Тези компании ще ви помогнат да осъдите Венецуела за милиони
Докато Венецуела се срутва, един малко прочут капиталов фонд от Съединени американски щати се подготвени да завоюва доста пари от правосъдни каузи против социалистическото държавно управление, таз икомпания се споделя Tenor Capital Management.
От 2012 година компанията от Ню Йорк влага 76 млн. $ в канадската минна компания Crystallex International Corp, като главно финансира дело против Венецуела за изземване на златна мина.
Сега, Tenor може да претендира за 800 милиона $ от санкцията наложена от интернационалния арбитраж от Щатски долар 1,4 милиарда, която Crystallex се пробва да събере от 2016 година.
Паричните средства на Тенор разрешиха на Crystallex да принуди Венецуела да заплати, като се опита да получи изземване на основаната в Хюстън Citgo Petroleum, изключително значима за Венецуела компания, основана в чужбина.
Случаят е част от вълната от правосъдни каузи, финансирани от компании, профилирани в така наречен финансиране на правосъдни разногласия, осигуряващи финансиране на ищците в подмяна на част от всяка финансова облага.
Макар че практиката датира от епохи, бизнесът се разраства през последното десетилетие, подхранван от удобни правосъдни решения и вложители, търсещи солидна възвръщаемост, разочаровани от фондовите пазари. Между 2012 година и 2016 година парите, отпуснати за каузи, набъбнаха с 40% годишно и се чака да доближат 2 милиарда $ годишно до 2021 година, съгласно компанията за финансиране на правосъдни каузи Vannin Capital.
Тези компании натрупват огромен капитал от корпоративни правосъдни, в това число правосъдния спор за емисионния скандал на Volkswagen и обвинявания за безпричинно обогатяване на стойност 213 милиона $ против американския милиардер Ира Ренърт.
Но и задграничните държавни управления се обрисуват като известни цели, поставяйки данъкоплатците в риск за все по-големи искове. В допълнение към Tenor, компаниите, работещи в тази ниша, включват листваната на лондонската борса Burford Capital, IMF Bentham от Австралия и Therium Group Holdings от Англия.
Компаниите за финансиране на правосъдни разногласия нормално търсят възвръщаемост от три до 10 пъти повече от първичната им инвестиция, декларират играчи от бранша. Сега се развива пазар, в който тези компании да печелят пари, преди да е завършило дело, като продават част от портфейлите си, или даже елементи от обособени случаи, на други вложители.
Burford, да вземем за пример, е получил 736% възвращаемост, като е продал за 107 млн. $ своето право в дело против Аржентина за две конфискувани самолетни компании. Burford споделя, че е вложил 12,8 милиона $ в правосъдния развой.
Критиците се притесняват, че това финансиране ще насърчи фирмите да се концентрират върху по-слаби случаи и че разрастващите се страни ще бъдат по-склонни да бъдат съдени за противоречие с нови регламенти за запазване на публичното здраве или околната среда.
Парите от финансиращите организации също по този начин не подтикват компаниите да се придържат към дълготрайни задължения в непознати пазари, счита Лийс Джонсън, началник на Центъра за устойчиви вложения в Колумбия в Колумбийския университет в Ню Йорк.
" С финансиране от трети страни има тласък да продадеш иск, да спечелиш пари и да си тръгнеш ", споделя тя.
Компаниите за финансиране на правосъдни разногласия настояват, че оказват помощ на ощетените: дребните компании, които са потърпевши от държавните управления.
" Лесно е да се каже, че това са хищнически хедж фондове, опитващи се да слагат затруднена страна на колене ", споделя Захари Круг, старши капиталов шеф от финансиращата компания Woodsford Litigation Funding в Лондон. - " Това не е това, което вършим. "
Ерик Блийдерман, който оглавява северноамериканския бизнес на компания Therium, декларира, че финансиращите компании се пазят от слабите случаи, като дават неутрално мнение по отношение на силата на претенциите. Той споделя, че компанията му поддържа по-малко от 5% от всички показани ѝ каузи и изисква най-малко 70% късмет за триумф.
В противоположен случай, споделя той, " щяхме да загубим многодела, които финансирахме, а Therium скоро щеше да излезе от бизнеса ".
Златна мина за каузи
Случаят Crystallex стартира през 2011 година, когато Каракас иззе минния план на компанията в Лас Кристина, едно от най-големите златни залежи в света, ситуирано в югоизточната част на Венецуела.
Crystallex потърси обезщетение посредством решение за споразумяване на разногласия сред вложителите и страната или ISDS, като заведе арбитражно дело, записано къв Световната банка. Ефективно банкрутирали от загубата на плана си във Венецуела, Crystallex се обърна към Tenor. Tenor и Crystallex отхвърлиха да разясняват.
Съдебните документи демонстрират, че Tenor в последна сметка дава 76 млн. $ за финансиране на правосъдния развой. В подмяна на това, Crystallex се съгласява да даде на Tenor минимум 70% от всички заплащания, които биха могли да съберат от Венецуела, откакто Crystallex изплати заема на Tenor и други кредитори, демонстрират документите. През 2016 година Международният център на Световната банка за споразумяване на капиталови разногласия или ICSID наложи изплащането на сума, която е повишена до 1,4 милиарда $ с лихвата.
Crystallex съобщи през ноември, че към този момент е получила 500 милиона $. Само седмици по-късно компанията упрекна Венецуела в нарушаване на съглашението. Не е ясно дали ще получи цялостно погашение.
Информационното министерство на Венецуела не отговори на настояването за коментар.
Компаниите все по-често се заемат с непознати държавни управления в ICSID и други трибунали, в това число Международната комерсиална камара и Организацията на обединените народи.
През 2000-те години имаше към 40 каузи годишно, само че от 2013 година броят им е скочил на приблизително 69 каузи годишно, съгласно отчет на Организация на обединените нации. Организация на обединените нации означи, че цифрата може да бъде даже по-висока, защото някои случаи остават напълно поверителни.
Договореностите за финансиране нормално не се оповестяват. Световната банка предложи да се промени това, частично, с цел да се хвърли светлина върху евентуалните спорове на ползи сред арбитри и финансиращите делата. Засега не е ясно какъв брой такива компании финансират такива каузи, употребявайки финансиране на правосъдни разногласия, което също е известно като финансиране от трети страни, само че ръководителите и юристите на промишлеността настояват, че практиката е честа.
" В някои връзки всеки просител в случаите на ISDS е обмислял потреблението на финансиране ", споделя Круг от Woodsford Litigation Funding.
Tenor да вземем за пример финансира други две арбитражни каузи за канадски компании с хипотетични конфискувани минни планове: иск от страна на Gabriel Resources против Румъния за 4.4 милиарда $ и иск на Eco Oro Minerals против Колумбия за 764 млн. $ съгласно фирмените данни. Фирмата също по този начин влага в дело против Уругвай за банкрута на някогашната водеща самолетна компания на тази страна, Плуна.
Макар парите да са евентуално явни и примамливи, рисковете са обилни, считат ветераните от промишлеността.
Три от всеки 10 случая са цялостна загуба, споделя Мик Смит, съосновател на основаната в Лондон компания за финансиране на правосъдни разногласия Calunius Capital.
Дори сполучливите каузи могат да бъдат протакани с години.
В същото време, реакцията против арбитражната система сред вложителите и страната нараства. Южна Африка, Индия, Индонезия и няколко латиноамерикански страни са прекратили капиталови контракти, съдържащи клаузи за ISDS, с редица други страни.
Някои клиенти също са останали недоволни от изискванията за финансиране, които ги оставят без никакви от огромни покупко-продажби.
Акционерите на Crystallex се пробваха да понижат каузи на Tenor в арбитражното съглашение във Венецуела, като настояват в правосъдните документи, че Tenor нарушава канадските закони против несъразмерни лихвени проценти.
Канадски арбитър отхвърли тезата им тази година. Той сподели, че въобще нямало да има погашение, в случай че не били Tenor.
От 2012 година компанията от Ню Йорк влага 76 млн. $ в канадската минна компания Crystallex International Corp, като главно финансира дело против Венецуела за изземване на златна мина.
Сега, Tenor може да претендира за 800 милиона $ от санкцията наложена от интернационалния арбитраж от Щатски долар 1,4 милиарда, която Crystallex се пробва да събере от 2016 година.
Паричните средства на Тенор разрешиха на Crystallex да принуди Венецуела да заплати, като се опита да получи изземване на основаната в Хюстън Citgo Petroleum, изключително значима за Венецуела компания, основана в чужбина.
Случаят е част от вълната от правосъдни каузи, финансирани от компании, профилирани в така наречен финансиране на правосъдни разногласия, осигуряващи финансиране на ищците в подмяна на част от всяка финансова облага.
Макар че практиката датира от епохи, бизнесът се разраства през последното десетилетие, подхранван от удобни правосъдни решения и вложители, търсещи солидна възвръщаемост, разочаровани от фондовите пазари. Между 2012 година и 2016 година парите, отпуснати за каузи, набъбнаха с 40% годишно и се чака да доближат 2 милиарда $ годишно до 2021 година, съгласно компанията за финансиране на правосъдни каузи Vannin Capital.
Тези компании натрупват огромен капитал от корпоративни правосъдни, в това число правосъдния спор за емисионния скандал на Volkswagen и обвинявания за безпричинно обогатяване на стойност 213 милиона $ против американския милиардер Ира Ренърт.
Но и задграничните държавни управления се обрисуват като известни цели, поставяйки данъкоплатците в риск за все по-големи искове. В допълнение към Tenor, компаниите, работещи в тази ниша, включват листваната на лондонската борса Burford Capital, IMF Bentham от Австралия и Therium Group Holdings от Англия.
Компаниите за финансиране на правосъдни разногласия нормално търсят възвръщаемост от три до 10 пъти повече от първичната им инвестиция, декларират играчи от бранша. Сега се развива пазар, в който тези компании да печелят пари, преди да е завършило дело, като продават част от портфейлите си, или даже елементи от обособени случаи, на други вложители.
Burford, да вземем за пример, е получил 736% възвращаемост, като е продал за 107 млн. $ своето право в дело против Аржентина за две конфискувани самолетни компании. Burford споделя, че е вложил 12,8 милиона $ в правосъдния развой.
Критиците се притесняват, че това финансиране ще насърчи фирмите да се концентрират върху по-слаби случаи и че разрастващите се страни ще бъдат по-склонни да бъдат съдени за противоречие с нови регламенти за запазване на публичното здраве или околната среда.
Парите от финансиращите организации също по този начин не подтикват компаниите да се придържат към дълготрайни задължения в непознати пазари, счита Лийс Джонсън, началник на Центъра за устойчиви вложения в Колумбия в Колумбийския университет в Ню Йорк.
" С финансиране от трети страни има тласък да продадеш иск, да спечелиш пари и да си тръгнеш ", споделя тя.
Компаниите за финансиране на правосъдни разногласия настояват, че оказват помощ на ощетените: дребните компании, които са потърпевши от държавните управления.
" Лесно е да се каже, че това са хищнически хедж фондове, опитващи се да слагат затруднена страна на колене ", споделя Захари Круг, старши капиталов шеф от финансиращата компания Woodsford Litigation Funding в Лондон. - " Това не е това, което вършим. "
Ерик Блийдерман, който оглавява северноамериканския бизнес на компания Therium, декларира, че финансиращите компании се пазят от слабите случаи, като дават неутрално мнение по отношение на силата на претенциите. Той споделя, че компанията му поддържа по-малко от 5% от всички показани ѝ каузи и изисква най-малко 70% късмет за триумф.
В противоположен случай, споделя той, " щяхме да загубим многодела, които финансирахме, а Therium скоро щеше да излезе от бизнеса ".
Златна мина за каузи
Случаят Crystallex стартира през 2011 година, когато Каракас иззе минния план на компанията в Лас Кристина, едно от най-големите златни залежи в света, ситуирано в югоизточната част на Венецуела.
Crystallex потърси обезщетение посредством решение за споразумяване на разногласия сред вложителите и страната или ISDS, като заведе арбитражно дело, записано къв Световната банка. Ефективно банкрутирали от загубата на плана си във Венецуела, Crystallex се обърна към Tenor. Tenor и Crystallex отхвърлиха да разясняват.
Съдебните документи демонстрират, че Tenor в последна сметка дава 76 млн. $ за финансиране на правосъдния развой. В подмяна на това, Crystallex се съгласява да даде на Tenor минимум 70% от всички заплащания, които биха могли да съберат от Венецуела, откакто Crystallex изплати заема на Tenor и други кредитори, демонстрират документите. През 2016 година Международният център на Световната банка за споразумяване на капиталови разногласия или ICSID наложи изплащането на сума, която е повишена до 1,4 милиарда $ с лихвата.
Crystallex съобщи през ноември, че към този момент е получила 500 милиона $. Само седмици по-късно компанията упрекна Венецуела в нарушаване на съглашението. Не е ясно дали ще получи цялостно погашение.
Информационното министерство на Венецуела не отговори на настояването за коментар.
Компаниите все по-често се заемат с непознати държавни управления в ICSID и други трибунали, в това число Международната комерсиална камара и Организацията на обединените народи.
През 2000-те години имаше към 40 каузи годишно, само че от 2013 година броят им е скочил на приблизително 69 каузи годишно, съгласно отчет на Организация на обединените нации. Организация на обединените нации означи, че цифрата може да бъде даже по-висока, защото някои случаи остават напълно поверителни.
Договореностите за финансиране нормално не се оповестяват. Световната банка предложи да се промени това, частично, с цел да се хвърли светлина върху евентуалните спорове на ползи сред арбитри и финансиращите делата. Засега не е ясно какъв брой такива компании финансират такива каузи, употребявайки финансиране на правосъдни разногласия, което също е известно като финансиране от трети страни, само че ръководителите и юристите на промишлеността настояват, че практиката е честа.
" В някои връзки всеки просител в случаите на ISDS е обмислял потреблението на финансиране ", споделя Круг от Woodsford Litigation Funding.
Tenor да вземем за пример финансира други две арбитражни каузи за канадски компании с хипотетични конфискувани минни планове: иск от страна на Gabriel Resources против Румъния за 4.4 милиарда $ и иск на Eco Oro Minerals против Колумбия за 764 млн. $ съгласно фирмените данни. Фирмата също по този начин влага в дело против Уругвай за банкрута на някогашната водеща самолетна компания на тази страна, Плуна.
Макар парите да са евентуално явни и примамливи, рисковете са обилни, считат ветераните от промишлеността.
Три от всеки 10 случая са цялостна загуба, споделя Мик Смит, съосновател на основаната в Лондон компания за финансиране на правосъдни разногласия Calunius Capital.
Дори сполучливите каузи могат да бъдат протакани с години.
В същото време, реакцията против арбитражната система сред вложителите и страната нараства. Южна Африка, Индия, Индонезия и няколко латиноамерикански страни са прекратили капиталови контракти, съдържащи клаузи за ISDS, с редица други страни.
Някои клиенти също са останали недоволни от изискванията за финансиране, които ги оставят без никакви от огромни покупко-продажби.
Акционерите на Crystallex се пробваха да понижат каузи на Tenor в арбитражното съглашение във Венецуела, като настояват в правосъдните документи, че Tenor нарушава канадските закони против несъразмерни лихвени проценти.
Канадски арбитър отхвърли тезата им тази година. Той сподели, че въобще нямало да има погашение, в случай че не били Tenor.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ