Мъж дари на приятелката си бъбрек и след това я помоли за ръката ѝ, това, което тя направи, го стъписа
Дори и дарът на живота не оказа помощ на мъж да бъде вечно с обичаната си жена. Симон дарил на приятелката си Мари, в която бил влюбен, бъбрек. След това решил да я помоли за ръката ѝ. Макар, че му била длъжна вечно, тя отказала. Приятелството им въпреки всичко продължава.
Симон се срещнал с Мари преди повече от 20 години. Той имал връзка с друга жена, само че Мари постоянно му харесвала и последователно се влюбил в нея. Тя, обаче, не изпитвала същите усеща.
Независимо от това, когато Мари внезапно припаднала, а лекарите ѝ споделили, че има сериозна болест, той решил да помогне. Единствената ѝ вяра била трансплантацията, само че тя се сринала, когато схванала, че има рядката кръвна група В- и вероятността да откри сходен донор, е съвсем нулева.
" Не можех да допускам, това си беше като смъртна присъда ", спомня си Мари.
Симон я посещавал всеки ден, от време на време даже оставал и през нощта, с цел да помогне. Обличал я, купувал й храна, грижел се, най-после тя се пренесла при него, тъй като към този момент не била независима. Малко по-късно Симон решил да се тества за всеки случай и се оказало, че съответствува и е идеалният донор за Мари.
След интервенцията Симон траял да се грижи за обичаната си и най-после се осмелил да я попита дали тя не би се омъжила за него.
" Бях поласкана от това, че желае да си ме вземе, даже, когато ме е видял на дъното, само че трябваше да го отчайвам и да му кажа, че ще си помисля ", споделя Мари. Накрая отхвърлила предлагането.
Независимо от всичко двамата си останали другари и Симон продължава да твърди, че не съжалява своя подарък и предлагането си за брак. " Предложих ѝ сърцето си, а можах да ѝ дам единствено бъбрек. Никога няма да скърбя, че още веднъж ѝ подарих живот ", споделя Симон.
Превод БЛИЦ
Симон се срещнал с Мари преди повече от 20 години. Той имал връзка с друга жена, само че Мари постоянно му харесвала и последователно се влюбил в нея. Тя, обаче, не изпитвала същите усеща.
Независимо от това, когато Мари внезапно припаднала, а лекарите ѝ споделили, че има сериозна болест, той решил да помогне. Единствената ѝ вяра била трансплантацията, само че тя се сринала, когато схванала, че има рядката кръвна група В- и вероятността да откри сходен донор, е съвсем нулева.
" Не можех да допускам, това си беше като смъртна присъда ", спомня си Мари.
Симон я посещавал всеки ден, от време на време даже оставал и през нощта, с цел да помогне. Обличал я, купувал й храна, грижел се, най-после тя се пренесла при него, тъй като към този момент не била независима. Малко по-късно Симон решил да се тества за всеки случай и се оказало, че съответствува и е идеалният донор за Мари.
След интервенцията Симон траял да се грижи за обичаната си и най-после се осмелил да я попита дали тя не би се омъжила за него.
" Бях поласкана от това, че желае да си ме вземе, даже, когато ме е видял на дъното, само че трябваше да го отчайвам и да му кажа, че ще си помисля ", споделя Мари. Накрая отхвърлила предлагането.
Независимо от всичко двамата си останали другари и Симон продължава да твърди, че не съжалява своя подарък и предлагането си за брак. " Предложих ѝ сърцето си, а можах да ѝ дам единствено бъбрек. Никога няма да скърбя, че още веднъж ѝ подарих живот ", споделя Симон.
Превод БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ