Убиец, заклал и ограбил човек, иска 10 бона от държавата
Дори и да ви звучи познато - това не е остаряла вест, а просто следващата сходна история. Мъж, наказан на затвор до края на дните си за грубо ликвидиране, упорства страната в лицето на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ да му заплати отплата от 10 000 лв.. Претенцията му е за вреди, които му били нанесени по време на престоя му в Пазарджишкия затвор, където е обитавал от 20 декември 1997 година до 20 май 2016-а, когато е изместен в Стара Загора.
В исковата си молба пред Административния съд в Пазарджик Асен Илиев написа, че от самото начало е обитавал една и съща килия - 124-а, в зоната за нараснала сигурност. Помещението било пренаселено, с дребна площ, нямало хигиеничен възел. Заради неприятните условия подал молба да го реалокират в наказателната килия, която най-малко имала тоалетна. Твърди, че от неприятните условия хванал туберкулоза.
Правото да търсиш правата си
Позовавайки се на два български закона плюс Европейската спогодба за правата на индивида, Асен Илиев акцентира, че имал права на ценене на човешкото достолепие, да не бъде подлаган на грубо и унизително третиране и нечовешко отнасяне, както и да му бъдат зачетени религиозните, персоналните права и правото на персонален живот. Изброява и на какви други права самият той имал право според посочените актове - обществена активност, право на стратегии за влияние, понижаване на риска от рецидив, просветителни, обучителни и квалификационни действия, както и право да бъде повече навън. Същевременно обаче в исковата молба не се твърди, че е лишен от тези права.
И все пак упорства да бъде наказана Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ за незаконосъобразните дейности или бездействия на затворническата администрация. Или различно - Министерството на правораздаването. Вече упоменатите 10 хиляди лв. Илиев желае със законната рента от датата на подаване на молбата в съда до цялостното им погашение.
Другата позиция
Справка от управлението на тъмничното заведение обаче оборва множеството обвинявания и искания на Илиев. Спалното помещение не е било пренаселено, защото той го е употребил самичък. То е с повърхност 6,7 кв. м. Има най-нужните мебели, инсталирани съгласно условията към зоната за нараснала сигурност. Както и прозорец, през който влиза естествена светлина, а и може да се отваря за проветряване. Не липсва и отопление. Същевременно е открито, че лишените от независимост даже в това крило се виждат всеки ден. Килията няма хигиеничен възел, настанените употребяват общ за отделението по график. Въпреки правените дезинсекции и дезакаризации в пространствата влизат хлебарки и плъхове.
В пандиза Асен е имал опция да се среща със духовник, да взе участие в образования, да употребява услугите на психолог. Тъмничното заведение разполага с библиотека от 10 200 тома, като библиотекарят всеки четвъртък посещава жителите на непоколебим режим и на място им предлага избор сред двайсетина заглавия.
И малко човечност - нищо повече
Нещо повече - тъй като е с диабет и се нуждаел от повече придвижване, на Илиев е било разрешено да излиза навън два пъти на ден - от 10,00 до 11,15 часа и от 14,00 до 15,00 часа. При престоя на открито лишените от независимост можели да упражняват на разнообразни уреди, а към този момент имали и спортна зала с „ гладиатор “, тенис на маса, шах и табла.
По делото е призната съдебномедицинска експертиза, съгласно която мъжът е болен от туберкулоза преди постъпването си в Пазарджишкия затвор. За диабета му вещото лице прецизира, че аргументите може да са разнообразни и не е наложително да има връзка с престоя в тъмницата, където му е обезпечено амбулаторно лекуване и наблюдаване, което дава положителни резултати.
В последна сметка в съда искът на Асен Илиев е отритнат. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Дела до дупка - нещо като занимание
Това е второ сходно дело, водено от ограничения от независимост, демонстрира информация в базите данни на ведомството. През 2016 година той е правил и различен опит да вземе отплата от страната - в същия размер, за същите вреди и със същия резултат. Прави усещане, че двете молби са като копирани, разликата е единствено в номерата на делата и датите.
Илиев, който е роден през 1961 година, попада в пандиза, откакто затрива човек, с цел да му вземе... прасето. Жертвата е Живко Лесингеров от димитровградското село Черногорово. В закононарушението има и съизвършител - Васил Иванов.
На 14 юли 1996 година Асен бил на посетители на Васил. Двамата се напили и решили да вземат прасето на Живко. Нахълтали в къщата му, като се надявали домакинът да не си е вкъщи. Но го заварили там.
Няма ненаказано положително
Лесингеров познавал Васил, който постоянно взимал на вересия от магазина на жена му. Иванов споделил, че идва да си прибере документа за идентичност, тъй като трябвало да си получи обществените помощи. Лесингеров на няколко пъти влизал и излизал от стаите в търсене на документа. Тогава двамата мъже се изнервили. Асен извадил нож и го опрял в гърлото на жертвата си. " Давай парите ", рекъл заплашително Илиев. Живко отвърнал, че няма никакви пари, а това в допълнение изнервило пияния Илиев и той заклал беззащитния мъж. После двамата бандити взели да ровят за пари и полезности. След като не разкрили такива, отмъкнали от къщата на жертвата си домати, бабек, ракия, 15 пакета захар, кафемелачка, парфюми и 3 часовника.
На първа инстанция през 1998 година Хасковският областен съд дава 20 година решетки на Асен и 16 година на съучастника му Васил. Апелативните магистрати обаче променят присъдите с пожизнен затвор без право на подмяна за Илиев и 20 година за Иванов през 2000 година Решението е доказано и от Върховен касационен съд година по-късно.
В исковата си молба пред Административния съд в Пазарджик Асен Илиев написа, че от самото начало е обитавал една и съща килия - 124-а, в зоната за нараснала сигурност. Помещението било пренаселено, с дребна площ, нямало хигиеничен възел. Заради неприятните условия подал молба да го реалокират в наказателната килия, която най-малко имала тоалетна. Твърди, че от неприятните условия хванал туберкулоза.
Правото да търсиш правата си
Позовавайки се на два български закона плюс Европейската спогодба за правата на индивида, Асен Илиев акцентира, че имал права на ценене на човешкото достолепие, да не бъде подлаган на грубо и унизително третиране и нечовешко отнасяне, както и да му бъдат зачетени религиозните, персоналните права и правото на персонален живот. Изброява и на какви други права самият той имал право според посочените актове - обществена активност, право на стратегии за влияние, понижаване на риска от рецидив, просветителни, обучителни и квалификационни действия, както и право да бъде повече навън. Същевременно обаче в исковата молба не се твърди, че е лишен от тези права.
И все пак упорства да бъде наказана Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ за незаконосъобразните дейности или бездействия на затворническата администрация. Или различно - Министерството на правораздаването. Вече упоменатите 10 хиляди лв. Илиев желае със законната рента от датата на подаване на молбата в съда до цялостното им погашение.
Другата позиция
Справка от управлението на тъмничното заведение обаче оборва множеството обвинявания и искания на Илиев. Спалното помещение не е било пренаселено, защото той го е употребил самичък. То е с повърхност 6,7 кв. м. Има най-нужните мебели, инсталирани съгласно условията към зоната за нараснала сигурност. Както и прозорец, през който влиза естествена светлина, а и може да се отваря за проветряване. Не липсва и отопление. Същевременно е открито, че лишените от независимост даже в това крило се виждат всеки ден. Килията няма хигиеничен възел, настанените употребяват общ за отделението по график. Въпреки правените дезинсекции и дезакаризации в пространствата влизат хлебарки и плъхове.
В пандиза Асен е имал опция да се среща със духовник, да взе участие в образования, да употребява услугите на психолог. Тъмничното заведение разполага с библиотека от 10 200 тома, като библиотекарят всеки четвъртък посещава жителите на непоколебим режим и на място им предлага избор сред двайсетина заглавия.
И малко човечност - нищо повече
Нещо повече - тъй като е с диабет и се нуждаел от повече придвижване, на Илиев е било разрешено да излиза навън два пъти на ден - от 10,00 до 11,15 часа и от 14,00 до 15,00 часа. При престоя на открито лишените от независимост можели да упражняват на разнообразни уреди, а към този момент имали и спортна зала с „ гладиатор “, тенис на маса, шах и табла.
По делото е призната съдебномедицинска експертиза, съгласно която мъжът е болен от туберкулоза преди постъпването си в Пазарджишкия затвор. За диабета му вещото лице прецизира, че аргументите може да са разнообразни и не е наложително да има връзка с престоя в тъмницата, където му е обезпечено амбулаторно лекуване и наблюдаване, което дава положителни резултати.
В последна сметка в съда искът на Асен Илиев е отритнат. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Дела до дупка - нещо като занимание
Това е второ сходно дело, водено от ограничения от независимост, демонстрира информация в базите данни на ведомството. През 2016 година той е правил и различен опит да вземе отплата от страната - в същия размер, за същите вреди и със същия резултат. Прави усещане, че двете молби са като копирани, разликата е единствено в номерата на делата и датите.
Илиев, който е роден през 1961 година, попада в пандиза, откакто затрива човек, с цел да му вземе... прасето. Жертвата е Живко Лесингеров от димитровградското село Черногорово. В закононарушението има и съизвършител - Васил Иванов.
На 14 юли 1996 година Асен бил на посетители на Васил. Двамата се напили и решили да вземат прасето на Живко. Нахълтали в къщата му, като се надявали домакинът да не си е вкъщи. Но го заварили там.
Няма ненаказано положително
Лесингеров познавал Васил, който постоянно взимал на вересия от магазина на жена му. Иванов споделил, че идва да си прибере документа за идентичност, тъй като трябвало да си получи обществените помощи. Лесингеров на няколко пъти влизал и излизал от стаите в търсене на документа. Тогава двамата мъже се изнервили. Асен извадил нож и го опрял в гърлото на жертвата си. " Давай парите ", рекъл заплашително Илиев. Живко отвърнал, че няма никакви пари, а това в допълнение изнервило пияния Илиев и той заклал беззащитния мъж. После двамата бандити взели да ровят за пари и полезности. След като не разкрили такива, отмъкнали от къщата на жертвата си домати, бабек, ракия, 15 пакета захар, кафемелачка, парфюми и 3 часовника.
На първа инстанция през 1998 година Хасковският областен съд дава 20 година решетки на Асен и 16 година на съучастника му Васил. Апелативните магистрати обаче променят присъдите с пожизнен затвор без право на подмяна за Илиев и 20 година за Иванов през 2000 година Решението е доказано и от Върховен касационен съд година по-късно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ