БНТ продължава документалния разказ за хора, станали жертви на репресиите на тоталитарната система
Документалната поредност „ Отворени досиета " се завръща в ефира на публичната телевизия от 1 октомври с втори сезон. Нови 6 кино лентата ще продължат да изследват комунистическия режим през призмата на обособени човешки ориси. Обществената медия ще излъчва епизодите всяка неделя от 13:00 часа по БНТ1.
Документалните ленти са центрирани към персоналните мемоари на хора, претърпели репресиите на комунизма. С роман от първо лице ще забележим нови герои - въдворената в женски лагер Цветана Джерманова; един от най-младите горяни - Тодор Цанев; свидетелката и жертва на „ възродителния развой " проф. Зейнеп Зафер; политическият пандизчия (1984-1988) свещеник Христо Куличев, очевидец на репресиите против християнската църква; майките, организирали първия цивилен митинг против обгазяването на Русе - Цонка Букурова и Дора Бобева; търговеца Стефан Сираков, присъединен от режима към „ някогашните хора ", чиято история споделя неговата щерка Рада Москова.
Зад плана стоят имената на трима известни режисьори. Първият от тях е Димитър Коцев - Шошо, който има към този момент три осъществени кино лентата в първия сезон на поредицата. Своя креативен почерк в „ Отворени досиета " оставят също Ралица Петрова и Павел Г. Веснаков. Филмите са снимани от операторите Венцислав Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански. Сценарист на поредицата още веднъж е журналистът Христо Христов, редактор - Мария Атанасова, а продуцент е Катя Атанасова.
Подробна информация за филмите от втория сезон на
поредицата „ Отворени досиета "
1 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Цветана Джерманова. Женският лагер „ Босна " при комунизма "
(еп.1, реж. Димитър Коцев -Шошо, оп. Венцислав Нешев)
В първия филм е показана персоналната история на Цветана Джерманова, която през 1948 година е задържана в огромната акция против Федерацията на анархистите. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на Държавна сигурност в Перник, а през 1949 година е въдворена в женския лагер „ Босна (Тутраканско). Зрителите ще научат кого Цветана е заварила на това място и кои са били другите дамите там. Разказът включва мемоари за сълагерничките й - Леа Иванова, сестрите на Райко Алексиев, оперните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова, задържани тъй като пеели в деня на гибелта на Георги Димитров. По-късно нейната история води в лагера „ Белене ", в женската му част на остров „ Щурчето ", където е била трансферирана. Оцелява и в двата лагера, а след измененията е единствената жена, която разказва претърпяното в книга.
8 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Тодор Цанев. Съпротивата на горяните "
(еп.2, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес )
Документалният филм разказва претърпяното от Тодор Цанев - един от най-младите горяни и създател на клетвата на горяните в Русенско. Заради своята социална активност, е задържан и наказан на 20 години затвор, от които излежава 11, в това число и в „ Белене ". През травматичните мемоари на Тодор Цанев, феновете ще проследят обстановката в България при започване на 50-те години. Той разказва хората, които вземат решение да се опълчват на режима и тяхното чувство за несвобода и ограничение на мисълта. След 10 ноември 1989 година Цанев е един от създателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).
15 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Стефан Сираков. Преследването на „ някогашните хора " и техните фамилии "
(еп.3, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
Като продължение на линията от първия сезон на „ Отворени досиета " и в този ще бъде показан облика на воин, който към този момент не е жив, през погледа на неговите близки. Съдбата на Стефан Сираков, а и на неговите наследници, е образец за отношението на тоталитарната власт към така наречен „ някогашни хора ". Чрез описа на щерка му - Рада Москова - ще бъде потърсено резюме за антихуманната идеология на режима, за съсипването на родове, фамилии и хора, които са градили и работили за България.
Безпартийният Стефан Сираков е търговец, роден през 1901 година в село Янтра (Габровско). Семейството му се занимава с търговия с виновност и живее в Габрово. Преди 9 септември 1944 година е общински консултант и един от най-уважаваните представители на комерсиалното съсловие в града. След национализацията през 1947 година е разработван от Държавна сигурност като „ зложелател на народа ", надъхан срещу „ националната власт ". През 1950 година е въдворен в концлагера „ Белене ", където прекарва три години. Дъщеря му - Рада Москова още като ученичка е оповестена за „ съсловен зложелател " и понася несгодите и униженията, както всички наследници на предприемчиви и работни българи, които по-късно комунистическият режим ще разгласи за „ някогашни хора " и ще подложи на тормоз потомствата им.
22 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Христо Куличев. Режимът на Българска комунистическа партия против християнската религия "
(еп.4, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
Четвъртият епизод от поредицата ще опише за ориста на един неизвестен воин - евангелистът свещеник Христо Куличев. Той става жертва на процесите на комунистическата партия против протестантските пастори в годините, когато Българска комунистическа партия подхваща кръстоносен поход против църквата и християнството, а новите богове са вождовете и учителите на народа - Сталин и Георги Димитров. Въпреки, че е роден в с. Розово (Пещерско), Христо Куличев от дребен живее в София. Едва 18-годишен заема църковния амвон. Завършва Факултета по славянска лингвистика на СУ „ Климент Охридски " през 1952 година Става преподавател, само че единствено за няколко месеца, тъй като е уволнен, поради верските си убеждения. След това Христо Куличев стартира работа в строителството, само че е уволнен и от там. Последва арест и изпращане в пандиза. След изтърпяване на присъдата, наложително е заселен в с. Ножарево (Силистренско) и освободен, вследствие на интернационален напън. От 1983 година е свещеник на Първа евангелска черква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 година овчар Христо Куличев получава почетното звание „ лекар по богословие " от Университета Nord Park в Чикаго, Илинойс. Основател е на българското съдружие Гражданска самодейност „ Справедливост ". Днес той прави оценка претърпяното като тестване на вярата. Автор е на книгата " Процесите: партията против църквата ", издадена и в Съединени американски щати.
29 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Цонка Букурова и Дора Бобева. Гражданският митинг против обгазяването на Русе "
(еп.5, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)
От тази документална лента феновете ще си напомнят историята на Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова. Това са майките, които през септември 1987 година провеждат първия цивилен кротичък митинг против обгазяването на гр. Русе. Жените повеждат 500 свои съграждани към партийния дом, когато там заседава окръжният комитет на Българска комунистическа партия. Днес заводът за хлор на отсрещния бряг в Гюргево към този момент не съществува, само че във кино лентата ще забележим това което е останало от него. Имената на дамите, които първи се осмеляват да тръгнат на поход против равнодушието на властта - също са съвсем забравени. Заради засегнатост или от невзискателност - те мълчат. Искат да останат анонимни, когато 30 години след първия еко митинг в България, публичната амнезия се бори с желанието да бъдат възобновени спомените за хора и събития. Майките от Русе са измежду учредителите на Движението за самоотбрана на Русе и на Обществения комитет за екологична отбрана на Русе. През 2014 година, във връзка 25 години от свободна и демократична България, те са наградени от президента Росен Плевнелиев с медал за цивилен заслуги.
5 ноември, 13:00 часа, БНТ1
„ Проф. Зейнеп Зафер. Насилствената промяна на имената на мюсюлманите "
(еп.6, реж. Димитър Коцев-Шошо, оп. Венцислав Нешев)
В центъра на последния филм от поредицата „ Отворени досиета " е директният очевидец на „ възродителния развой " - проф. Зейнеп Зафер. На 15-годишна възраст тя и фамилията й са изселени от родното им село Корница, област Благоевград. През 1982 година, когато Зейнеп Зафер е студентка в Шуменския университет, татко й е погубен, а самото ликвидиране е маскирано като „ трудова акцидент ". Тя е изключена от Университета. Малко по-късно е наказана на 2 години затвор и 2 години изселване, поради опит да разкрие обстоятелства за тоталитарния режим. Това се случва в Румъния, където отива незаконно, с цел да даде публичност за „ възродителния развой ". През 1988 година става член на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида на Илия Минев и координатор за Варненска област. Експулсирана е от Народна република България през февруари 1989 година След измененията се посвещава на събирането на свидетелства за насилствените дейности над българските жители от турски генезис по време на социализма. Живяла дълги години в гонене и заточение, сега Зейнеп Зафер е професор в университета в Анкара.
Документалните ленти са центрирани към персоналните мемоари на хора, претърпели репресиите на комунизма. С роман от първо лице ще забележим нови герои - въдворената в женски лагер Цветана Джерманова; един от най-младите горяни - Тодор Цанев; свидетелката и жертва на „ възродителния развой " проф. Зейнеп Зафер; политическият пандизчия (1984-1988) свещеник Христо Куличев, очевидец на репресиите против християнската църква; майките, организирали първия цивилен митинг против обгазяването на Русе - Цонка Букурова и Дора Бобева; търговеца Стефан Сираков, присъединен от режима към „ някогашните хора ", чиято история споделя неговата щерка Рада Москова.
Зад плана стоят имената на трима известни режисьори. Първият от тях е Димитър Коцев - Шошо, който има към този момент три осъществени кино лентата в първия сезон на поредицата. Своя креативен почерк в „ Отворени досиета " оставят също Ралица Петрова и Павел Г. Веснаков. Филмите са снимани от операторите Венцислав Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански. Сценарист на поредицата още веднъж е журналистът Христо Христов, редактор - Мария Атанасова, а продуцент е Катя Атанасова.
Подробна информация за филмите от втория сезон на
поредицата „ Отворени досиета "
1 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Цветана Джерманова. Женският лагер „ Босна " при комунизма "
(еп.1, реж. Димитър Коцев -Шошо, оп. Венцислав Нешев)
В първия филм е показана персоналната история на Цветана Джерманова, която през 1948 година е задържана в огромната акция против Федерацията на анархистите. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на Държавна сигурност в Перник, а през 1949 година е въдворена в женския лагер „ Босна (Тутраканско). Зрителите ще научат кого Цветана е заварила на това място и кои са били другите дамите там. Разказът включва мемоари за сълагерничките й - Леа Иванова, сестрите на Райко Алексиев, оперните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова, задържани тъй като пеели в деня на гибелта на Георги Димитров. По-късно нейната история води в лагера „ Белене ", в женската му част на остров „ Щурчето ", където е била трансферирана. Оцелява и в двата лагера, а след измененията е единствената жена, която разказва претърпяното в книга.
8 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Тодор Цанев. Съпротивата на горяните "
(еп.2, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес )
Документалният филм разказва претърпяното от Тодор Цанев - един от най-младите горяни и създател на клетвата на горяните в Русенско. Заради своята социална активност, е задържан и наказан на 20 години затвор, от които излежава 11, в това число и в „ Белене ". През травматичните мемоари на Тодор Цанев, феновете ще проследят обстановката в България при започване на 50-те години. Той разказва хората, които вземат решение да се опълчват на режима и тяхното чувство за несвобода и ограничение на мисълта. След 10 ноември 1989 година Цанев е един от създателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).
15 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Стефан Сираков. Преследването на „ някогашните хора " и техните фамилии "
(еп.3, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
Като продължение на линията от първия сезон на „ Отворени досиета " и в този ще бъде показан облика на воин, който към този момент не е жив, през погледа на неговите близки. Съдбата на Стефан Сираков, а и на неговите наследници, е образец за отношението на тоталитарната власт към така наречен „ някогашни хора ". Чрез описа на щерка му - Рада Москова - ще бъде потърсено резюме за антихуманната идеология на режима, за съсипването на родове, фамилии и хора, които са градили и работили за България.
Безпартийният Стефан Сираков е търговец, роден през 1901 година в село Янтра (Габровско). Семейството му се занимава с търговия с виновност и живее в Габрово. Преди 9 септември 1944 година е общински консултант и един от най-уважаваните представители на комерсиалното съсловие в града. След национализацията през 1947 година е разработван от Държавна сигурност като „ зложелател на народа ", надъхан срещу „ националната власт ". През 1950 година е въдворен в концлагера „ Белене ", където прекарва три години. Дъщеря му - Рада Москова още като ученичка е оповестена за „ съсловен зложелател " и понася несгодите и униженията, както всички наследници на предприемчиви и работни българи, които по-късно комунистическият режим ще разгласи за „ някогашни хора " и ще подложи на тормоз потомствата им.
22 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Христо Куличев. Режимът на Българска комунистическа партия против християнската религия "
(еп.4, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
Четвъртият епизод от поредицата ще опише за ориста на един неизвестен воин - евангелистът свещеник Христо Куличев. Той става жертва на процесите на комунистическата партия против протестантските пастори в годините, когато Българска комунистическа партия подхваща кръстоносен поход против църквата и християнството, а новите богове са вождовете и учителите на народа - Сталин и Георги Димитров. Въпреки, че е роден в с. Розово (Пещерско), Христо Куличев от дребен живее в София. Едва 18-годишен заема църковния амвон. Завършва Факултета по славянска лингвистика на СУ „ Климент Охридски " през 1952 година Става преподавател, само че единствено за няколко месеца, тъй като е уволнен, поради верските си убеждения. След това Христо Куличев стартира работа в строителството, само че е уволнен и от там. Последва арест и изпращане в пандиза. След изтърпяване на присъдата, наложително е заселен в с. Ножарево (Силистренско) и освободен, вследствие на интернационален напън. От 1983 година е свещеник на Първа евангелска черква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 година овчар Христо Куличев получава почетното звание „ лекар по богословие " от Университета Nord Park в Чикаго, Илинойс. Основател е на българското съдружие Гражданска самодейност „ Справедливост ". Днес той прави оценка претърпяното като тестване на вярата. Автор е на книгата " Процесите: партията против църквата ", издадена и в Съединени американски щати.
29 октомври, 13:00 часа, БНТ1
„ Цонка Букурова и Дора Бобева. Гражданският митинг против обгазяването на Русе "
(еп.5, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)
От тази документална лента феновете ще си напомнят историята на Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова. Това са майките, които през септември 1987 година провеждат първия цивилен кротичък митинг против обгазяването на гр. Русе. Жените повеждат 500 свои съграждани към партийния дом, когато там заседава окръжният комитет на Българска комунистическа партия. Днес заводът за хлор на отсрещния бряг в Гюргево към този момент не съществува, само че във кино лентата ще забележим това което е останало от него. Имената на дамите, които първи се осмеляват да тръгнат на поход против равнодушието на властта - също са съвсем забравени. Заради засегнатост или от невзискателност - те мълчат. Искат да останат анонимни, когато 30 години след първия еко митинг в България, публичната амнезия се бори с желанието да бъдат възобновени спомените за хора и събития. Майките от Русе са измежду учредителите на Движението за самоотбрана на Русе и на Обществения комитет за екологична отбрана на Русе. През 2014 година, във връзка 25 години от свободна и демократична България, те са наградени от президента Росен Плевнелиев с медал за цивилен заслуги.
5 ноември, 13:00 часа, БНТ1
„ Проф. Зейнеп Зафер. Насилствената промяна на имената на мюсюлманите "
(еп.6, реж. Димитър Коцев-Шошо, оп. Венцислав Нешев)
В центъра на последния филм от поредицата „ Отворени досиета " е директният очевидец на „ възродителния развой " - проф. Зейнеп Зафер. На 15-годишна възраст тя и фамилията й са изселени от родното им село Корница, област Благоевград. През 1982 година, когато Зейнеп Зафер е студентка в Шуменския университет, татко й е погубен, а самото ликвидиране е маскирано като „ трудова акцидент ". Тя е изключена от Университета. Малко по-късно е наказана на 2 години затвор и 2 години изселване, поради опит да разкрие обстоятелства за тоталитарния режим. Това се случва в Румъния, където отива незаконно, с цел да даде публичност за „ възродителния развой ". През 1988 година става член на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида на Илия Минев и координатор за Варненска област. Експулсирана е от Народна република България през февруари 1989 година След измененията се посвещава на събирането на свидетелства за насилствените дейности над българските жители от турски генезис по време на социализма. Живяла дълги години в гонене и заточение, сега Зейнеп Зафер е професор в университета в Анкара.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ