Домашното насилие е центърът на Истанбулската конвенция, но наистина покрай

Домашното принуждение е центърът на Истанбулската спогодба, само че в действителност около него и посредством него се вкарват понятия като джендър, които от една страна са неразбираемо употребявани като систематика в конвенцията, а въпреки това са извънредно противоречиви и неприемливи. Това съобщи в изявление за предаването " 12+3 " на стратегия " Хоризонт " юристът доктор Борислав Цеков :

Това, което е недопустимо, е въвеждането на джендър идеологията в тази спогодба и то в нейния краен екстремистки вид, при който се счита, че няма връзка сред биологичния пол и обществения пол на едно лице и че полът е въпрос не на биология, а на персонален избор. Това са идеологеми, политики, които се прокарват от избрани обществени придвижвания на ЛГБТ общността, на феминистки придвижвания в някои страни, само че те са безусловно неприемливи, защото не почиват на научна основа, няма теоретичен консенсус по тях и дружно с това водят до неуместни практики и някакви хрумвания за джендър индиферентност в обществото, за унисекс тоалетни, за подмяна на понятието бременна жена с бременен човек и сходни неуместни и неприемливи неща, които в обособени страни намират приложение, само че като цяло в демократичния свят са неприемливи.

Цялото изявление с доктор Борислав Цеков можете да чуете от звуковия файл.