60% от популациите на гръбначните животни са намалели през последните 40 години
Доклад на WWF сигнализира, че възходящото ползване води до рекорден срив в биоразнообразието на планетата.
Популациите на гръбначните животни в международен мащаб са намалели приблизително с 60% единствено за 40 години. Това е един от главните заключения на отчета „ Жива планета 2018 “ на WWF, оповестен през днешния ден, 30 октомври. Данните удостоверяват, че водеща причина за това е възходящото ползване, изразено в свръхексплоатацията на естествените запаси.
Публикуван за първи път през 1998 година, отчетът на WWF „ Жива планета “ излиза един път на всеки две години. Според тазгодишното издание, ние оказваме все по-силен напън върху екосистемите, които поддържат живота на Земята.
" Опазването на природата не се прави единствено, с цел да осигурим бъдеще за тигрите, пандите, китовете и за цялото необикновено многообразие от живот, което обичаме. Става дума за освен това. Не може да има положително, щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с дестабилизиран климат, изчерпани водни запаси, деградирала почва и празни гори “, споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини.
Според отчета, природата обезпечава услуги на стойност към 125 трлн. $ годишно, в това число жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, сила и медикаменти.
Става ясно обаче, че има многочислени връзки сред цялостното влияние върху здравето, ресурсите, храната и сигурността, неравномерното систематизиране на тези богатства, и влошаващото се положение на естествените системи на Земята. Услугите на природата и биологичното многообразие изчезват с тревожна скорост. Въпреки опитите тази загуба да се спре посредством интернационалните съглашения като Конвенцията за биологичното многообразие, ние се проваляме. Действията ни дават в най-хубавия случай следен спад. За да се реализиран уговорките във връзка с климата и на устойчивото развиване, обръщането на отрицателната наклонност за природата е от решаващо значение.
Неотдавнашен отчет на сп. Nature удостоверява, че основните мотори за спада на биологичното многообразие остават несъразмерното потребление на ресурсите на естествените запаси и на селското стопанство. От всички типове растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезващи от 1500 година насам, 75% са били наранени от свръхексплоатация, селскостопанска активност или и от двете по едно и също време.
През последните десетилетия обаче човешката активност е засегнала доста повече жизненоважни местообитания. Сред тях са океаните, горите, кораловите рифове и влажните зони. Двадесет % от Амазонските джунгли са изчезнали единствено за половин век, а през последните три десетилетия Земята е изгубила половината от своите плитководни корали.
Като се има поради, че горите са дом на всеки 8 от 10 сухоземни типа, излиза наяве, че опазването им е сериозно за обезпечаване на биоразнообразието. „ У нас са оживели скъпи вековни гори, само че огромна част от тях още не са предпазени “, напомня Веселина Кавръкова, началник на WWF България. WWF работи за изследването и узаконяването на българските гори, както и за ограничение на огромните противозаконни сечи, които ощетяват страната с към 150 млн. лева годишно, добавя Кавръкова.
В продължение на работата по отчета, WWF си сътрудничи с консорциум от близо 40 университета и междуправителствени организации в научноизследователска самодейност за поправяне на кривата на загубата на биологично многообразие. Днес решения взима първото по рода си потомство, което има ясна визия за полезността на природата и за голямото влияние, което хората имат върху нея. Може би то ще е и последното, което към момента има какво да направи, с цел да се обърне отрицателната наклонност.
Популациите на гръбначните животни в международен мащаб са намалели приблизително с 60% единствено за 40 години. Това е един от главните заключения на отчета „ Жива планета 2018 “ на WWF, оповестен през днешния ден, 30 октомври. Данните удостоверяват, че водеща причина за това е възходящото ползване, изразено в свръхексплоатацията на естествените запаси.
Публикуван за първи път през 1998 година, отчетът на WWF „ Жива планета “ излиза един път на всеки две години. Според тазгодишното издание, ние оказваме все по-силен напън върху екосистемите, които поддържат живота на Земята.
" Опазването на природата не се прави единствено, с цел да осигурим бъдеще за тигрите, пандите, китовете и за цялото необикновено многообразие от живот, което обичаме. Става дума за освен това. Не може да има положително, щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с дестабилизиран климат, изчерпани водни запаси, деградирала почва и празни гори “, споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини.
Според отчета, природата обезпечава услуги на стойност към 125 трлн. $ годишно, в това число жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, сила и медикаменти.
Става ясно обаче, че има многочислени връзки сред цялостното влияние върху здравето, ресурсите, храната и сигурността, неравномерното систематизиране на тези богатства, и влошаващото се положение на естествените системи на Земята. Услугите на природата и биологичното многообразие изчезват с тревожна скорост. Въпреки опитите тази загуба да се спре посредством интернационалните съглашения като Конвенцията за биологичното многообразие, ние се проваляме. Действията ни дават в най-хубавия случай следен спад. За да се реализиран уговорките във връзка с климата и на устойчивото развиване, обръщането на отрицателната наклонност за природата е от решаващо значение.
Неотдавнашен отчет на сп. Nature удостоверява, че основните мотори за спада на биологичното многообразие остават несъразмерното потребление на ресурсите на естествените запаси и на селското стопанство. От всички типове растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезващи от 1500 година насам, 75% са били наранени от свръхексплоатация, селскостопанска активност или и от двете по едно и също време.
През последните десетилетия обаче човешката активност е засегнала доста повече жизненоважни местообитания. Сред тях са океаните, горите, кораловите рифове и влажните зони. Двадесет % от Амазонските джунгли са изчезнали единствено за половин век, а през последните три десетилетия Земята е изгубила половината от своите плитководни корали.
Като се има поради, че горите са дом на всеки 8 от 10 сухоземни типа, излиза наяве, че опазването им е сериозно за обезпечаване на биоразнообразието. „ У нас са оживели скъпи вековни гори, само че огромна част от тях още не са предпазени “, напомня Веселина Кавръкова, началник на WWF България. WWF работи за изследването и узаконяването на българските гори, както и за ограничение на огромните противозаконни сечи, които ощетяват страната с към 150 млн. лева годишно, добавя Кавръкова.
В продължение на работата по отчета, WWF си сътрудничи с консорциум от близо 40 университета и междуправителствени организации в научноизследователска самодейност за поправяне на кривата на загубата на биологично многообразие. Днес решения взима първото по рода си потомство, което има ясна визия за полезността на природата и за голямото влияние, което хората имат върху нея. Може би то ще е и последното, което към момента има какво да направи, с цел да се обърне отрицателната наклонност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ