Доклад на WWF посочва за първи път страните, чиито икономики

Доклад на WWF посочва за първи път страните, чиито икономики ...

Загубата на дива природа ще струва на световната икономика 479 млрд. долара годишно до 2050 г..


Доклад на WWF посочва за първи път страните, чиито икономики ще бъдат най-тежко засегнати през следващите 30 години, ако светът не предприеме спешни действия за справяне с глобалната екологична криза.

Изследването „Global Futures“ изчислява икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 държави до 2050 г. Според учените, ако не бъде сложен край на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде икономиката на САЩ. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 млрд. долара – сума, еквивалентна на целия годишен БВП на Гватемала. Сериозни щети ще отчетат също Япония и Великобритания – съответно 80 и 21 млрд. долара годишно. Експертите уверяват, че и в трите случая икономическият спад се дължи до голяма степен на очакваните щети върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на глобално ниво на естествени крайбрежни защити като коралови рифове и мангрови гори.

Развиващите се страни също ще пострадат, предупреждават учените и икономистите, изготвили доклада. Те отчитат, че особено тежко са засегнати Източна и Западна Африка, Централна Азия и части от Южна Америка, тъй като загубата на дива природа влияе пряко върху нивата на производство, търговията и цените на храните. Според учените, трите държави, които ще загубят най-много като процент от своя БВП, са Мадагаскар, Того и Виетнам.

„Това революционно проучване показва как опазването на природата вече е не само морален, но и социално-икономически проблем. Освен че има огромно влияние върху човешкия живот и поминък, загубата на дива природа е катастрофална и за нашия просперитет“, коментира Марко Ламбертини, генерален изпълнителен директор на WWF International. Хората по света вече усещат ефекта от увеличаващите се цени на храните, засушаването, недостига на стоки, екстремните наводнения и ерозията по бреговете. И все пак за следващото поколение нещата ще бъдат многократно по-лоши, а до 2050 г. световната икономика ще загуби трилиони долари.

Проучването използва нова методика, за да оцени какъв би бил макроикономическият ефект от замърсяващото земеделие, увеличаването на емисиите парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще струва на света най-малко 479 млрд. долара годишно или близо 9,9 трил. долара до 2050 г. Експертите изчисляват, че сумата се равнява на комбинираните икономики на Великобритания, Франция, Индия и Бразилия. По-конкретно очакваните годишни загуби възлизат на:

327 млрд. долара от наводнения, бури и ерозия на почвата поради промени в растителността по бреговата ивица, както и поради повишаване на морското равнище;

128 млрд. долара от минимизиране капацитета на екосистемите да поглъщат  въглерод;

Източник: econ.bg