Доналд Тръмп, ЕПА/БГНЕС Американското правителство води политика, при която буквално

Доналд Тръмп, ЕПА/БГНЕС
Американското държавно управление води политика, при която безусловно изтръгва децата от ръцете на техните родители и ги праща в затворени центрове (които, както настояват публични лица, не са кафези - о, не). Американският президент упорства правораздавателните органи да спрат да проверяват неговите сподвижници, а вместо това да преследват политическите му съперници. Той наскърбява демократичните съдружници (на САЩ), като в това време хвали диктатори убийци. А световната комерсиална война наподобява все по-вероятна. Какво е общото сред тези неща? Очевидно е, че всички те са свързани с характера на индивида, обитаващ Белия дом - безспорно най-лошото човешко създание, което в миналото е заемало този пост. Но тук има и по-широк подтекст, обвързван освен с Доналд Тръмп. Това, което следим, е редовно отричане на обичайни американски полезности - полезностите, които в действителност направиха Америка велика. Америка от дълго време е могъща страна. Ние, да вземем за пример, излязохме от Втората международна война със степен на икономическа и военна надмощие, непозната от времената на Древния Рим. Но нашата роля в света постоянно е означавала освен това от пари и оръжия. Тя бе обвързвана и с нашите идеали: Америка бе знак на нещо по-голямо от самата себе си - знак на независимост, човешки права и господство на закона като универсални правила. Ние, несъмнено, постоянно не сме били на равнището на тези идеали. Но те бяха действителни и бяха значими. Много страни са следвали расистка политика. Но когато шведският икономист Гунар Мюрдал написа през 1944 година своята книга за нашия " негърски проблем ", той го назова " Американска алтернатива ", тъй като ни виждаше като страна, чиято цивилизация носи " духа на Просвещението " и чиито жители постоянно в някаква степен са разбирали, че нашето отношение към чернокожите е в прорез с нашите правила. И неговото разбиране, че в Америка има едно ядро на пристойност - а може би даже и на добрина, бе по-късно доказано от възхода и триумфа, въпреки и повърхностен - на придвижването за цивилен права. Но какво общо има американската добрина - която по този начин постоянно безпричинно превъзнасяме, само че която въпреки всичко е действителна - с американската мощност, да не приказваме за международната търговия? Работата е там, че в продължение на 70 години американската добрина вървеше ръка за ръка с американското великолепие. Нашите идеали, и фактът, че другите страни знаеха, че ние държим на тези идеали, ни правеха друга велика мощ - такава, която вдъхваше доверие. Помислете единствено: в края на Втората международна война ние и нашите английски съдружници на практика владеехме огромна част от света. Можеше да станем непрекъснати окупатори и/или да сложим сервилни марионетни държавни управления - по този начин, както Съветският съюз направи в Източна Европа. Да, ние (наистина) направихме това в някои разрастващи се страни. Историята на нашите връзки с Иран, да вземем за пример, не е толкоз " чиста ". Главното, което правехме, обаче, бе да оказваме помощ на победените си врагове да си стъпят на краката, установявайки демократични режими, които споделяха нашите съществени полезности и ни станаха съдружници в отстояването им. Т.нар. " Пакс Американа " бе един тип империя. Америка за дълго време, естествено, бе първа измежду равни. Но в исторически проект тя бе една удивително " добра " империя, споена от " мека мощ " и почитание, вместо от (брутална) мощ. (Тук се постановат и някои паралели с античната Римска империя, само че това е друга история.) Може би се изкушавате да разглеждате интернационалните търговски съглашения, които, по думите на Тръмп, са ни трансформирали в " детска касичка, от която всеки краде ", като напълно обособен проблем, само че това въобще не е по този начин. Тези търговски съглашения имаха за цел (и я постигнаха) да създадат Америка по-богата, само че също така през цялото време имаха смисъл, който не се свеждаше единствено до долари и центове. Всъщност, актуалната международна комерсиална система значително бе рожба не на икономисти и на бизнес ползи, а на Кордел Хъл - дългогодишния държавен секретар при президента Франклин Рузвелт, който вярваше, че " проспериращата търговия сред страните " е значителен детайл от построяването на " дълготраен мир ". Затова можем да преглеждаме следвоенното основаване на Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ) като част от същата тактика, която съвсем по едно и също време докара до възникването на " Плана Маршал " и на НАТО. Така че всички неща, които се случват в този момент, са звена от една верига. Извършващите се жестокости на границата, офанзивите против върховенството на закона в страната, нападките против демократичните водачи по едно и също време с хвалбите за (световните) гангстери и скъсването на комерсиалните съглашения - всичко това води към отвод от американската изключителност, към загърбване на нашите идеали, които ни направиха разнообразни от други мощни страни. Отхвърлянето на нашите идеали няма да ни направи по-силни, в противен случай, ще ни отслаби. Ние бяхме водач на свободния свят, морална, а освен финансова и военна мощ. Сега се отхвърляме от всичко това. Нещо повече, това е даже срещу личните ни ползи. Америка през днешния ден надалеч не е подобен хегемон, какъвто беше преди 70 години. Тръмп се заблуждава, в случай че си мисли, че другите страни ще клекнат пред неговите закани. И в случай че вървим към цялостна комерсиална война, което наподобява все по-вероятно, и той, и тези, които гласоподаваха за него, ще бъдат шокирани от резултата: някои браншове ще завоюват, само че милиони служащи ще бъдат изхвърлени. Така че Тръмп не прави Америка още веднъж велика. Той изхвърля нещата, които ни направиха велики, и ни трансформира просто в следващата (държава) гамен - такава, чието хулиганско държание надалеч няма да е толкоз ефикасно, както той си мисли. По Българска телеграфна агенция.