Сириец, участвал в масов бой с българи в центъра на София: Кръвта ни бушува, беше грозно и срамно
" Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка ", споделя той
Момче от сирийски генезис се оказва забъркано в побой, зародил в центъра на София. Той описа по какъв начин се е стигнало до него и какво е отношението на българите към мигрантите.
Младият мъж, поискал да остане неизвестен, е от Северна Сирия, на 22 години. Преди две години идва в България.
На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. " Витоша " зародил спор поради момиче, който прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението е и момчето, с което екип на разговаря. Решава единствено да опише за случая:
" Бяхме две групи, едната беше по този начин да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
- Но за какво се случи по този начин, че тази игра да прерасне в сборичкване?
- Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува способства за развиването на обстановката.
- Вие по какъв начин се озовахте в този конфликт?
- Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо.
- Колко души бяха към този момент там?
- Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.
- Усещате ли, че посредством държанието си сте предизвикали реакцията, която е зародила?
- Когато дойдох там и видях двете групи, желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
- Често ли се случва по този начин, че да се сбивате заради една или друга причина на публични места?
- Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.
- Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на престояване сте?
- В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря.
- Защо решихте да дойдете в България?
- Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
- Казвате успокоение, забелязали ли сте от страна на жителите на София особено отношение към Вас през тези две години?
- Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.
- Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с от ден на ден митинги, конфликти сред мигранти?
- Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност!
- Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?
- Много, откровено скърбя за това, което се случи. По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си скърбя, че бях част от него.
Момче от сирийски генезис се оказва забъркано в побой, зародил в центъра на София. Той описа по какъв начин се е стигнало до него и какво е отношението на българите към мигрантите.
Младият мъж, поискал да остане неизвестен, е от Северна Сирия, на 22 години. Преди две години идва в България.
На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. " Витоша " зародил спор поради момиче, който прераства в побой сред компания от български и сирийски жители. Един от общо деветимата арестувани, сега на закононарушението е и момчето, с което екип на разговаря. Решава единствено да опише за случая:
" Бяхме две групи, едната беше по този начин да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата обстановка се разигра доста бързо. Аз бях извикан, когато разногласието към този момент бе почнал, звъннаха ми и заварих една препирня за момиче, непринудено се включих и аз. В началото бе по-скоро другарски спор, не чаках, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко стартира сякаш на смешка, на игра ".
- Но за какво се случи по този начин, че тази игра да прерасне в сборичкване?
- Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува способства за развиването на обстановката.
- Вие по какъв начин се озовахте в този конфликт?
- Познавам се с момичето, поради което е зародил разногласието, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също по този начин мои общи другари, българи. Аз бях наоколо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да оказа помощ на двете групи да се схванат. Предупредиха ме, че стартира да се основава напрежение по тази причина потеглих бързо.
- Колко души бяха към този момент там?
- Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз главно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.
- Усещате ли, че посредством държанието си сте предизвикали реакцията, която е зародила?
- Когато дойдох там и видях двете групи, желаех да приказвам и с двете страни, да се опитам да обясня, че разногласието за едно момиче не е причина за пердах. Искам да поясня, че групата сирийски жители, които бяха там също нямаха желание да се сбиват с нас, всичко се случи непринудено. Не беше планувано. Никой не беше квалифициран за пердах. По-скоро вражески връзки.
- Често ли се случва по този начин, че да се сбивате заради една или друга причина на публични места?
- Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди този момент. Не съм участвал на сходни групови разногласия. Имах същинско предпочитание просто за връзка, да решим разногласието. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкоз преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.
- Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на престояване сте?
- В момента съм в интервал на изчакване, подал съм заявление за непрекъснато престояване в страната като емигрант и очаквам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой поръчител. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при подобен вид фамилии. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като личен наследник. Вярвайте ми, на никое място не съм получавал сходно отношение и почитание. Те са моето българско семейство и им благодаря.
- Защо решихте да дойдете в България?
- Напуснах Сирия, откакто станах пълновръстен, с цел да намеря по-хубав живот и най-много успокоение, тъй като в реалност войната в Сирия не е серпантина. Това е живот в непрекъснат боязън, аз не желая да водя война, да умъртвявам. После бях за известно време в Турция, само че желая да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой различен не го е правил. Бях непосредствено признат от това българско семейство, бях заобичан на мига и открих своето успокоение.
- Казвате успокоение, забелязали ли сте от страна на жителите на София особено отношение към Вас през тези две години?
- Една от аргументите да желая да се установя, да пребивавам и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят леговище. Досега никой не се е обръщал нападателно към мен. Всеки подхожда благо, оказват помощ ми в магазина, в случай че не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.
- Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с от ден на ден митинги, конфликти сред мигранти?
- Начинът, по който се случват нещата сега, са немислими. Не би трябвало да се стига до сходни дейности и митинги. Вътрешно имам вяра, че никоя от страните не желае да приема другата като зложелател. Чувствам, че разногласието не е спор сред мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой различен има интерес ние да бъдем показани като агресори, като опасност. Вярвайте ми, аз не съм опасност!
- Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?
- Много, откровено скърбя за това, което се случи. По някакъв метод този спор, това сборичкване стана първоизточника на публичното въодушевление към мигрантите сега. Тази преживелица е срамна и за двете страни, само че отново Ви споделям като младежи реагирахме буйно, никога това обаче не е от време на време деяние, не е целеустремено и надълбоко в себе си скърбя, че бях част от него.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ