Тръмп знае как да разделя Меркел и Макрон
Доналд Тръмп слага на тестване и без друго разтърсения германо-френски съюз. Американецът като че ли е прозрял какъв брой разнообразни са ползите на двете най-мощни стопански системи в Европейски Съюз, написа Михаела Вигел в коментара си за ФАЦ, оповестен от " Дойче веле ".
Нито френският сексапил, нито прусашката практичност дават плодове в общуването с президента на Съединени американски щати. Доказват го нападателните туитове, с които Доналд Тръмп нападна ту Еманюел Макрон, ту Ангела Меркел. Канцлерката и президентът са единомислещи в смайването си от извънредно кресливия звук, с който се поддържат трансатлантическите връзки. Въпреки това обаче германо-френският съюз е подложен на тестване таман от Доналд Тръмп. Американецът като че ли е прозрял какъв брой разнообразни са ползите на двете най-мощни стопански системи в Европейски Съюз.
Разломът сред Париж и Берлин
Франция, която от немай къде би трябвало да се грижи за някакъв ред в африканския заден двор, изключително държи на близко съдействие с Вашингтон в региона на сигурността и защитата. През 2009 година Париж конфигурира своя военна база в Абу Даби, на Персийския залив, и с това стана младши сътрудник на американците. Освен това, откогато преди 10 години се завърна в интегрираните командни структури на НАТО, Франция се трансформира от твърдоглав сътрудник в цялостен първенец.
Точно по противоположния метод се развива немското участие в НАТО. Като международен първенец по експорт Германия се стреми най-много да опази световната свободна търговия с ниски мита и ниски трудности пред достъпа до пазари. Дългосрочните геополитически съображения играят второстепенна роля, без значение дали става дума за подсигуряването на Ормузкия пролив, построяването на газопровода " Северен поток-2 " или пък оръжейния износ за Саудитска Арабия. Различните измерения на споровете със Съединени американски щати не укрепват германо-френския съюз. Напротив. В тях се крие експлозив, който може да взриви структурите на властта в Европейски Съюз.
За разлика от Меркел, Макрон въобще не се бои да тръгне на търговски конфликт със Съединени американски щати. Той се опълчи на брюкселските проекти да се договаря със Съединени американски щати за ново комерсиално съглашение. Въздействието на това негово несъгласие беше чисто алегорично, само че в това време сподели какъв брой е бездънен разломът сред Франция и Германия. Макрон се аргументира с обстоятелството, че Тръмп не зачита Парижкото съглашение за климата. Според френския президент, отсега нататък Европейски Съюз може да подписва търговски съглашения само с страни, които се придържат към контрактуваното в границите на Организация на обединените нации. Макрон упорства още опазването на климата да бъде оповестено за най-съществен приоритет. И с това злепоставя немското държавно управление, което няма предпочитание да се причисли към правилото " свободна търговия единствено при съблюдаване на климатичното съглашение ".
Макрон не се опасява
Но тактиката на Макрон " Да създадем Земята още веднъж зелена " във вътрешнополитически проект въобще не дава резултатите, които той би желал да види. Или най-малко до този извод стига свиканият от самия него Висш климатичен съвет в един 50-страничен отчет с многозначителното заглавие " Да се работи в благозвучие с упоритостите ". Експертите подлагат на критика Франция, че не е постигнала климатичните си цели, тъй като не е работила задоволително уверено за понижаване на нездравословните излъчвания от автомобилния превоз и за по-добра изолираност на постройките.
В битката си за въвеждане на цифров налог френският президент Макрон въобще не се опасява от някакви американски наказания. Макрон си вае облик на човек с убеждения, който зове публичната съвест да натовари с повече данъчна отговорност един подобен бързо възходящ бранш като цифровата стопанска система. В Париж считат, че до момента не може да се реализира европейско единогласие по въпроса, единствено тъй като на Германия ѝ липсва задоволително борбеност. Ето за какво Макрон реши страната му да поеме сама по пътя към цифровия налог – без значение, че това желание му навлече гневни прояви на Тръмп против френските виновност. За сведение: цифровият налог се отнася до компании, които със своя цифров бизнес изкарват годишно повече от 25 млн. евро във Франция и повече от 750 млн. евро по целия свят.
Сметките на Макрон
Тръмп ще посети Франция за срещата на Г-7 в Биариц след три седмици, а до тогава гневът му ще се е изпарил. Такива най-малко са сметките. Четиридесет и четири години след първата среща сред водещите индустриални страни, извършена в Рамбуйе, Франция ще стори нещо до момента нечувано: ще се откаже от заключително официално съобщение, с цел да прикрие неналичието на консенсус със Съединени американски щати.
По този метод ще бъде предотвратено и още нещо: новият английски министър председател Борис Джонсън няма да може публично да се изфука с привилегированата си връзка с Вашингтон.
Макрон няма нищо срещу, когато Тръмп громи немските самоизмами. Защото Париж също към този момент не приема възгледа, че поради Втората международна война Германия и до през днешния ден не трябва да поема отговорност в региона на сигурността и защитата. Франция не утвърждава нито полемиката, поведена от немските социалдемократи против проектите 2% от бюджета да отиват за защита, нито пък немските нравоучения поради френския оръжеен експорт за Саудитска Арабия. И тъй като стана дума за немските социалдемократи: Макрон към този момент подвигна ръце от тях, тъкмо по този начин, както и от техните приятели - френските социалисти.
Нито френският сексапил, нито прусашката практичност дават плодове в общуването с президента на Съединени американски щати. Доказват го нападателните туитове, с които Доналд Тръмп нападна ту Еманюел Макрон, ту Ангела Меркел. Канцлерката и президентът са единомислещи в смайването си от извънредно кресливия звук, с който се поддържат трансатлантическите връзки. Въпреки това обаче германо-френският съюз е подложен на тестване таман от Доналд Тръмп. Американецът като че ли е прозрял какъв брой разнообразни са ползите на двете най-мощни стопански системи в Европейски Съюз.
Разломът сред Париж и Берлин
Франция, която от немай къде би трябвало да се грижи за някакъв ред в африканския заден двор, изключително държи на близко съдействие с Вашингтон в региона на сигурността и защитата. През 2009 година Париж конфигурира своя военна база в Абу Даби, на Персийския залив, и с това стана младши сътрудник на американците. Освен това, откогато преди 10 години се завърна в интегрираните командни структури на НАТО, Франция се трансформира от твърдоглав сътрудник в цялостен първенец.
Точно по противоположния метод се развива немското участие в НАТО. Като международен първенец по експорт Германия се стреми най-много да опази световната свободна търговия с ниски мита и ниски трудности пред достъпа до пазари. Дългосрочните геополитически съображения играят второстепенна роля, без значение дали става дума за подсигуряването на Ормузкия пролив, построяването на газопровода " Северен поток-2 " или пък оръжейния износ за Саудитска Арабия. Различните измерения на споровете със Съединени американски щати не укрепват германо-френския съюз. Напротив. В тях се крие експлозив, който може да взриви структурите на властта в Европейски Съюз.
За разлика от Меркел, Макрон въобще не се бои да тръгне на търговски конфликт със Съединени американски щати. Той се опълчи на брюкселските проекти да се договаря със Съединени американски щати за ново комерсиално съглашение. Въздействието на това негово несъгласие беше чисто алегорично, само че в това време сподели какъв брой е бездънен разломът сред Франция и Германия. Макрон се аргументира с обстоятелството, че Тръмп не зачита Парижкото съглашение за климата. Според френския президент, отсега нататък Европейски Съюз може да подписва търговски съглашения само с страни, които се придържат към контрактуваното в границите на Организация на обединените нации. Макрон упорства още опазването на климата да бъде оповестено за най-съществен приоритет. И с това злепоставя немското държавно управление, което няма предпочитание да се причисли към правилото " свободна търговия единствено при съблюдаване на климатичното съглашение ".
Макрон не се опасява
Но тактиката на Макрон " Да създадем Земята още веднъж зелена " във вътрешнополитически проект въобще не дава резултатите, които той би желал да види. Или най-малко до този извод стига свиканият от самия него Висш климатичен съвет в един 50-страничен отчет с многозначителното заглавие " Да се работи в благозвучие с упоритостите ". Експертите подлагат на критика Франция, че не е постигнала климатичните си цели, тъй като не е работила задоволително уверено за понижаване на нездравословните излъчвания от автомобилния превоз и за по-добра изолираност на постройките.
В битката си за въвеждане на цифров налог френският президент Макрон въобще не се опасява от някакви американски наказания. Макрон си вае облик на човек с убеждения, който зове публичната съвест да натовари с повече данъчна отговорност един подобен бързо възходящ бранш като цифровата стопанска система. В Париж считат, че до момента не може да се реализира европейско единогласие по въпроса, единствено тъй като на Германия ѝ липсва задоволително борбеност. Ето за какво Макрон реши страната му да поеме сама по пътя към цифровия налог – без значение, че това желание му навлече гневни прояви на Тръмп против френските виновност. За сведение: цифровият налог се отнася до компании, които със своя цифров бизнес изкарват годишно повече от 25 млн. евро във Франция и повече от 750 млн. евро по целия свят.
Сметките на Макрон
Тръмп ще посети Франция за срещата на Г-7 в Биариц след три седмици, а до тогава гневът му ще се е изпарил. Такива най-малко са сметките. Четиридесет и четири години след първата среща сред водещите индустриални страни, извършена в Рамбуйе, Франция ще стори нещо до момента нечувано: ще се откаже от заключително официално съобщение, с цел да прикрие неналичието на консенсус със Съединени американски щати.
По този метод ще бъде предотвратено и още нещо: новият английски министър председател Борис Джонсън няма да може публично да се изфука с привилегированата си връзка с Вашингтон.
Макрон няма нищо срещу, когато Тръмп громи немските самоизмами. Защото Париж също към този момент не приема възгледа, че поради Втората международна война Германия и до през днешния ден не трябва да поема отговорност в региона на сигурността и защитата. Франция не утвърждава нито полемиката, поведена от немските социалдемократи против проектите 2% от бюджета да отиват за защита, нито пък немските нравоучения поради френския оръжеен експорт за Саудитска Арабия. И тъй като стана дума за немските социалдемократи: Макрон към този момент подвигна ръце от тях, тъкмо по този начин, както и от техните приятели - френските социалисти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ