От България вече не бягат само хора. Бягат и пари
Допреди няколко години България беше доста атрактивна за непознатите вложители - основно поради евтината работна ръка и ниските налози. Нови данни обаче сочат, че парите все по-масово загърбват страната. Причините разказва Николай Цеков за " Дойче Веле България ".
През десетилетието на българското еврочленство размерът на директните задгранични вложения, които годишно се вливат в националната стопанска система, е понижен съвсем 10 пъти. През 2017 година той възлиза на към 1,9 милиарда лв., което съставлява по-малко от 2% от брутния вътрешен артикул на страната. А с цел да има важен стопански напредък, този дял би трябвало да е най-малко пет пъти по-висок, демонстрират калкулации на Българската стопанска камара (БСК). Засега сходни упования са изцяло нереалистични, защото през първото полугодие на актуалната година размерът на задграничните капиталовложения се е свил двукратно в съпоставяне със същия интервал на предходната година, сочи нов разбор на БСК. Според същия разбор, паричните преводи към България, които правят нейни жители, пребиваващи трайно зад граница, към този момент са доста по-големи от размера на новите задгранични капиталовложения в страната.
Защо загърбват България?
Задграничните капитали освен обезпечават нови работни места в българската стопанска система. Те са и доста значим инструмент за възстановяване на нейната макроикономическата рамка, за повишаване на износа и на продуктивността на труда и за внедряване на нови технологии и ноу-хау. Проф. Гарабед Минасян от Българска академия на науките твърди, че няма нищо ненадейно в новината за осезаемо спадналата атрактивност на българската стопанска система като поле за нови задгранични вложения. „ В годишния отчет на Института по стопанска система написах, че преди от България бягаха най-вече хората. Но от най-малко две години стана напълно явно, че от страната към този момент изтичат и солидни финансови потоци “, споделя проф. Минасян и прибавя, че различен огромен проблем е ясно обрисувалото се като наклонност отвращение на задграничните предприятия да се задържат в България. „ Въпреки че задграничните капиталовложения в страната реализират релативно допустима рентабилност, задграничните компании се въздържат от нови вложения “, установи Минасян.
„ България е в застой! “, сигнализира анкетно изследване на Германо-българската индустриално-търговска камара, което беше извършено измежду немски бизнесмени, открили се в страните от Централна и Югоизточна Европа. „ Проблемът на немските вложители в България е обвързван главно с острия дефицит на работна ръка и изключително на подготвени и квалифицирани фрагменти. А това визира освен притока на нови капиталовложения, само че и настройките на бизнесмените, които към този момент са вложили в българската стопанска система “, разяснява шефът на камарата доктор Митко Василев.
Този извод удостоверява и един от най-дълго пребиваващите в България немски вложители. Преди четвърт век производителят на първокласни дрехи за най-реномираните търговски вериги в света Бертрам Ролман реалокира бизнеса си от Гърция в България. В Гоце Делчев той основава компанията „ Пирин Текс “, едно от най-големите и сполучливи шивашки предприятия в страната. Ето по какъв начин немският производител изяснява възходящите компликации пред бизнеса в страната: „ Причината за неналичието на фрагменти в България е, че други страни от Европейския съюз оферират доста по-добри условия за работа, в следствие от което младежите бягат от родината си. Близо 1500 служащи напуснаха моето дружество през последните три години. Около 1200 от тях отпътуваха за Англия, където получават по 1300-1500 паунда като берачи във фермите. Принудихме се да понижим с една трета размера на създаваната продукция - това са огромни загуби за предприятието, тъй като напущат квалифицирани и добре подготвени фрагменти. Ние плащаме едни от най-високите заплати в сектора - приблизително 900 лв. - и не можем да предложим нови обилни нараствания на възнагражденията. Причината е мощната конкуренция на турските производители на облекло, чиито цени падат, следвайки тежкия срив на локалната лира. Заради този срив конкурентоспособността на турските предприятия се усили двойно “, изяснява Ролман.
Той въпреки всичко е безапелационен, че няма да напусне България. „ Но и не поучавам който и да е бизнесмен в този момент да прави вложения в трудоемки производства в страната. Един от изходите от настоящите неблагополучия в българската стопанска система е да се откриват филиали в прилежащите страни с по-добра обстановка на трудовия пазар, за което и аз се възнамерявам “, признава притежателят на „ Пирин Текс “. Като образец той дава Сърбия, където, съгласно него, конюнктурата за нови вложения сега е отлична. „ Преместване в по-близката Македония обаче е безсмислено, тъй като страната изпитва същите проблеми на трудовия си пазар, каквито виждаме в България “, отбелязва Ролман.
" Хиляди безработни, които не желаят да работят "
Германският бизнесмен вижда и различен сериозен проблем: схемите за източване на социално-осигурителните системи на западноевропейски страни като Англия и Германия, в които вземат участие значителен брой българи и румънци. След като поработят няколко месеца или даже единствено няколко седмици в по-богатите страни от Европейски Съюз, част от тези хора още веднъж остават без работа - по едни или други аргументи. „ Много от българите се връщат в родината си и получават най-малко една година английски помощи за безработни в размер на 850 евро месечно. Този номер безусловно срутва търсенето и предлагането на районните трудови пазари. Такъв е казусът с Пиринския край, чието развиване следя от близко “, твърди Ролман. В Гоце Делчев да вземем за пример има към 3100 безработни, които не желаят да работят, споделя предприемачът. „ От 10 души, които Агенцията по заетостта ми изпраща да приема за работа в моето дружество, седмина напряко ми декларират, че не желаят да работят, тъй като в противоположен случай щели да изгубят получаваните от Англия или Германия обществени помощи за безработица и заплащанията за деца. Много от тях са роми. Но аз имам и положителни ромски работнички “, споделя Ролман и изброява още проблеми:
„ В страната има към 700 000 инвалиди, половината от които могат да работят, само че имаме проблеми със службите за защита на труда. Здравните служби пък издават доста подправени болнични листове. В България плащаме ниски налози, само че това не ни оказва помощ в обстановка, в която не можем да печелим. Много компании към този момент изпитват изострен дефицит на работна ръка и са принудени да стопират индустриални мощности и да търпят загуби. При това състояние 10-процентният плосък налог губи всякаква прелест и не спомага за привличането на нови вложители или за задържането на тези, които са принудени да стопират част от индустриалните си мощности поради неналичието на личен състав. Този налог има смисъл единствено в случай че си на облага “, заключава Ролман.
Редактор: Деница Райкова
През десетилетието на българското еврочленство размерът на директните задгранични вложения, които годишно се вливат в националната стопанска система, е понижен съвсем 10 пъти. През 2017 година той възлиза на към 1,9 милиарда лв., което съставлява по-малко от 2% от брутния вътрешен артикул на страната. А с цел да има важен стопански напредък, този дял би трябвало да е най-малко пет пъти по-висок, демонстрират калкулации на Българската стопанска камара (БСК). Засега сходни упования са изцяло нереалистични, защото през първото полугодие на актуалната година размерът на задграничните капиталовложения се е свил двукратно в съпоставяне със същия интервал на предходната година, сочи нов разбор на БСК. Според същия разбор, паричните преводи към България, които правят нейни жители, пребиваващи трайно зад граница, към този момент са доста по-големи от размера на новите задгранични капиталовложения в страната.
Защо загърбват България?
Задграничните капитали освен обезпечават нови работни места в българската стопанска система. Те са и доста значим инструмент за възстановяване на нейната макроикономическата рамка, за повишаване на износа и на продуктивността на труда и за внедряване на нови технологии и ноу-хау. Проф. Гарабед Минасян от Българска академия на науките твърди, че няма нищо ненадейно в новината за осезаемо спадналата атрактивност на българската стопанска система като поле за нови задгранични вложения. „ В годишния отчет на Института по стопанска система написах, че преди от България бягаха най-вече хората. Но от най-малко две години стана напълно явно, че от страната към този момент изтичат и солидни финансови потоци “, споделя проф. Минасян и прибавя, че различен огромен проблем е ясно обрисувалото се като наклонност отвращение на задграничните предприятия да се задържат в България. „ Въпреки че задграничните капиталовложения в страната реализират релативно допустима рентабилност, задграничните компании се въздържат от нови вложения “, установи Минасян.
„ България е в застой! “, сигнализира анкетно изследване на Германо-българската индустриално-търговска камара, което беше извършено измежду немски бизнесмени, открили се в страните от Централна и Югоизточна Европа. „ Проблемът на немските вложители в България е обвързван главно с острия дефицит на работна ръка и изключително на подготвени и квалифицирани фрагменти. А това визира освен притока на нови капиталовложения, само че и настройките на бизнесмените, които към този момент са вложили в българската стопанска система “, разяснява шефът на камарата доктор Митко Василев.
Този извод удостоверява и един от най-дълго пребиваващите в България немски вложители. Преди четвърт век производителят на първокласни дрехи за най-реномираните търговски вериги в света Бертрам Ролман реалокира бизнеса си от Гърция в България. В Гоце Делчев той основава компанията „ Пирин Текс “, едно от най-големите и сполучливи шивашки предприятия в страната. Ето по какъв начин немският производител изяснява възходящите компликации пред бизнеса в страната: „ Причината за неналичието на фрагменти в България е, че други страни от Европейския съюз оферират доста по-добри условия за работа, в следствие от което младежите бягат от родината си. Близо 1500 служащи напуснаха моето дружество през последните три години. Около 1200 от тях отпътуваха за Англия, където получават по 1300-1500 паунда като берачи във фермите. Принудихме се да понижим с една трета размера на създаваната продукция - това са огромни загуби за предприятието, тъй като напущат квалифицирани и добре подготвени фрагменти. Ние плащаме едни от най-високите заплати в сектора - приблизително 900 лв. - и не можем да предложим нови обилни нараствания на възнагражденията. Причината е мощната конкуренция на турските производители на облекло, чиито цени падат, следвайки тежкия срив на локалната лира. Заради този срив конкурентоспособността на турските предприятия се усили двойно “, изяснява Ролман.
Той въпреки всичко е безапелационен, че няма да напусне България. „ Но и не поучавам който и да е бизнесмен в този момент да прави вложения в трудоемки производства в страната. Един от изходите от настоящите неблагополучия в българската стопанска система е да се откриват филиали в прилежащите страни с по-добра обстановка на трудовия пазар, за което и аз се възнамерявам “, признава притежателят на „ Пирин Текс “. Като образец той дава Сърбия, където, съгласно него, конюнктурата за нови вложения сега е отлична. „ Преместване в по-близката Македония обаче е безсмислено, тъй като страната изпитва същите проблеми на трудовия си пазар, каквито виждаме в България “, отбелязва Ролман.
" Хиляди безработни, които не желаят да работят "
Германският бизнесмен вижда и различен сериозен проблем: схемите за източване на социално-осигурителните системи на западноевропейски страни като Англия и Германия, в които вземат участие значителен брой българи и румънци. След като поработят няколко месеца или даже единствено няколко седмици в по-богатите страни от Европейски Съюз, част от тези хора още веднъж остават без работа - по едни или други аргументи. „ Много от българите се връщат в родината си и получават най-малко една година английски помощи за безработни в размер на 850 евро месечно. Този номер безусловно срутва търсенето и предлагането на районните трудови пазари. Такъв е казусът с Пиринския край, чието развиване следя от близко “, твърди Ролман. В Гоце Делчев да вземем за пример има към 3100 безработни, които не желаят да работят, споделя предприемачът. „ От 10 души, които Агенцията по заетостта ми изпраща да приема за работа в моето дружество, седмина напряко ми декларират, че не желаят да работят, тъй като в противоположен случай щели да изгубят получаваните от Англия или Германия обществени помощи за безработица и заплащанията за деца. Много от тях са роми. Но аз имам и положителни ромски работнички “, споделя Ролман и изброява още проблеми:
„ В страната има към 700 000 инвалиди, половината от които могат да работят, само че имаме проблеми със службите за защита на труда. Здравните служби пък издават доста подправени болнични листове. В България плащаме ниски налози, само че това не ни оказва помощ в обстановка, в която не можем да печелим. Много компании към този момент изпитват изострен дефицит на работна ръка и са принудени да стопират индустриални мощности и да търпят загуби. При това състояние 10-процентният плосък налог губи всякаква прелест и не спомага за привличането на нови вложители или за задържането на тези, които са принудени да стопират част от индустриалните си мощности поради неналичието на личен състав. Този налог има смисъл единствено в случай че си на облага “, заключава Ролман.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ