Това е първият българин, приет да учи в Харвард
" Дошъл е в тази страна един балканец, наследник на един балкански пастир, приключил Харвардския университет. Г-н Ватралски иде от една страна, доста по-хубава, в сравнение с ние можем да знаем. Този планинец, стихотворец, хуморист и чифликчия с право е наименуван Българския Толстой. Той съставлява една идея, която всеки човек би трябвало да съставлява - своето родно място. Г-н Ватралски не желае лепта за своя народ и това би трябвало добре да се разбере. Той смята за своя служба като журналист да написа и приказва това, което мисли, че е право ".
Това написа американският публицист Джон Хънтър Сенджуик за един от най-успешните българи. Стоян Ватралски ще остане в историята като първия българин, който е признат да учи в Харвард и сполучливо приключва един от най-престижните университети в света, предава " България през днешния ден ".
Роден е на 7 март 1860 година в фамилията на Кръсто и Ружа Ватралски в софийското село Вакарел. Баща му е безпаричен пастир от Вакарел и детството на дребния Стоян минава в паша на овцете. Ватралски в никакъв случай няма да не помни тези времена и към този момент като сполучлив публицист и държавник с горделивост ще споделя за юношеството си. " Приказвах им живота си под турско робство и като овчарче в село Вакарел. За овцете - по какъв начин не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни, но ние децата знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни ", ще споделя след години сполучливият българин при среща оттатък Океана със 150 американски деца.
Стоян приключва начално обучение във вакарелското учебно заведение, където му преподава духовник Захари Николов, а по-късно се приготвя за преподавател и духовник. Когато е единствено на 17 години, отпътува за Самоков, където заживява измежду мисионерите от евангелистката задача - цепи дърва, пали печка и носи вода. През тези години приема евангелисткото вероизповедание - акт, който му навлича редица неприятности. Първо се скарва с татко си, а след това Светият синод го жигосва. Но в действителност неприятното е друго. Постепенно изгражданите контакти със Съединени американски щати и Англия, допълнени с персонален спор с Георги Димитров в Самоков, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му давност след 1944 година
Логичното се случва и на 24-годишна възраст Ватралски отпътува за Америка по покана на локални мисионери. За своето идване той написа: " Пристигнах без никакви пари и съвсем никакво познание на британски език ". Скоро постъпва в Западната академия в Ню Джърси, където учи британски език. През интервала 1886-1888 година приключва Теологическото учебно заведение при университета Хауърд във Вашингтон. Творческият му път продължава с проповеди в църкви, лекции за България и писане за локални вестници.
Но най-големият му триумф занапред следва.
През юни 1892 година Стоян Ватралски за пръв път прекрача прага на Харвард, а по-късно се трансформира в първия българин, който приключва университета. През идващите две годни той реализира нещо, до което нито един земляк не се е приближавал преди този момент. Печели и благосклонностите на сътрудниците си. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават Българския Толстой. На няколко пъти печели награди за красноречие в Харвард и близките колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард под псевдоним " Попа ", който се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас, внасяйки българска нотка в живота на влиятелния университет.
Престоят на Ватралски в Съединени американски щати съответствува с национално-освободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракия, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/.
Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, стартират да демонстрират жив интерес към това, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 година група български студенти, сред които е и Стоян Ватралски, основават първата българска патриотична конструкция в Съединени американски щати - сдружението " България ".
" Моля проводете ми книги и вестници и прочие Аз ще се старая с тяхната помощ да защитя съгласно силите си нашите ползи пред британския свят. Трябват ми документи, които преглеждат въпроса всестранно, за да подготвя на британски отбраната на македонската идея в Съединените страни. То ми е патриотична служба. Хората дано разискват дали перото е по-мощно от сабята. Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя ", написа Ватралски в писма до властта в София.
На 7 април 1900 година във вестник " Бостън транскрипт " излиза негова публикация под заглавие " Наближаващото въстание в Македония ". Текстът на Ватралски е достижение за времето си и ясно осветлява аргументите за идния протест на българите. Накрая създателят насочва апел към учени като Джордж Кенън сами да ревизират каква е етническата принадлежност на славянското население в Македония. " Тогава те ще се уверят, че македонският диалект е акцент на българския език ". През идващите години името на Ватралски се появява все по-често по страниците на американския щемпел, както и в българските емигрантски издания.
Точно когато е на върха на славата си, Ватралски взема решение да се върне в България - той потегля към родината си през юни 1900 година
Когато избухва Балканската война, Ватралски е съвсем 50-годишен и не може да отиде на фронта. Но упорства виновните български държавници да му оказват помощ да отпътува за Англия, където да разгърне дейна пропагандна активност в интерес на българската идея. Ватралски съумява да получи заем, като залага къщата си, и с тези пари той отпътува и близо 9 месеца от октомври 1912 година до към юли 1913 година обитава във Англия. Там се среща с доста видни британски общественици, измежду които внукът на някогашния министър председател Уилям Гладстон. Заради неговите декламаторски умения се стига и до едно от най-благоприятните за България интернационалните съглашения - Лондонския кротичък контракт от май 1913 година По този контракт България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на към 35-40 км от Цариград с огромен изход на Бяло море.
Ватралски до края на живота си работи за другарство със Съединени американски щати и в никакъв случай не стопира да акцентира, че произлиза от оскъдно овчарско семейство от Вакарел.
На среща с Вазов се ражда " Красно село "
След завръщането си в България Ватралски открива близки контакти с Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.
Веднъж, малко откакто се оженил за жена си Василка през 1907 година, на посетители в имението му пристигнал безценен посетител - Иван Вазов, с който се срещнал още през 1901 година и пред който от дълго време се прекланял. От своя страна националният стихотворец не можел да скрие възхищението си от стопанството на Ватралски. Със спестени в Америка пари след завръщането у нас общественикът си купил парцел покрай София, в землището на тогавашното село Бояна.
" Мястото в действителност е прелестно, само че за жалост към момента си няма име ", споделил непретенциозно домакинът, до момента в който се разхождали из градината му. " Да, тъкмо по този начин би трябвало и да се споделя - прелестно село или още по-добре, красно село ", отвърнал патриархът на българската литература и по този метод се трансформирал в кръстник на бъдещия столичен квартал.
А самият Ватрaлски станал кръстник на улиците в София, които носят англосаксонските имена - " Братя Бъкстон ", " Макгахан ", " Уошбърн ", " Уилям Гладстон ".
Това написа американският публицист Джон Хънтър Сенджуик за един от най-успешните българи. Стоян Ватралски ще остане в историята като първия българин, който е признат да учи в Харвард и сполучливо приключва един от най-престижните университети в света, предава " България през днешния ден ".
Роден е на 7 март 1860 година в фамилията на Кръсто и Ружа Ватралски в софийското село Вакарел. Баща му е безпаричен пастир от Вакарел и детството на дребния Стоян минава в паша на овцете. Ватралски в никакъв случай няма да не помни тези времена и към този момент като сполучлив публицист и държавник с горделивост ще споделя за юношеството си. " Приказвах им живота си под турско робство и като овчарче в село Вакарел. За овцете - по какъв начин не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни, но ние децата знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни ", ще споделя след години сполучливият българин при среща оттатък Океана със 150 американски деца.
Стоян приключва начално обучение във вакарелското учебно заведение, където му преподава духовник Захари Николов, а по-късно се приготвя за преподавател и духовник. Когато е единствено на 17 години, отпътува за Самоков, където заживява измежду мисионерите от евангелистката задача - цепи дърва, пали печка и носи вода. През тези години приема евангелисткото вероизповедание - акт, който му навлича редица неприятности. Първо се скарва с татко си, а след това Светият синод го жигосва. Но в действителност неприятното е друго. Постепенно изгражданите контакти със Съединени американски щати и Англия, допълнени с персонален спор с Георги Димитров в Самоков, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му давност след 1944 година
Логичното се случва и на 24-годишна възраст Ватралски отпътува за Америка по покана на локални мисионери. За своето идване той написа: " Пристигнах без никакви пари и съвсем никакво познание на британски език ". Скоро постъпва в Западната академия в Ню Джърси, където учи британски език. През интервала 1886-1888 година приключва Теологическото учебно заведение при университета Хауърд във Вашингтон. Творческият му път продължава с проповеди в църкви, лекции за България и писане за локални вестници.
Но най-големият му триумф занапред следва.
През юни 1892 година Стоян Ватралски за пръв път прекрача прага на Харвард, а по-късно се трансформира в първия българин, който приключва университета. През идващите две годни той реализира нещо, до което нито един земляк не се е приближавал преди този момент. Печели и благосклонностите на сътрудниците си. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават Българския Толстой. На няколко пъти печели награди за красноречие в Харвард и близките колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард под псевдоним " Попа ", който се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас, внасяйки българска нотка в живота на влиятелния университет.
Престоят на Ватралски в Съединени американски щати съответствува с национално-освободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракия, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/.
Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, стартират да демонстрират жив интерес към това, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 година група български студенти, сред които е и Стоян Ватралски, основават първата българска патриотична конструкция в Съединени американски щати - сдружението " България ".
" Моля проводете ми книги и вестници и прочие Аз ще се старая с тяхната помощ да защитя съгласно силите си нашите ползи пред британския свят. Трябват ми документи, които преглеждат въпроса всестранно, за да подготвя на британски отбраната на македонската идея в Съединените страни. То ми е патриотична служба. Хората дано разискват дали перото е по-мощно от сабята. Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя ", написа Ватралски в писма до властта в София.
На 7 април 1900 година във вестник " Бостън транскрипт " излиза негова публикация под заглавие " Наближаващото въстание в Македония ". Текстът на Ватралски е достижение за времето си и ясно осветлява аргументите за идния протест на българите. Накрая създателят насочва апел към учени като Джордж Кенън сами да ревизират каква е етническата принадлежност на славянското население в Македония. " Тогава те ще се уверят, че македонският диалект е акцент на българския език ". През идващите години името на Ватралски се появява все по-често по страниците на американския щемпел, както и в българските емигрантски издания.
Точно когато е на върха на славата си, Ватралски взема решение да се върне в България - той потегля към родината си през юни 1900 година
Когато избухва Балканската война, Ватралски е съвсем 50-годишен и не може да отиде на фронта. Но упорства виновните български държавници да му оказват помощ да отпътува за Англия, където да разгърне дейна пропагандна активност в интерес на българската идея. Ватралски съумява да получи заем, като залага къщата си, и с тези пари той отпътува и близо 9 месеца от октомври 1912 година до към юли 1913 година обитава във Англия. Там се среща с доста видни британски общественици, измежду които внукът на някогашния министър председател Уилям Гладстон. Заради неговите декламаторски умения се стига и до едно от най-благоприятните за България интернационалните съглашения - Лондонския кротичък контракт от май 1913 година По този контракт България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на към 35-40 км от Цариград с огромен изход на Бяло море.
Ватралски до края на живота си работи за другарство със Съединени американски щати и в никакъв случай не стопира да акцентира, че произлиза от оскъдно овчарско семейство от Вакарел.
На среща с Вазов се ражда " Красно село "
След завръщането си в България Ватралски открива близки контакти с Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.
Веднъж, малко откакто се оженил за жена си Василка през 1907 година, на посетители в имението му пристигнал безценен посетител - Иван Вазов, с който се срещнал още през 1901 година и пред който от дълго време се прекланял. От своя страна националният стихотворец не можел да скрие възхищението си от стопанството на Ватралски. Със спестени в Америка пари след завръщането у нас общественикът си купил парцел покрай София, в землището на тогавашното село Бояна.
" Мястото в действителност е прелестно, само че за жалост към момента си няма име ", споделил непретенциозно домакинът, до момента в който се разхождали из градината му. " Да, тъкмо по този начин би трябвало и да се споделя - прелестно село или още по-добре, красно село ", отвърнал патриархът на българската литература и по този метод се трансформирал в кръстник на бъдещия столичен квартал.
А самият Ватрaлски станал кръстник на улиците в София, които носят англосаксонските имена - " Братя Бъкстон ", " Макгахан ", " Уошбърн ", " Уилям Гладстон ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ