Кога да започва учебната година у нас и колко да са ваканциите?
Доклад " Организация на учебното време “ на Европейската комисия за образователната 2018/2019 година, основан на национални данни, дава обзор на продължителността на образователната година, началото и крайните дати, времето и продължителността на учебните празници и броя на образователните дни. Въпреки някои разлики, страните в Европа демонстрират доста прилики във връзка с структурата на образователната година. В 10 страни образователната година стартира през август. Страните, в които образователната година стартира най-рано, са Дания и Финландия. В Германия, макар че има начало на 1 август, учебните заведения в другите области стартират сред 6 август и 11 септември. В някои страни образователната година стартира в средата на септември – Албания, Италия, Португалия, Испания, Люксембург, Турция, България и Румъния. В Малта лятната почивка свършва в края на септември.
Броят на образователните дни варира сред 156 дни – Албания и 200 дни – Дания и Италия. В 50% от страните в разбора броят на образователните дни е сред 170 и 180 и в 30% от страните е сред 180-190 дни. Като цяло броят на образователните дни е идентичен в съществена степен и друг в гимназиална степен. В допълнение към лятната почивка просветителните системи имат 4 съществени учебни почивки в Европа: есенна, Коледа и Нова година, зимна /карнавални празници/, пролетна /Великденска/. С изключение на Коледната почивка останалите почивки се разграничават по дължина и време. Есенната почивка е едноседмична в 19 страни, а в други страни тази почивка варира сред 2 дни /Чехия, Исландия и Сърбия/ до 3 седмици /Швейцария/. В 13 страни липсва есенна почивка. Коледната почивка съвсем във всички страни е 2 седмици, само че в малко страни, като Полша и Словения, е единствено една седмица.
Дължината на зимната почивка, която се разграничава от Коледната, в 21 страни е една седмица, а във Франция, Полша и Турция е две седмици. В четири страни няма зимна почивка /Албания, България, Кипър и Гърция/. Пролетната /Великденска/ почивка трае сред една или две седмици в множеството страни, а в останалите – сред 4 дни /Финландия и Словакия/ до 3 седмици /Швейцария/. Турция и Черна гора нямат такава почивка.
В Европа образователната година приключва нормално в края на май и втората половина на юли. В средата на юни е времето, когато лятната отмора стартира в множеството страни. Продължителността на лятната почивка варира доста сред страните – от 6 седмици в някои страни /Германия, Англия, Шотландия, Лихтенщайн/ до 13 седмици /Албания, Латвия, Португалия и Турция/. По информация от МОН, в България лятната почивка е 15 седмици за главното обучение.
Във връзка с организацията на образователното време, можем да посочим, че в просветителните системи на западна Европа съществува завършек на образователното време за учениците и формален завършек на образователното време за учителите. Това не се отнася за някогашните социалистически страни, наследили съветската система.
България е на 25 място от 41 страни в Европа по размера на образователното време, което я дефинира като страна със относително дълго образователно време. По-дългата и академична стратегия за образование на българските възпитаници се явява по-скоро пасив за възпитанието и социализацията им и образува по-скоро недостиг на полезности. Продължителното престояване в учебно заведение ги отделя от естествената фамилна среда и ги институционализира, фрапантно понижава времето за неофициално другарство отвън училище и вписването им в обществената общественост.
В организацията на образователното време на българските възпитаници липсва една обичайната зимна почивка, което ги лишава от среда, в която възпитанието и социализацията биха били доста по-полезни и ефикасни. Българските възпитаници като цяло са лишени от един доста сполучлив и работещ европейски, само че, за жалост, към този момент пропуснат, български опит за построяването на учениците като персони и жители – проведените почивки, училищен лагери и летни школи. Административните тежести, наложени на учителите и туроператорските компании, са труднопреодолима спънка за реализиране на една добре работеща и потвърдила се във времето възпитателна политика. Нека напомним предлагането на Синдикат " Образование “ за Коледна почивка, която да е до 4 януари 2019г. и което беше отхвърлено от МОН.
По отношение приключването на образователната година, Синдикат " Образование “ ще предложи на МОН да има формален завършек на образователното време за учители, с цел да може да се обезпечи време за подготовка и рехабилитация на педагогическите експерти. Педагогическата специалност изисква подготовка, рационализиране и учене през целия живот, за което е належащо и софтуерно време. Месеците юли и август би трябвало да са отвън обсега на формалното образователно време. Наложително е да бъде прекъсната порочната процедура МОН и РУО да изискват непланирани информации или информации за този интервал и да прекъсват безапелационно и по неотложност планувания легален годишен отпуск на учителите. Това сигурно ще бъде и доста сполучлив ход в битката с бумащината в българското обучение.
Броят на образователните дни варира сред 156 дни – Албания и 200 дни – Дания и Италия. В 50% от страните в разбора броят на образователните дни е сред 170 и 180 и в 30% от страните е сред 180-190 дни. Като цяло броят на образователните дни е идентичен в съществена степен и друг в гимназиална степен. В допълнение към лятната почивка просветителните системи имат 4 съществени учебни почивки в Европа: есенна, Коледа и Нова година, зимна /карнавални празници/, пролетна /Великденска/. С изключение на Коледната почивка останалите почивки се разграничават по дължина и време. Есенната почивка е едноседмична в 19 страни, а в други страни тази почивка варира сред 2 дни /Чехия, Исландия и Сърбия/ до 3 седмици /Швейцария/. В 13 страни липсва есенна почивка. Коледната почивка съвсем във всички страни е 2 седмици, само че в малко страни, като Полша и Словения, е единствено една седмица.
Дължината на зимната почивка, която се разграничава от Коледната, в 21 страни е една седмица, а във Франция, Полша и Турция е две седмици. В четири страни няма зимна почивка /Албания, България, Кипър и Гърция/. Пролетната /Великденска/ почивка трае сред една или две седмици в множеството страни, а в останалите – сред 4 дни /Финландия и Словакия/ до 3 седмици /Швейцария/. Турция и Черна гора нямат такава почивка.
В Европа образователната година приключва нормално в края на май и втората половина на юли. В средата на юни е времето, когато лятната отмора стартира в множеството страни. Продължителността на лятната почивка варира доста сред страните – от 6 седмици в някои страни /Германия, Англия, Шотландия, Лихтенщайн/ до 13 седмици /Албания, Латвия, Португалия и Турция/. По информация от МОН, в България лятната почивка е 15 седмици за главното обучение.
Във връзка с организацията на образователното време, можем да посочим, че в просветителните системи на западна Европа съществува завършек на образователното време за учениците и формален завършек на образователното време за учителите. Това не се отнася за някогашните социалистически страни, наследили съветската система.
България е на 25 място от 41 страни в Европа по размера на образователното време, което я дефинира като страна със относително дълго образователно време. По-дългата и академична стратегия за образование на българските възпитаници се явява по-скоро пасив за възпитанието и социализацията им и образува по-скоро недостиг на полезности. Продължителното престояване в учебно заведение ги отделя от естествената фамилна среда и ги институционализира, фрапантно понижава времето за неофициално другарство отвън училище и вписването им в обществената общественост.
В организацията на образователното време на българските възпитаници липсва една обичайната зимна почивка, което ги лишава от среда, в която възпитанието и социализацията биха били доста по-полезни и ефикасни. Българските възпитаници като цяло са лишени от един доста сполучлив и работещ европейски, само че, за жалост, към този момент пропуснат, български опит за построяването на учениците като персони и жители – проведените почивки, училищен лагери и летни школи. Административните тежести, наложени на учителите и туроператорските компании, са труднопреодолима спънка за реализиране на една добре работеща и потвърдила се във времето възпитателна политика. Нека напомним предлагането на Синдикат " Образование “ за Коледна почивка, която да е до 4 януари 2019г. и което беше отхвърлено от МОН.
По отношение приключването на образователната година, Синдикат " Образование “ ще предложи на МОН да има формален завършек на образователното време за учители, с цел да може да се обезпечи време за подготовка и рехабилитация на педагогическите експерти. Педагогическата специалност изисква подготовка, рационализиране и учене през целия живот, за което е належащо и софтуерно време. Месеците юли и август би трябвало да са отвън обсега на формалното образователно време. Наложително е да бъде прекъсната порочната процедура МОН и РУО да изискват непланирани информации или информации за този интервал и да прекъсват безапелационно и по неотложност планувания легален годишен отпуск на учителите. Това сигурно ще бъде и доста сполучлив ход в битката с бумащината в българското обучение.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ