7 извода от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"
Докладът на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене " повдига повече въпроси, в сравнение с дава отговори.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
АЕЦ " Белене ": повече въпроси, в сравнение с отговори
Остава заплахата след изхарчените до момента 3 милиарда лева да потънат още 17 милиарда лв.
24 ное 2017
Една трета спад в потреблението на ток плануват специалисти
Четири браншови организации показаха собствен план за енергийна тактика до 2030 година
22 ное 2017
Държавата няма да влага повече средства в " Белене ", твърди Теменужка Петкова
Зад оптимизма на отрасловия министър личат съществени планове на ръководещите да опитат да съживят плана
19 ное 2017
Какво споделиха и какво разбрахме за АЕЦ " Белене "
Българска академия на науките залага огромно количество " в случай че " -та пред заключението за жизнеспособността на нуклеарния план
18 ное 2017 След близо двумесечно отсрочване, секретният отчет на Българска академия на науките за бъдещето на българската енергетика и реализацията на АЕЦ " Белене " към този момент е обществен. Усещането, че нещо към момента се крие обаче е осезаемо, защото по-рано бе казано, че отчетът надвишава 1000 стр., а в този момент са оповестени едвам 370 страници.
Несъмнено занапред ще се вършат мнения на анализите и прогнозите, ще се дискутира кое е допустимо и кое не. " Капитал " към този момент прегледа предварителната версия на отчета, както и стилизираната публична такава, в която изводите се различаваха фрапантно.
Сега обръщаме внимание на някои от най-странните и непредвидени обстоятелства, които се съдържат в отчета на Българска академия на науките:
1. Авторите са анонимни
Всеки сериозен теоретичен отчет или разбор показва на видно място своите създатели. Анонимността в научните среди е изцяло неприемлива, защото слага под подозрение изложените изказвания. Прословутият отчет на Българска академия на науките за " Изготвяне на Национална тактика в региона на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката) ", включващ разбор на опцията планът " АЕЦ Белене " да бъде осъществен на пазарен принцип, обаче няма нито един очевиден създател. Единственото име, което попада там е това на координатора - проф. Александър Тасев. Така не може да се разбере кой тъкмо академик е извел съответните изказвания за другите оценени области.
2. Нова икономическа рецесия няма да има
Всички сюжети за икономическото развиване на България плануват растеж забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт. Дори така наречен вид на невисок напредък, при който се споделя, че " ще се резервира настоящето състояние на нещата ", е заложено действителните темпове на напредък на българската стопанска система да бъдат 2.5-3% годишно в интервала до 2040-а. Вариантът с сдържан напредък " дава обещание " 3-4 растеж на Брутният вътрешен продукт всяка година. Да заложиш сходен непрестанен растеж за 23-годишен интервал е съществено оптимистично съмнение, което надвишава даже очакванията на ГЕРБ.
3. Населението на страната няма да понижава
Въпреки че през последните години наклонността за понижаване на популацията на България е ясно изразена, а всички прогнози за бъдещето не демонстрират благоприятни условия за поврат, в отчета на Българска академия на науките демографски проблем на процедура няма. " В резултат от съвкупното деяние на посочените фактори, получаваме нарастване през 2040 година с към 300 000 души на популацията по отношение на 2015 година (при разновидността на висок растеж), или възобновяване на нивото от 2015 година (при разновидността на сдържан растеж), или понижаване на популацията с към 300 000 души през 2040 година (при разновидността на невисок растеж) ", пишат учените. За съпоставяне анализите на Национален статистически институт и Организация на обединените нации сочат най-малко 1 млн. души по-малко през 2040 година по отношение на 2015-а - нещо, което наподобява напълно действително на фона на рекордно ниската раждаемост през 2017 година.
4. Ще харчим ток колкото европейците, само че няма да имаме техните приходи
Според отчета България се чака да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което " основава условия за повишаване на производството на електрическа сила ". При все това данните от същия този отчет а последните 20 година не демонстрират да има някаква наклонност към доближаване на електропотреблението у нас и на запад. Нещо повече - България има най-енергийно интензивната стопанска система в Европейски Съюз, заради което се чака в бъдеще да използваме по-малко сила (благодарение на новите технологии и енергийната ефективност) за основаването на 1000 евро от Брутният вътрешен продукт в сравнение с в този момент. Противното би означавало, че ще ставаме все по-енергийно интензивни, надлежно неконкурентни, на другите страни.
5. АЕЦ " Белене " към момента не е лицензиран
При представянето на отчета на Българска академия на науките през ноември 2017 година министърът на енергетиката Теменужка Петкова посочи като аргумент в поддръжка на АЕЦ " Белене " това, че планът към този момент е лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране - развой, който лишава години. От оповестените в този момент текстове обаче напълно ясно се вижда, че лицензионният развой е стигнал доникъде. Издадено е позволение за избор на площадка (декември 2004 г.), има заповед за одобрение на площадка " Белене " (декември 2006 г.) и са издадени позволения за планиране на 1-ви и 2-ри блок на централата (май-юни 2007 г.). През април 2008 година е подадено заявление за одобрение на техническия план, само че преди този момент да се случи, през 2012 година, Народното събрание приключва дейностите по плана " Белене ".
" В случай на обновяване на плана по съответния ред, лицензионното произвеждане пред АЯР може да продължи от последния стадий, до който е стигнало – оценка на техническия план, след привеждане в сходство с относими промени в настоящото законодателство ", написа в отчета.
6. Нужна е нова нотификация от Европейска комисия
Друг аргумент за възобновяването на плана АЕЦ " Белене " е, че за него има получено утвърждение от Европейската комисия, което е изразено в мнение 5860 от 07.12.2007 година. Само че в отчета на Българска академия на науките е записано, че Европейска комисия би трябвало да бъде известена още веднъж по реда на изброените механизми. Причината е Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 година, по отношение на нотифицирането до Комисията на капиталовите планове в региона на енергийната инфраструктура. Той се ползва за планове, които са с към този момент почнали действия по създаване или извеждане от употреба, или за които е взето дефинитивно капиталово решение.
7. Държавата би трябвало да заплаща за нуклеарната сигурност
Според отчета България, като страна, подписала Виенската спогодба, не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Наред с това в отчета написа още, че: " Независимо от осъществените експертизи и оценки на техническия план на АЕЦ " Белене ", осъществени в интервала 2008-2012 година, вероятно обновяване на дейностите по този план ще изисква спомагателна оценка за сходство на плана с Наредбата за обезпечаване на сигурността на нуклеарните централи, призната на 21.09.2016 г ".
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
АЕЦ " Белене ": повече въпроси, в сравнение с отговори
Остава заплахата след изхарчените до момента 3 милиарда лева да потънат още 17 милиарда лв.
24 ное 2017
Една трета спад в потреблението на ток плануват специалисти
Четири браншови организации показаха собствен план за енергийна тактика до 2030 година
22 ное 2017
Държавата няма да влага повече средства в " Белене ", твърди Теменужка Петкова
Зад оптимизма на отрасловия министър личат съществени планове на ръководещите да опитат да съживят плана
19 ное 2017
Какво споделиха и какво разбрахме за АЕЦ " Белене "
Българска академия на науките залага огромно количество " в случай че " -та пред заключението за жизнеспособността на нуклеарния план
18 ное 2017 След близо двумесечно отсрочване, секретният отчет на Българска академия на науките за бъдещето на българската енергетика и реализацията на АЕЦ " Белене " към този момент е обществен. Усещането, че нещо към момента се крие обаче е осезаемо, защото по-рано бе казано, че отчетът надвишава 1000 стр., а в този момент са оповестени едвам 370 страници.
Несъмнено занапред ще се вършат мнения на анализите и прогнозите, ще се дискутира кое е допустимо и кое не. " Капитал " към този момент прегледа предварителната версия на отчета, както и стилизираната публична такава, в която изводите се различаваха фрапантно.
Сега обръщаме внимание на някои от най-странните и непредвидени обстоятелства, които се съдържат в отчета на Българска академия на науките:
1. Авторите са анонимни
Всеки сериозен теоретичен отчет или разбор показва на видно място своите създатели. Анонимността в научните среди е изцяло неприемлива, защото слага под подозрение изложените изказвания. Прословутият отчет на Българска академия на науките за " Изготвяне на Национална тактика в региона на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката) ", включващ разбор на опцията планът " АЕЦ Белене " да бъде осъществен на пазарен принцип, обаче няма нито един очевиден създател. Единственото име, което попада там е това на координатора - проф. Александър Тасев. Така не може да се разбере кой тъкмо академик е извел съответните изказвания за другите оценени области.
2. Нова икономическа рецесия няма да има
Всички сюжети за икономическото развиване на България плануват растеж забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт. Дори така наречен вид на невисок напредък, при който се споделя, че " ще се резервира настоящето състояние на нещата ", е заложено действителните темпове на напредък на българската стопанска система да бъдат 2.5-3% годишно в интервала до 2040-а. Вариантът с сдържан напредък " дава обещание " 3-4 растеж на Брутният вътрешен продукт всяка година. Да заложиш сходен непрестанен растеж за 23-годишен интервал е съществено оптимистично съмнение, което надвишава даже очакванията на ГЕРБ.
3. Населението на страната няма да понижава
Въпреки че през последните години наклонността за понижаване на популацията на България е ясно изразена, а всички прогнози за бъдещето не демонстрират благоприятни условия за поврат, в отчета на Българска академия на науките демографски проблем на процедура няма. " В резултат от съвкупното деяние на посочените фактори, получаваме нарастване през 2040 година с към 300 000 души на популацията по отношение на 2015 година (при разновидността на висок растеж), или възобновяване на нивото от 2015 година (при разновидността на сдържан растеж), или понижаване на популацията с към 300 000 души през 2040 година (при разновидността на невисок растеж) ", пишат учените. За съпоставяне анализите на Национален статистически институт и Организация на обединените нации сочат най-малко 1 млн. души по-малко през 2040 година по отношение на 2015-а - нещо, което наподобява напълно действително на фона на рекордно ниската раждаемост през 2017 година.
4. Ще харчим ток колкото европейците, само че няма да имаме техните приходи
Според отчета България се чака да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което " основава условия за повишаване на производството на електрическа сила ". При все това данните от същия този отчет а последните 20 година не демонстрират да има някаква наклонност към доближаване на електропотреблението у нас и на запад. Нещо повече - България има най-енергийно интензивната стопанска система в Европейски Съюз, заради което се чака в бъдеще да използваме по-малко сила (благодарение на новите технологии и енергийната ефективност) за основаването на 1000 евро от Брутният вътрешен продукт в сравнение с в този момент. Противното би означавало, че ще ставаме все по-енергийно интензивни, надлежно неконкурентни, на другите страни.
5. АЕЦ " Белене " към момента не е лицензиран
При представянето на отчета на Българска академия на науките през ноември 2017 година министърът на енергетиката Теменужка Петкова посочи като аргумент в поддръжка на АЕЦ " Белене " това, че планът към този момент е лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране - развой, който лишава години. От оповестените в този момент текстове обаче напълно ясно се вижда, че лицензионният развой е стигнал доникъде. Издадено е позволение за избор на площадка (декември 2004 г.), има заповед за одобрение на площадка " Белене " (декември 2006 г.) и са издадени позволения за планиране на 1-ви и 2-ри блок на централата (май-юни 2007 г.). През април 2008 година е подадено заявление за одобрение на техническия план, само че преди този момент да се случи, през 2012 година, Народното събрание приключва дейностите по плана " Белене ".
" В случай на обновяване на плана по съответния ред, лицензионното произвеждане пред АЯР може да продължи от последния стадий, до който е стигнало – оценка на техническия план, след привеждане в сходство с относими промени в настоящото законодателство ", написа в отчета.
6. Нужна е нова нотификация от Европейска комисия
Друг аргумент за възобновяването на плана АЕЦ " Белене " е, че за него има получено утвърждение от Европейската комисия, което е изразено в мнение 5860 от 07.12.2007 година. Само че в отчета на Българска академия на науките е записано, че Европейска комисия би трябвало да бъде известена още веднъж по реда на изброените механизми. Причината е Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 година, по отношение на нотифицирането до Комисията на капиталовите планове в региона на енергийната инфраструктура. Той се ползва за планове, които са с към този момент почнали действия по създаване или извеждане от употреба, или за които е взето дефинитивно капиталово решение.
7. Държавата би трябвало да заплаща за нуклеарната сигурност
Според отчета България, като страна, подписала Виенската спогодба, не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Наред с това в отчета написа още, че: " Независимо от осъществените експертизи и оценки на техническия план на АЕЦ " Белене ", осъществени в интервала 2008-2012 година, вероятно обновяване на дейностите по този план ще изисква спомагателна оценка за сходство на плана с Наредбата за обезпечаване на сигурността на нуклеарните централи, призната на 21.09.2016 г ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ