Док­тор Цве­тес­ла­ва Гъ­лъ­бо­ва е пси­хи­а­тър, ди­рек­тор на Дър­жав­на­та пси­хи­ат­рич­на бол­ни­ца

Док­тор Цве­тес­ла­ва Гъ­лъ­бо­ва е пси­хи­а­тър, ди­рек­тор на Дър­жав­на­та пси­хи­ат­рич­на бол­ни­ца в Но­ви Ис­кър - ко­я­то тя оп­ре­де­ля ка­то " Пи­ро­гов " за пси­хич­но бол­ни­те на сто­лич­на об­щи­на. От­ско­ро е член на Ме­ди­цин­ския съ­вет, ог­ла­вен от проф. Кос­та Кос­тов.
Ко­га­то епи­де­ми­я­та свър­ши, ще пре­от­кри­ем сми­съ­ла на жи­во­то об­щу­ва­не и мал­ки­те не­ща, каз­ва док­тор Цве­тес­ла­ва Гъ­лъ­бо­ваМо­же да има взрив на деп­ре­сии и тре­вож­ни раз­стройс­тва по вре­ме на изо­ла­ци­я­та
- Док­тор Гъ­лъ­бо­ва, пок­рай епи­де­ми­я­та и при­ну­ди­тел­на­та ни изо­ла­ция мо­же ли да се окач­ва скок на деп­ре­сии, тре­вож­ни и па­ни­чес­ки раз­стройс­тва?

- Да, на те­зи за­бо­ля­ва­ния мо­же да се очак­ва скок, само че за щас­тие не очак­ва­ме  растеж на пси­хо­зи­те, ко­и­то при­над­ле­жат към гру­па­та на та­ка на­ре­че­ни­те теж­ки пси­хич­ни раз­стройс­тва. Те­зи, ко­и­то Вие из­бро­я­ва­те, спа­дат към гру­па­та на чес­ти­те. И те на­ис­ти­на се вли­я­ят от стре­со­ген­ни си­ту­а­ции, а та­зи без­спор­но е та­ка­ва. То­ва е свър­за­но и с рис­ка от за­ра­зя­ва­не, и със со­ци­ал­на­та изо­ла­ция и дис­тан­ци­я­та, ко­я­то се на­ла­га. Та­ка че мо­же да очак­ва­ме пик, още по­ве­че, че е про­лет­но вре­ме, а през то­зи се­зон по­доб­ни със­то­я­ния по прин­цип се обос­трят.

- А мо­же ли да се очак­ва и изос­тря­не на със­то­я­ни­е­то на хо­ра, ко­и­то ве­че имат по­доб­ни за­бо­ля­ва­ния?

- Да, те­зи об­сто­я­тел­ства, ко­и­то в мо­мен­та се на­ла­гат у нас и по све­та, мо­гат да до­ве­дат до обос­тря­не на ве­че съ­щес­тву­ва­щи за­бо­ля­ва­ния от та­къв ха­рак­тер.

- Как­во би тряб­ва­ло да пра­вим, с цел да съх­ра­ним пси­хи­ка­та си в то­зи пе­ри­од?

- Тряб­ва да бъ­дем мак­си­мал­но ща­дя­щи към пси­хи­ка­та си и да за­па­зим со­ци­ал­но­то в се­бе си посредством въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то ни да­ват съв­ре­мен­ни­те тех­но­ло­гии. Да не гу­бим връз­ка­та с близ­ки­те си, да тре­ни­ра­ме мо­зъ­ка си пос­то­ян­но с че­те­не, гле­да­не на фил­ми, гле­да­не на он­лайн пос­та­нов­ки­те, ко­и­то ни се пред­ла­гат в изо­би­лие, раз­глеж­да­не на вир­ту­ал­ни му­зеи, ко­и­то ни се пред­ла­гат в изо­би­лие. Да обър­нем вни­ма­ние осо­бе­но на де­ца­та си, за­що­то и за де­ца­та и тий­нейд­жъ­ри­те то­зи пе­ри­од ще бъ­де мно­го тру­ден. И по то­зи на­чин да пре­ми­нем из­пи­та­ни­е­то.

Мно­го е важ­но да съх­ра­ним чо­веч­нос­тта си. За­що­то пан­де­мии е има­ло и пре­ди, ве­ро­ят­но ще има и в бъ­де­ще, само че е мно­го важ­но в кри­зи ка­то та­зи да ос­та­нем чо­ве­ци.

- Мо­жем ли да при­е­мем, че кри­за­та ще се пре­вър­не в сво­е­об­ра­зен ка­тар­зис за нас, ко­га­то оце­ле­ем?

- Ние ще оце­ле­ем, аз съм си­гур­на в то­ва. На­ша­та ци­ви­ли­за­ция е на де­сет­ки хи­ля­ди го­ди­ни и е пре­ми­на­ла през как­во ли не. За оце­ля­ва­не­то ня­мам съм­не­ния, само че въп­ро­сът е да се съх­ра­ним. Аз ис­кре­но се на­дя­вам, след ка­то всич­ко то­ва пре­ми­не, ние ис­тин­ски да оце­ним кол­ко е важ­но жи­во­то об­щу­ва­не. За­що­то в пос­лед­ни­те го­ди­ни, ко­га­то  тех­но­ло­ги­и­те нап­ред­на­ха мно­го и ин­тер­нет ста­на об­що­дос­тъ­пен, ко­е­то е чу­дес­но, ка­то че ли всич­ки ние бях­ме по-ан­га­жи­ра­ни да сме във вир­ту­ал­но­то прос­тран­ство. Всич­ки сме виж­да­ли по какъв начин по ку­по­ни и съ­би­ра­ния пос­то­ян­но се цъ­ка в те­ле­фо­на и таб­ле­та, пра­вят се сел­фи­та, пос­тват се сним­ки. Мис­ля, че се­га всич­ки ще оце­ним кол­ко е важ­но жи­во­то об­щу­ва­не, въз­мож­нос­тта да пре­гър­неш лю­би­мия чо­век, да му ка­жеш, че го оби­чаш, само че не с емо­ти­кон­че от Фейс­бук, а с ду­ми. На­дя­вам се да оце­ним мал­ки­те не­ща, ко­и­то мно­го чес­то до мо­мен­та при­е­мах­ме ка­то ня­как­ва да­де­ност. И не оце­ня­вах­ме, че чо­век тряб­ва да се бо­ри ежед­нев­но за мал­ки­те не­ща и да им се рад­ва. Не да е мак­си­ма­лист. Ако всич­ко то­ва се слу­чи, та­зи кри­за ще има на­ис­ти­на ле­че­бен резултат вър­ху на­ши­те от­но­ше­ния.

- Пре­ек­спо­ни­ра­не­то на но­ви­ни око­ло ви­ру­са в ме­ди­и­те и со­ци­ал­ни­те мре­жи, спо­ред Вас наг­не­тя­ва ли до­пъл­ни­тел­но нап­ре­же­ние?

- Аз не мо­га да го пре­це­ня ка­то пре­ек­спо­ни­ра­не, за­що­то по мно­го ка­на­ли те­кат неп­рес­тан­ни ин­фор­ма­ции. Но за­ед­но с то­ва има въз­мож­ност да се пра­вят мно­го дру­ги не­ща. Ако ня­ма ин­фор­ма­ция, ме­ди­и­те мо­гат да бъ­дат об­ви­не­ни, че кри­ят не­що. Ако ин­фор­ма­ци­и­те пък са мно­го, се каз­ва, че са пре­ка­ле­ни. При въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то да­ват съв­ре­мен­ни­те тех­но­ло­гии, е въп­рос на ли­чен из­бор да­ли да бъ­деш пос­то­ян­но в ин­фор­ма­ци­он­ния по­ток, свър­зан с ко­ро­на­ви­ру­са, или да не си. Мо­я­та пре­по­ръ­ка към хо­ра­та е да не бъ­дат по­ве­че от де­се­ти­на - пет­най­сет ми­ну­ти дневно в то­зи по­ток. И да не се об­съж­да вкъ­щи неп­ре­къс­на­то то­ва не­що. Не­об­хо­ди­мо е да има ин­фор­ма­ци­он­на хи­ги­е­на, фил­три­ра­не - да, не­ка се сле­ди ин­фор­ма­ци­я­та, само че не неп­ре­къс­на­то, и да е от на­деж­дни из­точ­ни­ци.

- Ка­то пси­хи­а­тър в Ме­ди­цин­ския съ­вет как­ви съ­ве­ти ще да­ва­те?

- Още е ра­но да ка­жа. В мо­мен­та раз­ра­бот­ва­ме пре­по­ръ­ки към хо­ра­та по какъв начин да се спра­вят с те­зи свои из­жи­вя­ва­ния и те ще бъ­дат ка­че­ни на плат­фор­ма­та. Не­що ка­то по­ма­га­ло за са­мо­по­мощ, с цел да пре­ми­нат по-лес­но през то­зи тру­ден пе­ри­од.

- Ко­га да го очак­ва­ме?

- Мис­ля, че до края на сед­ми­ца­та ще се слу­чи.

- Има и различен те­жък мо­мент - че по­ра­ди епи­де­ми­я­та за­поч­ва и ед­на ре­це­сия, за­ра­ди ко­я­то дос­та хо­ра ще ос­та­нат без пре­пи­та­ние и в плен на кре­ди­ти и на­е­ми. То­ва е по-труд­но пре­о­до­ли­мо.

- Ако не се ре­шат на дър­жав­но ни­во те­зи проб­ле­ми, хо­ра­та ня­ма по какъв начин да се спра­вят са­ми с пси­хо­ло­ги­чес­ки­те ефек­ти. Ако един чо­век ос­та­не без­ра­бо­тен или биз­не­сът му фа­ли­ра и той е без па­ри, с ни­как­ви пси­хо­ло­ги­чес­ки при­йо­ми не мо­жем да му по­мог­нем. Ни­то пък той мо­же самичък да си по­мог­не. Та­ка че в то­ва вре­ме всич­ки тряб­ва да вър­вим за­ед­но - и с ле­че­ни­е­то, и с ико­но­ми­чес­ки­те ефек­ти, и със спра­вя­не­то с пси­хо­ло­ги­чес­ки­те ефек­ти от та­зи кри­за.

- Бях­те спо­ме­на­ли пре­ди вре­ме, че в Дър­жав­на­та пси­хи­ат­рич­на бол­ни­ца в Но­ви Ис­кър, ко­я­то ог­ла­вя­ва­те, ня­ма пред­паз­ни сред­ства за пер­со­на­ла. Ре­ши ли се ве­че то­зи проб­лем?

- Все още ня­ма­ме. Има са­мо мас­ки за мно­гок­рат­на упот­ре­ба - по две на чо­век на пер­со­на­ла, де­зин­фек­тан­ти и ръ­ка­ви­ци. Да­ли сме за­яв­ка за пред­паз­ни сред­ства на РЗИ, ко­и­то ни по­пи­та­ха от как­ви ко­ли­чес­тва има­ме нуж­да до края на юни, тя е по­да­де­на, само че ко­га ще дой­дат ма­те­ри­а­ли­те, не мо­га да ка­жа. В съ­що­то вре­ме бол­ни­ца­та е пъл­на с хо­ра с оби­чай­ни­те за пси­хи­ат­рич­на бол­ни­ца слу­чаи - пре­дим­но пси­хо­зи.