаизъм и ислям - носи истината за Бога. Мелхиседек обаче не се поддава на изкушението и дава отговор с притчата за трите пръстена, съгласно която е невероятно да се отговори на този въпрос. Ето за това споделя новелата, която ще се учи в осми клас.
Срещу нея събират подписи родителите и учените, определяйки я като порнография...
Не мога да преценява развращава ли " Декамерон " децата или не. Не дръзвам да поема товара на това решение, не дръзвам да направя тази преценка. Но когато даден културен факт съществува и още повече, когато не стопира да провокира интерес, мисля, че вярното решение е той да бъде прегледан, осмислен и пояснен от естетическа, етическа и историческа позиция. Също по този начин съм сигурен, че в случай че не сте безсрамник и блудник по душа, " Декамерон " няма да ви направи подобен.
По някакъв сходен метод си представям, че би следвало да протекат разсъжденията на комитетите от родители и учени, преди да тръгнат да събират подписи за отпадането на едно или друго литературно произведение от образователната стратегия. Е, в случай че имахме вероучение в учебно заведение, щеше да е по-лесно, щяхме да знаем кое е грях - обаче нямаме.
" Декамерон " може да е манифест на хуманизма, може да е празненство на живота и на материята, може даже да е опрощение на гордостта и суетата, само че порнография не е. И колкото е празненство на материята, толкоз е празненство и на духа и все си мисля, че няма да повреди душата на актуалния юноша, в случай че седне да го прочете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула,
Сега
Днес всеки възпитаник има интернет с безвъзмездни мегабайти на мобилния си телефон в джоба.
Днес се насърчава проучването на " сексология " в учебно заведение и това несъмнено е вярно, най-малкото поради тези възпитаници, които основават свое поколение в прогимназията. По малкия екран обилно се популяризират презервативи и методът на тяхното приложение. Любимите чалга клипове от дълго време са искрено софт порно и възрастовата граница на изпълнителките в тях непрестанно пада. Всеки един снабдител на кабелна телевизия предлага по над 200 стратегии, най-малко 10 от които са непрекъснато порно.
На фона на всичко това пръв
проводник на сладострастието се оказа Джовани Бокачо
Някакви развратници (вероятно от Министерството и БАН) решили апелирам ви се да реалокират проучването на Ренесанса от 10-и в 8-ми клас и по този метод да осквернят почтените детски души с откровената тосканска порнография " Декамерон ". Хайде, десетокласниците ги остави, те са закоравели мръсници, само че почтените осмокласници? Та те са едвам на възрастта на Ромео и Жулиета (впрочем, друга порнография, която би трябвало да се забрани). В медиите четем буквално: " Родители и учени стачкуват против творбата на ренесансовия създател Джовани Бокачо - " Декамерон ". Те са почнали и подписка против проучването на книгата в осми клас. Аргументите им са, че в наличието на част от новелите има сексуален подтекст, което ще докара до деморализиращ резултат върху подрастващите ".
Безспорно развратът е неоправдателен. Блудът е пристрастеност, само че както знаем, тази пристрастеност може да се прояви и във връзка с долни дрехи, обувки с високи токчета и гумени дъждобрани. Не е толкоз значимо какво се учи в учебно заведение, а по какъв начин се интерпретира, по какъв начин се приказва за него. Дайте да не учим и двете международни войни, тъй като в тях има принуждение. Не възбраната на деликатна тематика ще реши проблемите, а говоренето по нея.
Забелязали ли сте и друго? Ако сте на нудистки плаж, спирате да забелязвате голотата към себе си, четете си брошура или си решавате кръстословица. Ако обаче сте трагичен момък в страна, където дамите вървят зачулени като палатки, евентуално по през целия ден ще мислите единствено за секс, ще ви изтезава хронична ерекция и няма да се откъснете от най-разюздани сладострастни видения. Така и с " Декамерон " - забранете го, сложете му бурка и
ще стартира да се популяризира в междучасията на ксерокопия
Нещата сами по себе си не са зли. Зла е единствено тяхната приложимост и неправилните човешки пориви към тях. От " Декамерон " може да се научи доста. А който твърди, че " Декамерон " е порнография, можем да си представим кои елементи от него е чел, какво го е развълнувало и какво му е останало в главата. За огромните моралисти си има и съответната поговорка: " Който гледа надолу, мисли за голо ".
Да си напомним " Декамерон ", тъй като ми се коства, че се приказва малко наизуст. Пък след това ще забележим заслужава ли си да се учи или не, нездравословно ли е или е потребно неговото проучване.
Кой е Бокачо? Флорентинец, прекарал доста време в Неапол измежду веселби, епикурейски наслаждения и младежко въодушевление по изяществото на античността. Интересът към античността бележи и неговата зряла възраст, когато написа и превежда доста книги. Към края на живота си, както доста други интелигентни и образовани хора от всички столетия, се обръща към Църквата и Бога и дори съжалява за " Декамерон ", набрал към този момент забележителна известност.
Обикновено, в случай че би трябвало да дефинират Бокачо с една дума, тя е " хуманист ". Хуманизмът е идеологията, довела до Ренесанса.
Хуманизмът е зората на тази цивилизация,
чийто залез мнозина се притесняват, че следим през днешния ден. Именно хуманизмът и Ренесансът са тематиките, които би трябвало да се разискват по отношение на " Декамерон ", точно за тяхното потребно и нездравословно въздействие би трябвало да се приказва, а не за няколко пиперливи сценки с пощипване и попляскване. Хуманизмът е този, който разпали човешката горделивост до мащаби, съизмерими с тези в навечерието на Потопа; Ренесансът е този, който докара до софтуерната гражданска война, до Просвещението и индустриалния век, които пък запечатаха облика си в двете международни войни и в постмодерния свят след тях, който трансформира Земята в световно село. Мнозина биха споделили, че в случай че Бокачо е рисков с нещо, в случай че Ренесансът е рисков с нещо за актуалния човек, то това е хуманизмът, а не порнографията. Хуманизмът, който учи индивида, че самичък той е господ и по този начин го прави уединен, отчужден и трагичен.
Хуманизмът бива всемирски и християнски. И в двата случая произлиза от убеждението, че всеки човек е висша полезност, в началото тъй като е облик и сходство Божие, а след това, когато това се не помни, просто по този начин. От хуманизма (добър или лош) произлиза актуалният свят (добър или лош), а " Декамерон " демонстрира хуманизма в неговия най-чист, в неговия лабораторен тип - какво, да не го учим ли? Можем да си вършим заключения, можем да одобряваме или да отхвърляме, само че би трябвало да знаем. Добре е да знаем. Защото още за хуманистите от епохата на Бокачо " словото е батерия на духовна просвета " (Лоренцо Вала, 1405-1457).
Книгата е преследвана още от основаването си. Нейните съперници я назовават " Принц Галеото " - сводникът сред Ланселот, рицаря на каруцата, и кралица Гуиневир; тази невярност поставя завършек на Кръглата маса и води до гибелта на крал Артур. Ето какъв брой гибелен е бил " Декамерон " още през цялото време. Папа Пий V " пурифицира " наличието на книгата. Распутин също го цензурира. Йезуитите назовават Бокачо " стихотворец на сладострастието ". Български родители и учени събират подписка за отпадането му от програмата за осми клас...
Самият Бокачо в края на живота си споделя:
"...да не се дава " Декамерон " на дами,
тъй като, слушайки тия новели, те ще ме одобряват за замърсен сводник ". Както виждаме, Джовани Бокачо надалеч не е маркиз Дьо Сад, който към този момент фактически може би е несъответствуващ за проучване в осми клас.
Истината е, че Бокачо на никое място не подчертава върху еротиката. Напротив, подиграва се с нея и по този метод я лишава от сексапил и сластолюбие. По същия метод той се подиграва и с други пороци от светския живот на своето време. " Декамерон ", в смешната си част, тъй като има и друга, е рецензия, ирония на действителността. " Декамерон " порицава разврата, само че го прави с ведра и великодушна усмивка, а не с изпъкнали вени по яростно чело.
Пиперливите сюжети не са преобладаващи в книгата. Там всеки от героите си има собствен жанр на описване, свои желани тематики, свои морални възгледи. Дълбоко се колебая, че в осми клас ще учат всичките 100 новели. Всъщност, както се твърди, в учебника е включена третата новела от първия ден, разказът на Филомена за това по какъв начин " с притчата за трите пръстена евреинът Мелхиседек се избавя от огромната заплаха, готвена му от Саладин ", което прави протестът на родителите и учените още по-необясним.
Новелата е доста къса и е напълно, напълно богословска. Действащи лица в нея са Саладин (Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, печално лишил Йерусалим от кръстоносците през 1187) и богатият евреин Мелхиседек. Саладин се разорил от бойни подвизи и обърнал взор към благосъстоянието на Мелхиседек. Самият избор на името - Мелхиседек - демонстрира какво е това благосъстояние, демонстрира, че това е благосъстояние в метафоричен, тайнствен смисъл. В Стария завет Мелхиседек е цар на Салим (вероятно Йерусалим), който среща Авраам на връщане от войната против Кедорлаома. Родът на Мелхиседек е незнаен, не е Левит, само че въпреки всичко е духовник. Св. ап. Павел го сочи като предобраз на Христос, а Христос като глава на Църквата е " духовник завинаги по чина Мелхиседеков " (Пс. 109:4). Саладин изкушава Мелхиседек да му отговори коя от трите Авраамически религии - християнство, юдаизъм и ислям - носи истината за Бога. Мелхиседек обаче не се поддава на изкушението и дава отговор с притчата за трите пръстена, съгласно която е невероятно да се отговори на този въпрос. Ето за това споделя новелата, която ще се учи в осми клас.
Срещу нея събират подписи родителите и учените, определяйки я като порнография...
Не мога да преценява развращава ли " Декамерон " децата или не. Не дръзвам да поема товара на това решение, не дръзвам да направя тази преценка. Но когато даден културен факт съществува и още повече, когато не стопира да провокира интерес, мисля, че вярното решение е той да бъде прегледан, осмислен и пояснен от естетическа, етическа и историческа позиция. Също по този начин съм сигурен, че в случай че не сте безсрамник и блудник по душа, " Декамерон " няма да ви направи подобен.
По някакъв сходен метод си представям, че би следвало да протекат разсъжденията на комитетите от родители и учени, преди да тръгнат да събират подписи за отпадането на едно или друго литературно произведение от образователната стратегия. Е, в случай че имахме вероучение в учебно заведение, щеше да е по-лесно, щяхме да знаем кое е грях - обаче нямаме.
" Декамерон " може да е манифест на хуманизма, може да е празненство на живота и на материята, може даже да е опрощение на гордостта и суетата, само че порнография не е. И колкото е празненство на материята, толкоз е празненство и на духа и все си мисля, че няма да повреди душата на актуалния юноша, в случай че седне да го прочете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула,
Сега
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ