Докладът за одобряване на десетгодишният план на „Булгартрансгаз“ за развитие

Докладът за одобрение на десетгодишният проект на „ Булгартрансгаз “ за развиване на мрежите ще бъде подложен през днешния ден на публично разискване в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Газовото сдружение разгласява на електронната си страница документът още през месец април.

В развой на създаване сега на територията на страната са газопроводните отклонения: Разлог – Банско, газопроводно отклоняване Панагюрище – Пирдоп, газопроводно отклоняване до Свищов, както и газопроводно отклоняване с автоматизирана газорегулираща станция (АГРС) до Сопот и Хисаря, което в стадий на проучвателни действия. Това се показва в десетгодишният проект, подложен на разбор от работната група на енергийния регулатор. Освен това специалистите проучват и плановете за „ газов хъб Балкан “, междусистемните газови връзки, опциите за развиване на газопреносната и газотранспортна инфраструктура.

В отчетът си работната група към енергийния регулатор прави малко ревю и разбор на наличието на проекта, в това число и на желанията за реализиране на заложените планове, а също и на финансово-икономическото положение на сдружението.

Според 10-годишния проект при реализация на плановете за нова газова инфраструктура България ще извърши стандарта за инфраструктура през 2022 година, се показва в отчета. С цел реализиране на стандарта за инфраструктура са планувани няколко съществени плана, план за модернизиране, рехабилитация и уголемение на съществуващата газопреносна инфраструктура (включително рационализация на компресорни станции), планове за създаване на междусистемни газови връзки със прилежащите страни и на връзки сред националната газопреносна мрежа и газопреносната мрежа за директен транспорт на природен газ и план за уголемение на ПГХ „ Чирен” и/или за ново газохранилище.

На последващо място се цели обезпечаване на опция за развиване на конкурентен пазар и за диверсификация на източниците и пътищата за доставка на природен газ и в следствие по-голяма енергийна самостоятелност. В този случай става въпрос и за опция за реализиране на локална търговия със синьо гориво.

Също по този начин обаче и за основаване на районна газова борса, в това число спот пазар, посредством създаване на нужните уреди за свързване на съществуващата газопреносна инфраструктура с бъдещите трансевропейски газови коридори и с плановете от Южния газов кулоар - Трансанадолски газопровод (TANAP), Трансадриатически газопровод (TAP), както и други паневропейски планове, които плануват да обезпечат диверсификация на източниците на доставка на природен газ и газотранспортните направления за Европа.

Гарантирането на сигурността на доставките на природен газ за страната ще се реализира посредством: вложения в създаване на междусистемни връзки за обезпечаване на съгласуваност с други газопреносни мрежи и вложения за разширение на подземното вместилище за запазване на природен газ, както във връзка с оборудванията за рандеман и нагнетяване, по този начин и на опциите за запазване на по-голям размер природен газ, показват от работната група.

Друга съществена цел е обезпечаване на достъп до природен газ на нови общини и на нови крайни консуматори, което ще способства за възстановяване на екологията, качеството на живот, енергийната успеваемост.

Предвид дълготрайния интервал на обмисляне на вложенията, включването на планове, за които в сегашния миг не е взето дефинитивно капиталово решение, както и на планове, чието развиване е обвързвано с осъществяване на други интернационалните планове в газовия бранш, проектът е структуриран в 3 съществени групи, показват още специалистите от енергийния регулатор. Първата част касае плановете до 2020 година, включително Инвестиционна стратегия за реализирането им.

Така да вземем за пример годишната стратегия за вложения за 2018 година е в размер на 154 867 хиляди лева, от които за създаване на нови обекти – 23 240 хиляди лева

За 2019 година тя е в размер от 160 258 хиляди лева, измежду които за нови обекти – 52 576 хиляди лева, а за 2020 година - 143 638 хиляди лева, от които за строителство на нови обекти 25 207 хиляди лева
За газопреносната мрежа за директен транспорт да вземем за пример още през актуалната 2018 година са планувани вложения от 14 210 хиляди лева
В показаната капиталова стратегия за интервала 2021-2027 година най-вече инвестиции са заложени за 2021 година - 117 750 хиляди лева, които главно ще са ориентирани в националната газопреносна мрежа и тази за директен транспорт – над 40 млн. лева и близо 23 млн. лева надлежно, както и за създаване на нови обекти – над 23 млн. лева

В документът се преглежда и пазарът на природен газ в района. Основни условия, свързани с българския пазар са съществуването на един главен източник за доставки на природен газ – Руската Федерация и незначителния локален рандеман, което дефинира високата взаимозависимост от един единствен снабдител, установяват специалистите.

Другата констатация също е от дълго време позната и тя се отнася за това, че към 2018 година липсва нужната инфраструктура – междусистемни връзки, надлежно достъп до терминали за импорт на полутечен природен газ, посредством които да се диверсифицират газовите доставки за страната. Този проблем стои и пред редица други страни в района и е основна причина за ускореното създаване на плануваните нови междусистемни връзки на България с Турция, Гърция и Сърбия, доизграждането на инфраструктурата с Румъния и свързаността със значими трансграничните планове, както и плановете от „ Южен газов кулоар “.

„ Булгартрансгаз “ ЕАД дефинира основаването на газоразпределителен център в България – хъб „ Балкан “, като план, който значително ще повлияе върху газовия пазар.

В този подтекст в отчета се разказват и опциите за различни доставки на газ от Азербайджан, разширението на газохранилището в Чирен.
Друг значим миг за застраховане на енергийната сигурност е подписаният през юли 2017 година, Меморандум за съгласие по отношение на реализацията на Вертикалния газов кулоар сред „ Булгартрансгаз” ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния), имащ за цел анализирането на опцията за създаване на нужната газопреносна инфраструктура, осигуряваща двупосочен транспорт на природен газ до директните страни и до европейския пазар от Гърция през България и Румъния до Унгария.

„ Булгартрансгаз “ ЕАД показва, че реализирането на плануваните в страната и района инфраструктурни планове ще доведат до постоянна интеграция на газовия пазар, ще обезпечат съгласуваност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улеснят достъпа до източниците от Южния газов кулоар. Ще бъдат основани и удобни условия за диверсификация и надлежно понижаване на енергийната взаимозависимост.

В отчетът си специалистите от регулаторът също залагат на описанието и на всички основни планове – районен газов хъб „ Балкан “, Eastring – България, уголемение на газопреносната инфраструктура в сектора на българо-турската до българо-гръцката граница, междусистемните газови връзки.

В интервала 21 юли – 21 август 2017 година „ Булгартрансгаз” ЕАД извърши пазарно изследване по отношение на търсенето на прибавен (нов) потенциал, Open Season, Фаза 1 (необвързващи прогнози за търсенето на прибавен потенциал към/от прилежащите пазарни зони), на планове за развиване и уголемение на газопреносната инфраструктура към всички прилежащи пазарни зони. В резултат на получените поръчки е разпознато неангажиращо, планирано търсене на прибавен потенциал в посока от България към Сърбия с входна точка Турция и начален интервал, деклариран от ползвателите - газова година 2019/2020. Максималният дневен потенциал, който е деклариран на входната точка от Турция е 567,84 GWh/d. Максималният дневен потенциал, който е деклариран на българо-сръбската граница е 357,672 GWh/d. С реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз “ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се реализира: сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за прилежащите балкански страни и района и разкриване на спомагателни висококвалифицирани работни места. Проектът е в ранна фаза на развиване. Посочената последна дата за въвеждане в употреба на всички подобекти е на база приключени систематизирани предварителни (прединвестиционни) изследвания за „ Разширение на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз” ЕАД в сектора от българо-турската граница до българо-сръбската граница “, които са признати. Очакваната година на въвеждане в употреба на всички подобекти е 2022 година

Подборно са разказани и междусистемните газови връзки със прилежащите страни, както и на опцията за уголемение на газохранилището в Чирен.

Описват се и най-важните планове все още в страната. Така да вземем за пример сега са в развой на създаване следните газопроводни отклонения: Разлог – Банско, газопроводно отклоняване Панагюрище – Пирдоп, газопроводно отклоняване до Свищов, както и газопроводно отклоняване с автоматизирана газорегулираща станция (АГРС) до Сопот и Хисаря, което в стадий на проучвателни действия.

В документът се разяснява и финансово-икономическото положение на сдружението поради амбициозните планове..

Общата конструкция на приходите включва чисти доходи от продажби и финансови доходи. Общият размер на осъществените доходи от сдружението за 2017 година възлиза на 370 438 хиляди лева, като е регистрирано нарастване по отношение на 2016 година от 7,67% или 26 378 хиляди лева

Както излиза наяве от оповестените данни приходите от транспорт на природен газ по националната газопреносна мрежа през 2017 г- са в размер от 70 584 хиляди лева, при 60 404 хиляди лева година по-рано. Това е растеж от 16,85 %.

Приходите от директен транспорт понижават, въпреки и едва – с минус 0,08 % или до 207 378 хиляди лева при 207 547 хиляди лева през предходната година.

През 2017 година са осъществени доходи от балансиране в размер на 6926 хиляди лева, които са вследствие на изискванията по подписани нови контракти за транспорт на природен газ, по отношение на прелюдия от 01.10.2017 година входно-изходен тарифен модел. Относителният дял на тези доходи е 1,91% от чистите доходи от продажби.

Другите доходи от активността, които съставляват 3,22% от чистите доходи от продажби, са се нараснали с 6796 хиляди лева през 2017 година по отношение на регистрираните през 2016 година, което се дължи главно на по-високите доходи от финансиране.

В общия размер доходи от активността на сдружението са включени и финансовите доходи, които понижават с 37,88% по отношение на регистрираните през 2016 година или с 4771 хиляди лева Намалението се дължи на по-ниските доходи от лихви през 2017 година, заради понижаване на лихвените равнища на банковия пазар, както и на регистрираните по-малко доходи от смяна на валутни и курсови разлики през 2017 година Приходите от валутни курсови разлики не съставляват действителен паричен доход, а счетоводно записване на изменението на цената на наличните парични средства във валута, което е вследствие на смяна на курса на $. Преизчислението се прави в края на всеки месец, за правилно показване на левовата равноценност на валутните средства.

Оперативните разноски на „ Булгартрансгаз “ ЕАД за 2017 година са с 12 870 хиляди лева или с 4,92% повече спрямо регистрираните през 2016 година Увеличението на оперативните разноски се дължи на нарастването, както на софтуерните разноски с 7459 хиляди лева (12,24%), по този начин и на разноските по стопански детайли с 5411 хиляди лева (2,70%), като се изключи разноските за външни услуги, които понижават спрямо 2016 година

Десетгодишният проект на " Булгартрансгаз " и Докладът на специалистите от КЕВР могат да бъдат прочетени на: http://www.dker.bg/calendar/101/171-na-05-07-2018-g-ot-10-15-chasa-v-sgradata-na-kevr-bul-knyaz-al-dondukov-8-10-et-4-sche-se-provede-obschestveno-obszhdane-na-doklad-za-odobryavane-na-desetgodishen-plan-za-razvitie-na-mrezhite-na-bulgartransgaz-ead-za-perioda-2018-2027-g.html