99 години от клането в Гарван – как сърбите превърнаха Македония в кървава долина
Докато във Вардарска Македония има българи, ще се лее кръв. Да се откажат от своето съзнание и да станат „ прави “ /истински/ сърби. Под този девиз работи сръбската власт сред двете международни войни против българите в Македония.
Гарванската голгота
И в действителност сърбите извършват тези свои обещания и потичат реки от българска кръв.
Пример за това е нещастието, която се разиграва преди 99 години в радовишкото село Гарван.
На 2 март 1923 година сърбите правят едно от най-жестоките всеобщи кланета на българи в поробената от тях Вардарска Македония. 28 мирни поданици на село Гарван, в това число три деца на 13 и 18 години, са избити от сръбската войска, предвождана от щипския жупан Добрица Маткович. Телата на почтените българи са оставени непогребани в продължение на шест дни. Виждайки злокобната панорама, една стара жена, 65-годишната Цвета Томева, умира на място и с нея броят на жертвите нараства на 29, написа БГНЕС.
Ето какво споделя един свидетел:
„ Когато сръбската потеря пристигна в селото извикаха всички селяни – мъже и дами, млади и остарели – с цел да ни оповестят някакви наредби. Работно време беше и по тази причина мнозина бяха на полето и не се явиха. По тази причина сърбите доста се разсърдиха и започнаха да бият и дами, и мъже…
След това отделиха няколко млади дами. Мъжете вързаха и изведоха вън от селото на половин час отдалеченост. Началникът на потерята попита къде са комитите и в случай че не знаят скривалищата им ще бъдат избити като кучета. Селяните дадоха отговор, че никакви комити не знаят, нито в миналото са имали работа с тях.
Началникът с мръсни псувни даде заповед да бъдат подредени всички вързани и заповяда на бойците да стрелят… “
Терор, убийства, асимилация
„ Клането в Гарван е покруса, която раздрусва тогавашното българско общество. В цяла България се организират демонстрации. В София се събират към 40-50 хиляди души, които вземат участие в шествие пред посолствата на Великите сили, носейки плакати с имената на убитите “, съобщи пред БГНЕС историкът проф. Димитър Гоцев.
Той акцентира, че сърбите изпращат най-свирепите дейци, членове на тайната организация „ Черна ръка “, да безчинстват против българското население.
„ Особена бе ролята на жупаните /местните шефове – бел.ред./, които имаха неограничена власт над живота на българското население. Македония беше превърната в котловина на сълзите, кръвта и гибелта, както написаха тогава европейските вестници “, сподели проф. Гоцев.
За страдание, нещастието на село Гарван е непозната за днешното население на районен съд Македония, където сърбите са показани за братя, а българите – смъртни врагове.
„ Въпреки терора и всеобщите убийства, като това в село Гарван, което бе фотография на издевателствата в цяла Вардарска Македония, сърбите не съумяха да асимилират българите. Тяхната асимилаторска политика претърпя цялостен неуспех “, сподели историкът.
Нещо повече македонските българи се опълчиха на сърбизирането и изтреблението с въоръжена битка, водена от Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров и Ванче Михайлов.
И оценката за сръбския неуспех бе дадена от самото население на Вардарска Македония след разпада на кралство Югославия.
„ През април 1941 година българското население сътвори лична българска власт под формата на акционни комитети. Т.е. преди българската войска публично да влезе в Македония, там към този момент имаше българска власт, която я посрещна. Ако това население във Вардарска Македония не беше българско, то надали щеше да открива такава власт. Местните хора и българската армия сътвориха ръководството на свободна българска Македония “, съобщи проф. Гоцев.
Забранената истина
До освобождението си през 1941 година македонските българи се борят за правата и свободите си като българи, да имат своя българска черква и учебни заведения.
Всичко това обаче е неразрешено в България и Вардарска Македония след 1944 година
„ Всичко това беше неразрешено от Югославската комунистическа партия и политиката на диктаторите Тито и Сталин. Българите бяха оповестени за македонци, тъй като нямаше по какъв начин да ги трансфорат в южни сърби. Сърбите унищожиха по най-бързия метод всичко, което беше обвързвано с националната идея на македонските българи. С всеобщи убийства и гнет беше унищожена българската интелигенция, образувана сред двете международни войни, с цел да не поведе борба за правата на българите “, акцентира проф. Гоцев.
В Титова Югославия всичко българско беше сложено отвън законите, а България беше парализирана, тя не можеше да си отвори устата. Тито и Сталин принудиха и българското държавно управление да поведе битка против македонските българи.
След 1945 година Македония даде многочислени жертви, написвайки история на опозиция против македонизма.
„ Трябва да помогнем на нашите братя да схванат тази истина “, безапелационен е проф. Димитър Гоцев, който по генезис е от Вардарска Македония – правоприемник на българи, които не прекланят глава пред сръбския/югославски окупатор.
Гарванската голгота
И в действителност сърбите извършват тези свои обещания и потичат реки от българска кръв.
Пример за това е нещастието, която се разиграва преди 99 години в радовишкото село Гарван.
На 2 март 1923 година сърбите правят едно от най-жестоките всеобщи кланета на българи в поробената от тях Вардарска Македония. 28 мирни поданици на село Гарван, в това число три деца на 13 и 18 години, са избити от сръбската войска, предвождана от щипския жупан Добрица Маткович. Телата на почтените българи са оставени непогребани в продължение на шест дни. Виждайки злокобната панорама, една стара жена, 65-годишната Цвета Томева, умира на място и с нея броят на жертвите нараства на 29, написа БГНЕС.
Ето какво споделя един свидетел:
„ Когато сръбската потеря пристигна в селото извикаха всички селяни – мъже и дами, млади и остарели – с цел да ни оповестят някакви наредби. Работно време беше и по тази причина мнозина бяха на полето и не се явиха. По тази причина сърбите доста се разсърдиха и започнаха да бият и дами, и мъже…
След това отделиха няколко млади дами. Мъжете вързаха и изведоха вън от селото на половин час отдалеченост. Началникът на потерята попита къде са комитите и в случай че не знаят скривалищата им ще бъдат избити като кучета. Селяните дадоха отговор, че никакви комити не знаят, нито в миналото са имали работа с тях.
Началникът с мръсни псувни даде заповед да бъдат подредени всички вързани и заповяда на бойците да стрелят… “
Терор, убийства, асимилация
„ Клането в Гарван е покруса, която раздрусва тогавашното българско общество. В цяла България се организират демонстрации. В София се събират към 40-50 хиляди души, които вземат участие в шествие пред посолствата на Великите сили, носейки плакати с имената на убитите “, съобщи пред БГНЕС историкът проф. Димитър Гоцев.
Той акцентира, че сърбите изпращат най-свирепите дейци, членове на тайната организация „ Черна ръка “, да безчинстват против българското население.
„ Особена бе ролята на жупаните /местните шефове – бел.ред./, които имаха неограничена власт над живота на българското население. Македония беше превърната в котловина на сълзите, кръвта и гибелта, както написаха тогава европейските вестници “, сподели проф. Гоцев.
За страдание, нещастието на село Гарван е непозната за днешното население на районен съд Македония, където сърбите са показани за братя, а българите – смъртни врагове.
„ Въпреки терора и всеобщите убийства, като това в село Гарван, което бе фотография на издевателствата в цяла Вардарска Македония, сърбите не съумяха да асимилират българите. Тяхната асимилаторска политика претърпя цялостен неуспех “, сподели историкът.
Нещо повече македонските българи се опълчиха на сърбизирането и изтреблението с въоръжена битка, водена от Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров и Ванче Михайлов.
И оценката за сръбския неуспех бе дадена от самото население на Вардарска Македония след разпада на кралство Югославия.
„ През април 1941 година българското население сътвори лична българска власт под формата на акционни комитети. Т.е. преди българската войска публично да влезе в Македония, там към този момент имаше българска власт, която я посрещна. Ако това население във Вардарска Македония не беше българско, то надали щеше да открива такава власт. Местните хора и българската армия сътвориха ръководството на свободна българска Македония “, съобщи проф. Гоцев.
Забранената истина
До освобождението си през 1941 година македонските българи се борят за правата и свободите си като българи, да имат своя българска черква и учебни заведения.
Всичко това обаче е неразрешено в България и Вардарска Македония след 1944 година
„ Всичко това беше неразрешено от Югославската комунистическа партия и политиката на диктаторите Тито и Сталин. Българите бяха оповестени за македонци, тъй като нямаше по какъв начин да ги трансфорат в южни сърби. Сърбите унищожиха по най-бързия метод всичко, което беше обвързвано с националната идея на македонските българи. С всеобщи убийства и гнет беше унищожена българската интелигенция, образувана сред двете международни войни, с цел да не поведе борба за правата на българите “, акцентира проф. Гоцев.
В Титова Югославия всичко българско беше сложено отвън законите, а България беше парализирана, тя не можеше да си отвори устата. Тито и Сталин принудиха и българското държавно управление да поведе битка против македонските българи.
След 1945 година Македония даде многочислени жертви, написвайки история на опозиция против македонизма.
„ Трябва да помогнем на нашите братя да схванат тази истина “, безапелационен е проф. Димитър Гоцев, който по генезис е от Вардарска Македония – правоприемник на българи, които не прекланят глава пред сръбския/югославски окупатор.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ