Неофашизмът се възражда в Хърватия
Дори за това не сме единни през днешния ден в Европа - че нацистите са били неприятните. А някои политици не престават да възхваляват колаборационистите-фашисти. Докато това е по този начин, Европа е в заплаха, написа в есето си Кръсто Лазаревич.
Хитлеристки поздрави, татуирани пречупени кръстове и фашистки знаци на обвързваните с нацистите усташи. А също и поздравът " За родината постоянно подготвен " - хърватският аналог на " Зиг хайл! ".
Всичко това можеше да се види предходната събота в град Блайбург в Каринтия, където се бяха събрали 10 хиляди души на възпоменателно празненство за колаборационистите-усташи: през май 1945 година симпатизиращите на нацистите хърватски усташки отряди заобикалят от някогашна Югославия в английската окупационна зона в Каринтия, само че са предадени на титовските югославски партизани, които избиват 45 хиляди колаборационисти.
Ако участниците в проявата я дефинират като " възпоменателно празненство ", критиците я нарекоха " най-голямото фашистко сборище в Европа ". Тя беше проведена от хърватската епископска конференция, подкрепяна от австрийската епархия Гурк. На срещата, публично представяна за църковна демонстрация, участваха и високопоставени хърватски държавни представители. Австрийският канцлер Себастиан Курц реагира както и когато го подлагат на критика поради обединението му с дясноекстремистката " Австрийска партия на свободата " - в случай че не е допустимо да избегне напълно тематиката, тогава дава нищонеказващи отговори. Лицемерието си личи в това, че напоследък бяха подхванати енергични ограничения против политическите прояви на турски националисти и австрийски десни екстремисти. Нищо не може да се направи обаче, когато 10 000 души, най-вече католици, си провеждат огромно фашистко празненство.
Тревожен сигнал
След оргията на усташите в Блайбург, Съветът на Европа изрази паниката си от възраждането на неофашизма в Хърватия. Тази наклонност се укрепва от " възхвалата " на фашисткия усташки режим, четем в отчет на Комисията против расизма на Съвета на Европа /ЕCRI/ за ситуацията в Хърватия. Неговите създатели приканват хърватското държавно управление да предприеме енергични ограничения против насаждането на ненавист и набези от расистки подбуди против представители на малцинствата. Под въпрос е дали ръководещата партия в Хърватия обаче ще вземе отчета драговолно. Защото доста постоянно самата тя сее ненавист против малцинствата в Хърватия, и най-много против сърби и роми, т.е. против тези групи, които систематично бяха унищожавани от основаната от Хитлер " Независима страна Хърватия ".
Еврейските общности в Хърватия от години бойкотират държавните възпоменателни церемонии за освобождението на концлагера Ясеновац. Защото не желаят да имат нищо общо с политици, които са настроени позитивно към режима на усташите. Представете си да вземем за пример Ангела Меркел да се срещне в Аржентина с представители на тамошното немско малцинство и да похвали това, че доста германци са намерили леговище в Аржентина след края на Втората международна война, да вземем за пример хора като всеобщите убийци Адолф Айхман или Йозеф Менгеле? Трудно е да си го представим, нали.
Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович обаче стори нещо сходно: при едно свое посещаване в Аржентина тя похвали всички тези хървати, които са избягали от партизаните на Тито в Аржентина. Тя обаче не загатна, че измежду тях има и командири на концлагери, всеобщи убийци и нацистки колаборационисти.
Хърватия не е индивидуален случай
Писателят Данило Киш написа, че национализмът е " параноя " и заблуда при същевременна загуба на характерността и чувството за действителност. Тази параноя се базира на концепцията, че личната нация е нещо чисто и почтено. И всеки, който я подлага на критика, е зложелател с долни претекстове. Затова в очите на хърватските десни усташите са положителните. И всеки, който ги упреква, че са избили стотици хиляди почтени хора, петни облика на личната си нация. Затова и участниците в сборището в Блайбург се усещат като жертви, макар че те са тези, които величаят усташкия фашистки режим.
Подобно развиване се следи и в други страни в Източна Европа, където е жив историческият облик за това, че самите те са били жертва на руската окупация или по време на комунистическия режим. В същото време се омаловажава или отхвърля, а в най-лошия случай даже се възхвалява колаборационизмът с националсоциалистите.
В Рига, да вземем за пример, всяка година на 16 март хиляди хора се включват в така наречен " Марш на легионерите " в памет на някогашните есесовци. Виктор Орбан в Унгария пък дефинира нацисткия колаборационист Миклош Хорти като " извънреден общественик ", макар че той е съотговорен за депортирането на 600 хиляди евреи в нацистките лагери на гибелта. А в Сърбия се оди спор за това дали да не бъде оправдан нацисткият колаборационист Милан Недич.
Ако Европейски Съюз желае да бъде обединен, тогава той има потребност освен от едно мощно европейско гражданско общество, само че и от обща просвета на историческата памет. И тази просвета би трябвало да е антифашистка. Ако това общество не може да се сплоти към това, че нацистите са били неприятните, и в случай че колаборационистите ще бъдат възхвалявани от някои държавни ръководители, тогава Европа ще се провали.
Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина, след което - още като дете - се реалокира със фамилията си в Германия. Днес той живее в Берлин, където работи като публицист и журналист.
Източник: Дойче веле
Хитлеристки поздрави, татуирани пречупени кръстове и фашистки знаци на обвързваните с нацистите усташи. А също и поздравът " За родината постоянно подготвен " - хърватският аналог на " Зиг хайл! ".
Всичко това можеше да се види предходната събота в град Блайбург в Каринтия, където се бяха събрали 10 хиляди души на възпоменателно празненство за колаборационистите-усташи: през май 1945 година симпатизиращите на нацистите хърватски усташки отряди заобикалят от някогашна Югославия в английската окупационна зона в Каринтия, само че са предадени на титовските югославски партизани, които избиват 45 хиляди колаборационисти.
Ако участниците в проявата я дефинират като " възпоменателно празненство ", критиците я нарекоха " най-голямото фашистко сборище в Европа ". Тя беше проведена от хърватската епископска конференция, подкрепяна от австрийската епархия Гурк. На срещата, публично представяна за църковна демонстрация, участваха и високопоставени хърватски държавни представители. Австрийският канцлер Себастиан Курц реагира както и когато го подлагат на критика поради обединението му с дясноекстремистката " Австрийска партия на свободата " - в случай че не е допустимо да избегне напълно тематиката, тогава дава нищонеказващи отговори. Лицемерието си личи в това, че напоследък бяха подхванати енергични ограничения против политическите прояви на турски националисти и австрийски десни екстремисти. Нищо не може да се направи обаче, когато 10 000 души, най-вече католици, си провеждат огромно фашистко празненство.
Тревожен сигнал
След оргията на усташите в Блайбург, Съветът на Европа изрази паниката си от възраждането на неофашизма в Хърватия. Тази наклонност се укрепва от " възхвалата " на фашисткия усташки режим, четем в отчет на Комисията против расизма на Съвета на Европа /ЕCRI/ за ситуацията в Хърватия. Неговите създатели приканват хърватското държавно управление да предприеме енергични ограничения против насаждането на ненавист и набези от расистки подбуди против представители на малцинствата. Под въпрос е дали ръководещата партия в Хърватия обаче ще вземе отчета драговолно. Защото доста постоянно самата тя сее ненавист против малцинствата в Хърватия, и най-много против сърби и роми, т.е. против тези групи, които систематично бяха унищожавани от основаната от Хитлер " Независима страна Хърватия ".
Еврейските общности в Хърватия от години бойкотират държавните възпоменателни церемонии за освобождението на концлагера Ясеновац. Защото не желаят да имат нищо общо с политици, които са настроени позитивно към режима на усташите. Представете си да вземем за пример Ангела Меркел да се срещне в Аржентина с представители на тамошното немско малцинство и да похвали това, че доста германци са намерили леговище в Аржентина след края на Втората международна война, да вземем за пример хора като всеобщите убийци Адолф Айхман или Йозеф Менгеле? Трудно е да си го представим, нали.
Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович обаче стори нещо сходно: при едно свое посещаване в Аржентина тя похвали всички тези хървати, които са избягали от партизаните на Тито в Аржентина. Тя обаче не загатна, че измежду тях има и командири на концлагери, всеобщи убийци и нацистки колаборационисти.
Хърватия не е индивидуален случай
Писателят Данило Киш написа, че национализмът е " параноя " и заблуда при същевременна загуба на характерността и чувството за действителност. Тази параноя се базира на концепцията, че личната нация е нещо чисто и почтено. И всеки, който я подлага на критика, е зложелател с долни претекстове. Затова в очите на хърватските десни усташите са положителните. И всеки, който ги упреква, че са избили стотици хиляди почтени хора, петни облика на личната си нация. Затова и участниците в сборището в Блайбург се усещат като жертви, макар че те са тези, които величаят усташкия фашистки режим.
Подобно развиване се следи и в други страни в Източна Европа, където е жив историческият облик за това, че самите те са били жертва на руската окупация или по време на комунистическия режим. В същото време се омаловажава или отхвърля, а в най-лошия случай даже се възхвалява колаборационизмът с националсоциалистите.
В Рига, да вземем за пример, всяка година на 16 март хиляди хора се включват в така наречен " Марш на легионерите " в памет на някогашните есесовци. Виктор Орбан в Унгария пък дефинира нацисткия колаборационист Миклош Хорти като " извънреден общественик ", макар че той е съотговорен за депортирането на 600 хиляди евреи в нацистките лагери на гибелта. А в Сърбия се оди спор за това дали да не бъде оправдан нацисткият колаборационист Милан Недич.
Ако Европейски Съюз желае да бъде обединен, тогава той има потребност освен от едно мощно европейско гражданско общество, само че и от обща просвета на историческата памет. И тази просвета би трябвало да е антифашистка. Ако това общество не може да се сплоти към това, че нацистите са били неприятните, и в случай че колаборационистите ще бъдат възхвалявани от някои държавни ръководители, тогава Европа ще се провали.
Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина, след което - още като дете - се реалокира със фамилията си в Германия. Днес той живее в Берлин, където работи като публицист и журналист.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ