Доклад на НЗОК за смъртността при родилките сочи, че има пропуски при отчитането ѝ
Доклад за майчината смъртност по време на раждане бе показан на уеб страницата на НЗОК. От оповестената информация излиза наяве, че отчетът е пожелан от Българския хелзинкски комитет и е изработен от екип на Здравната каса, с цел да се очертаят предотвратимите проблеми при раждане. Изследването на смъртността при родилките е за 10-годишен интервал - 2010-2020 година Той показва, че в интервала в България са умряли 66 родилки.
Анализът на майчината смъртност, аргументите ѝ и метода на отчитане и надзор е направен от доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В отчета е разказано смущаващо разминаване сред данните на Националният център за публично здраве и разбори, който показва, че през 2019 година у нас са умряли 0 родилки, а съгласно екипа на НЗОК те са 8. Като допустима причина създателите на отчета означават, че при пренасяне на родилката в многопрофилна болница стартира писането на нова история на болестта, а като водеща причина за гибелта се разказва не раждането, а " Шок или остра сърдечна непълнота ".
Източник:
БХК в спор с Министерство на здравеопазването и Национален статистически институт за броя на умрелите родилки
Ако бременна жена с друго заболяване почине, разказват другото заболяване като причина
Именно заради повода, че умрелите родилки се местят в многопрофилни лечебни заведения, това се обрисува като сериозен проблем за вярно отчитане на майчината смъртност.
Смъртността демонстрира още един факт: Концентрация в държавните/областни лечебни заведения и държавните, академични и профилирани лечебни заведения. В държавните лечебни заведения има 49 умряли, в частните - 5, в общинските - 9.
Източник:
Установява се още, че смъртността е във възрастовите групи - 20-29 година - 23 дами, в границите 35-39 година - са умряли 19 дами. При 64 от случаите бременността е била едноплодна, при един случай - двуплодна, за един случай - няма данни.
Смъртността е най-голяма при незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Експертите обаче са безапелационни, че не може да се откри връзка сред метода на раждане и повода за гибелта, защото по-скоро затрудненията са довели до избор на метода на раждане.
Източник:
Така при незабавно цезарово сечение са умряли 41 дами, при обикновено раждане - 18, а при планово сечение - 7.
Като водещи аргументи за гибел на родилки са посочени потрес, спазъм или кома.
Източник:
При разбора на водещите аргументи можем да установим следните закономерности: В страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ доминират индиректните аргументи за смъртност, а в останалите страни водещи са директните аргументи. За България, въз основата на този интервал, директните аргументи са 79%, а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави усещане, е високият дял на тромбоемболитичните аргументи - 24% за България. Този факт сигурно се нуждае от в допълнение проучване, както като непосредствена причина, по този начин и за разбор на рисковите фактори (например: висок BMI) и за последващата профилактика. В умозаключение в отчета се предлага основаване на стратегия за надзор на майчината заболяваемост и смъртност, която да обгръща три съществени детайла - акушерска помощ, ранно разкриване на затрудненията и незабавна помощ.
Спрямо европейските страни смъртността на родилки се дефинира като приблизително към високо . С тази цел се изисква осъществяване на огромно годишно изследване на смъртността, което да обгръща всички аспекти на самостоятелното и публично здраве, както и основаване на държавна стратегия за надзор на майчината заболеваемост и смъртност.
Източник:
Анализът на майчината смъртност, аргументите ѝ и метода на отчитане и надзор е направен от доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В отчета е разказано смущаващо разминаване сред данните на Националният център за публично здраве и разбори, който показва, че през 2019 година у нас са умряли 0 родилки, а съгласно екипа на НЗОК те са 8. Като допустима причина създателите на отчета означават, че при пренасяне на родилката в многопрофилна болница стартира писането на нова история на болестта, а като водеща причина за гибелта се разказва не раждането, а " Шок или остра сърдечна непълнота ".
Източник:
БХК в спор с Министерство на здравеопазването и Национален статистически институт за броя на умрелите родилки
Ако бременна жена с друго заболяване почине, разказват другото заболяване като причина
Именно заради повода, че умрелите родилки се местят в многопрофилни лечебни заведения, това се обрисува като сериозен проблем за вярно отчитане на майчината смъртност.
Смъртността демонстрира още един факт: Концентрация в държавните/областни лечебни заведения и държавните, академични и профилирани лечебни заведения. В държавните лечебни заведения има 49 умряли, в частните - 5, в общинските - 9.
Източник:
Установява се още, че смъртността е във възрастовите групи - 20-29 година - 23 дами, в границите 35-39 година - са умряли 19 дами. При 64 от случаите бременността е била едноплодна, при един случай - двуплодна, за един случай - няма данни.
Смъртността е най-голяма при незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Експертите обаче са безапелационни, че не може да се откри връзка сред метода на раждане и повода за гибелта, защото по-скоро затрудненията са довели до избор на метода на раждане.
Източник:
Така при незабавно цезарово сечение са умряли 41 дами, при обикновено раждане - 18, а при планово сечение - 7.
Като водещи аргументи за гибел на родилки са посочени потрес, спазъм или кома.
Източник:
При разбора на водещите аргументи можем да установим следните закономерности: В страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ доминират индиректните аргументи за смъртност, а в останалите страни водещи са директните аргументи. За България, въз основата на този интервал, директните аргументи са 79%, а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави усещане, е високият дял на тромбоемболитичните аргументи - 24% за България. Този факт сигурно се нуждае от в допълнение проучване, както като непосредствена причина, по този начин и за разбор на рисковите фактори (например: висок BMI) и за последващата профилактика. В умозаключение в отчета се предлага основаване на стратегия за надзор на майчината заболяваемост и смъртност, която да обгръща три съществени детайла - акушерска помощ, ранно разкриване на затрудненията и незабавна помощ.
Спрямо европейските страни смъртността на родилки се дефинира като приблизително към високо . С тази цел се изисква осъществяване на огромно годишно изследване на смъртността, което да обгръща всички аспекти на самостоятелното и публично здраве, както и основаване на държавна стратегия за надзор на майчината заболеваемост и смъртност.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ