Идва водородната кола – 1000 км пробег за 15 лв.
Докато възходът на електрическите коли, задвижвани с акумулатори, стартира, автомобилният бранш не стопира да хвали версията с водородно гориво, насърчавана от обществените управляващи. Френското списание " Пари мач " се пробва да обясни връзката сред екологичната фикция и индустриалната действителност.
От започващите предприятия, които се занимават с софтуерни нововъведения, до висшите етажи на властта, мненията не се разграничават: водородът е горивото на бъдещето. И това би било отлично, тъй като ще ни освободи от зависимостта ни от изкопаемите горива и страните, които ги създават. Това ще понижи сметките ни за сила и ще почисти въздуха, който дишаме, съобщи БГНЕС.
От 70-те години на предишния век насам учените го откриват на дъното на океаните и в сърцето на планински вериги и скали, известни като офиолити. Твърди се, че почвата в региона на Котентен /полуостров в северозападна Франция бел.ред/ е обилно снабдена с водород.
Твърди се, че водородът се образува на огромни дълбочини, като се издига на дребни молекули, след което краткотрайно се натрупва на няколкостотин метра от повърхността. След това той просто би трябвало да бъде уловен, преди да се окисли при контакта си с въздуха и да се трансформира във вода. На пръв взор това наподобява елементарно, само че досега единствено една канадска компания, основана в Мали, употребява тази опция в индустриален проект.
Така " добитият " естествен водород създава електричество, което се употребява от жителите на село, ситуирано на 60 км от Бамако.
Докато сходна система не бъде внедрена в международен мащаб, водородът, който се надяваме да се появи в колите ни, би трябвало да се създава от хората или по-скоро да се извлича, защото най-често е обвързван с други детайли: О2 във водата (H2O) или въглерод в метана (CH4 ).
И тук стартират проблемите. Днес 95% от водорода, който използваме, се създава от изкопаеми запаси. При този способ, прочут като " парен реформинг ", единственият, който понастоящем е доходоносен, производството на 1 кг водород, който ни разрешава да изминем 100 километра, отделя 10 кг CO2. Такова количество отделя автомобил с вътрешно горене, употребяващ безоловен бензин, за същото разстояние.
Другото решение е да се извърши електролиза на водата, т.е. да се разделят молекулите на водорода и кислорода посредством използване на електрически ток.
За страдание, при настоящето положение на промишлената електролиза енергийният рандеман е доста слаб. Само 30% от силата, изразходвана за производството му, се възвръща.
Ако обаче силата е възобновима, като да вземем за пример вятърна, фотоволтаична или хидравлична, и затова безвъзмездна, процесът става доста по-изгоден и... благодетелен.
Производството на водород по този метод дава опция да се съхранява и затова да не се губи зелена сила, която сега не се употребява. В Германия се пресмята, че 500 гигаватчаса (ГВтч), създадени от вятърни турбини, се губят всяка година, което се равнява на годишното ползване на 60 000 автомобила с водородни горивни кафези!
Как работи
За да се задвижва автомобил с водород, е нужна батерия, която създава електрическа енергия посредством разбъркване на сбит до 700 бара водород, съдържащ се в резервоарите, с О2, взет от въздуха, като в отработените газове се отделя единствено вода. Произведената по този метод сила се подава непосредствено към мотора или минава през буферна батерия.
Подобно на 100% електромобил, ръководството на водороден автомобил се отличава с отмереност, тишина и липса на замърсяващи излъчвания. Предимството му е, че не се постанова да бъде презареждан; задоволително е да се зареди с водород за няколко минути, както се прави с безоловен бензин, с цел да се възвърне първичният му пробег.
Понастоящем двама производители оферират такава технология на пазара във Франция: Hyundai - SUV Nexo (от 80 400 евро) и Toyota - седан Mirai (от 69 400 евро), който оборудва флотилия от 70 таксита в Париж.
След това стои въпросът за разпространяването на горивото. За да бъде превозен, водородът би трябвало да се компресира до 200 бара или да се втечни при -253°C, преди да се вкара под налягане от 700 бара в ултраплътния контейнер или резервоари на автомобила. С други думи, камион, който може да транспортира 40 тона безоловно гориво, може да транспортира единствено 3 тона водород.
Това би нараснало броя на цистерните по пътищата двадесет пъти. Това не е доста екологично, нито пък е доста удобно за трафика. Затова локалното произвеждане наподобява най-реалистичното решение за понижаване на въздействието от превоза му.
Остава да се сътвори мрежа от бензиностанции, толкоз гъста, колкото е днешната мрежа за бензин и дизел (11 000 регистрирани бензиностанции във Франция бел.ред). Да не приказваме за разноските за инсталиране на атомна помпа, които понастоящем възлизат на 1 милион евро.
Зареждането с водород лишава единствено пет минути, само че изисква доста защитни ограничения.
Мерките за сигурност, нужни за употребата му, естествено усилват разноските. Цената би могла да падне до 6 евро, в случай че се създава от възобновима сила, само че водородът постоянно ще бъде по-скъп от електрическата енергия, нужна за зареждане на батерията. Да не приказваме за покупната цена на подобен автомобил, която през днешния ден е, меко казано, непостижима.
Въпреки че водородът сигурно е бъдещо решение за предпазване на сила, той надали ще размени изкопаемите горива в средносрочен проект. Сложни и скъпи за произвеждане, предпазване и разпространяване, те са предопределени най-вече за автомобилните паркове, както демонстрира проектът за водород, стартиран от обществените управляващи.
Най-амбициозната цел е до 2028 година да бъдат пуснати по пътищата 50 000 товарни автомобила и 2000 камиона, които да се доставят от 1 000 локални индустриални станции.
Michelin, посредством своето дъщерно сдружение Symbio, което е профилирано в производството на водородни горивни кафези, показва пазарен дял от 2% през 2030 година Затова елементарният човек няма да кара с водород, изключително в случай че напредъкът на акумулаторите е толкоз мълниеносен, колкото беше оповестено.
Още преди 6 години японският авто колос Toyota качи на конвейера първият на планетата автомобил с водороден мотор. Седанът " Мирай " на Toyota харчи 15 лв. на 1000 километра и вместо газове отделя чиста вода.
По думите на японските инженери с едно зареждане колата може да измине 650 километра. За задачата обаче е належащо да бъдат построени специфични за задачата станции за зареждане, като процесът трае няколко минути.
Според изчисленията цената на изминат километър е към цент (1,5 стотинки), което значи, че 100 километра излизат 1,50 лева, а разноските за 1000 изминати километра са единствено 15 лв..
От започващите предприятия, които се занимават с софтуерни нововъведения, до висшите етажи на властта, мненията не се разграничават: водородът е горивото на бъдещето. И това би било отлично, тъй като ще ни освободи от зависимостта ни от изкопаемите горива и страните, които ги създават. Това ще понижи сметките ни за сила и ще почисти въздуха, който дишаме, съобщи БГНЕС.
От 70-те години на предишния век насам учените го откриват на дъното на океаните и в сърцето на планински вериги и скали, известни като офиолити. Твърди се, че почвата в региона на Котентен /полуостров в северозападна Франция бел.ред/ е обилно снабдена с водород.
Твърди се, че водородът се образува на огромни дълбочини, като се издига на дребни молекули, след което краткотрайно се натрупва на няколкостотин метра от повърхността. След това той просто би трябвало да бъде уловен, преди да се окисли при контакта си с въздуха и да се трансформира във вода. На пръв взор това наподобява елементарно, само че досега единствено една канадска компания, основана в Мали, употребява тази опция в индустриален проект.
Така " добитият " естествен водород създава електричество, което се употребява от жителите на село, ситуирано на 60 км от Бамако.
Докато сходна система не бъде внедрена в международен мащаб, водородът, който се надяваме да се появи в колите ни, би трябвало да се създава от хората или по-скоро да се извлича, защото най-често е обвързван с други детайли: О2 във водата (H2O) или въглерод в метана (CH4 ).
И тук стартират проблемите. Днес 95% от водорода, който използваме, се създава от изкопаеми запаси. При този способ, прочут като " парен реформинг ", единственият, който понастоящем е доходоносен, производството на 1 кг водород, който ни разрешава да изминем 100 километра, отделя 10 кг CO2. Такова количество отделя автомобил с вътрешно горене, употребяващ безоловен бензин, за същото разстояние.
Другото решение е да се извърши електролиза на водата, т.е. да се разделят молекулите на водорода и кислорода посредством използване на електрически ток.
За страдание, при настоящето положение на промишлената електролиза енергийният рандеман е доста слаб. Само 30% от силата, изразходвана за производството му, се възвръща.
Ако обаче силата е възобновима, като да вземем за пример вятърна, фотоволтаична или хидравлична, и затова безвъзмездна, процесът става доста по-изгоден и... благодетелен.
Производството на водород по този метод дава опция да се съхранява и затова да не се губи зелена сила, която сега не се употребява. В Германия се пресмята, че 500 гигаватчаса (ГВтч), създадени от вятърни турбини, се губят всяка година, което се равнява на годишното ползване на 60 000 автомобила с водородни горивни кафези!
Как работи
За да се задвижва автомобил с водород, е нужна батерия, която създава електрическа енергия посредством разбъркване на сбит до 700 бара водород, съдържащ се в резервоарите, с О2, взет от въздуха, като в отработените газове се отделя единствено вода. Произведената по този метод сила се подава непосредствено към мотора или минава през буферна батерия.
Подобно на 100% електромобил, ръководството на водороден автомобил се отличава с отмереност, тишина и липса на замърсяващи излъчвания. Предимството му е, че не се постанова да бъде презареждан; задоволително е да се зареди с водород за няколко минути, както се прави с безоловен бензин, с цел да се възвърне първичният му пробег.
Понастоящем двама производители оферират такава технология на пазара във Франция: Hyundai - SUV Nexo (от 80 400 евро) и Toyota - седан Mirai (от 69 400 евро), който оборудва флотилия от 70 таксита в Париж.
След това стои въпросът за разпространяването на горивото. За да бъде превозен, водородът би трябвало да се компресира до 200 бара или да се втечни при -253°C, преди да се вкара под налягане от 700 бара в ултраплътния контейнер или резервоари на автомобила. С други думи, камион, който може да транспортира 40 тона безоловно гориво, може да транспортира единствено 3 тона водород.
Това би нараснало броя на цистерните по пътищата двадесет пъти. Това не е доста екологично, нито пък е доста удобно за трафика. Затова локалното произвеждане наподобява най-реалистичното решение за понижаване на въздействието от превоза му.
Остава да се сътвори мрежа от бензиностанции, толкоз гъста, колкото е днешната мрежа за бензин и дизел (11 000 регистрирани бензиностанции във Франция бел.ред). Да не приказваме за разноските за инсталиране на атомна помпа, които понастоящем възлизат на 1 милион евро.
Зареждането с водород лишава единствено пет минути, само че изисква доста защитни ограничения.
Мерките за сигурност, нужни за употребата му, естествено усилват разноските. Цената би могла да падне до 6 евро, в случай че се създава от възобновима сила, само че водородът постоянно ще бъде по-скъп от електрическата енергия, нужна за зареждане на батерията. Да не приказваме за покупната цена на подобен автомобил, която през днешния ден е, меко казано, непостижима.
Въпреки че водородът сигурно е бъдещо решение за предпазване на сила, той надали ще размени изкопаемите горива в средносрочен проект. Сложни и скъпи за произвеждане, предпазване и разпространяване, те са предопределени най-вече за автомобилните паркове, както демонстрира проектът за водород, стартиран от обществените управляващи.
Най-амбициозната цел е до 2028 година да бъдат пуснати по пътищата 50 000 товарни автомобила и 2000 камиона, които да се доставят от 1 000 локални индустриални станции.
Michelin, посредством своето дъщерно сдружение Symbio, което е профилирано в производството на водородни горивни кафези, показва пазарен дял от 2% през 2030 година Затова елементарният човек няма да кара с водород, изключително в случай че напредъкът на акумулаторите е толкоз мълниеносен, колкото беше оповестено.
Още преди 6 години японският авто колос Toyota качи на конвейера първият на планетата автомобил с водороден мотор. Седанът " Мирай " на Toyota харчи 15 лв. на 1000 километра и вместо газове отделя чиста вода.
По думите на японските инженери с едно зареждане колата може да измине 650 километра. За задачата обаче е належащо да бъдат построени специфични за задачата станции за зареждане, като процесът трае няколко минути.
Според изчисленията цената на изминат километър е към цент (1,5 стотинки), което значи, че 100 километра излизат 1,50 лева, а разноските за 1000 изминати километра са единствено 15 лв..
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ