Документалният филм Шаосин: Азиатската Венеция“ ни пренася на повече от

Документалният филм „ Шаосин: Азиатската Венеция “ ни придвижва на повече от 8000 км в отдалечен Китай с любопитни истории за локалния живот и просвета. Епизодът среща феновете с занаятчия на обичайното за Китай оризово вино, както и предлага разходка по тесните канали на Шаосин и лодките Упън, в които човек може да се повози единствено там.

Авторите описват за това за какво градът е сравняван с Венеция и какво го свързва с патриарха на българската литература Иван Вазов?

Тан Гуолян и Сю Синжун са четвърто потомство майстори лодкари. Китайските гондоли, както още са наричани черните лодки Упън, се създават единствено от тях, в Шаосин. Смятани са за знак и културно завещание на Китай. Въпреки това, специалността на двамата майстори не е привлекателна. Занаятът им е подвластен от броя туристи в района и е заплашен от изгубване.

" Животът на един лодкар минава на неговата лодка. Той посреща на борда и мощен дъжд, и безпощадно слънце. Затова нашите лодки имат покрив. Той би трябвало да е направен от остарял бамбук, с цел да устои. В предишното тези лодки са били единственото транспортно средство в района. Притежание единствено на най-заможните фамилии. Възприемани са като знак за обществен статут. Историята им е на повече от 800 години. Каналите и реките са били изпълнени с тях. Затова се е наложило да бъдат основани правила на придвижване. На първо място, хората стартират да ги ръководят от ляво. Всъщност това са първите хора, които карат от ляво ", споделя Тан Гуолян, занаятчия на лодки в Шаосин.

Лодкарите съпоставят десетките преплетени канали и речни ръкави с рибарска мрежа. Затова Шаосин е именуван Азиатската Венеция. Водният свят на града е толкоз богат, че съгласно данни на всеки 1000 кв. км има по 6 моста. Днес са непокътнати една трета от тях, само че в миналото броят им е надхвърлял 4000 или съвсем шест пъти повече от тези в италианския град.

Част от мостовете са украсени с каменни лъвове поради суеверието, че лъвовете могат да уплашат и изгонят водните чудовища, виновни за наводнения. Пешеходните мостове носят разнообразни имена, свързани с наричания за мир, здраве и попътен вятър.

" Шаосин не е единственият град, заобиколен от вода в Китай, само че нашата мрежа от канали е най-пълна. Въпреки актуалните способи за напредване, човек може да стигне до всяко едно от селцата, които ни заобикалят – и по вода ", прибавя още майсторът.

Дори и през днешния ден лодките се употребяват освен като туристическа атракция. Все още държавни институции, предприятия и магазини имат свои лични лодки, паркирани с взор към водата.

" От тук минава и Великият китайски канал - в миналото главен път за напредването на артикули. Двамата лодкари обичат да се майтапят и постоянно демонстрират шофьорските си книжки. Имаме специфични шофьорски книжки - за лодки. Те са наложителни. Ние транспортираме хора. Това е голяма отговорност, а това, което мога да кажа за моята страна, е, че сигурността и сигурността постоянно са били преди всичко ", споделя Тан Гоулян.

Лодките са доста тесни и по тази причина мъжете споделят, че тайната е в салдото. А равновесието на греблата може да бъде най-лесно реализирано, в случай че човек умее да следва добре вътрешния си компас.

" Балансът е доста значим за нас. Той се реализира с добра вътрешна централизация. След това идва спокойствието. За да осигуря сигурността на хората, които са в лодката ми, аз би трябвало да подкрепям баланс на лодката. Имам тази непоклатимост поради равновесието, което подкрепям вътре в себе си. Ще дам един елементарен образец от моя риболовен живот. Преди доста постоянно ходех за риба. Когато наловя задоволително, целият се изпълвам с наслада. Когато не съумея, стартирам да се тормозя, да се подтискам. С времето се научих какво е баланс и съумях да основа в себе си чувството за успокоение. Очите ми през днешния ден гледат по-спокойно на света. В живота всичко се движи от вътрешната страна на открито ", споделя Сю Синжун, занаятчия на лодки в Шаосин.

Не единствено водата заема изключително място в живота на хората от Шаосин. В предишното градът е прочут със своите 3000 кухненски печки, посредством които всяко домакинство тук създава свое оризово вино. В тези времена благосъстоянието на едно семейство се мери с количеството създадено вино, а съгласно локалните положителният усет на оризовото вино се дължи точно на водата.

Въпреки горещото време, в работилницата на Уей Бинлин се е вдигнала пара. Водата ври. Приготвя следващото количество специфичен вид ориз за своето вино. Той е измежду дребното, които пазят най-старата традиция по приготвянето на оризово вино.

" Варенето на вино при нас стартира с деня „ лидун “ от китайския лунен календар. С този ден ние означаваме началото на зимата. Обикновено това е в средата на месец ноември. В Шаосин подготвяме няколко разнообразни типа оризово вино. Това са " юен хун дзиу "  - алено вино; „ дзя фан дзиу " – вино с повече ориз, " шан-нян дзиу " – доста добре ферментирало вино и " сян сюе дзиу " – снежно вино. От тях единствено последното може да се подготвя и в по-топло време. Такава е традицията ни ", споделя Уей Бинлин, винопроизводител от Шаосин.

Приготвяне на оризово вино през стъпките на Уей Бинлин

Стъпка 1:   " Оризът би трябвало да се накисне и да престои за към 15 дни, като поддържаме температурата относително ниска. Докато кисне, той стартира да отделя млечна киселина. Тя е значима, тъй като не разрешава на нежелани бактерии и микроорганизми да се развият. След като оризът е задоволително прокиснал, следва варенето на пара. Много добре сварения ориз ние назоваваме – " джън шу ".

Стъпка 2: " Лън цюе " - изстудяване със студена вода. Не можем обаче просто да пуснем студената вода да тече върху него. Необходимо е да загребваме и от топлата, която изтича и още веднъж да я наливаме от горната страна. "

Стъпки 3 и 4:  Така изравняваме температурата. След това оризът е подготвен, с цел да го пресипем в този съд – назовава се „ ган “. В средата на съда ние вършим дупка. По време на ферментацията алкохолът се концентрира в тази дупка. Първоначалната ферментация изисква към 20 дни. След като завърши, пресипваме в други съдове и стартира още веднъж ферментация. На намерено. Този интервал нормално трае сред 2 и 4 месеца. Напълно ферментиралият ориз се пресова. Тази стъпка назоваваме " дзиуджа ".

" Виното, което сме изстискали тук, в кофата би трябвало да премине и през термична обработка. В това младо вино има доста бактерии, които могат да бъдат рискови. Не единствено виното и стомната, в която ще го налеем, би трябвало безусловно да е минала през термична обработка. Накрая тя се запечатва – по този начин виното няма да се скапе. Когато приготвяте вино – всяка една стъпка е основна. Ако сбъркаш някъде, където и да е – виното ще се скапе ", добавя Уей Бинлин.

Уей израства измежду оризовите нивя и аромата на вино. Наследява уменията от своя дядо. Казва, че оризовото вино е по-сладко от другите виновност, само че сладостта му се дължи най-много на това, че то се пие споделено.

" Шаосин има легенда за основаването на оризовото вино. Един ден мъж седнал изтощен на равнищата си, с цел да обядва. Не съумял да изяде целия ориз. Забравил купичката си на полето. Няколко дни по-късно се върнал. Видял, че в купичката му се е отделил някакъв сок. Отпил, а течността се оказала доста вкусна. Това било първото вино – ферментирал оризов сок. Това е единствено легенда, несъмнено, която моето семейство ми е разказвало ", споделя майсторът на вино.

Заради цвета на виното родното място на Уей получава и наименованието „ жълтият град “. Кехлибарената напитка има мек и сладостен усет с алкохолно наличие от 20%. Често то се сервира затоплено. Според локалните то предизвиква апетита, кръвообращението и подхранва черния дроб. Уей споделя, че майсторството в действителност идва от концентрацията.

" Когато подготвям вино, съм изцяло обхванат. Отдавам се на всяка една стъпка. Мисля единствено за виното и мислите ми са постоянно позитивни. Казвам си: виното ми ще бъде хубаво ", споделя майсторът.

Винопроизводителите постоянно са наричани „ винени мозъци “. Развитието на винарската промишленост е основало генерации винопроизводители, а даже това е отворило пазара и за нови специалности.

" Най-важното нещо е послевкусът. Ако виното не е задоволително положително, то ще има единствено един мирис. И до момента в който отпиваш и по-късно ще усетиш мъка. Истински хубавото вино първо е леко горчиво, само че по-късно в оставя доста прелестен, сладостен послевкус. Прекарал съм живота си в Шаосин. Тайната на нашето вино е във водата. Използваме водата от езерото Дзиенху. Качествата на тази вода са напълно разнообразни от всички други места. Помага за приемането на допустимо най-хубавия алкохол, добавя още Уей Бинлин.

Kитайският пазар на оризово вино е един от най-бързо разрастващите се пазари за алкохол в света. Очаква се цената му до 2025 г да доближи 16,7 милиарда $. В Шаосин се намира най-голямото винохранилище в света, записано и прието от Гинес.

" Винохранилището се разгръща на терен от над 200 хиляди кв. метра. В момента на склад тук имаме 26 млн. литра алкохол. Като брой винени стомни ние имаме 11 милиона стомни. Колко доста е това? Ако наредим всички една до друга, това може да покрие дистанцията сред Китай и Гуанджоу два пъти ", разказва Фу Сюе–ин, шеф на винохранилище.

Не е изненада обаче, че господарка на това място е млада жена.

" В Китай постоянно споделяме, че дамата е направена от вода. Можем да съпоставим девойките в Шаосин с качествата на жълтото вино. То е уравновесено, с доста прелестен мирис - също като нашите дами. За нас оризовото вино е като златото. Защо? То е богато на витамини и аминокиселени, които са измежду най-полезните съставки за човешкото здраве. В този ред на мисли можем да кажем, че оризовото вино е по-скъпо и от златото. От друга страна, то е и доста добра инвестиция. Когато е младо, то е относително на ниска цена. Но в случай че инвестираш време и го оставиш 10 или 20 години, като тези стомни тук, във винохранилището, неговата стойност се повишава доста. Затова споделяме – виното е като злато. Пазиш го като злато, а с времето цената му се повишава ", споделя още тя.

Годишното производство в тази фабрика за вино е повече от 170 000 килолитра. Оризовият алкохол обаче не е известен измежду младите. Затова в тази винарна има специфичен отдел за телемаркетинг.

" Китай е единствената страна, която създава оризово вино сега. Повечето младежи считат, че това е алкохол, който се пие главно от по-възрастните. Затова през 2021 година създадохме център за ТикТок лайв стрийминг. Чрез него се опитваме да скъсим дистанцията до младежите ", казва Фу Сюе–ин.

Дори и в наши дни оризовото вино е част от наложителната зестра за едно ново семейство.

" При нова рожба фамилията наложително подготвя оризово вино – две стомни. При това има два разнообразни типа според от това дали детето е момче или момиче. Когато едно момиче се омъжва, семейството ѝ взима тези две стомни и ги слага в предната част на шаосинските лодки " У-пън чуан ". Така те ги изпращат при фамилията на младоженеца ", споделя още представителката на сектора.

В този богат на обичаи град се ражда един от най-будните мозъци в Китай - писателят и интелектуалец Лу Сюн. Определят го като учредител на модерната китайска литература. Според него хората, които не могат да се реформират, също няма да могат да запазят остарялата си просвета.

" За Лу Сюн се споделя по този начин - в случай че в цялата история на китайската литература има създател, посредством чиито творби човек може да откри отговорите на най-големите въпроси за живота, то това за нас е Лу Сюн. За китайците Лу Сюн е една от най-великите персони в история ни. Той е човек, чието творчество и дело трансформира тогавашното китайско общество и демонстрира ненадминато схващане за китайската психика ", споделя Чън Дзялан, екскурзовод в къща музей „ Лу Сюн “.

Лу Сюн е роден през 1881 година в огромно и авторитетно семейство в Шаосин. Родителите му са литератори. Писателят оказва огромно въздействие върху обществено-политическия живот в страната.

„ Ако желаеме да изработим политика за сегашното, би трябвало да изследваме предишното и да се подготвим за бъдещето, да изхвърлим материала и да издигнем духа, да разчитаме на индивида и да изключваме масата ”, написа самият той.

Как го въодушевява България?

" Връзката на Лу Сюн с България е духовна, с българската литература. Тематиката в доста от българските разкази по това време са свързани със земеделието. А обстановката в Китай е доста сходна. Китай е земеделско общество по това време. Първите преводи на български разкази в Китай са направени през 30-те години на ХХ век от самия Лу Сюн. Тогава той превежда два описа на Иван Вазов, „ Една българка “ и „ Вълко на война “. През пролетта на 1905 година, до момента в който Лу Сюн учи в Япония, той се записва в Немско частно учебно заведение. По това време няма преводи на творби от България на британски език, само че пък има на немски. Лу Сюн употребява това немско учебно заведение като прозорец към света, с цел да научи повече за други потискани общества, сходни на китайското. Той е употребявал немски превод на българската литература. Лу Сюн е най-силно допрян от тези два описа. Той счита, че Иван Вазов не е просто значим за България. Неговата роля надалеч не се лимитира единствено до патриарх на българската литература. Той също е и бунтовник в душата си. Вазов също като Лу Сюн уважава хубостта на елементарния, понятен за елементарния човек език. Именно тези хрумвания на Вазов остават отпечатък в Лу Сюн. Той вижда, че вазовите произведения са доста подобаващи за тогавашната обстановка в Китай. Лу Сюн съпоставя преводаческата си работа с древногръцката история за Прометей, който краде огъня. Той споделя по този начин: " откраднах огъня на другите нации, копнеейки да настойчивост личната си плът ". Лу Сюн се надява, че употребявайки силата на достиженията на другите нации, ще успее да разсъните тогавашните маси ", споделя екскурзоводът.

Днес Шаосин е чист, зелен и комфортен град. В него живеят съвсем 3 млн. души (2,805,654) - над два пъти повече от жителите на българската столица. Хората се придвижват главно с електрически коли и колела. Съвременното общество на Китай е обърнало взор към модернизацията. В Шаосин човек може да изгуби визия за време и пространство поради съзвучието сред минало и бъдеще в градската среда.

Епип:

Радиана Божикова, режисьор
Добромир Иванов, оператор
Адриана Алексиева, режисьор по монтажа
Витали Варадинов, графичен дизайн
Стоян Геговски, превод от китайски език и организация на терен

Екип дублаж:
Ирина Маринова
Татяна Захова
Момчил Степанов
Станислав Димитров
Николай Корудерлиев, Мениджър Дублаж и Архив – bTV