Манчестър Сити и „диснификацията” на футбола
Дори и най-най-запалените футболни почитатели биха се затруднили да отговорят кой е Янхел Ерера. При все това, в случай че милиардерите притежатели на Манчестър Сити са прави, венесуелският халф би бил първото доказателство, че световният им бизнес модел се отплаща.
Още младеж, момчето играе за братския клуб Ню Йорк Сити, учреден преди четири години като част от Сити Футбол Груп (СФГ) – организация, под чийто чадър се простират клубове от Австралия до Япония, Испания, Уругуай, Англия и Съединени американски щати. Това е франчайз модел, посочен от някои като „ диснификацията” на футбола и считан от арабските му създатели за бъдещето на най-популярния спорт в света.
Мястото на Ерера в този проект към момента не е одобрено. Той може и да не игра в манчестърското дерби, приковало вниманието на стотици милиони телевизионни фенове по цялата планета, но е един от към 1000 играчи в резервоара с гений от академии до първи тимове под шапката на СФГ.
Купен през юни т.г. от Атлетико Венесуела за непосочена сума след разкриване в базата данни на групата за 300 000 футболисти, 19-годишният халф мигновено бе даден чартърен от Манчестър Сити на Ню Йорк Сити, където треньорът Патрик Виейра търсеше динамичен състезател за своя отбор от Мейджър Лийг Сокър. Ако нещата вървят по проект, идващият тим на Ерера може да е Ман Сити и да се трансформира в огромната фигура на един величествен футболен план, целящ да преобърне футболната промишленост.
„ Футболистите се нуждаят от време да се развият – споделя именитият Виейра. – Ако Янхел успее да заиграе в Сити, това би било трогателен миг за нас.”
От СФГ настояват, че упоритостта им е да изградят „ първата в действителност световна футболна организация”, а притежателите са в авангарда на един възходящ тренд богати човеци да управляват голям брой клубове. Намерението е всеки от тимовете в мрежата да е рентабилен самичък за себе си, само че и да кооперира посредством разкриване и трениране на най-хубавите футболисти в света, до момента в който обезпечава маркетингови покупко-продажби, които да покриват заплатите на суперзвездите.
В сърцето на всичко това стои Манчестър Сити, закупен през 2008 година от шейх Мансур бин Зайед ал-Нахян – предприемач милиардер, заместител министър-председател на ОАЕ и член на ръководещата Абу Даби фамилия. Той даде обещание да трансформира отбора, прекарал десетилетия в сянката на по-успешния си градски противник Манчестър Юнайтед, в кадърен да завоюва най-големите титли в Европа световен суперклуб.
На първо време тази упоритост бе осмивана от тогавашния управител на „ алените дяволи” Алекс Фъргюсън, описвал тези приказки като превъзбудено ляляне на „ шумните съседи”. В тези дни Юнайтед сочеше пътя към триумфа и на терена, и отвън него, печелейки 13 трофеи в Премиър Лийг и две в Шампионската лига, което докара и до взрив в интернационалните спонсорски и маркетингови покупко-продажби. Клубът и до през днешния ден си остава най-богатият във връзка с доходи: за финансовата 2015-16 година има 689 млн. евро против 525 милиона на Сити.
Всъщност персоналното положение на шейх Мансур, възлизащо на 20 милиарда $ от залежите на нефт и природен газ на Абу Даби, дава на клуба му повече финансов запас спрямо всичките му противници. То разреши на Сити да изпревари Юнайтед на терена, харчейки по 200 млн. паунда за прехвърляния и заплати и записвайки много сезони с големи финансови загуби, макар че бяха извоювани купите в ПЛ за 2012 и 2014 година. Това притегли и вложители, като през 2015 година Чайна Медиа Кепитъл заплати 400 млн. $ за 13% дял от СФГ, с което оцени цената на над 3 милиарда $.
В последните години принцът от емирството финансира нещо друго. През 2013 година Манчестър Сити се сдружи с Ню Йорк Янкийз и заплати 100 млн. $ за франчайз правата за футболен тим в Ню Йорк. След това СФГ оформи по-маломащабни покупко-продажби за закупуването на австралийския Мелбърн Хийт (преименуван на Мелбърн Сити) и уругуайския Клуб Атлетико Торке, а и купи миноритарни дялове в японския Йокохама Маринос и испанския Жирона.
Сега други групи и характерности пробват да последват модела на множествена благосъстоятелност на клубове. Ред Бул има клубове в Съединени американски щати, Австрия, Германия и Бразилия, частично като метод да промоцира своите енергийни питиета. Малцина обаче могат да се съпоставят с упоритостта на СФГ, която я изведе на четири континента. Обмислят се и покупки в Китай, Индия и Югоизточна Азия.
Ръководни лица в СФГ споделят, че задачата на терена е всичките клубове да играят атакуващ футбол с притежание на топката по стила, начертан от мениджъра на Ман Сити Джосеп Гуардиола. Стил, извел го до големи триумфи в Барселона и Байерн (Мюнхен). Друга цел е да бъде надминат Юнайтед по доходи посредством стопански модел, който убеждава спонсорите да си дават парите за маркетингови покупко-продажби, обхващащи всичките тимове от групата.
Критиците оспорват това с изказванието, че този засукан бизнес модел е просто димна завеса, с цел да задоволи УЕФА в нормативната уредба по така наречен Финансов феърплей, направен за никой клуб да не може да си купува триумфи с харчене над действителните си доходи.
Водещ изпълнителен шеф на клуб от ПЛ разказва СФГ като „ зала на огледалата”, основана да пренасочва доходи назад към централния актив в Манчестър и по този начин да оправдае големия масраф за прехвърляния там. Десетгодишният спонсорски контракт за екипи и стадион с Етихад – държавния авиопревозвач на Абу Даби, докара до обвинявания за „ финансово допингиране” от президента на Ювентус Андреа Аньели. Групата признава, че Ман Сити, черпещ от мултимилиардните контракти за продажба на телевизионните права от ПЛ, е единственият рентабилен клуб от нейната мрежа.
Други пък са на мнение, че СФГ е инструмент за геополитическа игра на шах, основана да оказва помощ за практикуване на нежната власт в емирството посредством основаване на печеливши и разпознаваеми тимове в обичания спорт на планетата. Един притежател на клуб от ПЛ назовава Манчестър Сити „ националната държава”, която играе напълно друг спорт от своите противници.
„ Абу Даби не прави всичко това единствено тъй като доста харесва Левъншулм (б.а. – квартал на Манчестър) – разяснява Саймън Чадуик, професор по състезателен бизнес в Салфордската бизнес школа. – Прави го за търсене на устойчиви приходни потоци от вложения, които ще стартират да се изплащат след 10-20-50 години, когато залежите на нефт и природен газ се изчерпат.”
Корените на мрежата на СФГ обаче са не в Манчестър или Абу Даби, а в Барселона. През 2003 година един мениджмънт съветник на име Феран Сориано е определен в управителния ръб на Барса и трансформира тази институция. В книгата си „ Гол: топката не влиза във вратата по случайност” Сориано споделя, че е повлиян от работата на спортния учен Стефан Шимански, който демонстрира по какъв начин най-хубавият метод за пророкуване на триумфа на даден футболен клуб е величината на перото му за заплати. Сориано написа: „ Ако искаш да имаш тим, който постоянно да печели шампионски трофеи, би трябвало да работиш непрекъснато да имаш огромен клуб, който генерира задоволително доходи да може да си разреши да притегля най-хубавия разполагаем футболен гений. Това няма нищо общо с шанса.”
От боязън да не бъде надхарчен от по-богати клубове като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед, Барселона натисна до постигане на финансов паритет. Между 2003 и 2008 година клубът съвсем утрои приходите си от 123 млн. до 309 млн. евро и понижи разликата със противниците си за върха. Успехите пристигнаха и на игрището с четири трофея в ШЛ след 2006 година.
Сориано следваше търговски модел, прибавен първо от Манчестър Юнайтед: повишение на приходите от входни билети и абонаменти, намиране на спонсори отвън домашния пазар и вдишване по далечни пътища за предсезонни турове в Северна Америка и Азия. Той обаче искаше да стигне и по-далеч, акцентирайки франчайз модела на Уолт Дисни: превод на филмите на разнообразни езици и основаване на мърчандайзинг просвета на основата на облиците и тематични увеселителни паркове.
Сориано вярваше, че сходна формула може да се приложи и в спорта, а Чадуик разказва тази концепция като „ диснификация” на футбола: „ Няма по какъв начин да водиш титулярите си една седмица в Съединени американски щати, другата в Китай, а третата в ЮАР. Затова правиш франчайзинг с името, спонсорите, екипа и имиджа.”
Ръководителите на Барса отхвърлиха концепцията на Сориано да се сътвори мрежа от приятелски клубове по света и той напусна през 2008 година, а през 2012-а се причисли към Манчестър Сити като изпълнителен шеф. „ В седмицата след назначението си Феран към този момент беше в Ню Йорк за договаряния с комисионера на МЛС Дон Гарбър”, споделя Омар Беррада, който работи със Сориано и двата му клуба.
В СФГ имат вяра, че мрежата им разрешава на Сити да разпръсне своя бранд по света посредством привличане на локални последователи, което покачва цената на комерсиалните покупко-продажби до степен, недостижима и за най-големите европейски клубове. Том Глик, търговски шеф на „ гражданите”, показва образеца с Нисан, който е мажоритарен притежател на Йокохама Маринос. През 2014 година СФГ купи дял от 20% от японския клуб, а след това Нисан подписа спонсорски контракт на стойност над 20 млн. паунда за всички клубове в мрежата.
В групата също по този начин настояват, че структурата им разрешава да виждат гении и да ги развиват. Вложенията в клубове като Жирона и партньорството с нидерландския НАК Бреда имат за цел основаването на територия за последната стъпка от школовката на младите дарования. „ Имаме 10 играчи в нашата система, които получават скъп опит във водещи шампионати като испанското и нидерландското, а това е незаменимо”, разяснява Браян Марууд, някогашен състезател на Арсенал и през днешния ден началник на световната скаутска мрежа на СФГ, включваща 50 скаути на пет континента.
И въпреки всичко безапелационният водач в ПЛ Сити, чупещ връх след връх, има в титулярната си единайсеторка прескъпи покупки от чужбина вместо гении от личната си мрежа. В клуба молят за самообладание и споделят, че системата към този момент е основала нов приходен приток. Пример за това е австралиецът Аарън Моой, почнал в Мелбърн Сити и продаден на новака в ПЛ Хъдърсфийлд за към 10 млн. паунда – повече от платената от СФГ цена за покупката на австралийския клуб.
Професор Шимански, вдъхновителят на Феран Сориано, обаче има подозрения по отношение на този бизнес модел. Той счита, че нито на удивително традиционалистки настроените футболни почитатели, нито на спонсорите би им пукало за клуб, който е под шапката на по-голям бранд.
Добавя, че има единствено „ минимална облага” от това да управляваш цялостен клуб, вместо да отвориш голям брой академии на разнообразни места. Рискът да паднеш от два, три или повече стола на земята обаче е напълно действителен.
Затова Шимански поучава други притежатели на клубове да залагат по-скоро на модела на Юнайтед вместо на този на СФГ. Но и прибавя антитеза: „ Когато имаш източник на неизчерпаеми средства като шейх Мансур, за какво пък да не се възползваш?! Ако сте в позицията на Сориано, какво губите?! Залагаш с непознати пари, а най-после можеш да удариш джакпота.”
Мурад Ахмед, „ Файненшъл Таймс”
Още младеж, момчето играе за братския клуб Ню Йорк Сити, учреден преди четири години като част от Сити Футбол Груп (СФГ) – организация, под чийто чадър се простират клубове от Австралия до Япония, Испания, Уругуай, Англия и Съединени американски щати. Това е франчайз модел, посочен от някои като „ диснификацията” на футбола и считан от арабските му създатели за бъдещето на най-популярния спорт в света.
Мястото на Ерера в този проект към момента не е одобрено. Той може и да не игра в манчестърското дерби, приковало вниманието на стотици милиони телевизионни фенове по цялата планета, но е един от към 1000 играчи в резервоара с гений от академии до първи тимове под шапката на СФГ.
Купен през юни т.г. от Атлетико Венесуела за непосочена сума след разкриване в базата данни на групата за 300 000 футболисти, 19-годишният халф мигновено бе даден чартърен от Манчестър Сити на Ню Йорк Сити, където треньорът Патрик Виейра търсеше динамичен състезател за своя отбор от Мейджър Лийг Сокър. Ако нещата вървят по проект, идващият тим на Ерера може да е Ман Сити и да се трансформира в огромната фигура на един величествен футболен план, целящ да преобърне футболната промишленост.
„ Футболистите се нуждаят от време да се развият – споделя именитият Виейра. – Ако Янхел успее да заиграе в Сити, това би било трогателен миг за нас.”
От СФГ настояват, че упоритостта им е да изградят „ първата в действителност световна футболна организация”, а притежателите са в авангарда на един възходящ тренд богати човеци да управляват голям брой клубове. Намерението е всеки от тимовете в мрежата да е рентабилен самичък за себе си, само че и да кооперира посредством разкриване и трениране на най-хубавите футболисти в света, до момента в който обезпечава маркетингови покупко-продажби, които да покриват заплатите на суперзвездите.
В сърцето на всичко това стои Манчестър Сити, закупен през 2008 година от шейх Мансур бин Зайед ал-Нахян – предприемач милиардер, заместител министър-председател на ОАЕ и член на ръководещата Абу Даби фамилия. Той даде обещание да трансформира отбора, прекарал десетилетия в сянката на по-успешния си градски противник Манчестър Юнайтед, в кадърен да завоюва най-големите титли в Европа световен суперклуб.
На първо време тази упоритост бе осмивана от тогавашния управител на „ алените дяволи” Алекс Фъргюсън, описвал тези приказки като превъзбудено ляляне на „ шумните съседи”. В тези дни Юнайтед сочеше пътя към триумфа и на терена, и отвън него, печелейки 13 трофеи в Премиър Лийг и две в Шампионската лига, което докара и до взрив в интернационалните спонсорски и маркетингови покупко-продажби. Клубът и до през днешния ден си остава най-богатият във връзка с доходи: за финансовата 2015-16 година има 689 млн. евро против 525 милиона на Сити.
Всъщност персоналното положение на шейх Мансур, възлизащо на 20 милиарда $ от залежите на нефт и природен газ на Абу Даби, дава на клуба му повече финансов запас спрямо всичките му противници. То разреши на Сити да изпревари Юнайтед на терена, харчейки по 200 млн. паунда за прехвърляния и заплати и записвайки много сезони с големи финансови загуби, макар че бяха извоювани купите в ПЛ за 2012 и 2014 година. Това притегли и вложители, като през 2015 година Чайна Медиа Кепитъл заплати 400 млн. $ за 13% дял от СФГ, с което оцени цената на над 3 милиарда $.
В последните години принцът от емирството финансира нещо друго. През 2013 година Манчестър Сити се сдружи с Ню Йорк Янкийз и заплати 100 млн. $ за франчайз правата за футболен тим в Ню Йорк. След това СФГ оформи по-маломащабни покупко-продажби за закупуването на австралийския Мелбърн Хийт (преименуван на Мелбърн Сити) и уругуайския Клуб Атлетико Торке, а и купи миноритарни дялове в японския Йокохама Маринос и испанския Жирона.
Сега други групи и характерности пробват да последват модела на множествена благосъстоятелност на клубове. Ред Бул има клубове в Съединени американски щати, Австрия, Германия и Бразилия, частично като метод да промоцира своите енергийни питиета. Малцина обаче могат да се съпоставят с упоритостта на СФГ, която я изведе на четири континента. Обмислят се и покупки в Китай, Индия и Югоизточна Азия.
Ръководни лица в СФГ споделят, че задачата на терена е всичките клубове да играят атакуващ футбол с притежание на топката по стила, начертан от мениджъра на Ман Сити Джосеп Гуардиола. Стил, извел го до големи триумфи в Барселона и Байерн (Мюнхен). Друга цел е да бъде надминат Юнайтед по доходи посредством стопански модел, който убеждава спонсорите да си дават парите за маркетингови покупко-продажби, обхващащи всичките тимове от групата.
Критиците оспорват това с изказванието, че този засукан бизнес модел е просто димна завеса, с цел да задоволи УЕФА в нормативната уредба по така наречен Финансов феърплей, направен за никой клуб да не може да си купува триумфи с харчене над действителните си доходи.
Водещ изпълнителен шеф на клуб от ПЛ разказва СФГ като „ зала на огледалата”, основана да пренасочва доходи назад към централния актив в Манчестър и по този начин да оправдае големия масраф за прехвърляния там. Десетгодишният спонсорски контракт за екипи и стадион с Етихад – държавния авиопревозвач на Абу Даби, докара до обвинявания за „ финансово допингиране” от президента на Ювентус Андреа Аньели. Групата признава, че Ман Сити, черпещ от мултимилиардните контракти за продажба на телевизионните права от ПЛ, е единственият рентабилен клуб от нейната мрежа.
Други пък са на мнение, че СФГ е инструмент за геополитическа игра на шах, основана да оказва помощ за практикуване на нежната власт в емирството посредством основаване на печеливши и разпознаваеми тимове в обичания спорт на планетата. Един притежател на клуб от ПЛ назовава Манчестър Сити „ националната държава”, която играе напълно друг спорт от своите противници.
„ Абу Даби не прави всичко това единствено тъй като доста харесва Левъншулм (б.а. – квартал на Манчестър) – разяснява Саймън Чадуик, професор по състезателен бизнес в Салфордската бизнес школа. – Прави го за търсене на устойчиви приходни потоци от вложения, които ще стартират да се изплащат след 10-20-50 години, когато залежите на нефт и природен газ се изчерпат.”
Корените на мрежата на СФГ обаче са не в Манчестър или Абу Даби, а в Барселона. През 2003 година един мениджмънт съветник на име Феран Сориано е определен в управителния ръб на Барса и трансформира тази институция. В книгата си „ Гол: топката не влиза във вратата по случайност” Сориано споделя, че е повлиян от работата на спортния учен Стефан Шимански, който демонстрира по какъв начин най-хубавият метод за пророкуване на триумфа на даден футболен клуб е величината на перото му за заплати. Сориано написа: „ Ако искаш да имаш тим, който постоянно да печели шампионски трофеи, би трябвало да работиш непрекъснато да имаш огромен клуб, който генерира задоволително доходи да може да си разреши да притегля най-хубавия разполагаем футболен гений. Това няма нищо общо с шанса.”
От боязън да не бъде надхарчен от по-богати клубове като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед, Барселона натисна до постигане на финансов паритет. Между 2003 и 2008 година клубът съвсем утрои приходите си от 123 млн. до 309 млн. евро и понижи разликата със противниците си за върха. Успехите пристигнаха и на игрището с четири трофея в ШЛ след 2006 година.
Сориано следваше търговски модел, прибавен първо от Манчестър Юнайтед: повишение на приходите от входни билети и абонаменти, намиране на спонсори отвън домашния пазар и вдишване по далечни пътища за предсезонни турове в Северна Америка и Азия. Той обаче искаше да стигне и по-далеч, акцентирайки франчайз модела на Уолт Дисни: превод на филмите на разнообразни езици и основаване на мърчандайзинг просвета на основата на облиците и тематични увеселителни паркове.
Сориано вярваше, че сходна формула може да се приложи и в спорта, а Чадуик разказва тази концепция като „ диснификация” на футбола: „ Няма по какъв начин да водиш титулярите си една седмица в Съединени американски щати, другата в Китай, а третата в ЮАР. Затова правиш франчайзинг с името, спонсорите, екипа и имиджа.”
Ръководителите на Барса отхвърлиха концепцията на Сориано да се сътвори мрежа от приятелски клубове по света и той напусна през 2008 година, а през 2012-а се причисли към Манчестър Сити като изпълнителен шеф. „ В седмицата след назначението си Феран към този момент беше в Ню Йорк за договаряния с комисионера на МЛС Дон Гарбър”, споделя Омар Беррада, който работи със Сориано и двата му клуба.
В СФГ имат вяра, че мрежата им разрешава на Сити да разпръсне своя бранд по света посредством привличане на локални последователи, което покачва цената на комерсиалните покупко-продажби до степен, недостижима и за най-големите европейски клубове. Том Глик, търговски шеф на „ гражданите”, показва образеца с Нисан, който е мажоритарен притежател на Йокохама Маринос. През 2014 година СФГ купи дял от 20% от японския клуб, а след това Нисан подписа спонсорски контракт на стойност над 20 млн. паунда за всички клубове в мрежата.
В групата също по този начин настояват, че структурата им разрешава да виждат гении и да ги развиват. Вложенията в клубове като Жирона и партньорството с нидерландския НАК Бреда имат за цел основаването на територия за последната стъпка от школовката на младите дарования. „ Имаме 10 играчи в нашата система, които получават скъп опит във водещи шампионати като испанското и нидерландското, а това е незаменимо”, разяснява Браян Марууд, някогашен състезател на Арсенал и през днешния ден началник на световната скаутска мрежа на СФГ, включваща 50 скаути на пет континента.
И въпреки всичко безапелационният водач в ПЛ Сити, чупещ връх след връх, има в титулярната си единайсеторка прескъпи покупки от чужбина вместо гении от личната си мрежа. В клуба молят за самообладание и споделят, че системата към този момент е основала нов приходен приток. Пример за това е австралиецът Аарън Моой, почнал в Мелбърн Сити и продаден на новака в ПЛ Хъдърсфийлд за към 10 млн. паунда – повече от платената от СФГ цена за покупката на австралийския клуб.
Професор Шимански, вдъхновителят на Феран Сориано, обаче има подозрения по отношение на този бизнес модел. Той счита, че нито на удивително традиционалистки настроените футболни почитатели, нито на спонсорите би им пукало за клуб, който е под шапката на по-голям бранд.
Добавя, че има единствено „ минимална облага” от това да управляваш цялостен клуб, вместо да отвориш голям брой академии на разнообразни места. Рискът да паднеш от два, три или повече стола на земята обаче е напълно действителен. Затова Шимански поучава други притежатели на клубове да залагат по-скоро на модела на Юнайтед вместо на този на СФГ. Но и прибавя антитеза: „ Когато имаш източник на неизчерпаеми средства като шейх Мансур, за какво пък да не се възползваш?! Ако сте в позицията на Сориано, какво губите?! Залагаш с непознати пари, а най-после можеш да удариш джакпота.”
Мурад Ахмед, „ Файненшъл Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ