Радев ще разочарова, ако не сглоби анти-ГЕРБ коалиция
- Донесе ли вотът, господин Киряков, смяна „ изпод ” измежду настроенията и упованията на хората? Или пък иде тирада просто за процентни разбърквания сред самите партии?
- Без значими промени изпод няма по какъв начин да има преобразувания на върха на политиката. Но тези значими промени е допустимо да не са свързани с искане за радикална смяна на модела на ръководство, а единствено с радикална смяна на ръководещите модела. В последната година, изключително след началото на пандемията от ковид, министър председателят Борисов наруши много гласни и негласни съглашения, наложи му се да унищожи нежния баланс на сили и ползи, да не извърши публичния контракт, който беше сключил със своите гласоподаватели и освен с тях. Тази съвършена стихия, провокирана от „ черния лебед “ COVID-19, раздруса радикално доверието в стила и методите на ръководство и поразклати устойчивостта на персоналната му харизма. Склонен съм да мисля, че желаната смяна не е за дълбоки промени и европеизиране, а за възвръщане на салдото отпреди пандемията.
- Тоест, съгласно вас не лозунгите от митинга, а пандемията е решителен фактор за настройките на хората. Но по какъв начин тъкмо?
- Пандемията от ковид провокира каскада от събития, които принудиха министър председателят Борисов, неговото държавно управление и обединението с патриотите да вземат сложни решения. На процедура те започнаха да ръководят интензивно, премисляйки деликатно всяка своя стъпка, тъй като зад нея стоят голям брой финансови сметки, които са в положение да взривят нежния бюджетен баланс на страната - изключително на фона на продължаващия развой на присъединение на страната към единния валутен механизъм. Пандемията усили до невъобразими размери чувствителността на хората, направи ги по-раздразнителни и мощно реактивни към управнически неточности и практики, които преди пандемията подминаваха лековато. Протестът единствено добави ускоряване на постепенно течащия развой по разомагьосването на Борисов, на протъркването на персоналната харизма.
- След изборите министър председателят първо изиска нещо като експертен кабинет, след това сподели, че ще даде няколко депутата на Трифонов, загатна Велико народно събрание... – каква е играта му?
- Играта е задържане на власт непременно. Запазване на контрола върху лостовете за ръководство. Губене и печелене на време за търсене и намиране на най-хубавото за ГЕРБ и него решение. Не по-малко значим е и страхът на Борисов от длъжностен кабинет, който ще е надъхан реваншистки. Такъв кабинет като камикадзе би приключил сложната работа - не толкоз по осъждането и вкарването в пандиза на Борисов, както желаят най-разпалените му съперници, а да направи притежание всички корупционни практики в министерства и организации, да се разкрият обстоятелства, които „ да го заковат “. Борисов го е боязън, по тази причина играта му е да основава спънки пред съперниците си, да всява раздори, да моли и заплашва, да дава обещание и раздава пари, да търси възобновяване на салдото с обществени артисти и подмолни играчи.
- Какво бъдеще виждате за водача на ГЕРБ в последна сметка?
- Не и като дядо на внуците си в Банкя. Политиката е неговото избавление и неговото проклинание. Четвърти премиерски мандат не е изключен, въпреки и не в границите на този парламентарен цикъл. Президент също не трябва да бъде отхвърлена алтернатива, било заради упоритост, преклонна възраст, отмалялост и дребното напрежение, което предлага самата институция; също и поради неяснотата в поддръжката на Българска социалистическа партия за втори мандат на Радев.
- Спечели или загуби от парламентарните избори президентът, или изобщо не му повлияха?
- Ако следваме социологическите изследвания, президентът Радев няма учредения да се тормози за втория си мандат. Но въпреки всичко, поради ролята, която конституцията му вменява, в тази неразбираема и напрегната политическа обстановка успеха му на изборите ще зависи от следизборните дейности. На него в този момент му е отредена ролята на съдия, само че и на посредник сред непримирими съперници - някои от тях не го долюбват, други му разпореждат прекомерни очаквания. Естествената му съгласуваност с протестния яд прави представителите на този яд негови сътрудници. Това „ болшинство на гнева “, по думите на Мая Манолова, е и негово болшинство. Именно той въплъщаваше напоследък този национален яд против ръководството и премиера Борисов, другите просто се възползваха от предоставилата им се опция. Затова той би трябвало да е водещата фигура в процеса на сглобяване на анти-ГЕРБ обединението, в случай че се стигне до такава степен. Ролята му не е официална, не е церемониална, не е и маргинална. Отказът му от водачество би предизвикало освен гневни рецензии от съперниците, само че и ще породи отчаяние измежду последователите. Пасивността не е алтернатива, криенето зад конституция и институция също не е алтернатива.
- Погледите в този момент са ориентирани към Слави Трифонов, само че той мълчи. Какво ни споделя това безмълвие?
- Говори за ненадейно споходила го тежка отговорност отвън сюжета на шоуто и отвън уютната среда на добре познатия му фон в студиото. Слави Трифонов внезапно попадна посред вилнееща стихия без подобаващи облекла, т.е. без нужната подготовка, кураж и инстинкт за оцеляване. Ако в действителност зад него не стоят опитни стратези, които да го проводят през тази сериозна обстановка, оцеляването му е в сериозен риск, а бързият неуспех – сигурен. В неговия случай мълчанието не е злато, а потайността и недостъпността му са политически противопоказни. Талантът му в шоубизнеса няма да го избави от гнева на разочарованите почитатели, натоварили го с доверието си.
- Вярна ли е тезата на „ Демократична България ”, че тежестта на Движение за права и свободи в политическия развой понижа след вота?
- В тези избори Движение за права и свободи не съумя в едно нещо - да се възползва от неповторимата в личната си история обстановка да са сами на техен терен и да не отбележат нито едно попадение. Сякаш пазеха резултата, макар че нямаха съперник. Или нещо се е случило с електората им, или не са положили особени старания за максимизиране на електорални облаги. Те няма да са балансьор в този момент, само че и в предходния парламент не бяха, което не им попречи да осребряват и дребното дали им се благоприятни условия. За българския политически живот Движение за права и свободи е константна големина, по тази причина краткотрайна загуба на тегло най-вероятно няма да им се отрази зле. Да не приказваме, че може да ги направи по-пъргави и по-гъвкави, изключително след знаковото, най-малко обществено, освобождение от несъразмерната политическа тежест на Делян Пеевски. В Движение за права и свободи имат инстинкт за самозапазване, основан от времето на Иван Костов и тогавашния несполучлив опит да бъдат изчегъртани от политиката.
- Правилно ли Корнелия Нинова отхвърли да подаде оставка и остава на лидерския пост в Българска социалистическа партия?
- Това е и вътрешнопартиен въпрос, и от национално значене. За следващ път партията не отбрани претенцията си да е опция на ръководещите. Тази некадърност на Българска социалистическа партия да излезе от омагьосания кръг на партийни разправии, очиствания, люспения, търсене на врага с партиен билет ги докара до актуалната злополука. Най-лошото е, че Българска социалистическа партия и Нинова способстват за неналичието на народен спор за бъдещето на страната. Сигурно тя и обкръжението й мислят, че са платили към този момент цената за всичко това или че всяко знамение е за три дни и скоро отново ще предреди останалите на опашката за управнически други възможности. Противоположната догадка обаче - за трудно и постепенно изгубване на партията от политическата сцена, е също в действие. Което може да се окаже и добра вест, тъй като в освободеното ляво идеологическо пространство се отваря опция за нов, актуален, европейски ляв план. Има задоволително последователи на сходна концепция.
- Без значими промени изпод няма по какъв начин да има преобразувания на върха на политиката. Но тези значими промени е допустимо да не са свързани с искане за радикална смяна на модела на ръководство, а единствено с радикална смяна на ръководещите модела. В последната година, изключително след началото на пандемията от ковид, министър председателят Борисов наруши много гласни и негласни съглашения, наложи му се да унищожи нежния баланс на сили и ползи, да не извърши публичния контракт, който беше сключил със своите гласоподаватели и освен с тях. Тази съвършена стихия, провокирана от „ черния лебед “ COVID-19, раздруса радикално доверието в стила и методите на ръководство и поразклати устойчивостта на персоналната му харизма. Склонен съм да мисля, че желаната смяна не е за дълбоки промени и европеизиране, а за възвръщане на салдото отпреди пандемията.
- Тоест, съгласно вас не лозунгите от митинга, а пандемията е решителен фактор за настройките на хората. Но по какъв начин тъкмо?
- Пандемията от ковид провокира каскада от събития, които принудиха министър председателят Борисов, неговото държавно управление и обединението с патриотите да вземат сложни решения. На процедура те започнаха да ръководят интензивно, премисляйки деликатно всяка своя стъпка, тъй като зад нея стоят голям брой финансови сметки, които са в положение да взривят нежния бюджетен баланс на страната - изключително на фона на продължаващия развой на присъединение на страната към единния валутен механизъм. Пандемията усили до невъобразими размери чувствителността на хората, направи ги по-раздразнителни и мощно реактивни към управнически неточности и практики, които преди пандемията подминаваха лековато. Протестът единствено добави ускоряване на постепенно течащия развой по разомагьосването на Борисов, на протъркването на персоналната харизма.
- След изборите министър председателят първо изиска нещо като експертен кабинет, след това сподели, че ще даде няколко депутата на Трифонов, загатна Велико народно събрание... – каква е играта му?
- Играта е задържане на власт непременно. Запазване на контрола върху лостовете за ръководство. Губене и печелене на време за търсене и намиране на най-хубавото за ГЕРБ и него решение. Не по-малко значим е и страхът на Борисов от длъжностен кабинет, който ще е надъхан реваншистки. Такъв кабинет като камикадзе би приключил сложната работа - не толкоз по осъждането и вкарването в пандиза на Борисов, както желаят най-разпалените му съперници, а да направи притежание всички корупционни практики в министерства и организации, да се разкрият обстоятелства, които „ да го заковат “. Борисов го е боязън, по тази причина играта му е да основава спънки пред съперниците си, да всява раздори, да моли и заплашва, да дава обещание и раздава пари, да търси възобновяване на салдото с обществени артисти и подмолни играчи.
- Какво бъдеще виждате за водача на ГЕРБ в последна сметка?
- Не и като дядо на внуците си в Банкя. Политиката е неговото избавление и неговото проклинание. Четвърти премиерски мандат не е изключен, въпреки и не в границите на този парламентарен цикъл. Президент също не трябва да бъде отхвърлена алтернатива, било заради упоритост, преклонна възраст, отмалялост и дребното напрежение, което предлага самата институция; също и поради неяснотата в поддръжката на Българска социалистическа партия за втори мандат на Радев.
- Спечели или загуби от парламентарните избори президентът, или изобщо не му повлияха?
- Ако следваме социологическите изследвания, президентът Радев няма учредения да се тормози за втория си мандат. Но въпреки всичко, поради ролята, която конституцията му вменява, в тази неразбираема и напрегната политическа обстановка успеха му на изборите ще зависи от следизборните дейности. На него в този момент му е отредена ролята на съдия, само че и на посредник сред непримирими съперници - някои от тях не го долюбват, други му разпореждат прекомерни очаквания. Естествената му съгласуваност с протестния яд прави представителите на този яд негови сътрудници. Това „ болшинство на гнева “, по думите на Мая Манолова, е и негово болшинство. Именно той въплъщаваше напоследък този национален яд против ръководството и премиера Борисов, другите просто се възползваха от предоставилата им се опция. Затова той би трябвало да е водещата фигура в процеса на сглобяване на анти-ГЕРБ обединението, в случай че се стигне до такава степен. Ролята му не е официална, не е церемониална, не е и маргинална. Отказът му от водачество би предизвикало освен гневни рецензии от съперниците, само че и ще породи отчаяние измежду последователите. Пасивността не е алтернатива, криенето зад конституция и институция също не е алтернатива.
- Погледите в този момент са ориентирани към Слави Трифонов, само че той мълчи. Какво ни споделя това безмълвие?
- Говори за ненадейно споходила го тежка отговорност отвън сюжета на шоуто и отвън уютната среда на добре познатия му фон в студиото. Слави Трифонов внезапно попадна посред вилнееща стихия без подобаващи облекла, т.е. без нужната подготовка, кураж и инстинкт за оцеляване. Ако в действителност зад него не стоят опитни стратези, които да го проводят през тази сериозна обстановка, оцеляването му е в сериозен риск, а бързият неуспех – сигурен. В неговия случай мълчанието не е злато, а потайността и недостъпността му са политически противопоказни. Талантът му в шоубизнеса няма да го избави от гнева на разочарованите почитатели, натоварили го с доверието си.
- Вярна ли е тезата на „ Демократична България ”, че тежестта на Движение за права и свободи в политическия развой понижа след вота?
- В тези избори Движение за права и свободи не съумя в едно нещо - да се възползва от неповторимата в личната си история обстановка да са сами на техен терен и да не отбележат нито едно попадение. Сякаш пазеха резултата, макар че нямаха съперник. Или нещо се е случило с електората им, или не са положили особени старания за максимизиране на електорални облаги. Те няма да са балансьор в този момент, само че и в предходния парламент не бяха, което не им попречи да осребряват и дребното дали им се благоприятни условия. За българския политически живот Движение за права и свободи е константна големина, по тази причина краткотрайна загуба на тегло най-вероятно няма да им се отрази зле. Да не приказваме, че може да ги направи по-пъргави и по-гъвкави, изключително след знаковото, най-малко обществено, освобождение от несъразмерната политическа тежест на Делян Пеевски. В Движение за права и свободи имат инстинкт за самозапазване, основан от времето на Иван Костов и тогавашния несполучлив опит да бъдат изчегъртани от политиката.
- Правилно ли Корнелия Нинова отхвърли да подаде оставка и остава на лидерския пост в Българска социалистическа партия?
- Това е и вътрешнопартиен въпрос, и от национално значене. За следващ път партията не отбрани претенцията си да е опция на ръководещите. Тази некадърност на Българска социалистическа партия да излезе от омагьосания кръг на партийни разправии, очиствания, люспения, търсене на врага с партиен билет ги докара до актуалната злополука. Най-лошото е, че Българска социалистическа партия и Нинова способстват за неналичието на народен спор за бъдещето на страната. Сигурно тя и обкръжението й мислят, че са платили към този момент цената за всичко това или че всяко знамение е за три дни и скоро отново ще предреди останалите на опашката за управнически други възможности. Противоположната догадка обаче - за трудно и постепенно изгубване на партията от политическата сцена, е също в действие. Което може да се окаже и добра вест, тъй като в освободеното ляво идеологическо пространство се отваря опция за нов, актуален, европейски ляв план. Има задоволително последователи на сходна концепция.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ