Портрети на бащи и синове, хванати за ръце. Българският фотограф разказва пред Гардиън как му е дошла идеята
Дори и най-суровите мъже наподобяват одобряват, че връзката сред татковци и синове е някак свята, споделя българският фотограф Валерий Пощаров пред английския в. " Гардиън ".
Той завоюва премията на " Сони " за портретна снимка и творбите е показана в Съмърсет хаус в Лондон до 6 май, напомня Българска телеграфна агенция.
Пред английския вестник той споделя по какъв начин, до момента в който водел синовете си на учебно заведение преди няколко години, си помислил, че скоро ще пристигна ден, в който те няма да имат потребност от него, няма да се държат за ръце и ще изгубят възприятието за физическа непосредственост. Тогава той взема решение да снима татко си и дядо си по какъв начин се държат за ръце. Скоро обаче настъпила пандемията и защото дядо му бил на 95 години, решили да не го излагат на риск от прекомерна физическа непосредственост. Случайна среща и молба на жена, която го помолила да снима брачна половинка ѝ на инвалидна количка със фотографията на неотдавна умрелия им наследник, го предизвикала още веднъж да се върне към концепцията за портрет на татко си и дядо си. Скоро откакто направил фотографията, дядо му умрял. Сега фотографията, която Пощаров им е направил, е единствената, на която са снимани дружно татко му и дядо му.
Кадърът се трансформира в първи от поредност портрети на татковци и синове, хванати за ръце, които Пощаров снима в България, Грузия, Турция, Армения и в страни от Западните Балкани. Между обособените страни има културни разлики и пропастта сред поколенията наподобява по-голяма тук-там, където неотдавна е имало спорове или смяна в политическата система, споделя Пощаров пред " Гардиън ".
Той споделя, че постоянно изпраща фотоси на мъжете, които е снимал, и от време на време те му изпращат отговори, в които описват житейските си истории. Някои от тях не са се държали ръка за ръка в никакъв случай, други - от десетилетия.
Според Пощаров всички тези фотоси, в това число и портретът на татко му с дядо му, са икони, представящи освен това от обособените персони.
Валерий Пощаров е роден в Добрич през 1968 година Завършил е Националното учебно заведение по изкуствата във Варна и пластични изкуства в Сорбоната в Париж. " Гардиън " отбелязва, че Пощаров е повлиян в творчеството си от Август Зандер и Алек Сот. Артистите посвещават дните си на основаването на изкуство, а нощите си - на подозрения в него. Направете по този начин, че всеки нов ден да носи опит и израстване, споделя Пощаров.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Той завоюва премията на " Сони " за портретна снимка и творбите е показана в Съмърсет хаус в Лондон до 6 май, напомня Българска телеграфна агенция.
Пред английския вестник той споделя по какъв начин, до момента в който водел синовете си на учебно заведение преди няколко години, си помислил, че скоро ще пристигна ден, в който те няма да имат потребност от него, няма да се държат за ръце и ще изгубят възприятието за физическа непосредственост. Тогава той взема решение да снима татко си и дядо си по какъв начин се държат за ръце. Скоро обаче настъпила пандемията и защото дядо му бил на 95 години, решили да не го излагат на риск от прекомерна физическа непосредственост. Случайна среща и молба на жена, която го помолила да снима брачна половинка ѝ на инвалидна количка със фотографията на неотдавна умрелия им наследник, го предизвикала още веднъж да се върне към концепцията за портрет на татко си и дядо си. Скоро откакто направил фотографията, дядо му умрял. Сега фотографията, която Пощаров им е направил, е единствената, на която са снимани дружно татко му и дядо му.
Кадърът се трансформира в първи от поредност портрети на татковци и синове, хванати за ръце, които Пощаров снима в България, Грузия, Турция, Армения и в страни от Западните Балкани. Между обособените страни има културни разлики и пропастта сред поколенията наподобява по-голяма тук-там, където неотдавна е имало спорове или смяна в политическата система, споделя Пощаров пред " Гардиън ".
Той споделя, че постоянно изпраща фотоси на мъжете, които е снимал, и от време на време те му изпращат отговори, в които описват житейските си истории. Някои от тях не са се държали ръка за ръка в никакъв случай, други - от десетилетия.
Според Пощаров всички тези фотоси, в това число и портретът на татко му с дядо му, са икони, представящи освен това от обособените персони.
Валерий Пощаров е роден в Добрич през 1968 година Завършил е Националното учебно заведение по изкуствата във Варна и пластични изкуства в Сорбоната в Париж. " Гардиън " отбелязва, че Пощаров е повлиян в творчеството си от Август Зандер и Алек Сот. Артистите посвещават дните си на основаването на изкуство, а нощите си - на подозрения в него. Направете по този начин, че всеки нов ден да носи опит и израстване, споделя Пощаров.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ