Поетът Ангел Симеонов написа химна на София
Досега София беше една от дребното столици в света без собствен химн. Поетът и колекционер Ангел Симеонов преди няколко дни написа текст за тържествена ария, отдадена на българската столица - „ София, моя орис! "
Автор на музиката на продуцираната от Симеонов ария е бележитият композитор проф. Георги Костов. Аранжиментът е на Димитър Гетов, а осъществяването - на Васил Петров, взаимно със разбъркан и детски хор.
Песента „ София,моя орис! " ще бъде приключена преди изборите за локална власт /27.Х./, като основателите ѝ се надяват тя да бъде утвърдена от новоизбрания общински съвет на столицата.
Ангел Симеонов е създател на десетки известни песни, изпяти от някои от най-изявените български реализатори.
Ето и самият текст:
София, моя орис!
Притихнали стъпки, залез огрява
на Витоша бели скали
и слънце зад Люлин лъчи приютява,
на север Балканът мълчи.
Той помни копита на конници, бодри,
и стъпки на горди бойци,
и кървави борби, руѝни вековни,
градени с милиони ориси.
Притихнали стъпки, оттука понесли,
Христовата религия навсякъде,
понесли искрата по пътища тесни
в градове и паланки безброй.
Притихнали стъпки вървят по „ Раковски ",
по „ Ботев " - финален трамвай.
На „ Витошка " спускат коси златокоси
влюбени лампи безспир...
Припев: София моя, моя орис,
и Вяра, Надежда, Любов,
във бялата заран грееш в този момент
със младостта на изгрева нов.
Автор на музиката на продуцираната от Симеонов ария е бележитият композитор проф. Георги Костов. Аранжиментът е на Димитър Гетов, а осъществяването - на Васил Петров, взаимно със разбъркан и детски хор.
Песента „ София,моя орис! " ще бъде приключена преди изборите за локална власт /27.Х./, като основателите ѝ се надяват тя да бъде утвърдена от новоизбрания общински съвет на столицата.
Ангел Симеонов е създател на десетки известни песни, изпяти от някои от най-изявените български реализатори.
Ето и самият текст:
София, моя орис!
Притихнали стъпки, залез огрява
на Витоша бели скали
и слънце зад Люлин лъчи приютява,
на север Балканът мълчи.
Той помни копита на конници, бодри,
и стъпки на горди бойци,
и кървави борби, руѝни вековни,
градени с милиони ориси.
Притихнали стъпки, оттука понесли,
Христовата религия навсякъде,
понесли искрата по пътища тесни
в градове и паланки безброй.
Притихнали стъпки вървят по „ Раковски ",
по „ Ботев " - финален трамвай.
На „ Витошка " спускат коси златокоси
влюбени лампи безспир...
Припев: София моя, моя орис,
и Вяра, Надежда, Любов,
във бялата заран грееш в този момент
със младостта на изгрева нов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ