Апаши ошушкаха дома на Патрашкова, тя изля гневен пост и стигна до Достоевски
Домът на журналистката Кристина Патрашкова е бил обран до шушка от незнайни към този момент причинители. Главният редактор на в. „ Галерия “ разгласява следното мнение във Facebook часове след обира:
За следващ път домът ми стана обект на безочлив грабеж. Дързък, жесток, високомерен. Загубите са огромни, само че даже това не е най-важното. Замислям се за демоните в човешката душа, за прегрешението и опрощението. Почти се връщам към " Братя Карамазови " - за устрема към извисеното и безконечното дърпане към ниското.
Въобще в главата ми се въртят нерадостни мисли за човешката същина. Наистина ли всички борещи се за правдивост са с чисти намерения или издигат лозунги, зад които прикриват мизерната си менталност? Основателни ли са претенциите ни за почтеност, откакто злото надвива в душата ти? Имаме ли съображение за висши идеали, в които не имаме вяра?
Ще кажете, че става дума за бандити и маргинали? А не е ли далавераджийското въображаемо необятно публикувано? Просто си задавам въпроси какви са претенциите ни и какви сме самите ние. Дали не крещим за правдивост на площада, само че сме подготвени да влезем в непознат дом, тъй като сме тарикати, които могат да приберат нещо, за което не сме положили и минимално изпитание. Дали не се нервираме, че ни е лишен шансът да прецакаме другия.
Май е редно да се взрем в самите себе си. Да си признаем мизерните намерения и дейности и по-късно да пожелаваме от другите. Не единствено от хората от властта, само че и от хората до нас.
Накратко - закононарушение и наказване. Тези неща никой не ги схваща по-добро от Достоевски.
За следващ път домът ми стана обект на безочлив грабеж. Дързък, жесток, високомерен. Загубите са огромни, само че даже това не е най-важното. Замислям се за демоните в човешката душа, за прегрешението и опрощението. Почти се връщам към " Братя Карамазови " - за устрема към извисеното и безконечното дърпане към ниското.
Въобще в главата ми се въртят нерадостни мисли за човешката същина. Наистина ли всички борещи се за правдивост са с чисти намерения или издигат лозунги, зад които прикриват мизерната си менталност? Основателни ли са претенциите ни за почтеност, откакто злото надвива в душата ти? Имаме ли съображение за висши идеали, в които не имаме вяра?
Ще кажете, че става дума за бандити и маргинали? А не е ли далавераджийското въображаемо необятно публикувано? Просто си задавам въпроси какви са претенциите ни и какви сме самите ние. Дали не крещим за правдивост на площада, само че сме подготвени да влезем в непознат дом, тъй като сме тарикати, които могат да приберат нещо, за което не сме положили и минимално изпитание. Дали не се нервираме, че ни е лишен шансът да прецакаме другия.
Май е редно да се взрем в самите себе си. Да си признаем мизерните намерения и дейности и по-късно да пожелаваме от другите. Не единствено от хората от властта, само че и от хората до нас.
Накратко - закононарушение и наказване. Тези неща никой не ги схваща по-добро от Достоевски.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ