Долу Франция!, Франция да си върви, Вън Франция от Африка! –

" Долу Франция! ", " Франция да си върви ", " Вън Франция от Африка! "  – такива лозунги скандираха стачкуващите в Нигер след военния прелом в края на юли, напомня немската социална медия АРД в просторен разбор за постколониалната обстановка там. Офицерите, които смъкнаха от власт президента Мохамед Базум, са герои в очите на тези стачкуващи. Защото Базум и преди, и през днешния ден се счита за правилен съдружник на Франция.

Около месец по-късно по улиците на Либервил, столицата на Габон, излязоха тълпи от радостни хора. Те честваха преврата против Али Бонго – президента, който Франция поддържаше стопански и военно. По същия метод, по който десетилетия наред протежираше и татко му Омар Бонго. Дали въздействието на Франция в Африка не стартира да се пропуква?

В рецесия

„ Така наречената „ френска Африка “ се намира в рецесия “, споделя Тома Борел, един от издателите на книгата „ Империята, която не желае да почине: историята на френска Африка “. Под „ френска Африка “ се схваща онази властова система, която Франция последователно построи в района след формалното предоставяне на самостоятелност на тогавашните ѝ колонии през 50-те години на 20 век. Система, която в действителност трябваше да резервира френското въздействие в тази част от света. За да реализира тази цел, Париж не се спираше пред нищо: изпращаше наемници, раздаваше подкупи или се намесваше военно, с цел да поддържа един или различен владетел по собствен усет.

Според Борел въпреки всичко е още прекомерно рано, с цел да може да се каже, че последните държавни преврати в Нигер и Габон проправят пътя към същинска самостоятелност на някогашните колонии. А може би „ френска Африка “ ще се нагоди за следващ път, с цел да бъде опазена сърцевината на френските ползи там? Защото Франция от много време работи гъвкаво и подмолно, когато би трябвало да брани сферата си на въздействие в Африка.

Когато в Мали или в Чад имаше преврати или противоконституционни смени на властта, Париж съглашателски си затваряше очите. Бившият дипломат в Мали Никола Норман го разказа по този начин в едно изявление за „ Фигаро “: „ Постоянство по продължение на една изменяща се геометрия, според от страната и подтекста “.

Този принцип като че ли се ползва и сега, доколкото Франция въобще не реагира с идентична заостреност на двата преврата в Нигер и в Габон, напомня AРД. Когато в Нигер беше свален президентът Базум, френският президент Еманюел Макрон реагира неотложно, внезапно и даже заплашително: „ Ние не толерираме никакви похищения против френските ползи. Ако в Нигер нападат нашите френски жители, нашият отговор ще пристигна неотложно и безмилостно. “ И до момента Франция към момента мери сили с превратаджиите в Нигер. Краят е незнаен.

В същото време във връзка с Габон Париж реагира много по-сдържано и зае по-гъвкава позиция. Вярно, Макрон осъди и преврата против Бонго, само че след това френското посолство в Габон най-вероятно е открило контакт с новите властници.

С двоен критерий

Франция както постоянно мери с двоен критерий, сериозно отбелязва Борел. „ В Париж превратът в Габон като че ли не тревожи никого изключително. Защото по този метод Франция може да се отърве от един частично злепоставен съдружник “, споделя той. Особено тъй като в последно време Бонго обръщал прекомерно доста внимание на други задгранични ползи – да вземем за пример на английските, показва специалистът. Той напомня изненадата, която претърпели мнозина във Франция, когато сваленият Бонго потърси помощ посредством едно видеопослание, което обаче беше на британски, а не на френски.

„ Новата власт в Габон отваря през Франция опцията да се отърве от към този момент ненужния Бонго и да възроди връзките сред двете страни “, допуска Борел. Докато в Нигер Париж с всички сили се пробва да опази своята скъпоценна военна база. Защото след превратите в Мали и Буркина Фасо Франция беше принудена да изтегли военните си подразделения и да приключи интервенцията си против трансграничния ислямски тероризъм. Ако в този момент би трябвало да затвори и базата си в Ниамей, в района съвсем няма да останат френски бойци.

Новите процеси се дължат не на последно място и на възбудите на младото тамошно население против Франция. Париж счита, че този ентусиазъм към нов суверенитет и надигащите се антифренски настроения се подклаждат от конкуренцията - основно от Русия. Борел счита, че това е прахуляк в очите и самозаблуда. Вярно е, че в предишното конкурентните велики сили са подклаждали настроения против Франция, само че тези акции въобще не са довели до цялостното отменяне на Франция. Според Борел днешната ненавист е просто резултат от една френска политика, водена под знака на лицемерието.

„ Хората в Африка към този момент не имат вяра на Франция. Наслушали са се на неистини за Франция като лоно на човешките права, която сякаш единствено предизвиква демократизацията на африканските страни “, споделя Борел. Днес подозрителността към Франция към този момент е толкоз мощна, та доста хора даже не имат вяра, че Париж се бори против ислямистките терористи, примерно в Мали. Ширят се клюки, че Франция даже непосредствено финансирала джихадистите. Доверието е разрушено в такава степен, че сходни теории на заговора просто никнат като гъби, написа в разбора си кореспондентката на AРД в Париж Юлия Борута.

Заявките на Макрон

А френските президенти през последните десетилетия неведнъж твърдят, че страната им се е разделила с политиката си на пробутване на лични секрети ползи в Африка. През 2017 година Макрон съобщи в Уагадугу, че са завършили времената на „ френска Африка “. Той подаде и други сигнали: стартира да връща заграбено от колониалистите изкуство, да отваря архивите, да трансформира военните бази в така наречени „ центрове за образование “ и  да реформира специфичната френско-африканска разплащателна валута (официална в ЦАР), която мнозина считат за неоколониалистична.

Но всичко това е единствено за пред света, твърди Борел. „ Тези стъпки и тези промени както постоянно имат една-единствена цел: да бранят сърцевината на френските ползи в Африка. “ Според него всичко се прави под мотото: “Да променим всичко, с цел да не се трансформира нищо “. Защото същински поврат щял да настъпи единствено тогава, когато Франция изтегли всички свои бойци от континента, а общата разплащателна валута бъде откачена от френския франк и от еврото.

„ Франция към този момент не е велика мощ “

Известният камерунски интелектуалец Ахил Мбембе обаче отдава дължимото на стъпките, подхванати от Макрон. Този прочут теоретик на постколониализма, против който в Германия се надигнаха обвинявания в антисемитизъм, в последно време съпровожда Макрон в африканските му обиколки и дава импулси на разговора сред Париж и африканските страни. „ Макрон знае, че един исторически цикъл отива към края си и че е време за ново начало “, споделя Мбембе. Според него това начало може да се случи само в случай че Франция се изправи лице в лице с един значим въпрос: „ Същинският проблем се състои в това, че цяла Франция не съумява да деколонизира самата себе си “ разяснява Мбембе. За да го стори същински, Франция би трябвало да преглътне обстоятелството, че към този момент не е велика мощ, а просто – по думите на Тома Борел – една „ дребна мощ “.