България печели много от ЕС, но е разочарована от него. Защо?
Доскоро България беше мощно проевропейска. Но в този момент поддържа Орбан, отхвърли Истанбулската спогодба, застана до Русия по проблема " Скрипал ", усвои езика на " Европа на отечествата ". И още, и още. За какво приказва това, пита Даниел Смилов в материал за " Дойче Веле България ".
Последното изследване на Евробарометър сочи, че утвърждението за Европейски Съюз е скочило съществено - 62% от европейците декларират, че Европейски Съюз е нещо положително, а 68% са уверени, че страната им е спечелила от участието си в Съюза. Това са най-високите резултати от 1983 година насам. Включително Обединеното кралство би гласувало през днешния ден за оставане в Европейски Съюз.
На този положителен декор наклонността в България е противоположната - стойностите на утвърждение са под-средните, макар че единствено допреди няколко години бяхме измежду страните с най-голям еврооптимизъм. Днес 55% намират участието в Европейски Съюз за положително, а 60% считат, че страната е спечелила от него. При възможен референдум 59% биха дали своят вот за оставане в Съюза. Да, това са ясни болшинства, само че през последните няколко години те несъмнено са се “свили”.
На какво се дължи това отчаяние, откакто България и Източна Европа като цяло са измежду най-големите печеливши от участието в Европейски Съюз? С оглед на обективните индикатори, както българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, по този начин и приходите на българите наваксват изоставането от европейските и към този момент възлизат на към 50% от междинното (при равнища от 20-25% при започване на столетието). България е също така измежду най-големите чисти бенефициери в Европейски Съюз - с към 4% от Брутният вътрешен продукт прехвърляния към страната на годишна база.
Отвличането на Европа
Смяната на настроенията е подбудена главно от смяната в политическото говорене. Тя е явен резултат от “патриотизацията” и завоя към “консерватизъм” измежду българските политици. Популистите настояват, че следват националната воля, само че в действителност постоянно - както в тази ситуация - точно те я образуват и трансформират. Когато всички съществени партии възприемат избран метод на говорене, настройките на хората разумно се трансформират.
В древногръцката митология Европа е госпожица, която Зевс отвлича в облика на бик. Днес у нас Европа също е на път да бъде отвлечена от едно „ добиче ", формирано от разнообразни политически обединения, които заедно теглят в евроскептична посока. Всяка от тези обединения е навлякла бичите кожи на “патриотизма” и “консерватизма”: те громят Брюксел и безчувствените евробюрократи, възпяват някаква неразбираема “Европа на отечествата”, в която всяка страна прави каквото си изиска, само че най-много не позволява мигранти, бежанци и Истанбулската спогодба. Героят на този тим е Орбан, който твърдо се опълчва на „ меките " европейци.
В България конкуренцията кой да бъде предницата и кой задницата на това политическо добиче се разпали предходната седмица. Волен Сидеров и Николай Бареков направиха поръчка да оглавят консервативното придвижване, като се явят дружно на европейските избори. И двамата добре въплъщават горепосочените евроскептични хрумвания. И двамата са закоравели борци против Брюксел. Много “консерватори” се наскърбиха на концепцията тъкмо Сидеров и Бареков да са предна част на придвижването, защото в общите настройки на хората на тази двойка повече ѝ отиват сякаш задните елементи.
По-интелектуално настроените “консерватори” - група от обществени фигури, пребродили целия политически набор в България и гравитиращи през днешния ден към ГЕРБ и спонсорирани от тях институти - се събраха тази седмица в някогашния “Шератон”, с цел да обсъдят една по-възвишена и по-благородна визия за “Европа на отечествата”. Както Сидеров и Бареков, те също са подобаващи претенденти за оглавяване на придвижването. А това значи, че в следствие от тази битка то може да се окаже с две глави (или надлежно с две задници). В калкулациите на претендентите за тези значими елементи би трябвало да бъдат добавени и останалите патриоти - НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация. Боричкането сред патриотичните обединения през последните дни може да бъде интерпретирано и като предизборно наместване под бичата кожа.
Докато разногласието за двата края на придвижването към момента не е стигнал до дефинитивно решение, главният въпрос е за междинната част - тази, която притегля огромните маси хора. Туловището на българското консервативно добиче е формирано от двете ни съществени партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова от дълго време взе закостенял завой и се въоръжи с антиевропейска изразителност (руско производство). Борисов е по-късен адепт на консервативния дискурс и към момента не е напълно ясно дали е реакционер или либерал. Обичайно за него е, че постоянно се пробва да “балансира”. Проблемът обаче е, че към този момент балансира единствено сред “консерватори”.
Причините за смяната
Доскоро в България всички съществени партии бяха мощно проевропейски. Как стана по този начин, че единствено в границите на последната година България поддържа Орбан, отхвърли Истанбулската спогодба, застана до Русия по проблема “Скрипал” и заприказва на езика на “Европа на отечествата”? Завоят е толкоз коренен, че мнозина започнаха да го изясняват с резултатите от “хибридна атака” на Русия. Основания за сходна параноична теза има - съветското медийно и немедийно въздействие в България е в действителност съществено. Сигурно и някои от претендентите за глава на “консервативното” придвижване са попаднали под него. Но въпреки да е ясно, че Русия има интерес от самомаргинализация на България в Европейски Съюз и от несъгласия сред европейските страни, обръщането на главните политически сили в страната не може да е подбудено единствено от външна интервенция. Причините са най-много домашни, вътрешни - част от тях са си чисто български, други са източноевропейски. Но с цел да може да възникне и да се наложи ефикасна проевропейска политическа мощ, тези аргументи би трябвало да бъдат осъзнати. Ето ги:
1. Нарасналото самочувствие на Източна Европа
Консервативният поврат но Орбан е резултат и от триумфите на района. Полша към този момент е развита страна, другите се движат след нея. След десетилетие и при добра политика България ще бъде там, където през днешния ден е Полша. Тези триумфи карат района да се усеща горделив от постигнатото - и да желае неговият глас да се чува повече. Това ново самочувствие е значима част от настроенията, които популистите употребяват. Борбата против “диктата на Брюксел” резонира с желанието за самопризнание на източноевропейския триумф. Една проевропейска партия би трябвало да регистрира тези настроения и да ги “впрегне” в лична визия за ЕС;
2. Неравното систематизиране на богатствата
Благата от участието в Европейски Съюз не са разпределени отмерено. В България има райони, които към този момент са достигнали междинното равнище в Европейски Съюз. Но има и такива, които са най-бедните в Съюза. Тъй като бедността продължава да бъде проблем за България, антиевропейската изразителност сполучливо активизира тези настроения и трансформира Европейски Съюз в причина за проблемите;
3. Страхът на един подкупен истаблишмънт от външен мониторинг и контрол
Това е тематика, която е характерна за България. Една захваната страна не може елементарно да допусне мониторинг и надзор над интимните си каузи - да речем, какво става в банките. Затова макар поръчките, че ще аплайваме за чакалнята на еврозоната, продължаваме да си влачим краката с вярата външният взор да ни се размине. Разпалването на антиевропейски, суверенистки настроения обслужва горещото предпочитание на един окопал се хайлайф да не се раздели с привилегиите си.
За да не останем в спешната лента на Европа
През последните десетина години ГЕРБ изпълняваше ролята на проевропейски мотор на България. Но през днешния ден този мотор се задавя и създава все по-сериозни количества “консервативен” звук и дим. А когато моторът не работи, гореописаното евроскептично добиче стартира да тегли колата.
За да не останем в спешната лента на Европа, имаме потребност от мощна проевропейска групировка, която да се стреми да удържа България в центъра на европейската интеграция. За задачата хората, които имат вяра в този блян - а те към момента са болшинство, би трябвало да регистрират и възторзите, и терзанията, които стимулират “консервативния” поврат. Интеграцията не пречи на устрема за признание на източноевропейските триумфи, нито пък попречва по-справедливо систематизиране на позитивите от участието в Европейски Съюз. Крайно време е да вземем за пример да се вкара необлагаем най-малко към плоския налог, с цел да не се натоварват прекалено най-бедните пластове в страната. България към този момент може да си разреши и доста по-хуманно отношение към хората с увреждания, към болните и така нататък Ясно е също по този начин, че страната би трябвало да е съществено ангажирана с поддръжката за българския език и просвета, с подкрепяне на културните ни институти.
В този смисъл една проевропейска партия би трябвало да схване насърчаването на националната просвета и справедливото систематизиране на богатствата като свои съществени политики. Дотук проевропейските сили се концентрират главно върху антикорупционна изразителност и битка против хибридната заплаха. Това са значими цели, да, само че до момента в който не се обърне внимание и на другите два, в България в действителност може да се стигне до похищение на Европа.
Редактор: Деница Райкова
Последното изследване на Евробарометър сочи, че утвърждението за Европейски Съюз е скочило съществено - 62% от европейците декларират, че Европейски Съюз е нещо положително, а 68% са уверени, че страната им е спечелила от участието си в Съюза. Това са най-високите резултати от 1983 година насам. Включително Обединеното кралство би гласувало през днешния ден за оставане в Европейски Съюз.
На този положителен декор наклонността в България е противоположната - стойностите на утвърждение са под-средните, макар че единствено допреди няколко години бяхме измежду страните с най-голям еврооптимизъм. Днес 55% намират участието в Европейски Съюз за положително, а 60% считат, че страната е спечелила от него. При възможен референдум 59% биха дали своят вот за оставане в Съюза. Да, това са ясни болшинства, само че през последните няколко години те несъмнено са се “свили”.
На какво се дължи това отчаяние, откакто България и Източна Европа като цяло са измежду най-големите печеливши от участието в Европейски Съюз? С оглед на обективните индикатори, както българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, по този начин и приходите на българите наваксват изоставането от европейските и към този момент възлизат на към 50% от междинното (при равнища от 20-25% при започване на столетието). България е също така измежду най-големите чисти бенефициери в Европейски Съюз - с към 4% от Брутният вътрешен продукт прехвърляния към страната на годишна база.
Отвличането на Европа
Смяната на настроенията е подбудена главно от смяната в политическото говорене. Тя е явен резултат от “патриотизацията” и завоя към “консерватизъм” измежду българските политици. Популистите настояват, че следват националната воля, само че в действителност постоянно - както в тази ситуация - точно те я образуват и трансформират. Когато всички съществени партии възприемат избран метод на говорене, настройките на хората разумно се трансформират.
В древногръцката митология Европа е госпожица, която Зевс отвлича в облика на бик. Днес у нас Европа също е на път да бъде отвлечена от едно „ добиче ", формирано от разнообразни политически обединения, които заедно теглят в евроскептична посока. Всяка от тези обединения е навлякла бичите кожи на “патриотизма” и “консерватизма”: те громят Брюксел и безчувствените евробюрократи, възпяват някаква неразбираема “Европа на отечествата”, в която всяка страна прави каквото си изиска, само че най-много не позволява мигранти, бежанци и Истанбулската спогодба. Героят на този тим е Орбан, който твърдо се опълчва на „ меките " европейци.
В България конкуренцията кой да бъде предницата и кой задницата на това политическо добиче се разпали предходната седмица. Волен Сидеров и Николай Бареков направиха поръчка да оглавят консервативното придвижване, като се явят дружно на европейските избори. И двамата добре въплъщават горепосочените евроскептични хрумвания. И двамата са закоравели борци против Брюксел. Много “консерватори” се наскърбиха на концепцията тъкмо Сидеров и Бареков да са предна част на придвижването, защото в общите настройки на хората на тази двойка повече ѝ отиват сякаш задните елементи.
По-интелектуално настроените “консерватори” - група от обществени фигури, пребродили целия политически набор в България и гравитиращи през днешния ден към ГЕРБ и спонсорирани от тях институти - се събраха тази седмица в някогашния “Шератон”, с цел да обсъдят една по-възвишена и по-благородна визия за “Европа на отечествата”. Както Сидеров и Бареков, те също са подобаващи претенденти за оглавяване на придвижването. А това значи, че в следствие от тази битка то може да се окаже с две глави (или надлежно с две задници). В калкулациите на претендентите за тези значими елементи би трябвало да бъдат добавени и останалите патриоти - НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация. Боричкането сред патриотичните обединения през последните дни може да бъде интерпретирано и като предизборно наместване под бичата кожа.
Докато разногласието за двата края на придвижването към момента не е стигнал до дефинитивно решение, главният въпрос е за междинната част - тази, която притегля огромните маси хора. Туловището на българското консервативно добиче е формирано от двете ни съществени партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова от дълго време взе закостенял завой и се въоръжи с антиевропейска изразителност (руско производство). Борисов е по-късен адепт на консервативния дискурс и към момента не е напълно ясно дали е реакционер или либерал. Обичайно за него е, че постоянно се пробва да “балансира”. Проблемът обаче е, че към този момент балансира единствено сред “консерватори”.
Причините за смяната
Доскоро в България всички съществени партии бяха мощно проевропейски. Как стана по този начин, че единствено в границите на последната година България поддържа Орбан, отхвърли Истанбулската спогодба, застана до Русия по проблема “Скрипал” и заприказва на езика на “Европа на отечествата”? Завоят е толкоз коренен, че мнозина започнаха да го изясняват с резултатите от “хибридна атака” на Русия. Основания за сходна параноична теза има - съветското медийно и немедийно въздействие в България е в действителност съществено. Сигурно и някои от претендентите за глава на “консервативното” придвижване са попаднали под него. Но въпреки да е ясно, че Русия има интерес от самомаргинализация на България в Европейски Съюз и от несъгласия сред европейските страни, обръщането на главните политически сили в страната не може да е подбудено единствено от външна интервенция. Причините са най-много домашни, вътрешни - част от тях са си чисто български, други са източноевропейски. Но с цел да може да възникне и да се наложи ефикасна проевропейска политическа мощ, тези аргументи би трябвало да бъдат осъзнати. Ето ги:
1. Нарасналото самочувствие на Източна Европа
Консервативният поврат но Орбан е резултат и от триумфите на района. Полша към този момент е развита страна, другите се движат след нея. След десетилетие и при добра политика България ще бъде там, където през днешния ден е Полша. Тези триумфи карат района да се усеща горделив от постигнатото - и да желае неговият глас да се чува повече. Това ново самочувствие е значима част от настроенията, които популистите употребяват. Борбата против “диктата на Брюксел” резонира с желанието за самопризнание на източноевропейския триумф. Една проевропейска партия би трябвало да регистрира тези настроения и да ги “впрегне” в лична визия за ЕС;
2. Неравното систематизиране на богатствата
Благата от участието в Европейски Съюз не са разпределени отмерено. В България има райони, които към този момент са достигнали междинното равнище в Европейски Съюз. Но има и такива, които са най-бедните в Съюза. Тъй като бедността продължава да бъде проблем за България, антиевропейската изразителност сполучливо активизира тези настроения и трансформира Европейски Съюз в причина за проблемите;
3. Страхът на един подкупен истаблишмънт от външен мониторинг и контрол
Това е тематика, която е характерна за България. Една захваната страна не може елементарно да допусне мониторинг и надзор над интимните си каузи - да речем, какво става в банките. Затова макар поръчките, че ще аплайваме за чакалнята на еврозоната, продължаваме да си влачим краката с вярата външният взор да ни се размине. Разпалването на антиевропейски, суверенистки настроения обслужва горещото предпочитание на един окопал се хайлайф да не се раздели с привилегиите си.
За да не останем в спешната лента на Европа
През последните десетина години ГЕРБ изпълняваше ролята на проевропейски мотор на България. Но през днешния ден този мотор се задавя и създава все по-сериозни количества “консервативен” звук и дим. А когато моторът не работи, гореописаното евроскептично добиче стартира да тегли колата.
За да не останем в спешната лента на Европа, имаме потребност от мощна проевропейска групировка, която да се стреми да удържа България в центъра на европейската интеграция. За задачата хората, които имат вяра в този блян - а те към момента са болшинство, би трябвало да регистрират и възторзите, и терзанията, които стимулират “консервативния” поврат. Интеграцията не пречи на устрема за признание на източноевропейските триумфи, нито пък попречва по-справедливо систематизиране на позитивите от участието в Европейски Съюз. Крайно време е да вземем за пример да се вкара необлагаем най-малко към плоския налог, с цел да не се натоварват прекалено най-бедните пластове в страната. България към този момент може да си разреши и доста по-хуманно отношение към хората с увреждания, към болните и така нататък Ясно е също по този начин, че страната би трябвало да е съществено ангажирана с поддръжката за българския език и просвета, с подкрепяне на културните ни институти.
В този смисъл една проевропейска партия би трябвало да схване насърчаването на националната просвета и справедливото систематизиране на богатствата като свои съществени политики. Дотук проевропейските сили се концентрират главно върху антикорупционна изразителност и битка против хибридната заплаха. Това са значими цели, да, само че до момента в който не се обърне внимание и на другите два, в България в действителност може да се стигне до похищение на Европа.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ