Доплащаме допълнително 4 млрд. лева за здравеопазване
Доплащаме в допълнение 4 милиарда лв. за опазване на здравето. Това заяви шефът на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев. Промени в закона, препоръчани от Министерството на здравеопазването, плануват експлицитен текст, съгласно който лечебните заведения би трябвало да обезпечават лекуването по НЗОК, без да желаят и да одобряват от пациентите заплащане или доплащане.
"Не знам за какво би трябвало да се трансформира закона, в случай че съществува разпоредба, която указва какво може да бъде доплащано и какво не. Тази разпоредба даваше опция за нееднозначно пояснение. Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е гратис и би трябвало да бъде гратис, се сблъскват с действителността ", съобщи Дечев пред Би Ти Ви. Той добави, че за пръв път по самодейност на НЗОК в логаритъма на всяка клинична пътека пределно ясно щяло бъде записано какво тъкмо се покрива и какво не. Според него огромният проблем е, че спомагателни разплащания не всеки път стават през касата на болница, а непосредствено към лекарите. В момента всеки един пациент има право да избере различен способ да си доплаща, само че по неразбираеми правила. По думите му базовият пакет подсигурява базови услуги.
Според доктор Станимир Хасърджиев, един от създателите и ръководител на Национална пациентска организация, най-потърпевш ще бъде бедният български пациент. "Имаме най-голям брой лечебни заведения с най-ниска успеваемост в Европа ", безапелационен е той. Също по този начин обърна внимание и на опцията пациент да желае да си заплати в допълнение за лекарство или операция, като акцентира, че не е ясно по какъв стандарт ще се дефинира съответната услуга.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова е безапелационна, че всичко, което е здравна услуга, не би трябвало да се заплаща. Въпросът е какво тъкмо се счита за здравна услуга. Тя изясни, че доста постоянно пациентите постфактум схващат, че са употребили услуга при лекуване, въпреки да не са я употребили в действителност, т.е. няма осведомен избор. И подсети, че НЗОК постоянно не покрива импланти за пациенти.
"Не знам за какво би трябвало да се трансформира закона, в случай че съществува разпоредба, която указва какво може да бъде доплащано и какво не. Тази разпоредба даваше опция за нееднозначно пояснение. Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е гратис и би трябвало да бъде гратис, се сблъскват с действителността ", съобщи Дечев пред Би Ти Ви. Той добави, че за пръв път по самодейност на НЗОК в логаритъма на всяка клинична пътека пределно ясно щяло бъде записано какво тъкмо се покрива и какво не. Според него огромният проблем е, че спомагателни разплащания не всеки път стават през касата на болница, а непосредствено към лекарите. В момента всеки един пациент има право да избере различен способ да си доплаща, само че по неразбираеми правила. По думите му базовият пакет подсигурява базови услуги.
Според доктор Станимир Хасърджиев, един от създателите и ръководител на Национална пациентска организация, най-потърпевш ще бъде бедният български пациент. "Имаме най-голям брой лечебни заведения с най-ниска успеваемост в Европа ", безапелационен е той. Също по този начин обърна внимание и на опцията пациент да желае да си заплати в допълнение за лекарство или операция, като акцентира, че не е ясно по какъв стандарт ще се дефинира съответната услуга.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова е безапелационна, че всичко, което е здравна услуга, не би трябвало да се заплаща. Въпросът е какво тъкмо се счита за здравна услуга. Тя изясни, че доста постоянно пациентите постфактум схващат, че са употребили услуга при лекуване, въпреки да не са я употребили в действителност, т.е. няма осведомен избор. И подсети, че НЗОК постоянно не покрива импланти за пациенти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ