Случаят Алена Щерк: Къде се провалиха законът и системата за закрила
Домашното принуждение от дълго време излезе от мрачните сенки, очевидно е от години и натрапва уродливото си лице. Непоносимо и недопустимо, изключително когато жертвите са деца. И причините за смяна, за незабавни ограничения не стават по-силни с всеки идващ катарзис
Случаят с Алена Щерк е следващият, със силата да пробие притъпената сензитивност на законотворците, предава
Младата жена е убита по изключително нечовечен метод, откакто дълго се е опитвала да избяга от килъра си. И системата е била известена за това. И още при първия сигнал от страна на Алена, е могла да разпознае риска за живота й.
"От всичко, което знаем, тя евентуално е била жертва на душевен тормоз и една параноична ревнивост, която следва по-късно гонене. Той е задържал колата й и доста други неща, тя самата има сигнали че е криела, сменяла е адреса си, имала е паник бутон, околните й знаят, че тя има проблеми... при раздялата си не е могла да се избави, това е била една рискова разлъка ", споделя Надежда Стойчева – фондация "Анимус ".
"Това е най-опасният миг, тъй като насилникът нормално, до момента в който дамата към момента е във връзката, той счита, че към момента е с нея, към момента я има. В момента в който излезе, обаче, той губи всичко и тогава е един човек кадърен на доста неща, когато е изгубил всичко. Т.е. той смята, че е изгубил своето ", споделя Диана Николова – фондация "Emprove ".
"Преследвачите са едни от най-опасните причинители, защото те се фиксират върху жертвата и не могат да си изместят живота по-нататък и стартират да наблюдават, да преследват, да правят секрети неща, с които да санкционират жертвата или да я накарат да се върне при тях или да й отмъстят. И са едни от най-опасните за живота на дамата или на жертвата, тъй като в действителност имат черти на личностово разтройство. Т.е. ние му споделяме – личностово разтройство или психопатия, дори социопатия ", добавя Надежда Стойчева.
Поведението на насилника е безусловно предвидимо, схемата се повтаря и повтаря при всички случаи до толкоз устойчиво, че се трансформира в стройна просвета със своите закони. И подценяването на признаците от институциите, призвани да защитят, може да се приравни със съучастничество.
"Заради това е доста значимо да кажем, че институциите в лицето на обществените служащи, психолози, 112, служители на реда, съдии, прокурори би трябвало бързо да се научат да разпознават и да разпознават обстановки в които има заплаха за жертвите. Те са разказани, има рискови фактори, по които може да се разпознае дали ще има продължение на насилието, или ще има заплаха за живота й ", добавя Надежда Стойчева.
"Изключително значимо е, отново споделям – институциите да работят взаимно т.е. когато една жена се обади със сигнал за такова нещо е хубаво да бъде включен психолог, да бъде включена и правосъдната система и всичко да работи дружно ", споделя Диана Николова.
Диана Николова оказва помощ на дами, жертви на принуждение да излязат от рисковите връзки, самата тя е предходна през този пъкъл. И разкрива още един аспект от нещастието на Алена. Защо три пъти е подавала сигнали против насилника си, само че не се е решавала да заведе тъжби.
Ами от време на време се дължи на това, че няма задоволително поддръжка и препоръки, които да получи в този развой. Поради простата причина, че има възприятието на виновност, споделя Диана Николова.
"Една от тежките форми на събитие на домашното принуждение е вменяването на виновност. С това се държи, с този механизъм се държи жертвата постоянно тя да е отговорна ", споделя Надежда Стойчева.
"И тя си споделя – ами в този момент той ще отиде в затвор, него ще го приберат – нали той разчита на възприятието на виновност на тази жена и по тази причина тя се отхвърля от жалбите си ", добавя Диана Николова.
"Защото душeвността в действителност е тази мощ, която дава кураж на жертвите, да трансформират обстановката или да вземат верните ограничения. Понякога психическия тормоз може да бъде по-мощен и мощен. Тъй като той накърнява нейното възприятие за лична еднаквост, накърнява самочувствието й, тя стартира да прави неща, не напълно с цялостния разсъдък, а повече под страст, боязън и усеща ", добавя Надежда Стойчева.
Страхът, предшестващият психически тормоз, който лишава силите на жертвите да се борят и да подават тъжби постанова една от най-важните промени в закона, за която правозащитните организации упорстват от години.
Работна група създаде доста прекрасен неща, които прокуратурата има право сама да повдигне обвиняване по закона за домашното принуждение, даже без жертвата. Социалните служащи и началниците на обществените отдели също ще имат право, споделя Надежда Стойчева.
"Тъй като доста постоянно лицето потърпевшо от домашно принуждение или не се възприема като такова и тогава когато се схване е прекомерно късно, това е дълъг интервал е минал и надлежно следствията са мъчно преодолими ", споделя Анна Николова – "SOS – фамилии в риск ".
И разрушителни, в дословния смисъл на думата. Анна Николова работи с Антоанета, дамата за която беше предопределена бомбата в нейния дом, заложена от мъжа, с който е живяла 20 години. Взривът във Варна преди 2 години, който раздруса всички, трябваше да е оня сериозен разцвет, който да направи нужните промени факт. Затова и Антоанета тогава реши да приказва. Насилието в никакъв случай изчезва от единствено себе си, то може единствено да ескалира.
"Надявах се, че с течение на времето всичко ще отмине. След това се повтори, потрети. В годината ставаше 1-2 пъти, по-късно 2-3 пъти, всеки месец, до момента в който с течение на годините стартира да зачестява експанзията, с плесници, с пердах, с удари по главата, по корема. Общо взето по цялото тяло, до момента в който най-после към този момент не се устояваше ", споделя Антоанета.
"Домашното принуждение е подобен феномен – то не изчезва, то не се изпарява по този начин внезапно. Очакването че този, който го прави ще с вразуми и няма да го повтори е единствено една вяра, която доста постоянно е безусловно неоснователна. Напротив – при домашното принуждение наклонността е тези актове и всеки идващ пък да стават все по-драстични, все по-сериозни и по тази причина е належащо да се вземат съществени ограничения... още с първата плесница както казвате ", споделя Анна Николова.
Заради случая във Варна, само че и поради стотиците други не толкоз забележими се постанова друга значима смяна в закона – по-ниския предел на толерантност и реакция на институциите.
"На първо място да отпадне системността, да не е редовно осъществявано домашното принуждение по тази причина pащото да бъде закононарушение даже и единствено един акт на домашно принуждение може да бъде задоволително рисков и с изключителни последици. Защита на по-голям кръг от лица като да вземем за пример живеещите не споделящи домакинство, само че имащи интимна връзка между тях сътрудници ", споделя Анна Николова.
Мъжът, заложил бомбата във Варна, в действителност е част от системата, която би трябвало да обезпечи протекция. Той е работил в Министерство на вътрешните работи като защита на публичния ред, бил е боен. Това изяснява и огромната толерантност на Антоанета и късното й бягство.
Но това може да изясни и неналичието на сензитивност и реакция изобщо на системата. Което в един от случаите докара до невъобразимата покруса – в отчаянието си, майка посегне на двете си деца.
"В последните месеци ми е споделяла, че е изтезавана душевен там от цялото семейство, че са и внушавали че е луда, че ще й вземат децата, тъй като е луда. И аз просто я поучавах – прибери се в къщи, на 100 метра сме, с децата всичко ще завърши ", споделя Илия Дунчев – брат на Кристина.
"Тя хлипаше, плачеше, съвсем не говореше, единствено чувах, че повтаря – ще ми вземат децата, ще ми вземат децата, можете ли да извършите нещо, можете ли да ме отбраните, да ме спасите от този смут, желая да съм при родителите си, желая децата си, желая да са с мен ", споделя Миньо Алексиев, юрист.
До деня на ужасната покруса, Кристина е била уверена, че няма да получи помощ от на никое място. Цялата система е работила против нея, в интерес на насилника. С поддръжката на околните си, тя подава сигнали и тъжби, съдът реагира мудно и несъответстващо, полицията спомага на насилника. Никой по веригата не разпознава или не желае да разпознае явните признаци на наближаващата покруса.
От година и половина, съдът пък се лашка сред противоречащи се експертизи на движимости лица надалеч от здравната логика на психиката – които хем не откриват афект, хем настояват личностно разстройство на Христина характеризиращо се със мощна прочувствена неустойчивост. До санкции за откритите нарушавания по този начин и не се стига с това и вероятността казусът Сандански да се повтори се усилва.
Законът към този момент е модифициран, може да запуши огромните пробойни в системата за протекция. Много просрочен, трябваше да излезе за разискване преди месец. Но още го няма. Поредната пролонгация в интерес на насилниците и убийците.
Случаят с Алена Щерк е следващият, със силата да пробие притъпената сензитивност на законотворците, предава
Младата жена е убита по изключително нечовечен метод, откакто дълго се е опитвала да избяга от килъра си. И системата е била известена за това. И още при първия сигнал от страна на Алена, е могла да разпознае риска за живота й.
"От всичко, което знаем, тя евентуално е била жертва на душевен тормоз и една параноична ревнивост, която следва по-късно гонене. Той е задържал колата й и доста други неща, тя самата има сигнали че е криела, сменяла е адреса си, имала е паник бутон, околните й знаят, че тя има проблеми... при раздялата си не е могла да се избави, това е била една рискова разлъка ", споделя Надежда Стойчева – фондация "Анимус ".
"Това е най-опасният миг, тъй като насилникът нормално, до момента в който дамата към момента е във връзката, той счита, че към момента е с нея, към момента я има. В момента в който излезе, обаче, той губи всичко и тогава е един човек кадърен на доста неща, когато е изгубил всичко. Т.е. той смята, че е изгубил своето ", споделя Диана Николова – фондация "Emprove ".
"Преследвачите са едни от най-опасните причинители, защото те се фиксират върху жертвата и не могат да си изместят живота по-нататък и стартират да наблюдават, да преследват, да правят секрети неща, с които да санкционират жертвата или да я накарат да се върне при тях или да й отмъстят. И са едни от най-опасните за живота на дамата или на жертвата, тъй като в действителност имат черти на личностово разтройство. Т.е. ние му споделяме – личностово разтройство или психопатия, дори социопатия ", добавя Надежда Стойчева.
Поведението на насилника е безусловно предвидимо, схемата се повтаря и повтаря при всички случаи до толкоз устойчиво, че се трансформира в стройна просвета със своите закони. И подценяването на признаците от институциите, призвани да защитят, може да се приравни със съучастничество.
"Заради това е доста значимо да кажем, че институциите в лицето на обществените служащи, психолози, 112, служители на реда, съдии, прокурори би трябвало бързо да се научат да разпознават и да разпознават обстановки в които има заплаха за жертвите. Те са разказани, има рискови фактори, по които може да се разпознае дали ще има продължение на насилието, или ще има заплаха за живота й ", добавя Надежда Стойчева.
"Изключително значимо е, отново споделям – институциите да работят взаимно т.е. когато една жена се обади със сигнал за такова нещо е хубаво да бъде включен психолог, да бъде включена и правосъдната система и всичко да работи дружно ", споделя Диана Николова.
Диана Николова оказва помощ на дами, жертви на принуждение да излязат от рисковите връзки, самата тя е предходна през този пъкъл. И разкрива още един аспект от нещастието на Алена. Защо три пъти е подавала сигнали против насилника си, само че не се е решавала да заведе тъжби.
Ами от време на време се дължи на това, че няма задоволително поддръжка и препоръки, които да получи в този развой. Поради простата причина, че има възприятието на виновност, споделя Диана Николова.
"Една от тежките форми на събитие на домашното принуждение е вменяването на виновност. С това се държи, с този механизъм се държи жертвата постоянно тя да е отговорна ", споделя Надежда Стойчева.
"И тя си споделя – ами в този момент той ще отиде в затвор, него ще го приберат – нали той разчита на възприятието на виновност на тази жена и по тази причина тя се отхвърля от жалбите си ", добавя Диана Николова.
"Защото душeвността в действителност е тази мощ, която дава кураж на жертвите, да трансформират обстановката или да вземат верните ограничения. Понякога психическия тормоз може да бъде по-мощен и мощен. Тъй като той накърнява нейното възприятие за лична еднаквост, накърнява самочувствието й, тя стартира да прави неща, не напълно с цялостния разсъдък, а повече под страст, боязън и усеща ", добавя Надежда Стойчева.
Страхът, предшестващият психически тормоз, който лишава силите на жертвите да се борят и да подават тъжби постанова една от най-важните промени в закона, за която правозащитните организации упорстват от години.
Работна група създаде доста прекрасен неща, които прокуратурата има право сама да повдигне обвиняване по закона за домашното принуждение, даже без жертвата. Социалните служащи и началниците на обществените отдели също ще имат право, споделя Надежда Стойчева.
"Тъй като доста постоянно лицето потърпевшо от домашно принуждение или не се възприема като такова и тогава когато се схване е прекомерно късно, това е дълъг интервал е минал и надлежно следствията са мъчно преодолими ", споделя Анна Николова – "SOS – фамилии в риск ".
И разрушителни, в дословния смисъл на думата. Анна Николова работи с Антоанета, дамата за която беше предопределена бомбата в нейния дом, заложена от мъжа, с който е живяла 20 години. Взривът във Варна преди 2 години, който раздруса всички, трябваше да е оня сериозен разцвет, който да направи нужните промени факт. Затова и Антоанета тогава реши да приказва. Насилието в никакъв случай изчезва от единствено себе си, то може единствено да ескалира.
"Надявах се, че с течение на времето всичко ще отмине. След това се повтори, потрети. В годината ставаше 1-2 пъти, по-късно 2-3 пъти, всеки месец, до момента в който с течение на годините стартира да зачестява експанзията, с плесници, с пердах, с удари по главата, по корема. Общо взето по цялото тяло, до момента в който най-после към този момент не се устояваше ", споделя Антоанета.
"Домашното принуждение е подобен феномен – то не изчезва, то не се изпарява по този начин внезапно. Очакването че този, който го прави ще с вразуми и няма да го повтори е единствено една вяра, която доста постоянно е безусловно неоснователна. Напротив – при домашното принуждение наклонността е тези актове и всеки идващ пък да стават все по-драстични, все по-сериозни и по тази причина е належащо да се вземат съществени ограничения... още с първата плесница както казвате ", споделя Анна Николова.
Заради случая във Варна, само че и поради стотиците други не толкоз забележими се постанова друга значима смяна в закона – по-ниския предел на толерантност и реакция на институциите.
"На първо място да отпадне системността, да не е редовно осъществявано домашното принуждение по тази причина pащото да бъде закононарушение даже и единствено един акт на домашно принуждение може да бъде задоволително рисков и с изключителни последици. Защита на по-голям кръг от лица като да вземем за пример живеещите не споделящи домакинство, само че имащи интимна връзка между тях сътрудници ", споделя Анна Николова.
Мъжът, заложил бомбата във Варна, в действителност е част от системата, която би трябвало да обезпечи протекция. Той е работил в Министерство на вътрешните работи като защита на публичния ред, бил е боен. Това изяснява и огромната толерантност на Антоанета и късното й бягство.
Но това може да изясни и неналичието на сензитивност и реакция изобщо на системата. Което в един от случаите докара до невъобразимата покруса – в отчаянието си, майка посегне на двете си деца.
"В последните месеци ми е споделяла, че е изтезавана душевен там от цялото семейство, че са и внушавали че е луда, че ще й вземат децата, тъй като е луда. И аз просто я поучавах – прибери се в къщи, на 100 метра сме, с децата всичко ще завърши ", споделя Илия Дунчев – брат на Кристина.
"Тя хлипаше, плачеше, съвсем не говореше, единствено чувах, че повтаря – ще ми вземат децата, ще ми вземат децата, можете ли да извършите нещо, можете ли да ме отбраните, да ме спасите от този смут, желая да съм при родителите си, желая децата си, желая да са с мен ", споделя Миньо Алексиев, юрист.
До деня на ужасната покруса, Кристина е била уверена, че няма да получи помощ от на никое място. Цялата система е работила против нея, в интерес на насилника. С поддръжката на околните си, тя подава сигнали и тъжби, съдът реагира мудно и несъответстващо, полицията спомага на насилника. Никой по веригата не разпознава или не желае да разпознае явните признаци на наближаващата покруса.
От година и половина, съдът пък се лашка сред противоречащи се експертизи на движимости лица надалеч от здравната логика на психиката – които хем не откриват афект, хем настояват личностно разстройство на Христина характеризиращо се със мощна прочувствена неустойчивост. До санкции за откритите нарушавания по този начин и не се стига с това и вероятността казусът Сандански да се повтори се усилва.
Законът към този момент е модифициран, може да запуши огромните пробойни в системата за протекция. Много просрочен, трябваше да излезе за разискване преди месец. Но още го няма. Поредната пролонгация в интерес на насилниците и убийците.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ