Отвращаващият номер на българските политици
Допреди три дни Австрия беше единствено пред избори за Европейски парламент. 24 часа по-късно, откакто всички научиха какво съставлява един от ръководещите политици, към този момент се задаваха и избори за народен парламент. Защото, както сподели австрийският президент, „ всеки австриец заслужава държавно управление, в което да има доверие “.
В страната на неограничените благоприятни условия
В България сходни признания сме чували доста пъти. А и тук свадите с политици са несравнимо повече. Примерите в последно време: парцели на безценица, спестени налози, укрити приходи, персонални имения под формата на „ къщи за посетители “. Тук народен представител с дребни спестявания и остарял опел може за нула време да се трансформира в милионер с бизнесимперия, а политик (разпределящ „ порциите на властта “) - в притежател на Топлоелектрическа централа и пристанище. И то без нито една институция да се впечатли.
В България след сходни разкрития не следва нищо (освен някоя " пречистваща " оставка). Българската политическа система очевидно е доста по-„ устойчива “ от австрийската, на българските политици „ стабилността “ им е по-скъпа.
Затова и появилите се в нея пукнатини усърдно се замазват, като „ замазката “ е забъркана главно от неистини и измислици за похищение на вниманието и илюзия на публиката. Този номер, несъмнено, е отвращаващ. Но дружно с това е и толкоз комично плосък, че в случай че човек откри сили да се дистанцира, може славно да се позабавлява. Особено в предизборни интервали като настоящия.
" Преценка за съществуване на предпоставки "
Всички от дълго време знаят да вземем за пример, че на премиера най-любими са му автомагистралите - малките екрани те снимат, можеш на воля да се похвалиш и да се изкажеш по всички въпроси. Но за двайсетина дни два пъти да вървиш да инспектираш една и съща автомагистрала на едно и също място е много смешно. А още по-смешно е, че сред двете инспекции обещаният период за довеждане докрай на автомагистралата като по знамение се редуцира с една година.
Президентът пък съобщи, че е време да се порови в задграничните и офшорни сметки и парцели на политици. И основният прокурор незабавно пое топката - с писмо, публикувано до медиите, изиска от ДАНС, " без закъснение и с оптималната конкретика ", да му даде цялата налична информация „ за недекларирани сметки, имущество на забележителна стойност, притежавано персонално или посредством други лица, присъединяване в търговски сдружения или офшорни компании, както и недекларирани разноски или вложения в чужбина “ на хора, заемащи висши обществени длъжности. Информацията била нужна за " осъществяване на преценка за съществуване на предпоставки за практикуване на пълномощията на прокуратурата ". Дори единствено последното изречение звучи като анекдот, само че и цялото писмо е огромен подбив. Авторите му желаят да внушат, че вършат нещо, само че реализират тъкмо противоположния резултат. Защото в естествените страни такива претенции не се популяризират по медиите, а съответните служби не си колекционират такава информация до поискване. И тъй като от писмото пораждат неуместни въпроси като: в случай че разполагат с сходни данни, за какво до момента службите не са ги пратили на прокуратурата; и какво е чакал основният прокурор цели шест години и половина. Иначе, както в доста други случаи, без никаква „ преценка “ е пределно ясно, че „ съществуване на предпоставки “ е имало и ще има. Не и обаче „ практикуване на пълномощията “. Е, може предизборно да извадят някой „ сигнал “, само че от това няма да последва нищо. Единственият до момента прочут сходен случай - въпросът „ Бисеров “ - приключи с оправдателни присъди на три инстанции. Сега засегнатият съди прокуратурата за нанесени вреди и най-вероятно ще я осъди.
Кой ще връща парите
Гръмко почналите инспекции за парцелите на занижени цени в това време потънаха в давност. Което не е необичайно, като се има поради, че проверяващи и проверявани са свързани и подвластни едни от други. И че проверяващите се ревизират взаимно, откакто години наред са си затваряли очите за нарушаванията, вместо да ги разкриват (каквато им е работата). Също като при „ къщите за посетители “. Сега твърдят, че облажилите се ще бъдат осъдени и ще връщат парите в специфичен фонд. От който пък щели да се заплащат задаващите се европейски наказания. Но отново се майтапят. Защото подобен фонд въобще няма. А и се оказа, че методиката за налагане на наказания по източваната европрограма е оповестена от съда за оскъдна поради фрапантни разминавания с условията на закона - не запомнили даже да ѝ сложат дата на издаване. Тъй че най-вероятно освен няма да има нови санкции, само че и част от старите ще би трябвало да се връщат на санкционираните. Милионите на Европейски Съюз пък, както постоянно, ще ги връщат данъкоплатците.
" Нали за това се борихме - правосъдната власт да е самостоятелна "
Президентът стартира съвещания за идния избор на нов основен прокурор, с цел да се откри отговор на " публичните упования за ясни критерии и транспарантни процедури ". Пръв бе поканен сегашният основен прокурор, с цел да каже по-късно, че консултациите „ могат да се изтълкуват като оказване на напън върху Висшия правосъден съвет (ВСС) “. И тълкуванието не закъсня: " Не утвърждавам, че някои от управляващите се пробват да се бъркат в самостоятелната правосъдна система. Нали за това се борихме - правосъдната власт да е самостоятелна “, съобщи министър председателят.
И двамата се майтапят. Защото действителността е напълно друга. Достатъчно е да напомним единствено SMS-кореспонденцията на премиера с членове на Висш съдебен съвет, фамозната имитация „ Ти си го избра “, както и събитието, че непробиваемото болшинство във Висш съдебен съвет, без никой да му оказва какъвто и да било напън, постоянно гласоподава каквото каже основният прокурор. Тъй че - в действителност огромна битка падна. И в следствие от нея, каквито и да са „ публичните упования “, мачът към този момент е свирен, а новият основен прокурор ще бъде определен (ако още не е) по облик и сходство на остарелия.
Защо номерът минава
Както се видя, политиците в Австрия също не си поплюват. И те послъгват. Но като ги заловен, изплъзване няма. Защо обаче в България номерът на политиците постоянно минава, колкото и да е плосък? Защото, първо, институциите, които би трябвало да вкарат ред, не вършат нищо, до момента в който не получат разпореждане от същите тези политици. И второ, тъй като по-голямата част от публиката си трае, не ѝ пука или изобщо не схваща защо става дума. Но пък е подготвена да се хване на всяка нелепост, която ѝ подмятат. Затова „ всеки австриец заслужава държавно управление, в което да има доверие “. Което не може да се каже за всеки българин.
Автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле
В страната на неограничените благоприятни условия
В България сходни признания сме чували доста пъти. А и тук свадите с политици са несравнимо повече. Примерите в последно време: парцели на безценица, спестени налози, укрити приходи, персонални имения под формата на „ къщи за посетители “. Тук народен представител с дребни спестявания и остарял опел може за нула време да се трансформира в милионер с бизнесимперия, а политик (разпределящ „ порциите на властта “) - в притежател на Топлоелектрическа централа и пристанище. И то без нито една институция да се впечатли.
В България след сходни разкрития не следва нищо (освен някоя " пречистваща " оставка). Българската политическа система очевидно е доста по-„ устойчива “ от австрийската, на българските политици „ стабилността “ им е по-скъпа.
Затова и появилите се в нея пукнатини усърдно се замазват, като „ замазката “ е забъркана главно от неистини и измислици за похищение на вниманието и илюзия на публиката. Този номер, несъмнено, е отвращаващ. Но дружно с това е и толкоз комично плосък, че в случай че човек откри сили да се дистанцира, може славно да се позабавлява. Особено в предизборни интервали като настоящия.
" Преценка за съществуване на предпоставки "
Всички от дълго време знаят да вземем за пример, че на премиера най-любими са му автомагистралите - малките екрани те снимат, можеш на воля да се похвалиш и да се изкажеш по всички въпроси. Но за двайсетина дни два пъти да вървиш да инспектираш една и съща автомагистрала на едно и също място е много смешно. А още по-смешно е, че сред двете инспекции обещаният период за довеждане докрай на автомагистралата като по знамение се редуцира с една година.
Президентът пък съобщи, че е време да се порови в задграничните и офшорни сметки и парцели на политици. И основният прокурор незабавно пое топката - с писмо, публикувано до медиите, изиска от ДАНС, " без закъснение и с оптималната конкретика ", да му даде цялата налична информация „ за недекларирани сметки, имущество на забележителна стойност, притежавано персонално или посредством други лица, присъединяване в търговски сдружения или офшорни компании, както и недекларирани разноски или вложения в чужбина “ на хора, заемащи висши обществени длъжности. Информацията била нужна за " осъществяване на преценка за съществуване на предпоставки за практикуване на пълномощията на прокуратурата ". Дори единствено последното изречение звучи като анекдот, само че и цялото писмо е огромен подбив. Авторите му желаят да внушат, че вършат нещо, само че реализират тъкмо противоположния резултат. Защото в естествените страни такива претенции не се популяризират по медиите, а съответните служби не си колекционират такава информация до поискване. И тъй като от писмото пораждат неуместни въпроси като: в случай че разполагат с сходни данни, за какво до момента службите не са ги пратили на прокуратурата; и какво е чакал основният прокурор цели шест години и половина. Иначе, както в доста други случаи, без никаква „ преценка “ е пределно ясно, че „ съществуване на предпоставки “ е имало и ще има. Не и обаче „ практикуване на пълномощията “. Е, може предизборно да извадят някой „ сигнал “, само че от това няма да последва нищо. Единственият до момента прочут сходен случай - въпросът „ Бисеров “ - приключи с оправдателни присъди на три инстанции. Сега засегнатият съди прокуратурата за нанесени вреди и най-вероятно ще я осъди.
Кой ще връща парите
Гръмко почналите инспекции за парцелите на занижени цени в това време потънаха в давност. Което не е необичайно, като се има поради, че проверяващи и проверявани са свързани и подвластни едни от други. И че проверяващите се ревизират взаимно, откакто години наред са си затваряли очите за нарушаванията, вместо да ги разкриват (каквато им е работата). Също като при „ къщите за посетители “. Сега твърдят, че облажилите се ще бъдат осъдени и ще връщат парите в специфичен фонд. От който пък щели да се заплащат задаващите се европейски наказания. Но отново се майтапят. Защото подобен фонд въобще няма. А и се оказа, че методиката за налагане на наказания по източваната европрограма е оповестена от съда за оскъдна поради фрапантни разминавания с условията на закона - не запомнили даже да ѝ сложат дата на издаване. Тъй че най-вероятно освен няма да има нови санкции, само че и част от старите ще би трябвало да се връщат на санкционираните. Милионите на Европейски Съюз пък, както постоянно, ще ги връщат данъкоплатците.
" Нали за това се борихме - правосъдната власт да е самостоятелна "
Президентът стартира съвещания за идния избор на нов основен прокурор, с цел да се откри отговор на " публичните упования за ясни критерии и транспарантни процедури ". Пръв бе поканен сегашният основен прокурор, с цел да каже по-късно, че консултациите „ могат да се изтълкуват като оказване на напън върху Висшия правосъден съвет (ВСС) “. И тълкуванието не закъсня: " Не утвърждавам, че някои от управляващите се пробват да се бъркат в самостоятелната правосъдна система. Нали за това се борихме - правосъдната власт да е самостоятелна “, съобщи министър председателят.
И двамата се майтапят. Защото действителността е напълно друга. Достатъчно е да напомним единствено SMS-кореспонденцията на премиера с членове на Висш съдебен съвет, фамозната имитация „ Ти си го избра “, както и събитието, че непробиваемото болшинство във Висш съдебен съвет, без никой да му оказва какъвто и да било напън, постоянно гласоподава каквото каже основният прокурор. Тъй че - в действителност огромна битка падна. И в следствие от нея, каквито и да са „ публичните упования “, мачът към този момент е свирен, а новият основен прокурор ще бъде определен (ако още не е) по облик и сходство на остарелия.
Защо номерът минава
Както се видя, политиците в Австрия също не си поплюват. И те послъгват. Но като ги заловен, изплъзване няма. Защо обаче в България номерът на политиците постоянно минава, колкото и да е плосък? Защото, първо, институциите, които би трябвало да вкарат ред, не вършат нищо, до момента в който не получат разпореждане от същите тези политици. И второ, тъй като по-голямата част от публиката си трае, не ѝ пука или изобщо не схваща защо става дума. Но пък е подготвена да се хване на всяка нелепост, която ѝ подмятат. Затова „ всеки австриец заслужава държавно управление, в което да има доверие “. Което не може да се каже за всеки българин.
Автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ