Родители дължат издръжка на децата си и докато са студенти
Докога се заплаща прехрана на децата? Задължителна ли е издръжката на дете студент?
И.Д., София
Няма спор, че издръжката на дете е една от най-важните тематики и тя намира особено място в Семейния кодекс (СК). Тя е част и от бракоразводния развой, и от връзките сред родители и деца въобще.
В последна сметка СК определя общи правила за това кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. При това тук не става дума единствено за деца, а и за прехрана сред съпрузи, за прехрана, която дете може да дава на родител, и така нататък Семеен кодекс дефинира, че " право на прехрана има лице, което е неработоспособно и не може да се устоя от имуществото си ". Веднага по-късно се разпорежда, че размерът на издръжката се дефинира съгласно потребностите на лицето, което има право на прехрана, и опциите на лицето, което я дължи.
Определено най-вече правила има за издръжката, която родителите дължат на децата си. СК дефинира, че " всеки родител е задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ". Това значи, че и двамата родители са длъжни, даже и да са разграничени или да има бракоразвод. Нещо повече. Родителите дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си. Родителите дължат прехрана и даже когато детето е настанено отвън фамилията.
И тук стигаме до правилото, че родителите дължат прехрана освен на малолетните, само че в някои случаи и на пълнолетните си деца. Според член 144 от Семеен кодекс родителите дължат прехрана на пълнолетните си деца, в случай че учат постоянно в междинни и висши образователни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи " за планувания период на образование, до навършване на двадесетгодишна възраст при образование в приблизително и на двадесет и пет годишна възраст при образование във висше образователно заведение ". Това значи, че в случай че дете е студент на 26 или пък 30 години, то няма никакво обвързване за предоставяне на прехрана. Просто такава може да се дава единствено непринудено.
Има и още условия. На студенти до 25 години се дава прехрана единствено в случай че не могат да се устоят самите те от приходите си или от потребление на имуществото си. Ако да вземем за пример получават хиляди левове от наем или работят и получават добра заплата, то тогава не е наложително да получават и прехрана. Друго значимо изискване е родителите да могат да дават тази прехрана без особени усложнения.
Ако има правосъдно решение за заплащане на прехрана, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната прехрана би трябвало да се изплаща ежемесечно. При веселба се дължи законната рента. Всеки иск за прехрана се преглежда по реда на бързото произвеждане по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае. Според член 150 от Семеен кодекс пък " при изменение на събитията присъдената прехрана или добавката към нея може да бъде променена или прекъсната ".
Законът е постановил и че лишеният от наставнически права не се освобождава от задължението да устоя детето си. СК приказва и за още една догадка - при която има присъдена прехрана, има правосъдно решение, само че съответният родител не я заплаща. Тогава има даже наказателна отговорност.
В сегашния СК няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата.
И.Д., София
Няма спор, че издръжката на дете е една от най-важните тематики и тя намира особено място в Семейния кодекс (СК). Тя е част и от бракоразводния развой, и от връзките сред родители и деца въобще.
В последна сметка СК определя общи правила за това кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. При това тук не става дума единствено за деца, а и за прехрана сред съпрузи, за прехрана, която дете може да дава на родител, и така нататък Семеен кодекс дефинира, че " право на прехрана има лице, което е неработоспособно и не може да се устоя от имуществото си ". Веднага по-късно се разпорежда, че размерът на издръжката се дефинира съгласно потребностите на лицето, което има право на прехрана, и опциите на лицето, което я дължи.
Определено най-вече правила има за издръжката, която родителите дължат на децата си. СК дефинира, че " всеки родител е задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ". Това значи, че и двамата родители са длъжни, даже и да са разграничени или да има бракоразвод. Нещо повече. Родителите дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си. Родителите дължат прехрана и даже когато детето е настанено отвън фамилията.
И тук стигаме до правилото, че родителите дължат прехрана освен на малолетните, само че в някои случаи и на пълнолетните си деца. Според член 144 от Семеен кодекс родителите дължат прехрана на пълнолетните си деца, в случай че учат постоянно в междинни и висши образователни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи " за планувания период на образование, до навършване на двадесетгодишна възраст при образование в приблизително и на двадесет и пет годишна възраст при образование във висше образователно заведение ". Това значи, че в случай че дете е студент на 26 или пък 30 години, то няма никакво обвързване за предоставяне на прехрана. Просто такава може да се дава единствено непринудено.
Има и още условия. На студенти до 25 години се дава прехрана единствено в случай че не могат да се устоят самите те от приходите си или от потребление на имуществото си. Ако да вземем за пример получават хиляди левове от наем или работят и получават добра заплата, то тогава не е наложително да получават и прехрана. Друго значимо изискване е родителите да могат да дават тази прехрана без особени усложнения.
Ако има правосъдно решение за заплащане на прехрана, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната прехрана би трябвало да се изплаща ежемесечно. При веселба се дължи законната рента. Всеки иск за прехрана се преглежда по реда на бързото произвеждане по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае. Според член 150 от Семеен кодекс пък " при изменение на събитията присъдената прехрана или добавката към нея може да бъде променена или прекъсната ".
Законът е постановил и че лишеният от наставнически права не се освобождава от задължението да устоя детето си. СК приказва и за още една догадка - при която има присъдена прехрана, има правосъдно решение, само че съответният родител не я заплаща. Тогава има даже наказателна отговорност.
В сегашния СК няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ