Тръмп е прав, НАТО е един скъп бял слон
Доналд Тръмп е прасе, измамник, женомразец, расист, и страшилище, не загатнах унищожител и копеле. Дали от това ще се почувстваме по-добре? Коментарите за настоящия американски президент, наподобява ни задължават да се влеем в потока на всеобщо пренебрежение. Но той просто играе неговата си игра.
Аз считам, Тръмп за аберация, за краткотрайна контузия, засягаща американската политика. Той е обожател на тезата на историка Артър Шлезинджер, че конституцията на Америка постоянно вкарва републиката в бездната, единствено с цел да я измъкне по-късно назад. Но даже чудовищата могат да имат добър въпрос. По този метод, Тръмп сподели тази седмица на сесията на НАТО, че организацията е изгубила същинската си цел. Тръмп желае да знае какво в действителност счита Европа за своята политика на защита.
НАТО е учредено през 1949 година в отговор на блокадата на Берлин от Сталин и тя трябваше да „ държи Съветския съюз вън, американците вътре, а германците долу “ и от този момент съществува американския нуклеарен щит, който има голяма цена за Америка. Единствените военни достижения на НАТО са разпада на Югославия и загубата на 17-годишна война в Афганистан и това няма нищо общо със Северния атлантически океан. Нищо по-добре не символизира това, от подаръка на Тереза Мей към Тръмп тази седмица с изпращането на 450 английски бойци за Кабул.
НАТО възнамеряваше да възпира офанзивите на Русия против Европа. През 1945 година Западът се съгласява с Потсдамското съглашение, приемайки руската „ сфера на въздействие “ над Източна Европа. Така, когато Русия нахлу в Унгария през 1956 година и в Чехословакия през 1968 година, нямаше никакво подозрение, че НАТО или Европа ще си отмъстят. Желязната завеса си беше желязна.
Но след 1989-а и разпадането на Потсдамската Европа, НАТО не се обърна към разрушената Русия, с цел да подписа ново съглашение, а направи тъкмо противоположното и макар митингите на слабия водач на Русия, Борис Елцин, прибра под своето крило, някогашните страни от Варшавския контракт и напредна на изток към границата с Русия. Това обхвана Полша, Чехословакия и Унгария, по-късно балтийските страни, Румъния и България. Това беше същото откакто Хрушчов, сложи своите ракети в Куба. Само Германия съветваше за нерешителност.
Провокацията на НАТО беше толкоз явна, че стана открита покана за всеки нов популистки водач в Москва да се възползва от принудително събудения национализъм на Русия и отговорът беше Владимир Путин. Той и неговите клептократични другари са на процедура творение на НАТО. Но фактът, че Америка е страна на провокацията, не обезсилва въпроса на Тръмп. Каква е политиката на НАТО оттатък потребността против Русия и за какво разчита единствено на американския щит?
Учудващо е, че три десетилетия след 1989 година Европа е съвсем назад в „ Студената война “ с Москва. Като победител в последната война, НАТО беше главно виновен за намаляването на напрежението и постигането на мир, само че вместо това се разгласи за победител. Ако Европа желае да наеме американския нуклеарен щит, тя би трябвало да знае по какъв начин да заплати за него на Америка. Но сегашните военни игри против Русия са контрапродуктивни. Сухопътните сили на Европа са толкоз слаби, че те ще бъдат унищожени от Русия в границите на няколко дни. Така че Европа в действителност чака, че Вашингтон ще подреди за нуклеарен бараж против съветска инвазия в балтийските страни. А спора с Унгария на Орбан или с Турция на Ердоган, и двете са страни членки на НАТО?
Това не е реалистична политика, да не приказваме за американската интервенция след навлизането на Русия в Украйна или Грузия. Ето за какво Орбан и Ердоган рационално поглеждат към Путин. НАТО е заличено от действителната политика.
Тръмп фактически споделя на Европа, че НАТО е остаряла организация, само че и той бърка, откакто накара Европа да харчи 4% от Брутният вътрешен продукт за оръжия. Това не оказва помощ на никого с изключение на на отбранителната индустрия. Разходите за защита би трябвало да дават отговор на правдоподобната опасност, а не на някаква неразбираема бюджетна цел. Въвеждането на наказания против Путин не е същинска политика на защита.
По-добре е да тръгнеш по пътя на разведряване на интернационалните връзки, и да признаеш сферата на въздействие на Русия. Каквито и да са претекстовете на Тръмп за това, той сигурно е прав. Разумно е НАТО да има противопожарна мощ, с цел да се оправи със сепаратистките и граничните безредици като Косово, само че не и при спор с Русия.
Опитите за основаване на взаимни европейски сили, има над половин дузина още от 50-те години на предишния век, само че всичките бяха едно крушение. Англия и Франция би трябвало да сложат завършек на безсмислените си нуклеарни възпиращи средства. Техните подводници, самолети и изтребители са скъпи играчки за момчета. Понастоящем единствената роля на стандартните сили на Европа е да се причислят към неоимпериалистическите войни на Вашингтон, най-вече против исляма.
Когато Англия преодолее рецесията си от Брекзит, връзките в защитата на Европа ще се нуждаят от главен ремонт. И първата стъпка, е да се стартира да се мисли за смисъла от НАТО и за това би трябвало да сме признателни на Тръмп.
Безполезни военни доставки в Англия
Планирането на разноските за защитата на Англия би трябвало да бъдат деликатно премислени. Парите, пропилени за безполезни доставки, са в действителност зашеметяващи. Обединеното кралство е изцяло безвредно от всевъзможни екзистенциални набези и ние нямаме доказателства за съветски план за завладяването на Англия. Англия се нуждае от прилична брегова защита, по-добра гранична сигурност и първокачествен екип за контратероризъм. Тя би трябвало да пази своето киберпространство. Но нейната мека мощ е забележителна, а нейната дипломация е уважавана.
Аз считам, Тръмп за аберация, за краткотрайна контузия, засягаща американската политика. Той е обожател на тезата на историка Артър Шлезинджер, че конституцията на Америка постоянно вкарва републиката в бездната, единствено с цел да я измъкне по-късно назад. Но даже чудовищата могат да имат добър въпрос. По този метод, Тръмп сподели тази седмица на сесията на НАТО, че организацията е изгубила същинската си цел. Тръмп желае да знае какво в действителност счита Европа за своята политика на защита.
НАТО е учредено през 1949 година в отговор на блокадата на Берлин от Сталин и тя трябваше да „ държи Съветския съюз вън, американците вътре, а германците долу “ и от този момент съществува американския нуклеарен щит, който има голяма цена за Америка. Единствените военни достижения на НАТО са разпада на Югославия и загубата на 17-годишна война в Афганистан и това няма нищо общо със Северния атлантически океан. Нищо по-добре не символизира това, от подаръка на Тереза Мей към Тръмп тази седмица с изпращането на 450 английски бойци за Кабул.
НАТО възнамеряваше да възпира офанзивите на Русия против Европа. През 1945 година Западът се съгласява с Потсдамското съглашение, приемайки руската „ сфера на въздействие “ над Източна Европа. Така, когато Русия нахлу в Унгария през 1956 година и в Чехословакия през 1968 година, нямаше никакво подозрение, че НАТО или Европа ще си отмъстят. Желязната завеса си беше желязна.
Но след 1989-а и разпадането на Потсдамската Европа, НАТО не се обърна към разрушената Русия, с цел да подписа ново съглашение, а направи тъкмо противоположното и макар митингите на слабия водач на Русия, Борис Елцин, прибра под своето крило, някогашните страни от Варшавския контракт и напредна на изток към границата с Русия. Това обхвана Полша, Чехословакия и Унгария, по-късно балтийските страни, Румъния и България. Това беше същото откакто Хрушчов, сложи своите ракети в Куба. Само Германия съветваше за нерешителност.
Провокацията на НАТО беше толкоз явна, че стана открита покана за всеки нов популистки водач в Москва да се възползва от принудително събудения национализъм на Русия и отговорът беше Владимир Путин. Той и неговите клептократични другари са на процедура творение на НАТО. Но фактът, че Америка е страна на провокацията, не обезсилва въпроса на Тръмп. Каква е политиката на НАТО оттатък потребността против Русия и за какво разчита единствено на американския щит?
Учудващо е, че три десетилетия след 1989 година Европа е съвсем назад в „ Студената война “ с Москва. Като победител в последната война, НАТО беше главно виновен за намаляването на напрежението и постигането на мир, само че вместо това се разгласи за победител. Ако Европа желае да наеме американския нуклеарен щит, тя би трябвало да знае по какъв начин да заплати за него на Америка. Но сегашните военни игри против Русия са контрапродуктивни. Сухопътните сили на Европа са толкоз слаби, че те ще бъдат унищожени от Русия в границите на няколко дни. Така че Европа в действителност чака, че Вашингтон ще подреди за нуклеарен бараж против съветска инвазия в балтийските страни. А спора с Унгария на Орбан или с Турция на Ердоган, и двете са страни членки на НАТО?
Това не е реалистична политика, да не приказваме за американската интервенция след навлизането на Русия в Украйна или Грузия. Ето за какво Орбан и Ердоган рационално поглеждат към Путин. НАТО е заличено от действителната политика.
Тръмп фактически споделя на Европа, че НАТО е остаряла организация, само че и той бърка, откакто накара Европа да харчи 4% от Брутният вътрешен продукт за оръжия. Това не оказва помощ на никого с изключение на на отбранителната индустрия. Разходите за защита би трябвало да дават отговор на правдоподобната опасност, а не на някаква неразбираема бюджетна цел. Въвеждането на наказания против Путин не е същинска политика на защита.
По-добре е да тръгнеш по пътя на разведряване на интернационалните връзки, и да признаеш сферата на въздействие на Русия. Каквито и да са претекстовете на Тръмп за това, той сигурно е прав. Разумно е НАТО да има противопожарна мощ, с цел да се оправи със сепаратистките и граничните безредици като Косово, само че не и при спор с Русия.
Опитите за основаване на взаимни европейски сили, има над половин дузина още от 50-те години на предишния век, само че всичките бяха едно крушение. Англия и Франция би трябвало да сложат завършек на безсмислените си нуклеарни възпиращи средства. Техните подводници, самолети и изтребители са скъпи играчки за момчета. Понастоящем единствената роля на стандартните сили на Европа е да се причислят към неоимпериалистическите войни на Вашингтон, най-вече против исляма.
Когато Англия преодолее рецесията си от Брекзит, връзките в защитата на Европа ще се нуждаят от главен ремонт. И първата стъпка, е да се стартира да се мисли за смисъла от НАТО и за това би трябвало да сме признателни на Тръмп.
Безполезни военни доставки в Англия
Планирането на разноските за защитата на Англия би трябвало да бъдат деликатно премислени. Парите, пропилени за безполезни доставки, са в действителност зашеметяващи. Обединеното кралство е изцяло безвредно от всевъзможни екзистенциални набези и ние нямаме доказателства за съветски план за завладяването на Англия. Англия се нуждае от прилична брегова защита, по-добра гранична сигурност и първокачествен екип за контратероризъм. Тя би трябвало да пази своето киберпространство. Но нейната мека мощ е забележителна, а нейната дипломация е уважавана.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ