Доктор Николов, как можете да опишете коклюш и срещите си

Доктор Николов, по какъв начин можете да опишете коклюш и срещите си с него при Вашите дребни пациенти?

Случаят ме срещна изненадващо преди година с пациент – момче на три години. Семейството беше се върналоотчужбина и те споделиха паниката от продължаваща повече от месецизтощителна кашлица. Докато търсехме пояснение и път за лекуване, детето “изкашля “ диагнозата – беше припадък на „ магарешка кашлица “, която не бях срещал поредност от години. При подробната анамнеза се оказа, че заболяването при детето се беше развила като по учебник. Поради заминаването в чужбина то имаше пропуски в имунизационния курс за коклюш/за неговата възраст/.

Увеличената заболеваемост от коклюш от началото на годината ускори вниманието на хората и най-много на родителите към особеностите и заплахите, свързани със болестта.

Коклюшът е мощно заразнозаболяване и към него са възприемчиви непреболедували и неимунизирани хора от всички възрасти. Причинител е бактерията Бордетелла (Bordetella). Коклюшът се предава по въздушно-капков път единствено от човек на човек – с пръските, отделяни при кашляне или в диалог отблизо разстояние. При болестта се нападна на първо място дихателната система.

Най-уязвима е групата на новородените и децата до петгодишна възраст, които имат неукрепен имунитет и незапочнал или недовършен имунизационен курс. Най-висока е тежестта на протичане на болестта и смъртността при децадо първите 12 месеца от раждането.

Как протича коклюшът при децата?

В кабинетите на експертите по детски заболявания отвън лечебните заведения попадат най-често деца, които са траяли да кашлят повече от седмица-две.

Една до две седмици от контакт сболен от коклюш при децата стартира лека кашлица, хрема, болки в гърлото и температура, която в множеството случаи не е висока. Състоянието нормално продължава по този начин към седмица-две. В този интервал болестта е най-заразно и в това време най-трудно за слагане на диагноза. Част от признаците могат да останат непроявени, скрити при някоидеца. Симптомите на този стадий мъчно се отличават от признаците на други болести като бронхит, пневмония, заседнало в дихателните пътища непознато тяло.

Постепенно кашлицата се ускорява, зачестява, става мъчителна, изтощителна, пристъпите се появяват и през нощта. От кашлянето детето не може да си поеме мирис. Когато успее да поеме въздух, това става шумно, с присъщ тон, оприличаван на магарешки плач – така наречен реприз. Кашлицата постоянно приключва с повръщане.

Особено тежко е протичането при децата до едногодишна възраст. Характерно е задръстване на носа, кашлица или сходство на кашлица, посиняване на лицето до прекъсване за малко на дишането. Храненетои приемът на течности са затруднени и дружно с повръщане това води до дехидратиране. Сънят е нарушен. Бързо се нарушава общото положение на детето, елементарно се прибавят спомагателни инфекции. За отбягване на усложения с неподходящ излаз при децата до едногодишна възраст е неотложно хоспитализиране.

За по-големите децаи възрастните това тежко положение продължава нормално от две-три седмици до няколко месеца. Постепенно пристъпите се разреждат, стават по-леки, без реприз. Тези прояви могат да се завърнат при други инфекции на горните дихателни пътища месеци, даже година след разболяването.

Как се слага диагнозата и се лекува коклюшът при дребните?

В ранните моменти на болестта слагането на диагнозата е мъчно. Това важи изключително при деца отвън проведени колективи – в множеството случаи е мъчно да се откри дали и по кое време детето е имало конткакт със инфектиран. От значително значение е наблюдението на родителитеза общото положение на детето и следене на признаците от началото на разболяването.Лабораторните резултати нямат характерна диагностична стойност. Валиден е резултатът от професионално взет материал за PCR тест.

В извънболничната помощ лекуването се организира от експерти. Новороденитеи/или неимунизирани деца до едногодишна възраст или по-големи деца с затруднения се лекуват в болнични условия.

Каква е смисъла на профилактиката на коклюш за децата?

Справянето със болестта, даже при сложена диагноза и стартирано лекуване, е дълготрайно и има своята обществена и икономическа цена.  Засегнатите деца и родителите, изключително в случай че децата са повече от едно,излизат за дълъг интервал от нормалното всекидневие (игра, учене или трудова дейност) и кръг на значими хора. Затова акцент се слага върху профилактиката.

Към профилактиката се отнясат ограниченията за ограничение на въздушно-капкови излъчени инфекции. В същото време водещото средство ограничение на възприемчивостта на организма към болестта е ваксинирането. Имунизиранетопредпазва от заболяване или прави по-леко боледуването. Имунизирането против коклюш според Българския имунизационен календар е наложително. В епидемиологична обстановка имунизационният обсег може да бъде уголемен – да вземем за пример при бременни и деца преди двумесечна възраст. Имунизациите се организират от персонален доктор, който познава противопоказанията за слагане на ваксина при всеки пациент.

В България покритието с ваксини, които подтикват отбрана от коклюш, като цяло е положително. Коклюшът в страната няма взривоопасно разпространяване. При нас следим последователно, пълзящо предаване.

 

Какво препоръчвате на родителите, с цел да могат да работят трезво със болестта коклюш?

Понеже болестта се предава от болен човек, целесъобразно е да се направи ограничение на контактите у дома и в обществото. В детските колективи ограничението се прави с всекидневен филтър.Навременното осъществяване на наложителните имунизацииможе да защищити от разболяване или да смечки тежестта на боледуването.Майките и хората, които се грижат за децата,разпознават добре всяка смяна в настроението на дребните и готовността им да откликват на внимание, да се усмихват, измененията в храненето, съня, играта или образователната им работа и държанието им при боледуване. Тези сведения могат да оказват помощ за навременното слагане на диагноза и лекуване на заболяването, изключително в групата на ненавършилите година.Заради това, че болестта визира водещо дихателната система, добре е децата да се предпазят от всяко в допълнение затрудняване на дишането –да бъдат защитени от среда, в която е запрашено от домакинство или поправки, има цигарен пушек, въздухът е засушен, както и кондензиран с изгорели автомобилни горива. Проветряването и хигиената в семейството е засилено.В картината на болестта се включва вероятен рецидив на „ магарешкото кашляне “, в случай че детето се изложи на контакт с боледуващи от други заболявания. Когато това събитие е авансово известно, е целесъобразно срещата да се избегне.Няма резултат от самолечение при коклюш. По-добре е ненужно обезпокояване на доктор, в сравнение с пропуск да се оповестят промени в признаците или общото положение. При новородените забавянето може да докара до най-тежките последствия.

Доктор Петър Николов е приключил Медицински университет Пловдив. Специалността му е Детски заболявания.

Доктор Николов има дългогодишна лечебна процедура, административен опит и работа за организацията на детското опазване на здравето в гр. Пловдив.

Професионалният му път е обвързван най-продължително с Детска клиника на ВМИ Пловдив, както и като завеждащ детските отделения във Втора поликлиника /сегашно Второ ДКЦ/ и Окръжна болница Пловдив /сегашна УМБАЛ Пловдив/.

От 2010 година работи като педиатър в ДКЦ VII в Район Южен – Пловдив.