Рестартът на АЕЦ "Белене": все така ненужен
Докладът за Оценка на въздействието върху околната среда на АЕЦ " Белене " от 2004 година е още настоящ съгласно властта, защото строителството било почнало в период
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Строителството на АЕЦ " Белене " не е рисково от екологична позиция, счита Нено Димов
от Дневник,22 май 2018
Кой се опасява от митинга против АЕЦ " Белене "
Митинг на " Демократична България " ще има макар опита на полицията за смяна на мястото и часа на провеждането му
22 май 2018
Има ли проблем България с нуклеарните боклуци
Европейска комисия изпрати уведомително писмо до 20 страни, с цел да желае вярно транспониране на европейските правила
20 май 2018
Призракът " Белене " се завръща
Държавно или не
18 май 2018
Готов е отчетът за построяването на АЕЦ " Белене "
Документът ще бъде импортиран до дни в Народното събрание, сподели енергийният министър Теменужка Петкова
14 май 2018
Кога Българска академия на науките споделя истината - в отчета за " Белене " или в този за популацията?
Прогнозите на учените за демографията се разминават фрапантно според от задачите
29 мар 2018
Атомният Франкенщайн
Най-скъпият енергиен план върви към рестартиране макар неналичието на вложител
16 мар 2018
7 извода от отчета на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене "
Икономическо знамение, растеж на популацията и увеличено ползване на електричество чакат България до 2040 година съгласно разкрития документ
4 яну 2018 Съживяването на плана за създаване на нуклеарна електроцентрала край Белене към този момент не е въпрос на полемики, а на време. Правителството даде явен знак, че желае да се строи такава мощ в България, а в Народното събрание единствените съперници на плана, наподобява, са депутатите от Движение за права и свободи.
Това ще бъде трети рестарт за АЕЦ-а през последните 20 години, само че въпросите към него още веднъж са същите - какъв брой ще коства построяването, кой ще го заплати, има ли изобщо потребност от плана, ценово конкурентен ли ще бъде на пазара, какъв е рискът за околната среда и хората, какво ще вършим с радиоактивните боклуци и така нататък На доста от тези въпроси отговори няма (поне публично), а на други те са повече от притеснителни.
И до момента в който митинг и контрапротест се приготвят да се срещнат по улиците на София през днешния ден, ето за какво АЕЦ " Белене " продължава да е все същата черна дупка за пари, каквато е била и до момента.
Ще заплаща ли страната?
Не би могла да не заплати
Този път няма да харчим никакви пари. Това е главната теза на държавното управление и персонално на премиера Бойко Борисов за следващото рестартиране на плана. " Няма да бъдат предоставяни държавни гаранции по плана или сключвани дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия ", съобщи и енергийният министър Теменужка Петкова. " Проектът АЕЦ " Белене " или ще бъде осъществен като пазарен, или няма да бъде осъществен - без държавни гаранции и дълготрайни контракти за изкупуване на силата ", сподели и вицепремиерът Томислав Дончев.
Политическите поръчки обаче се разграничават от експертното мнение. " Не знам да има вложител от която и да е страна в света, който би бил подготвен да осъществя нуклеарен план, без да получи гаранции за него. " Това сподели заместител генералният шеф на " Росатом " (компания, на която България поръча нуклеарното оборудване) Кирил Комаров по време на форума " Атомекспо ", който се организира на 14 и 15 май в съветския град Сочи. По думите му всеки вложител постоянно ще желае някакви гаранции. А какви тъкмо е въпрос на договаряния.
Подобно е и визията на Богомил Манчев, който посредством някогашната си компания " Риск инженеринг " беше съветник на плана " Белене " дружно с " УорлиПарсънс ", като за това двете сдружения поучиха 178 млн. евро.
Според него евентуалните китайски вложители (China National Nuclear Corporation - CNNC), за които приказва властта, са създали изследване на така наречен финансови модели с заплащането на разликата - създаваната сила да се продава посредством борсата, само че да има контракт за разлика, по който страната да заплаща обезщетения, в случай че реализирана цена е по-ниска от нужната за възвръщаемостта на инвестицията. Манчев счита още, че при обща планирана стойност от 10.5 милиарда евро (засега) на страната може да се наложи да вземе заем до 1 милиарда евро за присъединяване си в плана. По пресмятане на " Капитал " дотук за реактори, консултанти, строителство, арбитраж страната е похарчила 4.5 милиарда лева
Извън директната инвестиция страната ще има и различен голям разход - с цел да може АЕЦ " Белене " да доставя творби от нея ток, е належащо създаване на инфраструктура за близо 2 милиарда лв.. Става въпрос за построяването на две 400-киловолтови подстанции, няколко такива, работещи на по-ниско напрежение, както и електропроводите до тях, изяснява преди пет години Делян Добрев.
В настоящите планове за АЕЦ в Европа на всички места има държавна поддръжка. За унгарския " Пакш 2 ", чийто строител е същата " Росатом ", финансирането е от междудържавен заем от Русия. В Турция, където съветската корпорация работи по създаване на АЕЦ " Аккую ", разноските са за сметка на вложителя, само че страната е предоставила гаранция за твърда закрепена цена. Във Англия компанията EDF, която построява атомната централа Hinkley Point C дружно с CNNC, пък получи обезпечена цена за създаденото електричество, под която държавното управление се ангажира да я компенсира.
Наред с това като страна, подписала Виенската спогодба, България не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Ще има ли България блокиращата квота?
Да, в случай че даде доста пари
" Надявам се с активите, за които към този момент сме дали пари – съоръжение, площадка и разрешителни, да имаме блокираща квота ", сподели преди дни министър Петкова. Това значи най-малко 33.4% присъединяване в плана, или към 3.5 милиарда евро, поради актуалната сметка за нужните вложения. Самата Теменужка Петкова обаче неведнъж е казвала, че изхарчените до момента средства по плана от страната са 3 милиарда лв., което би осигурило дял от 15-16%. Това или значи, че страната ще си калкулира по различен метод присъединяване (вдигайки цената на активите си), или ще даде още пари.
Кой ще е вложителят?
Който и да е, ще има потребност от Русия
Официално последните дейности на държавното управление се изясняват със декларирания от Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC) капиталов интерес към плана АЕЦ " Белене ". Това стана по време на провелата се предходната седмица среща със заместител министър-председателя Томислав Дончев. През последните дни обаче тезата стартира да се трансформира.
Енергийният министър Теменужка Петкова сподели, че към плана с изключение на от Китай интерес имало още от Areva и Framatom, която се управлява от френската EDF. При визитата си в Сочи пък президентът Румен Радев непосредствено съобщи, че съживяването на АЕЦ " Белене " допуска и съветско присъединяване.
" Ако АЕЦ " Белене " бъде издигнат, ще е с съветски реактори, тъй като сме си ги купили ", сподели и вицепремиерът Дончев. Но тази позиция се разграничава от мнението на ръководителя на Българския енергиен конгрес Иван Хиновски, съгласно който ползата на китайците се базира на опцията да употребяват свои реактори вместо съветските. Същото твърди и Йордан Йорданов, някогашен шеф на АЕЦ " Козлодуй ".
Тоест, в случай че желаеме да имаме изгода от актуалните си реактори, ще би трябвало да дойдат руснаците под някаква форма (било то като подизпълнители или като консултанти или строители).
Колко ще коства електрическата енергия?
Неконкурентно доста
Влизането на вложител ще е още по-трудно, защото цената на електрическата енергия от " Белене " ще е по-висока от пазарната. Изключително противоречивият разбор на Българска академия на науките сподели, че финансова жизнеспособност може да се реализира единствено при невъзможната композиция от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях да вземем за пример е нарастване на популацията. Друг е цената на тока - с цел да се възстановят вложенията, цената на електрическата енергия от АЕЦ " Белене " би трябвало бъде най-малко 80 евро за мегаватчас.
Според калкулации на проф. Христо Василев обаче, който е измежду създателите на " Стратегия за развиването на енергетиката в България до 2030 година ", цената на електрическата енергия ще е най-малко на половина по-ниска. Конкретно тази от възобновими източници ще се намали неколкократно - до към 30 евро за мегаватчас през 2030 година заради фрапантното поевтиняване и рационализиране на технологиите. Това съгласно Василев значи, че в случай че нуклеарната централа бъде издигната за сметка на нови зелени централи, акумулатори за предпазване на силата и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението, българските консуматори ще заплащат годишно за електрическа енергия с 800 млн. евро повече.
Екологична ли е АЕЦ " Белене "?
Трудно е да се каже
" Строителството на АЕЦ " Белене " не е екологична опасност ", съобщи министърът на околната среда и водите Нено Димов, обяснявайки, че има всички нужни документи, които могат да подсигуряват екологичната сигурност на градежа. За АЕЦ " Белене " в действителност е правена Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), само че през далечната 2004 година Формално управляващите настояват, че отчетът не е с изминал период, тъй като строителството на процедура било почнало - имало е първи копки. Това обаче може да бъде атакувано в съда, защото самият план ще претърпи смяна според от това кой ще бъде стратегическият вложител и поради новите европейски условия към такива планове, влезнали в действие след повредата в АЕЦ " Фукушима ".
Има ли лиценз за строителството?
Наполовина
Един от доводите, които управниците акцентират в поддръжка на АЕЦ " Белене ", е, че планът към този момент е лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране - развой, който другояче лишава години. Това обаче не е напълно правилно.
Лицензионният развой е стигнал доникъде - издадено е позволение за избор на площадка и са издадени позволения за планиране на първи и втори блок на централата, само че няма утвърждения на целия механически план. Заявление за такова е подадено през април 2008 година, само че процесът по оценка стопира през 2012 година, когато Народното събрание приключи дейностите по плана " Белене ". В случай на обновяване на плана лицензионното произвеждане пред Агенцията за нуклеарно контролиране ще би трябвало да продължи от последния стадий, до който е стигнало – оценка на техническия план. При това след привеждането му в сходство с измененията в настоящото законодателство.
Според някогашния шеф на АЕЦ " Козлодуй " Йорданов по-късно има и още едно условие - на Румъния би трябвало да бъде показан повсеместен лицензиран план за нуклеарна централа, с цел да може тя да си извърши лична оценка на въздействието на околната среда.
Ще има ли нужда от централата?
Силно подозрително
Въпреки че от 20 години от време на време се приказва по какъв начин без АЕЦ " Белене " в България може да има дефицит на електрическа енергия, това в никакъв случай не се е случвало. Напук на растежа на Брутният вътрешен продукт потреблението на ток понижа през годините както поради преструктурирането на промишлеността, по този начин и поради енергийната успеваемост и новите технологии. Прогнозите за бъдещето също не могат да бъдат еднопосочни. В отчета на Българска академия на науките за " Белене " се споделя, че ще има дефицит на ток към 2040 година, като един от претекстовете за това е, че не се планува сериозна смяна в броя на популацията. Друг отчет на академията обаче предвижда, че тогава българите ще са най-малко с една пета по-малко.
Фактор са и възобновимите енергийни източници, които поради условията на Европейски Съюз и непрекъснато намаляващите разноски ще играят все по-голяма роля в бъдеще. Очакванията са, че поради всеобщото им потребление на местен принцип в композиция с устройства за предпазване опциите за експорт на електрическа енергия в района мощно ще се лимитират.
Не на последно място, енергийната система на бъдещето би трябвало да е гъвкава и да се трансформира бързо съгласно потребностите. Само че АЕЦ " Белене " ще разполага с два огромни енергоблока по 1000 мВт, които би трябвало да работят непрекъснато на оптимално натоварване по софтуерни и стопански аргументи.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Строителството на АЕЦ " Белене " не е рисково от екологична позиция, счита Нено Димов
от Дневник,22 май 2018
Кой се опасява от митинга против АЕЦ " Белене "
Митинг на " Демократична България " ще има макар опита на полицията за смяна на мястото и часа на провеждането му
22 май 2018
Има ли проблем България с нуклеарните боклуци
Европейска комисия изпрати уведомително писмо до 20 страни, с цел да желае вярно транспониране на европейските правила
20 май 2018
Призракът " Белене " се завръща
Държавно или не
18 май 2018
Готов е отчетът за построяването на АЕЦ " Белене "
Документът ще бъде импортиран до дни в Народното събрание, сподели енергийният министър Теменужка Петкова
14 май 2018
Кога Българска академия на науките споделя истината - в отчета за " Белене " или в този за популацията?
Прогнозите на учените за демографията се разминават фрапантно според от задачите
29 мар 2018
Атомният Франкенщайн
Най-скъпият енергиен план върви към рестартиране макар неналичието на вложител
16 мар 2018
7 извода от отчета на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене "
Икономическо знамение, растеж на популацията и увеличено ползване на електричество чакат България до 2040 година съгласно разкрития документ
4 яну 2018 Съживяването на плана за създаване на нуклеарна електроцентрала край Белене към този момент не е въпрос на полемики, а на време. Правителството даде явен знак, че желае да се строи такава мощ в България, а в Народното събрание единствените съперници на плана, наподобява, са депутатите от Движение за права и свободи.
Това ще бъде трети рестарт за АЕЦ-а през последните 20 години, само че въпросите към него още веднъж са същите - какъв брой ще коства построяването, кой ще го заплати, има ли изобщо потребност от плана, ценово конкурентен ли ще бъде на пазара, какъв е рискът за околната среда и хората, какво ще вършим с радиоактивните боклуци и така нататък На доста от тези въпроси отговори няма (поне публично), а на други те са повече от притеснителни.
И до момента в който митинг и контрапротест се приготвят да се срещнат по улиците на София през днешния ден, ето за какво АЕЦ " Белене " продължава да е все същата черна дупка за пари, каквато е била и до момента.
Ще заплаща ли страната?
Не би могла да не заплати
Този път няма да харчим никакви пари. Това е главната теза на държавното управление и персонално на премиера Бойко Борисов за следващото рестартиране на плана. " Няма да бъдат предоставяни държавни гаранции по плана или сключвани дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия ", съобщи и енергийният министър Теменужка Петкова. " Проектът АЕЦ " Белене " или ще бъде осъществен като пазарен, или няма да бъде осъществен - без държавни гаранции и дълготрайни контракти за изкупуване на силата ", сподели и вицепремиерът Томислав Дончев.
Политическите поръчки обаче се разграничават от експертното мнение. " Не знам да има вложител от която и да е страна в света, който би бил подготвен да осъществя нуклеарен план, без да получи гаранции за него. " Това сподели заместител генералният шеф на " Росатом " (компания, на която България поръча нуклеарното оборудване) Кирил Комаров по време на форума " Атомекспо ", който се организира на 14 и 15 май в съветския град Сочи. По думите му всеки вложител постоянно ще желае някакви гаранции. А какви тъкмо е въпрос на договаряния.
Подобно е и визията на Богомил Манчев, който посредством някогашната си компания " Риск инженеринг " беше съветник на плана " Белене " дружно с " УорлиПарсънс ", като за това двете сдружения поучиха 178 млн. евро.
Според него евентуалните китайски вложители (China National Nuclear Corporation - CNNC), за които приказва властта, са създали изследване на така наречен финансови модели с заплащането на разликата - създаваната сила да се продава посредством борсата, само че да има контракт за разлика, по който страната да заплаща обезщетения, в случай че реализирана цена е по-ниска от нужната за възвръщаемостта на инвестицията. Манчев счита още, че при обща планирана стойност от 10.5 милиарда евро (засега) на страната може да се наложи да вземе заем до 1 милиарда евро за присъединяване си в плана. По пресмятане на " Капитал " дотук за реактори, консултанти, строителство, арбитраж страната е похарчила 4.5 милиарда лева
Извън директната инвестиция страната ще има и различен голям разход - с цел да може АЕЦ " Белене " да доставя творби от нея ток, е належащо създаване на инфраструктура за близо 2 милиарда лв.. Става въпрос за построяването на две 400-киловолтови подстанции, няколко такива, работещи на по-ниско напрежение, както и електропроводите до тях, изяснява преди пет години Делян Добрев.
В настоящите планове за АЕЦ в Европа на всички места има държавна поддръжка. За унгарския " Пакш 2 ", чийто строител е същата " Росатом ", финансирането е от междудържавен заем от Русия. В Турция, където съветската корпорация работи по създаване на АЕЦ " Аккую ", разноските са за сметка на вложителя, само че страната е предоставила гаранция за твърда закрепена цена. Във Англия компанията EDF, която построява атомната централа Hinkley Point C дружно с CNNC, пък получи обезпечена цена за създаденото електричество, под която държавното управление се ангажира да я компенсира.
Наред с това като страна, подписала Виенската спогодба, България не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Ще има ли България блокиращата квота?
Да, в случай че даде доста пари
" Надявам се с активите, за които към този момент сме дали пари – съоръжение, площадка и разрешителни, да имаме блокираща квота ", сподели преди дни министър Петкова. Това значи най-малко 33.4% присъединяване в плана, или към 3.5 милиарда евро, поради актуалната сметка за нужните вложения. Самата Теменужка Петкова обаче неведнъж е казвала, че изхарчените до момента средства по плана от страната са 3 милиарда лв., което би осигурило дял от 15-16%. Това или значи, че страната ще си калкулира по различен метод присъединяване (вдигайки цената на активите си), или ще даде още пари.
Кой ще е вложителят?
Който и да е, ще има потребност от Русия
Официално последните дейности на държавното управление се изясняват със декларирания от Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC) капиталов интерес към плана АЕЦ " Белене ". Това стана по време на провелата се предходната седмица среща със заместител министър-председателя Томислав Дончев. През последните дни обаче тезата стартира да се трансформира.
Енергийният министър Теменужка Петкова сподели, че към плана с изключение на от Китай интерес имало още от Areva и Framatom, която се управлява от френската EDF. При визитата си в Сочи пък президентът Румен Радев непосредствено съобщи, че съживяването на АЕЦ " Белене " допуска и съветско присъединяване.
" Ако АЕЦ " Белене " бъде издигнат, ще е с съветски реактори, тъй като сме си ги купили ", сподели и вицепремиерът Дончев. Но тази позиция се разграничава от мнението на ръководителя на Българския енергиен конгрес Иван Хиновски, съгласно който ползата на китайците се базира на опцията да употребяват свои реактори вместо съветските. Същото твърди и Йордан Йорданов, някогашен шеф на АЕЦ " Козлодуй ".
Тоест, в случай че желаеме да имаме изгода от актуалните си реактори, ще би трябвало да дойдат руснаците под някаква форма (било то като подизпълнители или като консултанти или строители).
Колко ще коства електрическата енергия?
Неконкурентно доста
Влизането на вложител ще е още по-трудно, защото цената на електрическата енергия от " Белене " ще е по-висока от пазарната. Изключително противоречивият разбор на Българска академия на науките сподели, че финансова жизнеспособност може да се реализира единствено при невъзможната композиция от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях да вземем за пример е нарастване на популацията. Друг е цената на тока - с цел да се възстановят вложенията, цената на електрическата енергия от АЕЦ " Белене " би трябвало бъде най-малко 80 евро за мегаватчас.
Според калкулации на проф. Христо Василев обаче, който е измежду създателите на " Стратегия за развиването на енергетиката в България до 2030 година ", цената на електрическата енергия ще е най-малко на половина по-ниска. Конкретно тази от възобновими източници ще се намали неколкократно - до към 30 евро за мегаватчас през 2030 година заради фрапантното поевтиняване и рационализиране на технологиите. Това съгласно Василев значи, че в случай че нуклеарната централа бъде издигната за сметка на нови зелени централи, акумулатори за предпазване на силата и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението, българските консуматори ще заплащат годишно за електрическа енергия с 800 млн. евро повече.
Екологична ли е АЕЦ " Белене "?
Трудно е да се каже
" Строителството на АЕЦ " Белене " не е екологична опасност ", съобщи министърът на околната среда и водите Нено Димов, обяснявайки, че има всички нужни документи, които могат да подсигуряват екологичната сигурност на градежа. За АЕЦ " Белене " в действителност е правена Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), само че през далечната 2004 година Формално управляващите настояват, че отчетът не е с изминал период, тъй като строителството на процедура било почнало - имало е първи копки. Това обаче може да бъде атакувано в съда, защото самият план ще претърпи смяна според от това кой ще бъде стратегическият вложител и поради новите европейски условия към такива планове, влезнали в действие след повредата в АЕЦ " Фукушима ".
Има ли лиценз за строителството?
Наполовина
Един от доводите, които управниците акцентират в поддръжка на АЕЦ " Белене ", е, че планът към този момент е лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране - развой, който другояче лишава години. Това обаче не е напълно правилно.
Лицензионният развой е стигнал доникъде - издадено е позволение за избор на площадка и са издадени позволения за планиране на първи и втори блок на централата, само че няма утвърждения на целия механически план. Заявление за такова е подадено през април 2008 година, само че процесът по оценка стопира през 2012 година, когато Народното събрание приключи дейностите по плана " Белене ". В случай на обновяване на плана лицензионното произвеждане пред Агенцията за нуклеарно контролиране ще би трябвало да продължи от последния стадий, до който е стигнало – оценка на техническия план. При това след привеждането му в сходство с измененията в настоящото законодателство.
Според някогашния шеф на АЕЦ " Козлодуй " Йорданов по-късно има и още едно условие - на Румъния би трябвало да бъде показан повсеместен лицензиран план за нуклеарна централа, с цел да може тя да си извърши лична оценка на въздействието на околната среда.
Ще има ли нужда от централата?
Силно подозрително
Въпреки че от 20 години от време на време се приказва по какъв начин без АЕЦ " Белене " в България може да има дефицит на електрическа енергия, това в никакъв случай не се е случвало. Напук на растежа на Брутният вътрешен продукт потреблението на ток понижа през годините както поради преструктурирането на промишлеността, по този начин и поради енергийната успеваемост и новите технологии. Прогнозите за бъдещето също не могат да бъдат еднопосочни. В отчета на Българска академия на науките за " Белене " се споделя, че ще има дефицит на ток към 2040 година, като един от претекстовете за това е, че не се планува сериозна смяна в броя на популацията. Друг отчет на академията обаче предвижда, че тогава българите ще са най-малко с една пета по-малко.
Фактор са и възобновимите енергийни източници, които поради условията на Европейски Съюз и непрекъснато намаляващите разноски ще играят все по-голяма роля в бъдеще. Очакванията са, че поради всеобщото им потребление на местен принцип в композиция с устройства за предпазване опциите за експорт на електрическа енергия в района мощно ще се лимитират.
Не на последно място, енергийната система на бъдещето би трябвало да е гъвкава и да се трансформира бързо съгласно потребностите. Само че АЕЦ " Белене " ще разполага с два огромни енергоблока по 1000 мВт, които би трябвало да работят непрекъснато на оптимално натоварване по софтуерни и стопански аргументи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ