Половин България харесва чалгата. На мутрите
Донякъде изненадваща се оказа новината, че близо половината (48%) от българите не престават да харесват чалгата. Тя като че ли беше позатихнала, а известните <210> до неотдавна клубове са в крах. Но работата е там, че попфолкът (казано по-вежливо) не е просто музикално събитие - в България той действа като идентификационен маркер за групова принадлежност. Вторичното обществено обръщение на присъщите ритми от дълго време е изместило „ чистото наслаждение ” от слушането им, доколкото изобщо е допустимо такова.
Сама по себе си чалгата е жанров хибрид от балкански „ музикални диалекти ”, доминиран и споен от фолклорното завещание на Османската империя. Поражданите от нея страсти оголват нагонното начало в човешката мотивация и водят до културна дезинтеграция и трапезна разхайтеност. Ритмически постигнатото положение се конкретизира от текстовете на песните, като в основата на тяхната драматургия нормално стои договорка, разиграна като флирт сред „ навита ” жена и кредитоспособен мъж. Преминала в клиповете, тази драматургия порнографизира облика на чалга-изпълнителките, което може да заблуди непросветеното око, че на екрана текат промоции за заплатен секс.
Детските години на чалгата
Изследването на „ Тренд ”, от което научихме, че половин България харесва чалгата, сподели и друго: че рецензията, която обичайно идва от културните среди, явно е дала противоположен резултат. Защото чалгата е опозиция точно против претенцията някой различен да взема решение какво да харесва и какво да не харесва всеобщият човек. Освен това прекомерният морализъм по отношение на един „ лек род ” му стоварва вини, които се оглеждат в него, само че не произтичат от него.
Впрочем, на първо време чалгата беше не провинен, а воин. Тя влезе в демокрацията като „ бунтовник ", което се дължеше на генеалогичната <210> връзка със сръбската кафанска музика, неразрешена в България по време на соца. Опитите да стигнеш да нея по полулегален метод бяха бягство от изпълнената с идеологически нонсенси публична просвета. Съдържанието на песните можеше да се чете като задочна имитация към утопията на светлото бъдеще в името на насладите в сегашното. Дори ниският усет добиваше висока естетическа стойност поради схематизма на това, което се представяше за висок усет. В началния си интервал чалгата беше един тип политически ъндърграунд, за който значимо беше не толкоз какво включва, а че не се харесва на властта, че я нервира. Такива бяха и корените на любознанието към първия му тукашен представител - така наречения Хисарски поп, чиито записи на касети също се продаваха полулегално.
И тогава пристигнаха мутрите
Сриването на чалгата е дело на мутрите. Те я трансфораха от балкански вид на американската всеобща просвета (с култа <210> към всеобщия човек и неговите желания) в атака против европейските полезности, в „ българския Брекзит ”, както съобразително я дефинира Юлиан Попов. Мутрите извлякоха от чалгата колективен начин на живот, който дружно с тях напусна ъндърграунда и се наложи като влиятелен. Това стана със съучастието на цялото общество - или най-малко на 48% от него. И към този момент не ставаше дума просто за чалга (свирня от турски), а за „ чалгизация ” (по формулата: чалга+мутри=чалгизация).
Мутри е жаргонно название на параикономическия хайлайф на прехода, състоящ се единствено от мъже. Този хайлайф имаше своите особености в натрупването и изразходването на капиталите. Натрупването ставаше с физическа мощ, обири и рекет, през охранителни и застрахователни сдружения или посредством приватизационни покупко-продажби, не без връзка с партийните структури и тайните служби на някогашния режим и на новата политическа класа. Приоритет в изразходването на капиталите пък беше бързото им харчене за атрибути на битовия разкош и сетивните наслаждения, с фетиш към секса, колите и опиатите. Именно харченето сътвори лайфстайла на мутрите и трансформира чалгата в техен химн. А тя от своя страна се разви по този начин, че оптимално да дава отговор на упованията им. Възпява белите им мерцедеси, ролексите им, далаверите им, пиянския им разгул, мачисткия им абсолютизъм, силиконовите прелести на любовниците им... Портретира ги „ от натура ”: „ Бързо караме колите си, бързо сменяме дамите си, бързо правиме игрите си, ей, това сме ний! ”. Важното е всичко да става бързо, тъй като не е ясно дали на следващия ден ще можеш да продължиш да харчиш - или някой от себеподобните ще те е „ поръчал ”, както стана с множеството сенчести босове.
Кой слуша чалга
Въпреки че чалгата е поклон към музикалните обичаи на „ поробителя ”, тя обслужва и провинциализма на параикономическия хайлайф на прехода, който би трябвало да мине за национализъм. На чалгата се гледа като на нещо близко и свое, което има капацитета да се опълчи на непознатите мостри със международна популярност. И до момента главен мотив в отбрана на чалгата е: да не би Лейди Гага и Мадона да са по-добри от звездите на „ Планет ”?
Чалгата в следствие от чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една обществена каста, надалеч по-широка от тази на мутрите. А и те към този момент не са това, което бяха. Откъснали са си опашките. Или най-малко са си изтънили вратовете. Тази каста поддържа или се стреми към техния начин на живот, за нея далаверата, ксенофобията, шуробаджанащината, боят на дамите и децата, преследването на „ джендъри ” и „ соросоиди ” освен е задоволително, само че е и мотив за горделивост - „ Много си крепък, братó! ”. Тя е стожерът на социално-политическото статукво в страната, а проучването на „ Тренд ”, въпреки и косвено, демонстрира, че към този момент то е непроменимо.
Две думи за Слави
И без съответни данни може да се допусна, че феновете на чалгата са отмерено разпределени в електоратите на двете огромни партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Онзи, който може да ги притегли напълно към себе си, е Слави Трифонов. Ако успее да се трансформира в политик. Но това е малко евентуално, тъй като изпълнителите на чалга си остават реализатори. Поръчителите са други.
Сама по себе си чалгата е жанров хибрид от балкански „ музикални диалекти ”, доминиран и споен от фолклорното завещание на Османската империя. Поражданите от нея страсти оголват нагонното начало в човешката мотивация и водят до културна дезинтеграция и трапезна разхайтеност. Ритмически постигнатото положение се конкретизира от текстовете на песните, като в основата на тяхната драматургия нормално стои договорка, разиграна като флирт сред „ навита ” жена и кредитоспособен мъж. Преминала в клиповете, тази драматургия порнографизира облика на чалга-изпълнителките, което може да заблуди непросветеното око, че на екрана текат промоции за заплатен секс.
Детските години на чалгата
Изследването на „ Тренд ”, от което научихме, че половин България харесва чалгата, сподели и друго: че рецензията, която обичайно идва от културните среди, явно е дала противоположен резултат. Защото чалгата е опозиция точно против претенцията някой различен да взема решение какво да харесва и какво да не харесва всеобщият човек. Освен това прекомерният морализъм по отношение на един „ лек род ” му стоварва вини, които се оглеждат в него, само че не произтичат от него.
Впрочем, на първо време чалгата беше не провинен, а воин. Тя влезе в демокрацията като „ бунтовник ", което се дължеше на генеалогичната <210> връзка със сръбската кафанска музика, неразрешена в България по време на соца. Опитите да стигнеш да нея по полулегален метод бяха бягство от изпълнената с идеологически нонсенси публична просвета. Съдържанието на песните можеше да се чете като задочна имитация към утопията на светлото бъдеще в името на насладите в сегашното. Дори ниският усет добиваше висока естетическа стойност поради схематизма на това, което се представяше за висок усет. В началния си интервал чалгата беше един тип политически ъндърграунд, за който значимо беше не толкоз какво включва, а че не се харесва на властта, че я нервира. Такива бяха и корените на любознанието към първия му тукашен представител - така наречения Хисарски поп, чиито записи на касети също се продаваха полулегално.
И тогава пристигнаха мутрите
Сриването на чалгата е дело на мутрите. Те я трансфораха от балкански вид на американската всеобща просвета (с култа <210> към всеобщия човек и неговите желания) в атака против европейските полезности, в „ българския Брекзит ”, както съобразително я дефинира Юлиан Попов. Мутрите извлякоха от чалгата колективен начин на живот, който дружно с тях напусна ъндърграунда и се наложи като влиятелен. Това стана със съучастието на цялото общество - или най-малко на 48% от него. И към този момент не ставаше дума просто за чалга (свирня от турски), а за „ чалгизация ” (по формулата: чалга+мутри=чалгизация).
Мутри е жаргонно название на параикономическия хайлайф на прехода, състоящ се единствено от мъже. Този хайлайф имаше своите особености в натрупването и изразходването на капиталите. Натрупването ставаше с физическа мощ, обири и рекет, през охранителни и застрахователни сдружения или посредством приватизационни покупко-продажби, не без връзка с партийните структури и тайните служби на някогашния режим и на новата политическа класа. Приоритет в изразходването на капиталите пък беше бързото им харчене за атрибути на битовия разкош и сетивните наслаждения, с фетиш към секса, колите и опиатите. Именно харченето сътвори лайфстайла на мутрите и трансформира чалгата в техен химн. А тя от своя страна се разви по този начин, че оптимално да дава отговор на упованията им. Възпява белите им мерцедеси, ролексите им, далаверите им, пиянския им разгул, мачисткия им абсолютизъм, силиконовите прелести на любовниците им... Портретира ги „ от натура ”: „ Бързо караме колите си, бързо сменяме дамите си, бързо правиме игрите си, ей, това сме ний! ”. Важното е всичко да става бързо, тъй като не е ясно дали на следващия ден ще можеш да продължиш да харчиш - или някой от себеподобните ще те е „ поръчал ”, както стана с множеството сенчести босове.
Кой слуша чалга
Въпреки че чалгата е поклон към музикалните обичаи на „ поробителя ”, тя обслужва и провинциализма на параикономическия хайлайф на прехода, който би трябвало да мине за национализъм. На чалгата се гледа като на нещо близко и свое, което има капацитета да се опълчи на непознатите мостри със международна популярност. И до момента главен мотив в отбрана на чалгата е: да не би Лейди Гага и Мадона да са по-добри от звездите на „ Планет ”?
Чалгата в следствие от чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една обществена каста, надалеч по-широка от тази на мутрите. А и те към този момент не са това, което бяха. Откъснали са си опашките. Или най-малко са си изтънили вратовете. Тази каста поддържа или се стреми към техния начин на живот, за нея далаверата, ксенофобията, шуробаджанащината, боят на дамите и децата, преследването на „ джендъри ” и „ соросоиди ” освен е задоволително, само че е и мотив за горделивост - „ Много си крепък, братó! ”. Тя е стожерът на социално-политическото статукво в страната, а проучването на „ Тренд ”, въпреки и косвено, демонстрира, че към този момент то е непроменимо.
Две думи за Слави
И без съответни данни може да се допусна, че феновете на чалгата са отмерено разпределени в електоратите на двете огромни партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Онзи, който може да ги притегли напълно към себе си, е Слави Трифонов. Ако успее да се трансформира в политик. Но това е малко евентуално, тъй като изпълнителите на чалга си остават реализатори. Поръчителите са други.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ