Село Брезница – икономическото чудо на Пиринско
Допреди 10 години село Брезница, което е най-голямото в Гоцеделчевска община, се загатваше единствено когато се говореше за тютюн и изкупна акция. Държавата и политиците тук участваха единствено по избори, а хората се чудеха по какъв начин да оцеляват.
Днес село Брезница, в устата на всички, се спряга като икономическото знамение на Пиринско. И има защо-профилът на селището изумява. Статистиката споделя следното: 3300 души население,безработица няма, в противен случай внася се работна ръка „ извън “, на територията му работят 20 лични предприятия или цехове, имат учебно заведение от първи до 12 клас, детска градина, която в този момент се уголемява, тъй като има дефицит тук-там за децата, на година се вършат по 20 сватби, имат лична ритуална зала, имат стадион и футболен тим на лична прехрана, три аптеки, над 30 магазина и още толкоз кафенета, два хотела. И забележете- това е единственото село в Пиринско, което си има и вилна зона, която наподобява на швейцарски пейзаж с кокетни красиви къщи.
Питаме кмета на селото Иса Сакали каква е тайната на това икономическо знамение, като знаем, че всеобщо селата затихват, обезлюдяват, младите бягат, а учебните заведения се затварят заради липса на деца.
„ За нас формулата е ясна- труд и обучение. Преди години хората главно разчитаха на тютюна, само че откакто всичко замря, страната изостави тютюнопроизводителите, почнахме да търсим опция, споделя Сакали.
Първи младите мъже поели риска да вършат бизнес в родното си село. Без заеми, със лични средства, събрани във семействата, почнали да отварят шивашки цехове. Печалбите реинвестирали и по този начин се разраснали. Сега има 22 цеха, всички са в бранш лека индустрия. Най-малкото цехче има 50 души служащи, а най-големите – по 250 души. Над 1000 души са заети в предприятията, като има дефицит на работна ръка и тя се внася от близките обитаеми места. Работодателите са обезпечили бусчета, с които ги извозват. Има и много занаятчийски работилници в селото, автосервизи, дюкяни, предлагащи всевъзможни услуги. Работещите не взимат минимални заплати, а много по-високи. Работодателите имат и обществена политика. Всяка година обезпечават на служащите безвъзмездни екскурзии до Турция или други прилежащи страни, за празниците се дават награди, артикули. В Брезница бързо се популяризирали като положителни шивачи и поръчките от чужбина потекли. Две предприятия даже шият военни и полицейски униформи за Германия. Шие се трикотаж за целия свят. Всяка седмица идват гърци, македонци и други предприемачи, които подписват контракти.
Така през годините тук се е формирала и заможна класа, в селото има пет-шест милионери.
И по този начин откакто хората се замогнали, почнали да строят и да обновяват домовете си. 860 къщи има в селото, някои напряко бутали старите и почнали да си вършат нови, по-модерни и красиви, другите се санират. Близо 10 строителни бригади сега работят в селото по поръчка на локалните.
Невероятно, само че факт, предходната година даже цяло лято работеха бригади от Северна България, над 70% от фасадите на къщите са към този момент заменени и са съвременни, освен това тук хората санират със лични средства, а не с държавни, които се отпускат единствено за градовете, споделя кметът Иса Сакали.
Така се пръкнали и магазини, фешън, хранителни, автомагазини, всевъзможни, та броя им към този момент е над 30. Младите се отказали да стягат куфарите за чужбина и си останали в родната Брезница,защото има работа, има и добър стандарт на живот. Тук единствено мързеливият е незает, само че това са единици. Селото се слави с работливите си хора. На множеството денят им стартира от много ранна заран и свършва до залез слънце. И децата са научени на труд и че срамна работа няма. Образованието е издигнато в фетиш от години насам. Над 50 % от дипломантите записват висше обучение. И огромна част от тях се връщат тук, само че все пак сега селото изпитва изострен дефицит за инженерни фрагменти, счетоводители, учители. В момента имат пет младежи, които ги чакат да завършат медицина, двама механически университет и едвам чакат да се завърнат. За разлика от други селища тук има над 400 ученика, а детската градина е пренаселена. Тя е строена за 180 деца, само че са повече и в този момент се уголемява, строи се нова пристройка с вероятност за банкет на най-малко още 100 деца.В селото има построени и три детски площадки, съвременни като в градовете. Последната е скоро направена, подаяние от локален предприемач, другите са по планове. А в този момент се възнамерява и четвърта, тъй като имаме остра потребност, споделя кметът. В Брезница в този момент се прави и медицински център, ще се закупи и кола за спешна помощ. Иначе аптеки имат, както и стоматологична процедура.
Освен това селото доста се гордее,че има и личен футболен отбор- ФК „ Пирин Брезница “, който съвсем постоянно е първи в подгрупата на лигата си. Един от локалните предприемачи е спонсор. Имат си и стадион, само че доста им се желае и страната да им помогне, както на други обитаеми места, та стадионът да стане по-модерен, да имат и спортна площадка.
Спечелили план за обновяване на площада, тъкмо с 200 хиляди лв. построили хубав център, с шадраван, естрада, пейки и улично осветяване.
По план за трансгранично съдействие спечелили и 2 млн. лв. за асфалтирането на пътя от 5 километра до вилната зона и в този момент там безусловно се намира раят на Брезница. В полите на Пирин,местните са вдигнали красиви вилни постройки, с басейни, някои даже имат мини футболно игрище. Защо им е на село вилна зона, питаме ние, само че хората желали да живеят като жителите, да имат и къщи в планината.
Селото напредва и се развива с всяка година, само че това се оказва нож с две остриета за кандидатстването по планове. Заради това, че са огромно село и нямат безработица, отпадат от стратегиите за селските региони. „ Парадоксално, само че това са обстоятелствата, вместо да ни поддържат, отхвърлят ни планове, споделя Иса Сакали. Общината има бюджет от 150 хиляди, 50 хиляди са заплатите, 40 хиляди са ток и вода на селото, 30 хиляди лв. отиват за повреди, поправки, поддръжка, влага се всяка стотинка, оказват помощ и хората от локалния бизнес.
В Брезница почитат и вярата, има единствено 100 християни, останалите са мюсюлмани, вървят наложително в джамията. На площада от една страна е джамията, а от другата– църквата, която обаче я подържат мюсюлманите. Верски дрязги липсват и за политика не желаят даже да приказват, тъй като нямат време и си гледат работата.
Днес село Брезница, в устата на всички, се спряга като икономическото знамение на Пиринско. И има защо-профилът на селището изумява. Статистиката споделя следното: 3300 души население,безработица няма, в противен случай внася се работна ръка „ извън “, на територията му работят 20 лични предприятия или цехове, имат учебно заведение от първи до 12 клас, детска градина, която в този момент се уголемява, тъй като има дефицит тук-там за децата, на година се вършат по 20 сватби, имат лична ритуална зала, имат стадион и футболен тим на лична прехрана, три аптеки, над 30 магазина и още толкоз кафенета, два хотела. И забележете- това е единственото село в Пиринско, което си има и вилна зона, която наподобява на швейцарски пейзаж с кокетни красиви къщи.
Питаме кмета на селото Иса Сакали каква е тайната на това икономическо знамение, като знаем, че всеобщо селата затихват, обезлюдяват, младите бягат, а учебните заведения се затварят заради липса на деца.
„ За нас формулата е ясна- труд и обучение. Преди години хората главно разчитаха на тютюна, само че откакто всичко замря, страната изостави тютюнопроизводителите, почнахме да търсим опция, споделя Сакали.
Първи младите мъже поели риска да вършат бизнес в родното си село. Без заеми, със лични средства, събрани във семействата, почнали да отварят шивашки цехове. Печалбите реинвестирали и по този начин се разраснали. Сега има 22 цеха, всички са в бранш лека индустрия. Най-малкото цехче има 50 души служащи, а най-големите – по 250 души. Над 1000 души са заети в предприятията, като има дефицит на работна ръка и тя се внася от близките обитаеми места. Работодателите са обезпечили бусчета, с които ги извозват. Има и много занаятчийски работилници в селото, автосервизи, дюкяни, предлагащи всевъзможни услуги. Работещите не взимат минимални заплати, а много по-високи. Работодателите имат и обществена политика. Всяка година обезпечават на служащите безвъзмездни екскурзии до Турция или други прилежащи страни, за празниците се дават награди, артикули. В Брезница бързо се популяризирали като положителни шивачи и поръчките от чужбина потекли. Две предприятия даже шият военни и полицейски униформи за Германия. Шие се трикотаж за целия свят. Всяка седмица идват гърци, македонци и други предприемачи, които подписват контракти.
Така през годините тук се е формирала и заможна класа, в селото има пет-шест милионери.
И по този начин откакто хората се замогнали, почнали да строят и да обновяват домовете си. 860 къщи има в селото, някои напряко бутали старите и почнали да си вършат нови, по-модерни и красиви, другите се санират. Близо 10 строителни бригади сега работят в селото по поръчка на локалните.
Невероятно, само че факт, предходната година даже цяло лято работеха бригади от Северна България, над 70% от фасадите на къщите са към този момент заменени и са съвременни, освен това тук хората санират със лични средства, а не с държавни, които се отпускат единствено за градовете, споделя кметът Иса Сакали.
Така се пръкнали и магазини, фешън, хранителни, автомагазини, всевъзможни, та броя им към този момент е над 30. Младите се отказали да стягат куфарите за чужбина и си останали в родната Брезница,защото има работа, има и добър стандарт на живот. Тук единствено мързеливият е незает, само че това са единици. Селото се слави с работливите си хора. На множеството денят им стартира от много ранна заран и свършва до залез слънце. И децата са научени на труд и че срамна работа няма. Образованието е издигнато в фетиш от години насам. Над 50 % от дипломантите записват висше обучение. И огромна част от тях се връщат тук, само че все пак сега селото изпитва изострен дефицит за инженерни фрагменти, счетоводители, учители. В момента имат пет младежи, които ги чакат да завършат медицина, двама механически университет и едвам чакат да се завърнат. За разлика от други селища тук има над 400 ученика, а детската градина е пренаселена. Тя е строена за 180 деца, само че са повече и в този момент се уголемява, строи се нова пристройка с вероятност за банкет на най-малко още 100 деца.В селото има построени и три детски площадки, съвременни като в градовете. Последната е скоро направена, подаяние от локален предприемач, другите са по планове. А в този момент се възнамерява и четвърта, тъй като имаме остра потребност, споделя кметът. В Брезница в този момент се прави и медицински център, ще се закупи и кола за спешна помощ. Иначе аптеки имат, както и стоматологична процедура.
Освен това селото доста се гордее,че има и личен футболен отбор- ФК „ Пирин Брезница “, който съвсем постоянно е първи в подгрупата на лигата си. Един от локалните предприемачи е спонсор. Имат си и стадион, само че доста им се желае и страната да им помогне, както на други обитаеми места, та стадионът да стане по-модерен, да имат и спортна площадка.
Спечелили план за обновяване на площада, тъкмо с 200 хиляди лв. построили хубав център, с шадраван, естрада, пейки и улично осветяване.
По план за трансгранично съдействие спечелили и 2 млн. лв. за асфалтирането на пътя от 5 километра до вилната зона и в този момент там безусловно се намира раят на Брезница. В полите на Пирин,местните са вдигнали красиви вилни постройки, с басейни, някои даже имат мини футболно игрище. Защо им е на село вилна зона, питаме ние, само че хората желали да живеят като жителите, да имат и къщи в планината.
Селото напредва и се развива с всяка година, само че това се оказва нож с две остриета за кандидатстването по планове. Заради това, че са огромно село и нямат безработица, отпадат от стратегиите за селските региони. „ Парадоксално, само че това са обстоятелствата, вместо да ни поддържат, отхвърлят ни планове, споделя Иса Сакали. Общината има бюджет от 150 хиляди, 50 хиляди са заплатите, 40 хиляди са ток и вода на селото, 30 хиляди лв. отиват за повреди, поправки, поддръжка, влага се всяка стотинка, оказват помощ и хората от локалния бизнес.
В Брезница почитат и вярата, има единствено 100 християни, останалите са мюсюлмани, вървят наложително в джамията. На площада от една страна е джамията, а от другата– църквата, която обаче я подържат мюсюлманите. Верски дрязги липсват и за политика не желаят даже да приказват, тъй като нямат време и си гледат работата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ